Присъда по дело №7831/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 197
Дата: 20 октомври 2022 г. (в сила от 5 ноември 2022 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20215330207831
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 197
гр. П. 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
и прокурора Г. Ф. Х.
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Наказателно дело от общ
характер № 20215330207831 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. И. П., роден на ..... в гр. П. български
гражданин, ....., средно образование, разведен, неосъждан, работещ, ЕГН: **********
за ВИНОВЕН за това, че за периода от месец януари 2020г. до месец август 2021г.
включително, в гр. П. след като е бил осъден с Решение от 10.04.2012г., постановено по
гр. дело 2178/2012г. по описа на Районен съд гр.Пловдив I брачен състав, влязло в сила
на 18.04.2012г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Н. С. П. ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а
именно 20 / двадесет / месечни вноски в размер на 100 лева всяка, на общ размер 2000
лева, поради което и на основание по чл.183 ал.1 вр.чл.54 от НК го ОСЪЖДА
на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното на подсъдимия С. И. П. наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане в сила на настоящата присъда.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ПОС, по реда на глава 21 от НПК.
1
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 197/20.10.2022г. по НОХД № 7831/2021г. по
описа на ПРС - ХХІІІн.с.

Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу
подсъдимия СТ. ИЛ. П. за това, че за периода от месец януари 2020г. до
месец август 2021г. включително, в гр. П. след като е бил осъден с Решение
от 10.04.2012г., постановено по гр. дело 2178/2012г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив I брачен състав, влязло в сила на 18.04.2012г. да издържа свой
низходящ – дъщеря си Н.С. П.а ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 20 /
двадесет / месечни вноски в размер на 100 лева всяка, на общ размер 2000
лева - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на
пет месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години.
Подсъдимият СТ. ИЛ. П. не се явява и не взема становище по
повдигнатото обвинение. Назначеният на същия служебен защитник-адв. К.
моли за минимално наказание.
Граждански иск не е предявен.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено
от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимият СТ. ИЛ. П. е роден на ...... в гр. П. български гражданин, .....,
средно образование, разведен, неосъждан, работещ, ЕГН: **********.
През 2007г. С.П. и свидетелката И.И. заживели на семейни начала. По
време на семейния им живот на 09.02.2009г. се родила дъщеря им Н.С. П.а. С
течение на времето отношенията между двамата родители се развалили, като
през 2010г. двамата взели решение да се разделят, а дъщеря им Н. П.а да
живее при майка си.
С Протоколно определение от 10.04.2012г., било одобрено споразумение
по гр. дело № 2178/2012г. по описа на Районен съд гр. П. I брачен състав,
между подсъдимия С.П. и свидетелката И.И., с което П. бил осъден да
заплаща на малолетното си дете – Н.С. П.а, чрез неговата майка и законен
представител месечна издръжка в размер на 100 лева, до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Определението влязло в сила на 18.04.2012г.
След като подс. И. бил осъден за заплаща дължимата месечна издръжка,
същият започнал да я заплащал редовно на майката И.И.. От месец януари на
2020г., обаче, П. спрял да заплаща дължимата месечна издръжка на
непълнолетната си дъщеря, поради което през месец август 2020г. свид. И.а
1
депозирала жалба в Районна прокуратура гр. Пловдив и било образувано
настоящето досъдебно производство.
В хода на разследването на подс. П. била разяснена разпоредбата на чл.
183 ал.3 от НК. Въпреки това за времето от месец януари 2020г. до месец
август 2021г., в гр. П. С.П. не е заплатил дължимите двадесет месечни вноски
за издръжка на дъщеря си в общ размер на 2000 лева.
Видно от показанията на свид. И.а, същата живее с дъщеря си на адрес:
гр. П. ул. „Ч.“, № 25.
С постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив от 30.08.2021г,
С.П. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление
по чл. 183 ал.1 от НК. Признава се за виновен по повдигнатото обвинение,
като заявил, че не е заплатил дължимите месечни вноски за издръжка, поради
възникналата пандемия, при която работата му като шофьор е намаляла.
Изразил желание да се опита да събере и заплати дължимите суми за
издръжка на дъщеря си.
Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства – от показанията на
свидетеля И.А. И.А, както и от писмените доказателства по делото – Решение
на РС П. справка от ДСИ, справка от ТД на НАП и от Агенция по заетостта,
справки от Служба по вписванията и от КАТ, справка съдимост,
характеристична справка.
Настоящият състав кредитира показанията на свидетелката, доколкото
същата описва част от фактите, изложени по-горе. Съдът счита така
посочените гласни доказателства за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, в съответствие с писмените доказателства по
делото.
Всички тези доказателства приобщават относими факти и обстоятелства
във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на
каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки
очевидци, като по този начин пряко установяват извършеното престъпление,
личността на извършителя-именно подс. П. и неговите лични действия, имали
за резултат противоправни и забранени от закона последици, свързани с
неизпълнение задължението да издържа свой низходящ – детето си Н. П.а.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
подсъдимият СТ. ИЛ. П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за периода от месец
януари 2020г. до месец август 2021г. включително, в гр. П. след като е бил
осъден с Решение от 10.04.2012г., постановено по гр. дело 2178/2012г. по
описа на Районен съд гр.Пловдив I брачен състав, влязло в сила на
18.04.2012г. да издържа свой низходящ – дъщеря си Н.С. П.а ЕГН
**********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно 20 / двадесет / месечни вноски в размер на 100
2
лева всяка, на общ размер 2000 лева.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл, с
целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал
противоправния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици. Това обстоятелство се установява от
собствените му действия, в които той ясно демонстрира знанието си за
наличното парично задължение, но не го е изпълнявал. Същевременно подс.
П. е млад, здрав и работоспособен и има всички възможности да полага труд,
посредством който да осигурява както собствената си издръжка, така и тази
на детето си.
С оглед така установената правна квалификация на извършеното от СТ.
ИЛ. П. престъпление по чл.183 ал. от НК, както и с оглед на целите по чл.36
от НК, обстоятелствата по чл.54 от НК и най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, съдът счита, че в конкретния казус на същия
следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА”. Според настоящия състав именно с това наказание ще бъдат
постигнати целите на горепосочената норма. При определяне конкретния
размер на наложеното наказание “лишаване от свобода” съдът взема предвид
всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите
отговорността обстоятелства. Като такива от първата група се отчитат
чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст. Като отегчаващо
отговорността обстоятелства се явява незаинтересоваността на П. към
житейските проблеми на собственото му дете. Ето защо при така очертаните
обстоятелство при извършване на престъплението от страна на СТ. ИЛ. П.
настоящият състав намира, че най-подходящо е на същия да се определи и
наложи наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед размера на определеното наказание и чистото съдебно минало на
подсъдимия по време на извършване на деянието, за поправянето и
превъзпитанието му, настоящият състав е на становище, че така наложеното
общо наказание шест „лишаване от свобода“ НЕ Е необходимо да бъде
изтърпяно от същия реално. От една страна наказанието по вид и размер
съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият не е осъждан, като
съдът намира, че е налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на
подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и
прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, като в конкретния случай
съдът преценява, че с условното осъждане тази цел може да бъде постигната.
Освен това за този извод се отчитат и данните за семейното положение на
подсъдимия, което отново обосновава извод за положително осъществяване
на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В
допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с
приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл.
66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от
3
наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса
за ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото,
изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради
това са предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху
останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършените
престъпления и тяхната морална укоримост не могат да бъдат подминати при
решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия
П., с оглед и на осъществяване на целите на генералната превенция.
Същевременно предвид горепосочените смекчаващи отговорността му
обстоятелства, на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така
наложеното на подсъдимия СТ. ИЛ. П. наказание ПЕТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА следва да бъде ОТЛОЖЕНО с изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.
Според състава постановяването на реално изтърпяване на наложеното
наказание „лишаване от свобода” не би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и
член на обществото.
По делото няма приложени веществени доказателства и не са били
направени разноски.
Причини за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане
на установения в страната правов ред, занижено чувство на родителска
отговорност.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4