ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 251
гр. ХАСКОВО, 16.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20235600500135 по описа за 2023 година
Производството е по чл.274 – 279 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А. И. Л. е останал недоволен
от определение № 260000 от 01.01.2023 год., постановено по гр.д. № 1114 /
2019 год. на Районен съд - Свиленград, с което е постановено връщане на
подадената от него частна жалба с вх. № 261035 от 13.12.2022 год. против
определение № 260023 от 29.11.2022 год., постановено по същото дело,
поради което го обжалва с искане разпореждането да бъде отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 от ГПК не са постъпили отговори на
частната жалба от другите страни.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 1114 / 2019 год. по описа на
Районен съд – Свиленград е приключило с решение № 260005 от 25.10.2022
год., съобщено на жалбоподателя – А. И. Л. на 31.10.2022 год., от страна на
който е подадена въззивна жалба срещу решението, приета в съда на
14.11.2022 год. и оставена без движение с указания за внасяне на държавна
такса /ДТ/ за въззивно обжалване в размер на 132.33 лева, съгласно
разпореждане № 260387 от 15.11.2022 год., съобщено на жалбоподателя на
21.11.2022 год. В предоставения му едноседмичен срок, а именно на
28.11.2022 год. жалбоподателят е подал молба за освобождаване от
задължението за внасяне на ДТ, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, по което
съдът се е произнесъл с определение № 260023 от 29.11.2022 год., оставяйки
молбата без уважение, подадената против което жалба с вх. № 261035 от
1
13.12.2022 год. е оставена без движение с указания за внасяне на ДТ в размер
на 15 лева – за въззивно обжалване, съгласно разпореждане № 260411 от
13.12.2022 год., връчено на жалбоподателя на 15.12.2022 год. С определение
№ 260000 от 01.01.2023 год. – предмет на обжалване в настоящото
производство, е постановено връщане на частна жалба с вх. № 261035 от
13.12.2022 год., поради неизпълнение в срок на указанията за внасяне на ДТ в
размер на 15 лева.
Определението е съобщено на жалбоподателя на
04.01.2023 год., а подадената от него частна жалба е приета в съда на
10.01.2023 год., от което следва извода за нейната допустимост – подадена в
едноседмичния срок за обжалване, съгласно чл.275, ал.1 от ГПК, против
подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна.
Разгледана по същество, частната жалба е
неоснователна, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.275,
ал.2 от ГПК, препращаща към чл.262 от ГПК, първоинстанционният съд
дължи проверка на редовността на частната жалба, като в случай, че същата
не отговаря на изискванията, предвидени в чл.261, т.4 от ГПК – не е приложен
документ за внесена такса, на страната се съобщава да отстрани допуснатата
нередовност в едноседмичен срок. Безспорно е, че първоинстанционният съд
в изпълнение на вменените му задължения съгласно цитираните норми е
указал на жалбоподателя да внесе ДТ за въззивно обжалване в размер на 15
лева, което е останало неизпълнено в предоставения му едноседмичен срок,
считано от 15.12.2022 год., когато е връчено съобщението, съдържащо
указания за отстраняване на нередовността до 01.01.2023 год., когато е
постановено обжалваното определение, поради което и прилагайки
последиците от неизпълнение на допуснатата нередовност с определението –
предмет на обжалване в настоящото производство, първоинстанционният съд
е постановил връщане на жалбата, съгласно чл.262, ал.2, т.2 от ГПК –
обстоятелство, обуславящо законосъобразност на обжалвания съдебен акт,
който по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърден, а
подадената срещу него жалба – оставена без уважение.
Като ирелевантни съдът намира изложените в жалбата
доводи за това, че неизпълнението на указанията за внасяне на ДТ е поради
липса на достатъчно средства за заплащането й, предвид това, че същите се
явяват относими в производство по обжалване на определението, с което е
оставена без уважение молбата за освобождаване от такси по производството,
на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Доколкото към момента на подаване на жалбата,
страната не е била освободена от такси и разноски по производството на
основание чл.83, ал.2 от ГПК, по аргумент на противното следва извода, че
страната дължи заплащането им в размерите, предвидени в Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК,
неизпълнението на което задължение – за заплащане на дължимите по
производството такси е предвидено в ГПК като основание за връщане на
жалбата, поради неотстраняване на нередовността й, явяващо се пречка за
разглеждането й по същество.
2
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260000 от
01.01.2023 год., постановено по гр.д. № 1114 / 2019 год. на Районен съд –
Свиленград.
Определението може да се обжалва пред Апелативен
съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3