Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………………2020г. гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на втори септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова,
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 321/2020г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. с чл.9б и чл.4, ал.1 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано
е по жалба от Д.В.И., ЕГН ********** *** против
Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3
от ДОПК № МД-АУ-8341-1/27.11.2019г. издаден от орган по
приходите при Община Варна, Дирекция
„Местни данъци“ мълчаливо потвърден от Директора
на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който са
установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2017г. за
имоти находящи се в гр.Варна, район „Одесос“, бул. „***“ № 21, на основание
подадени в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна Декларации
по чл.14 от ЗМДТ. Жалбоподателят счита обжалвания акт за
неправилен и незаконосъобразен, поради
противоречие с материалния и процесуалния закон; твърди, че всички дължими
данъци и такси са платени в срок; сочи, че имота с партиден номер 6305088022010
е бил продаден на други лица още през 2009г. и поради това не дължи за този имот
НДИ и ТБО; имота с партиден номер 6305088022008 е бил прехдвърлен на трето лице
през 2017г. чрез постановление за възлагане на съдебен изпълнител; прави и
възражение за изтекла погасителна давност.поради изложените съображения моли
съда да отмени обжалвания акт. В съдебно заседание и по съществото на спора
жалбоподателят редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответната
страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
След
като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена в законоустановеният срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима.
По основателността на жалбата:
Съобразно
разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4 , ал.1 и чл.9б от Закона
за местните данъци и такси и петитума на жалбата , предмет на обжалване е Акт
за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8341-1/27.11.2019
г. издаден от орган по приходите при
Община Варна, Дирекция „Местни данъци“ мълчаливо потвърден от директора на
дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който са установени задължения за
публични държавни вземания за такса битови отпадъци и данък недвижими имоти за 2017г. за
имоти находящи се в гр.Варна, район „Одесос“, бул. „***“ № 21, на основание
подадени в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна декларации по чл.14 от ЗМДТ, главница в размер на 712.56лв. и лихва в
размер на 173.58лв. АУЗД е издаден във връзка решение №
МД-РШ-037/30.10.2019г. на директора на дирекция „Местни данъци“
при Община-Варна , с което са отменени АУЗД №№ МД-АУ-4566/28.12.2015г.,
МД-АУ-049/09.04.2013г., МД-АУ-3735-1/07.04.2017г. и МД-АУ-7702/03.07.2018г., издадени от ст.инспектор
„Контролно ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна.
Вземанията
са установени по персоналната партида на жалбоподателя, съгласно подадени
декларации и събраните данни за собствеността на имотите. С АУЗД са установени
задължения за публични държавни вземания за ТБО за недвижим имот с партиден №
6305088022008, находящ се в гр.Варна, бул. „***“ № 21, представляващ земя с
площ 265кв.м., 1/2 собственост на
жалбоподателя и недвижим имот с партиден № 6305088022010,
находящ се в гр.Варна, бул. „***“ № 21, представляващ земя с площ 47.57кв.м.
и козметичен салон с РЗП 153.95кв.м.
По
делото са представена Заповед № 3864/18.10.2016г. на Кмета
на Община-Варна, от която е видно, че процесните имоти се
намират в зоните, определени от Кмета на Община-Варна за сметосъбиране и сметоизвозване.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По валидността на АУЗД:
Задълженията за ДНИ и ТБО представляват
публични общински вземания, което е изрично регламентирано в чл. 162, ал.2, т.3 от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ДОПК
установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен
в съответния закон. Относно вземанията за местни такси, редът за установяването
им е предвиден в чл. 9б, ал.2 от ЗМДТ,
съгласно който установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по
този закон се извършват по реда на чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ, като
обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗМДТ,
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В производствата по ал.1
служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи
по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчните задължения - на
публични изпълнители (чл. 4, ал.3 от ЗМДТ).
Служителите се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал.4 от ЗМДТ).
Съгласно чл. 4, ал.5 от ЗМДТ кметът
на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал.2 от ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община на териториален
директор на НАП.
АУЗД е
издаден от главен инспектор „Туристически данък“ в дирекция „Местни данъци“ при
Община-Варна определен със Заповед № 4107/30.09.2019г.
издадена от кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно заповед за
заместване № К-056/19.09.2019г.
на Кмета на Община-Варна.
При
извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира,
че АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, поради което
обжалваният акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По
процесуалната и материална законосъобразност на акта.
Оспореният
АУЗД е издаден в предприета процедура по приложението на чл.107 ал.3 от ДОПК.
Предмет
на спора са установените задължения за публични държавни вземания за ТБО и данък недвижими имоти.
От
събраните по делото доказателства e видно, че жалбоподателят има качеството на задължено лице за плащане
на такса за битови отпадъци, на основание чл.64 от ЗМДТ, за
периода 2017г., въз основа на подадените декларации по реда на чл.14 от ЗМДТ,
като собственик на недвижим имот с партиден № 6305088022008, находящ се в
гр.Варна, бул. „***“ № 21, представляващ земя с площ 265кв.м., 1/2 собственост на жалбоподателя
и недвижим имот с партиден № 6305088022010 находящ се в гр.Варна, бул. „***“ №
21, представляващ земя с площ 47.57кв.м. и
козметичен салон с РЗП 153.95кв.м.
Съгласно
чл.62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга
поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в
депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Разпоредбата на чл.63 ал.2 гласи:
"Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в
съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед
на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната
година“. Аналогични са и разпоредбите на чл.15 ал.1 и ал.2 от Наредба на
Общински Съвет Варна за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Варна (достъпна на официалния сайт на
Община-Варна http://www.varna.bg), съобразно които границите на районите и
видът на предлаганите услуги в съответния район, и честотата на
сметоизвозването се определят със заповед на кмета на община Варна и се
обявяват публично до 30 октомври на предходната година - ал.1 и за имоти
намиращи се извън тези граници, се дължи такса за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване, която се определя пропорционално върху
данъчната оценка на имота - ал.2. От представената по делото
Заповед № 3864/18.10.2016г. е видно, че процесните имоти попадат в
границите на районите, в които Община Варна организира услуги по сметосъбиране
и сметоизвозване на битови отпадъци.
Жалбоподателят
оспорва определеното с АУЗД задължение за ТБО като твърди, че към 2017г. не е бил собственик на процесните имоти
описани в АУЗД.
Сочи се,
че имот с партиден № 6305088022010 е продаден на трето лице през 2009г., като се позовава на справка от Имотния регистър, относно вписан нотариален
акт с номер от входящ регистър 109, номер на двойно-входящ регистър 3363/26.02.2009г.,
акт том 9, акт номер 124, номер на описната книга 1835 от 26.02.2009г. От представената с преписката Справка по лице от Служба вписвания / стр.33 от
преписката/, се установява, че посоченият партиден номер се
отнася до земя с площ 47.57кв.м. и търговски
обект козметичен салон с РЗП 153.95кв.м., находящ се
в гр.Варна, район „Одесос“ , ул. „***“ № 21. С
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ **********/16.06.2017г.
В. Б. Х. като купувач е
декларирала придобиване чрез публична продан на недвижими имоти с постановление
за възлагане от 22.03.2017г., влязло в сила на 04.05.2017г. Видно от
съдържанието на посоченото постановление предмет на продажбата са 47.57кв.м.
идеални части от поземлен имот с площ от 619кв.м. с идентификатор №
10135.1504.182, както и козметичен салон, състоящ се от две нива като първо
ниво е с площ 45.59кв.м. и с идентификатор № 10135.1504.182.4.3, а
второто ниво е с площ 82.70кв.м. и с
идентификатор № 10135.1504.182.4.6, находящи се в
гр.Варна, ул. „***“ № 21.
Видно от
представената справка от Имотния регистър действително през 2009г. жалбоподателянт е осъществил продажба, но не на недвижимите имоти
посочени в АУЗД. Поради това неоснователно жалбоподателят предендира, че не е
бил собственик на имотите по тази партида през 2017г.
От събраните по делото доказателства, се установява, че процесните имоти
попадат в строителните граници на града и в район, за които е организирано
сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината за
съответните години.
Съгласно
трайната практика на ВАС, за да е налице задължение за заплащане на такса за
събиране и извозване на отпадъци и такава за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала
услугата. Без да е предоставяна тази услуга, за жалбоподателят не възниква
задължение за заплащането й – чл. 71 ЗМДТ. Кметът на общината трябва да е
включил услугата в заповедта си по чл.63, ал. 2 ЗМДТ и да е определил границите
на районите, в които услугата ще се предоставя. Необходимо е недвижимият имот,
за който се заплаща таксата, да бъде в рамките на границите на района,
определен от кмета на общината и общината фактически да е извършвала дейността
/в този смисъл Решение № 1/2015г., постановено по к.адм.дело № 3705/2014г. на
ВАС; Решение № 8062/12.06.2014г., постановено по адм.дело № 16033/2013г. на ВАС
и двете на VІІ-мо о./. В настоящото
производство следва да се установи именно извършването реално на услугите
предвидени в ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване.
По
своята същност сметосъбирането и сметоизвозването се предоставя от общината на
конкретния правен субект, за да изпълни той визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона
за управление на отпадъците (ЗУО) свое задължение за събиране, транспортиране и
третиране на създадените от дейността му отпадъци. Другият вид услуга, която
общината предоставя във връзка с битовите отпадъци е поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в
услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се
включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите
територии от населените места, предназначени за обществено ползване.
Съвместното съжителство в рамките на едно населено място, за да бъде възможно и
да отговаря на определени, приети от членовете на общността, от обществото и от
държавата стандарти, не може да се осъществи без територии за обществено, т.е.
достъпно за всички, ползване. Цялото устройствено планиране и изграждане на
населените места е подчинено на изискването да гарантира устойчиво развитие и
благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението – чл. 1 от Закона
за устройство на територията (ЗУТ), което имплицитно означава осигуряване на
територии за обществено ползване. А наличието на територии за обществено
ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези
територии. Законодателят е приел, че общото ползване предполага и обща
отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови
отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява именно факта на
предоставяне и на трите услуги на жалбоподателят. Последният не навежда
твърдения,че услугите реално не се извършват. Представени са
заповед на Кмета на Община Варна за определяне на районите за сметосъбиране,
сметоизвозване и почистване.
По отношение задължението за заплащане на
такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови
отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци, жалбата се
явява също неоснователна, тъй като не е
налице изключението по чл.7 т.3 от ЗМДТ. По смисъла на закона /чл.71 т.3 ЗМДТ/
за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не
се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е
обвързано от използването му, а от наличието на депо. По делото не е бил спорен
факта, че имотите се намират в
район, в който Община Варна е организирала и извършва услугите по обезвреждане
на битови отпадъци и депо, находящо се в с.Въглен, което е функциониращо, като
това обстоятелство е известен на съда
факт и като такъв не подлежи на доказване по аргумент на чл. 155 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.
Направеното
възражение за погасяване по давност на задълженията за ТБО е неоснователно. По
отношение на задълженията за местни данъци и такси са приложими правилата на
давността установени в ДОПК. Съобразно разпоредбата на чл.171,ал.1 от ДОПК -
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съобразно
разпоредбата на чл.28,ал.1 от ЗМДТ - Данъкът върху недвижимите имоти се плаща
на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината,
за която е дължим. По отношение на задълженията за ТБО приложение намира чл.68 ал.1 от ЗМДТ, който гласи, че таксата се заплаща по
ред, определен от общинския съвет. С разпоредбата на чл.20 от Наредба на
Общински Съвет Варна за определянето и администрирането на местните такси и
цени на услуги на територията на община Варна е предвидено, че таксата се
заплаща по реда определен за заплащане на данък за недвижимите имоти. При таза
разписаната нормативна уредба става ясно, че за задълженията за такса ТБО за
периода 2017г., давността започва да тече от 01.01.2018г.
и изтича на 31.12.2022г. АУЗД е издаден на 27.11.2019г., т.е. към
момент в който задълженията за публични държавни вземания не са били погасени
по давност.
|
При
този изход на спора и предвид направеното искане, съдът намира, че на
основание чл.161 ДОПК на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., съгласно чл.8 ал.1 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Водим от
горното, съдът |
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.И., ЕГН ********** *** против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК № МД-АУ-8341-1/27.11.2019г.
издаден от орган по приходите при Община
Варна, Дирекция „Местни данъци“ мълчаливо потвърден от Директора
на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, с който са
установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци и данък върху недвижимите имоти за 2017г. в размер на 712.56лв. – главница и 173.58лв. - лихви за имоти
находящи се в гр.Варна, район „Одесос“, бул. „***“ № 21, на основание подадени
в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна Декларации
по чл.14 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА Д.В.И., EГН **********,
с адрес *** да заплати на Община Варна
сумата от 300лв./триста/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от
деня на съобщението.
Административен съдия: