Решение по дело №6516/2020 на Софийски градски съд

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  23.11.2020 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесетата  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с.Димитринка Костадинова    при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6516 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.02.2020 г. по гр.д. № 58700/19 г., СРС, ІІ ГО, 78 с-в е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** дължат всеки по 1/2 на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** от следните суми: 1 780,62 лв. - стойността на потребена от ответниците топлинна енергия за периода май 2016 г. - юли 2017 г., 306,91 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 780,62 лв. , за периода 15.09.2016 г. -13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. Признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** дължат всеки по 1/2 на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, с адрес *** следните суми: 28,18 лв. - стойността на доставена услуга „дялово разпределение“ за периода май 2016 г. - юли 2017 г., и в размер на 6,58 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2016 г. - 13.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес *** да заплатят всеки по 1/2 на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, от сумата 817,56 лв. - деловодни разноски по настоящото производство. Осъдил е ответниците Ц.Б.В., ЕГН **********,с адрес *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес.*** да заплатят всеки по ½ на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК от сумата 92,44 лв.-деловодни разноски по заповедното производство.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответниците Ц.Б.В.-С., ЕГН **********, с адрес: *** и З.Б.В., ЕГН **********, с адрес: ***. Молят решението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно без  да са изложени както и да било мотиви.

Въззиваемото дружество „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

СГС намира, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

От фактическа страна:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за следните суми: 1 780,62 лв. - стойността на потребената топлинна енергия за периода май 2016 г. - юли 2017 г. , сума в размер на 306,91 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 15.09.2016 г. - 13.07.2017 г., 28,18 лв. за  дялово разпределение на топлинна енергия, лихва за забава за дялово разпределение в размер на 6,58 лв. за периода 15.09.2016 г. - 13.07.2017 г. за потребена ТЕ в недвижим имот, находящ се в гр.София, ж.к. „******.

Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния имот, като не са изпълнили задължението си да заплатят стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 38619/19г. по описа на СРС, 78 състав, срещу която ответниците възразили.

Ответниците в срока по чл. 131 от ГПК са депозирали писмен отговор, в който са оспорили исковете.

Третото лице помагач не е взело становище по исковете.

От правна страна:

От представениото по делото писмено доказателства- н.а. за продажба на недвижим имот № 116, том І, рег. № 2936, дело 92 от 28.04.2017 г. може да се направи извод, че ответниците са били собственици на процесния имот, като същите са го продали на посочената дата, а според нотариалния акт, владението върху имота се счита за предадено в срок до 01.08.2017 г. Изводът е, че за процесния период, който е посочен правилно в подаденото от „Т.С.“ ЕАД заявление за издаване на ЗИ по чл.410  ГПК и в самата ЗИ по чл.410 ГПК, а именно м. май 2016 г.-юли 2017 г., ответниците са били собственици на имота, находящ се в гр.София, , ж.к. „******. Що се отнася до депозирания по делото споразумителен протокол от 28.04.2017 г., сключен между З.В. и Ц.В.-С. от една страна и Т.П.и В.П.от друга, с който страните се споразумели, че сумите, дължими на „Софийска вода“ АД, „Т.С.“ ЕАД и „ЧЕЗ Електро България“ АД  за периода до 01.08.2017 г. няма да се заплащат от продавача З.В., то същият има значение за вътрешните отношения между споразумелите се и не може да обвърже в случая „Т.С. ЕАД.

Ето защо, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ за процесния период по силата на закона. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ  /отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, като топлоп­реносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Следователно, между стра­ните е възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е било установено, че в конкретния казус е била въведена системата за дялово разпределение. Размерът на дължимата цена на потребена топла вода се установява от приетите по делото СТЕ и ССЕ. Според СТЕ, ответниците са ползвали ТЕ на обща стойност 2 670,66 лв., а според ССЕ, те не са заплатили на ищеца процесните вземания, като са изпаднали и в забава. Посочените от СТЕ суми са в по-голям размер от  претендираните.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.02.2020 г. по гр.дело № 58700/19г. на СРС, ІІ ГО, 78 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.