Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Плевен, 29.12.2016г.
Плевенски
районен съд V гр. състав
в публично заседание проведено на 07.12.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5967 по описа на съда за 2016г. въз
основа на закона и данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба е от
„Топлофикация Плевен” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й*В* В*,
против Н. С* Д. с искане да се признае за установено, че ответницата дължи
сумата от 1 043.80 лв., от
които 897.00 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.06.2013г. – 30.04.2016г. и 146.80
лв. – лихва за забава за периода 02.08.2013г. – 07.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по до окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е
образувано ч.гр.д. №4288/2016г. на РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и
е издал заповед за изпълнение. Твърди се, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е подал възражение, като РС Плевен е указал на заявителя, че може да
подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това според ищеца поражда неговия правен интерес
от предявяване на настоящия иск. Ищеца твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ
ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Твърди,
че общите условия на договора за доставка на топлоенергия са публикувани
съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответника дължи следните суми: 897.00 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.06.2013г. – 30.04.2016г. и 146.80 лв.
– лихва за забава за периода 02.08.2013г. – 07.06.2016г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 4288/2016г. по описа на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответницата
чрез отговора на исковата молба заявява семейното, имотното и здравословното си
състояние, като сочи, че е съгласна да заплати сумите, т.к. е ползвала топла
вода за исковия период. Изявява желание да плаща суми всеки месец на вноски,
твърди, че е заплатила два месеца по 50.00лв.
и веднъж по 200.00лв. Сочи, че й е известно, че се плаща три години
назад, че не може да плаща сумите, тъй като няма средства, но твърди, че ще
изплати сумата от 1043.80лв.
Съдът като съобрази доводите на
страните и представените по делото доказателства, намира за установено
следното: От приобщеното към делото ч.гр.д. №4288/2016г. на ПлРС е видно, че
ищецът „Топлофикация Плевен” ЕАД е депозирал заявление, с което е поискал
издаване на заповед за изпълнение за следните суми 4 865,58 лв., главница
за потребена и незаплатена топлинна енергия за периода 01.03.2003г. –
30.04.2016г. и 3 476,87 лв. лихва за забава за периода 07.05.2003г. –
07.06.2016г. и законната лихва върху главницата от 13.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението. ПлРС е уважил искането, като е издал
заповед за изпълнение за гореописаните суми. Срещу акта на съда Н.Д. е подала
възражение. От описаното ч.гр.д. е видно, че ПлРС е указал на заявителя и ищец
по настоящето дело „Топлофикация Плевен” ЕАД да предяви установителен иск за
вземането си. Видно е от приложено копие от вестник „Посоки”, че „Топлофикация
Плевен” ЕАД е публикувала общите условия за предоставяната от нея услуга в
същия. Видно от представени копия от общо 3 бр. касови бонове от ***, че
ответницата е заплатила на ищеца следните суми: общо 100,00 лв., след
предявяване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, но преди
предявяване на исковите претенции. В основанията
за
плащане на документите изрично е посочено, че касов бон на стойност 14.87 лв. е
за лихва, като касов бон на стойност 35.13 лв. е с основание – главница.
Касовия бон за 50.00лв. е нечетлив. От разписка на стойност 200.00 лв. от
09.11.2016г. с подател Н.Д. е видно, че ответницата е превела сумата. От писмо
с изх. № 0890-49-*********/ЗВИ/СЕП579262 от 25.11.2016г. на ** АД и приложено
извлечение от сметката на ищцовото дружество е видно, че сума от 200.00 лв. е
постъпила по сметка на „Топлофикация Плевен” ЕАД, като основание е посочено ОТ
ПЗ ПЛ Н. С*. Д. ЕГН **********.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно
се доказа, че ищецът - „Топлофикация Плевен” ЕАД, е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение, като е последвало възражение от страна на длъжника.
Това поражда правен интерес за заявителя/ищец да подаде установителен иск по
чл. 422 от ГПК, с което е образувано настоящето дело. Същият е предявен в
законоустановения срок. Следва да се има предвид, че ищецът има право да
предяви установителния иск за вземане различно по размер от това в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение,
като е достатъчно този размер да се включва в
претендираната в заповедното производство сума. Това право произтича от
принципа на диспозитивното начало, съгласно който от ищеца зависи да определи
ответника и предмета на делото. Особеността на заповедното производство – че
ограничава възможността на завителя/ищец да насочи иска си към ответник,
различен от длъжника посочен в заявлението, както и да посочи сума по-голяма от
претендираната в заповедното, не означава, че същият не може да претендира
по-ниска сума и такава за период, който се вписва в границите на подадения в
заявлението. При тази хипотеза правата на ответника се гарантират от
обстоятелството, че заповедта за неизпълнение следва да се обезсили за
непретендираната сума от заповедния съд, поради което заявителят/ищец не може
да премине към принудително изпълнение.
Относно
възражението на ответника, че е заплатил част от претендираните в исковата
молба суми, съдът намира, че са погасени 14.87 лв. от искането за лихва и 35.13
лв. от главницата. За останалата сума – 250.00 лв., съдът намира, че сумата е
постъпила по сметката на ищеца, като поради липса на посочване на основание за
плащане следва да се приложи общото правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, поради
което следва, че вземането за лихва е погасено изцяло, като от вземането за
главница остава сумата от 743.80 лв. Поради горното, съдът намира, че следва да
уважи исковата претенция само за
сумата от 743,80 лв., представляващи главница по гр.д. № 5967/2016г. на РС
Плевен, като отхвърли иска за лихва и частично за гланвица в останалата част,
като погасени чрез плащане.
Ищецът
в заповедното производство е претендирал сума с по-висок размер от тази в
исковото производство, като по-горе се изясни това право на ищеца. Въпреки
това, същият не е подал в преклузивния срок искова молба за цялата сума, поради
което заповедта за изпълнение следва да се обезсили в частта, не обхваната от
исковата претенция, а именно за следните суми: 3821,78 лв., главница за периода 01.03.2003г. –
30.04.2016г. и лихва в размер на 3430,07лв.за периода 07.05.2003г. –
07.06.2016г.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира, че
следва да присъди разноските в тежест на ответника, в размер определен,
съобразно уважената част от иска, като се има предвид плащането преди
образуването на исковото производство, а за плащането след 08.08.2016г. –
датата на подаване на и.м. – да не се редуцират, т.к. за тези суми искът при
предявяването е бил основателен. Ищецът е представил списък на разноски по чл.
80 от ГПК, като съдът намира, че следва да му присъдят разноски в общ размер на
393.33лв. Съгласно т. 12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС
съдът следва да присъди и разноските направени от ищеца в заповедното
производство, които с оглед обезсилване на част от заповедта за изпълнение
възлизат на 43.40лв.
Още
в отговора на исковата молба, ответницата е направила искане за разсрочено
плащане на задължението. Представила е писмени доказателства за размера на
месечната си пенсия, която е в размер на 362.00лв., както и доказателство, че е
разведена. При тези обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките по
чл. 241 от ГПК, и направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението
на общото задължение по главния иск – 743.80 лв. и разноските, които за двете
производства възлизат на 436.73лв., или обща сума за плащане – 1 180.53лв.,
трябва да бъде разсрочено на 24 последователни месечни вноски, всяка от които в
размер на по 49.19 лв. Първата вноска е платима на 5-то число на месеца,
следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко
следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед на горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО въз основа на чл.422 от ГПК, че Н.С.Д. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”ЕАД с
ЕИК114005624 със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. „Източна
индустриална зона”№128 представлявано от Й* В* чрезюрк. В.В. сума в размер на: 743.80 лв., главница, представляваща
сума за незаплатена топлинна енергия за
периода 01.06.2013г. – 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 13.06.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №2763 по ч.гр.д. №
4288/2016 на ПлРС, като разликата за
главницата до размер на 897.00 лв. и 46.80
лв. лихва върху главницата за
периода 02.08.2013г. – 07.06.2016г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна за сумата
от 100.00лв. и погасена чрез плащане – за сумата от 200.00лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед
за изпълнение № 2763 по ч.гр.д. № 4288/2016г.
на ПлРС в частта, в която е присъдена главница
над 897.00 лв. за периода 01.06.2013г. – 30.04.2016г. и лихва в размер над 146.80 лв. за
периода 02.08.2013г. – 07.06.2016г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК Н.С.Д. с ЕГН ********** ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК114005624 със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”№128 представлявано от Й*
В*, чрез юрк. В.В. разноските по гр.д. №
5967/2016 г., в рамер 393.33лв.
ОСЪЖДА Н.С.Д. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК114005624 със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ул. „Източна индустриална зона”№128 представлявано от
Йордан Василев, чрез юрк. В.В. разноските
по ч.гр.д.№4288/2016 г., в размер на 49.19лв.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал.1 ГПК изпълнението на решението, с което се установява вземането на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* към Н.С.Д. с ЕГН ********** ***, в
общ размер на главница, лихва и разноски - 1 180.53 лв., като постановява
ответника да заплати горепосочената сума на 24 последователни месечни вноски,
всяка от които в размер на по 49.19 лв.
Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: