Решение по НАХД №759/2025 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 143
Дата: 8 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20253530200759
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Търговище, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА
при участието на секретаря Елена Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно
наказателно дело № 20253530200759 по описа за 2025 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия С. С. М., със снета по делото самоличност, за
ВИНОВEН в това, че на 20.08.2024 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна
полиция“ на ОДМВР – Търговище, потвърдил неистина – че е установил
обичайното си пребиваване по смисъла на § 6 т. 46 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена декларация, която по
силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт – съответен
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР за удостоверяване на
истинността на това обстоятелство, с което осъществил престъпление по чл.
313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА обвиняемия С. С. М. със снета по-горе самоличност, да
заплати по сметка на ОДМВР – Търговище сумата от 135,96 лева,
представляваща разноски за експертиза, направени в досъдебното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
1

2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към решение рег. № 143/08.10.2025 г., постановено по АНД
№ 759 /2025г. по описа на Районен съд – Търговище .

Производството е образувано по постановление на РП – Търговище по
чл. 375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 643/2024г. по
описа на РУ – С. С. М., ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК и да му бъде наложено
административно наказание за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК
– за това, че на 20.08. 2024 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - Търговище, потвърдил неистина - че е установил обичайното си
пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП в
Република България, в писмена декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от
ЗДвП се дава пред орган на власт - съответен служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР за удостоверяване истинността на това
обстоятелство.
Районна прокуратура – Търговище, редовно призована, не изпраща
представител в с.з.
Обв. С. М., редовно призован, не се явява в с.з. В хода на ДП същият е
заявил, че се признава за виновен, описал е фактическата обстановка и е
изразил съжаление за деянието си.
Защитникът на обвиняемия намира предложението на Районна
прокуратура - Търговище за основателно и пледира за постановяване на
справедлив съдебен акт.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна :
Обвиняемият С. С. М. е български гражданин с постоянен адрес в с.Г.
Н., общ.Търговище, но от седемнадесет години пребивавал постоянно в
Република Австрия.
Като български гражданин обвиняемият притежавал българско
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/, срокът
на което изтичал и той решил да го поднови. Българско СУМПС обаче,
съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ може да
бъде издадено само на лица, „които са установили обичайното си пребиваване
в Република България за което обстоятелство подписват декларация или
представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от
Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко
от 6 месеца“.
Така на 20. 08. 2024г. обв. М. отишъл в сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР - Търговище в гр. Търговище, за да подаде необходимите документи
за издаване на СУМПС. Там служител в звеното приел и обработил
1
документите на обвиняемия и на същия било обяснено, че за да му бъде
издадено българско СУМПС е необходимо обичайното му пребиваване да е в
България и че съгласно §6 т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП
„Обичайното пребиваване в Република България“ е мястото, където дадено
лице обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни
месеца поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки
- поради лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото,
където живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на
различна място от личните му връзки и което в следствие на това
последователно пребивава на различни места в две или повече държави
членки, се смята мястото, където са личните му връзки, при условие, че лицето
редовно се връща там. Спазването на последното условие не е необходимо, ако
лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на задача с
определена продължителност. Следването в университет или в друго учебно
заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване“.
Обвиняемият собственоръчно попълнил и подал Декларация по чл. 151,
ал. 5 от ЗДвП, с която независимо, че живеел в Австрия декларирал, че е
установил обичайното си пребиваване в България.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал – обясненията на обв. С. М.,
показанията на свидетелите Р. Д. и Н. Г., заключението на съдебно –
почерковата експертиза и писмените доказателства по досъдебното
производство. Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло
кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната
фактическа обстановка – съответстваща на фактическите положения,
съдържащи се в постановлението на РП – Търговище.
Предвид изложеното, съдът прие, че събраните доказателства
несъмнено доказват, че на 20.08. 2024 г. в гр. Търговище, в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Търговище, обв. М. потвърдил неистина - че е
установил обичайното си пребиваване по смисъла на §6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП в Република България, в писмена
декларация, която по силата на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на
власт - съответен служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за
удостоверяване истинността на това обстоятелство.
От субективна страна деянието е извършено виновно под формата на
пряк умисъл от обвиняемия – същият от седемнадесет години живеел в
Австрия и знаел, че не е пребивавал 185 дни през последните 12 месеца в
България, но въпреки това декларирал обратното.
Следователно посредством описаното поведение обв.М. е осъществил
престъпния състав на чл.313, ал.1 от НК, за което съдът го призна за виновен.
За посоченото престъпление законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба от 100 до 300 лева. От деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди. От справката за съдимост на
пълнолетния обвиняем е видно, че същият не е осъждан и не е освобождаван
2
от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Предвид изложените
обстоятелства, съдът прие, че в случая са налице предпоставките на чл.78а,
ал.1 от НК, поради което освободи обв.М. от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и му наложи административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. При определяне размера на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното самопризнание и
изразено съжаление в хода на ДП. Съдът счете, че така определеният размер
на глобата е достатъчен за постигане на целите на индивидуалната и
генералната превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК обв.М. бе осъден да заплати по сметка
на ОДМВР –Търговище сумата от 135,96 лв., представляваща разноски за
експертиза, направени в досъдебното производство.
Въз основа на изложените съображения съдът постанови решението си.

Председател:
3
Съобщи за изтекли лични данни