№ 506
гр. Варна, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110204949 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.72 ал.4 от
ЗМВР и е образувано по жалба на А. А. К.- ЕГН ********** , депозирана чрез адв.
К. Г. - адвокат при АК-Варна срещу Заповед № 439з- 717 /15.11.2022г., издадена от
ст. пол. ООР Р.Й.Е. -полицейски орган от ОД на МВР гр.Варна.
В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна,поради което и се иска отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от своя процесуален
представител- адв. К. Г., който поддържа жалбата. Той пледира заповедта да бъде
отменена като сочи, че в нея не се съдържат фактическите основания, въз основа на
които жалбоподателят е бил задържан. Изтъква, че не са били налице данни К. да е
извършил престъпление. Поради това и счита, че заповедта следва да бъде отменена,
като прави и искане за присъждане на сторените по делото разноски, за които са
представени доказателства.
Ответникът по жалбата – ст. Пол. ООР. Р.Е. , оспорва жалбата и моли
заповедта да бъде потвърдена.
С оглед събраните по делото доказателства, след преценка възраженията и
становищата на страните, на действащата и приложима нормативна уредба,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2022г. ответника Р.Е. заедно с колегата си Н.Я. изпълнявали служебните
си задължения като полицейски служители в автопатрул № 393 за времето от 19.00ч.
до 07.00ч. Около 21.15ч. по разпореждане на ОДЧ на ОД-МВР-Варна, те били
изпратени за съдействие на екип на Общинска полиция-Варна на ОМВ-Автогара.
Първоначалната информация, която получили била, че лица са движат с микробус по
1
магистралата в посока гр.Варна и че в превозното средство има оръжия. Поради това и
бусът бил подаден за установяване.Когато отишли на бензиностанцията се установило,
че микробусът е спрян на бул.“Вл. Варненчик“ , а лицата в него били задържани от
други полицейски служители.На място пристигнал дежурния офицер на Трето РУ-
Варна.На превозното средство бил извършен оглед, като оръжия не били
намерени.Лицата, които бил в него били установени като Васили Памужак и жалб.А.
К.. По разпореждане на ОДЧ на ОД-МВР-Варна те били отведени в Трето РУ-Варна и
задържани за изясняване на случая. За извършените действия и задържането на лицата
била изготвена докладна записка.
Ответникът Р.Е. в сградата на ІІІ РУ-Варна, съставил срещу жалб. К. Заповед №
439з- 717 /15.11.2022г., за задържане му за срок до 24 часа на основание чл.72 ал.1 т.1
от ЗМВР, като в графата основание за задържане било вписано че е „във връзка с
извършено престъпление“. В заповедта бил вписан час на задържане 21.15ч. на
14.11.2022г. Жалб.К. бил освободен на 15.11.2022г. в 14.20ч.
В хода на съдебното следствие по делото са ангажирани доказателства за
длъжността на ответника по жалбата- удостоверение издадено от Началник сектор
„Човешки ресурси“ при ОД на МВР – Варна, от което е видно, че мл. инспектор Р.Е. е
назначен на длъжност старши полицай /ВПА/ в група „Охрана на обществения ред“ на
сектор „Охранителна полиция „ към Трето РУ при ОД-МВР-Варна, копия от
ежедневна ведомост, докладна записка, копия от обжалваната заповед, протокол за
обиск, декларация, разписка и др.
По делото бе изискана и приобщена справка от Районна прокуратура-Варна, от
която е видно, че срещу жалб.К. не са установени образувани досъдебни производства.
В хода на съдебното следствие отв.Е. дава обяснения, които са в синхрон със
събраните по делото писмени доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка , съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По своята правна същност задържането за срок до 24 часа на основание чл. 72 ал.
1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по
смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Тя има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати
възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление
или да се укрие. Тази принудителна административна мярка създава неблагоприятни
последици на адресата си с цел постигане на определен правен резултат.Тя няма
характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени
правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на НПК, а е предвидена като
средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създаване на
условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските
органи. За прилагането и е необходимо осъществяването на фактическия състав на
нормата на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено
престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая от
А. К..
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът в настоящото
производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК.
2
За валидност на конкретния административния акт е необходимо да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материално правните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отменянето му.
В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган старши полицай
/ВПА/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция „ към
Трето РУ при ОД-МВР-Варна, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57
от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл. 6 ал. 1 т. 2 от ЗМВР и
притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата
на чл. 74 ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и
разпоредбите на чл. 74 ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е
запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни
правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от
полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис.
Заповедта съдържа част от задължителните реквизити, посочени в специалната
норма на чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, и длъжността на служителя
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена,
ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице по чл. 72 ал. 4 и 5 и чл. 73 от ЗМВР.
В оспорената заповед обаче липсва съществен реквизит, тъй като не са посочени в
изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР
фактическите и правни основания за задържането на жалбоподателя. Съгласно чл. 59
ал. 2 т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един
административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно,
това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се
припокриват. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни основания,
съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези
основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите
доказателствени средства.
В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно
основание е -чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. От
фактическа страна в заповедта като основание за задържане е посочено единствено, че
жалб.К. се задържа във връзка с извършено престъпление без да са описани неговите
обективни характеристики или да е посочена правната му квалификация. Поради това
съдът намира, че в заповедта реално липсва изискуем от нормата на чл. 74 ал. 2 т. 2
от ЗМВР реквизит - фактически основания за издаването на заповедта за задържане и
за прилагането на ПАМ. Съгласно константната съдебна практика - Решение №
3506/12.03.2012 г. по адм. дело № 15620/2011 г. на ВАС, Решение № 4410 от 02.04.2009
г. на ВАС по адм. д. № 6839/2008 г.,, Решение № 9338/18.06.2019г. по адм.дело
№ 426/2019г. на ВАС и др. , фактическите основания за издаване на административен
акт са юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично
субективно право. Затова липсата им не само не позволява индивидуализираното му,
за да бъде то проверено, а сочи пряко на неговото отсъствие. В този смисъл съдът
намира, че от направеното описание на фактическата обстановка в оспорената заповед
3
не може да се направи извод, че въобще те съответстват на какъвто и да е престъпен
състав , визиран в НК.На следващо място съдът съобрази, че съгласно съдебната
практика е допустимо обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения акт,
включително и фактическите основания, да се съдържат в други документи от
административната преписка.В конкретния случай обаче обжалваната заповед не е и
косвено мотивирана нито чрез материалите от административната преписка, нито чрез
материалите , приобщени в хода на съдебното следствие.От служебно изисканата
справка от ВРП е видно, че след справка не са установени образувани досъдебни
производства срещу жалб.К.. Действително, отв. Е. сочи, че първоначално подадената
информация е била свързана с лица, управляващи микробус, в който има оръжие, но
заявява, че такова не е било открито, което се установява и от служебно изисканата и
приложена по делото докладна записка, изготвена от другия полицейски служител
Н.Я.. В нея пък изрично е посочено, че лицето се задържа по разпореждане на ОДЧ на
ОД-МВР-Варна.По делото няма данни и не се сочи, с жалб.К. да са били извършвани
каквито и да било процесуални действия- снемане на обяснения, разпит и др.
Поради изложеното до тук съдът намира, че обжалваната заповед не отговаря на
изискванията по чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗВМР вр. чл. 30 ал. 2 КРБ, чл. 59 ал. 1 и ал. 2 т. 4
АПК и член 5 § 2 ЕКЧП, съставляващи процесуални гаранции за правото на свобода и
сигурност по чл. 30 ал. 1 КРБ и член 5 § 1, изр. 1 ЕКПЧП срещу произволното негово
ограничаване. При тази неконкретност от фактическа и правна страна в заповедта,
основанията за постановеното с нея задържане не могат да се считат съобщени на
жалбоподателя, с връчването й по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР. Това кумулативно го
лишава и от процесуалната гаранция по член 5 § 2 ЕКПЧ, и от тази по член 5 § 4 ЕКПЧ
. В случая , от доказателствата по делото се установява и несъобразяване с целта на
закона , което пък е отменително основание по чл. 146 т. 5 от АПК. Със задържането
на жалб. К. е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство по силата на чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24 часа по реда на чл.
72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72 ал. 1
от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква
"с" от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи , и по
изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в
закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или
когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай
приложената мярка не се оправдава от никоя от тези цели. Не се установява със
задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването
на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя.В този
смисъл със задържането, правата и законните интереси на жалбоподателя са засегнати
в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава
административният акт.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че заповедта за задържане на А. К.
от 15.11.2022 г. е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК.
Съобразно изхода делото и направените искания, на жалбоподателя на
основание чл. 143 ал. 1 от АПК следва да се присъдят направени по делото разноски
общо в размер на 410 лева, в т. ч. държавна такса – 10 лв. и адвокатски хонорар – 400
лв., заплатени в брой съобразно представения по делото договор за правна защита и
4
съдействие. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с този , предвиден
в разпоредбата на чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения , поради което съдът намира че следва да присъди
именно този размер.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на А. А. К.- ЕГН ********** , Заповед № 439з- 717
/15.11.2022г., издадена от ст. пол. ООР. Р.Е. -полицейски орган от ОД на МВР
гр.Варна.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на А. А. К.- ЕГН ********** сумата
410 лв. / четиристотин и десет лева/ , за направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5