Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 09.05.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
закрито
съдебно заседание на девети май през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ:
Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
като разгледа докладваното
от съдия Красимир Мазгалов в.гр.дело №7515
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл. 247 ГПК.
С решение №56250/05.03.2019г. по гр.дело №3007/2018г. по
описа на СРС, ГО, 85 с-в, е признато за установено по отношение на А.Л.Д. с ЕГН**********,
на основание чл.23, ал.2 от СК, че В.И. Б.с ЕГН********** притежава 50629/57553
идеални части от правото на собственост върху магазин с площ от 14кв.м., в
жилищна сграда в гр.София, ул.“*****, при съседи по нотариален акт: Й.Д.,***, К.Л.,
заедно с принадлежащото му мазе от 5 кв.м., находящо се под част от магазина,
последният находящ се в партерния етаж на сградата, заедно с 1000/37150 идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място,
върху което е построена, цялото с площ 334 кв.м., съставляващо парцел XII в
кв.359 по плана на София, м.Буката/бивша м.Центъра, при съседи на дворното
място по нотариален акт: Т.М.К., М.Ц., бул.“П.Евтимий“ и ул.“Цар Асен“, с
идентификатор 68134.1001.566.1.21 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №1 в
поземлен имот с идентификатор 68134.1001.566, с предназначение за търговска
дейност, при съседи: на същия етаж 68134.1001.566.1.6, 68134.1001.566.1.20, под
обекта: няма, над обекта: 68134.1001.566.1.7, като искът за пълна трансформация
на лични средства на ищеца в придобиването на 6924/57553 идеални части от
правото на собственост върху този имот е отхвърлен като неоснователен. Ответницата
В.И. Б.е осъдена да заплати на ищеца А.Л.Д. сумата от 1607,51 лева- обезщетение за лишаване
от ползване на съсобствен имот- гореописаният магазин, за периода от 11.12.2014г. до
12.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2018г. до
окончателното изплащане и сумата от 181,70 лева- мораторна лихва за периода 01.03.2016г. до
12.01.2018г.,
както и 169,40 лева разноски по делото, като за разликата до пълните предявени размери исковете са
отхвърлени
като неоснователни.
Срещу решението в частта с която насрещният иск е уважен,
както и в отхвърлителната му част за разликата над присъдените от
първоинстанционния съд главница и мораторна лихва (съответно 1607,51 лева и 181,70
лева) до пълния предявен
размер съответно от 18500 лева и 2091,12 лева, е подадена въззивна жалба от ищеца,
който претендира предявените искове за главница и мораторна лихва да бъдат
уважени изцяло.
С постановеното във въззивното производство решение №260329/25.01.2022г.
е отменено решение
№56250/05.03.2019г. по гр.дело №3007/2018г. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, в частта с която е признато за установено по
отношение на А.Л.Д. с ЕГН**********, на основание чл.23, ал.2 от СК, че В.И. Б.с
ЕГН********** притежава 50629/57553 идеални части от правото на собственост
върху магазин с площ от 14кв.м., в жилищна сграда в гр.София, ул.“*****, при
съседи по нотариален акт: Й.Д.,***, К.Л., заедно с принадлежащото му мазе от 5
кв.м., находящо се под част от магазина, последният находящ се в партерния етаж
на сградата, заедно с 1000/37150 идеални части от общите части на сградата и
толкова идеални части от дворното място, върху което е построена, цялото с площ
334 кв.м., съставляващо парцел XII в кв.359 по плана на София, м.Буката/бивша
м.Центъра, при съседи на дворното място по нотариален акт: Т.М.К., М.Ц.,
бул.“П.Евтимий“ и ул.“Цар Асен“, с идентификатор 68134.1001.566.1.21 по КК и
КР, одобрени със заповед РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК,
находящ се в сграда №1 в поземлен имот с идентификатор 68134.1001.566, с
предназначение за търговска дейност, при съседи: на същия етаж
68134.1001.566.1.6, 68134.1001.566.1.20, под обекта: няма, над обекта:
68134.1001.566.1.7, както и в частите с които са
отхвърлени исковете с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за горницата над 1607,51 лева до
7158,19 лева
и иска за мораторна лихва за периода 01.03.2016г. до 12.01.2018г. за сумата над 181,70 лева до 809,10
лева,
вместо което е отхвърлен
предявения от В.И. Б.срещу А.Л.Д. иск за признаване за установено, че В.И. Б.притежава
50629/57553 идеални части от правото на собственост върху магазин с площ от 14кв.м.,
в жилищна сграда в гр.София, ул.“*****, при съседи по нотариален акт: Й.Д.,***,
К.Л., заедно с принадлежащото му мазе от 5 кв.м., находящо се под част от
магазина, последният находящ се в партерния етаж на сградата, заедно с
1000/37150 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
дворното място, върху което е построена, цялото с площ 334 кв.м., съставляващо
парцел XII в кв.359 по плана на София, м.Буката/бивша м.Центъра, при съседи на
дворното място по нотариален акт: Т.М.К., М.Ц., бул.“П.Евтимий“ и ул.“Цар
Асен“, с идентификатор 68134.1001.566.1.21 по КК и КР, одобрени със заповед
РД-18-108/13.12.2016г. на изп.директор на АГКК, находящ се в сграда №1 в поземлен
имот с идентификатор 68134.1001.566, с предназначение за търговска дейност, при
съседи: на същия етаж 68134.1001.566.1.6, 68134.1001.566.1.20, под обекта:
няма, над обекта: 68134.1001.566.1.7. и В.И. Б.е осъдена да заплати на А.Л.Д.
на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата от още 5550,68 лева- припадаща се на ищеца част от
получени от ответника граждански плодове от процесния недвижим имот за периода
от 11.12.2014г. до 12.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба 12.01.2018г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86 от ЗЗД сумата от още 627,40 лева- мораторна лихва върху главницата за периода от
01.03.2016г. до 12.01.2018г.
За да е налице очевидна фактическа грешка в решението,
която може да се поправи по реда на чл. 247 ГПК, следва да се констатира
несъответствие между формираната
истинска воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване в
писмения текст на решението. Такава грешка представлява пропускането да се
отрази в решението становището на съда, което личи ясно от мотивите на
постановения акт.
В случая в мотивите на въззивното решение е посочено, че
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в която
искът с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС е отхвърлен за горницата над 1607,51 лева до 7158,19 лева, като вместо това
на ищеца бъде присъдена допълнително сумата от 5550,68 лева, както и в частта,
с която е отхвърлен искът за мораторна лихва за сумата над 181,70 лева до 809,10 лева (изчислени по реда
на чл.162 от ГПК), като вместо това на ищеца бъде присъдена сумата от още
627,40 лева. Очевидно в останалата отхвърлителна част- за разликата над 7158,19 лева до пълния
предявен размер от 18500 лева и за разликата над 809,10 лева до пълния предявен
размер от 2091,12 лева,
първоинстанционното решение е прието за правилно от въззивния съд. Липсва обаче
изричен диспозитив за потвърждаване на обжалваното решение в тази част. Ето
защо въззивното решение следва да се поправи.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 247 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК на решение №260329/25.01.2022г.
по в.гр.дело №7515/2019г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д с-в, като в диспозитива на
съдебния акт се добави нов абзац със следното съдържание:
„ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното
решение в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.30,
ал.3 от ЗС за сумата над
7158,19 лева до пълния предявен размер от 18500 лева и с правно
основание чл.86 от ЗЗД за мораторна лихва за периода 01.03.2016г. до
12.01.2018г. за сумата над
809,10 лева до пълния предявен размер от 2091,12 лева.“
Решението за поправката може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
решението, а именно- пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/