№ 4078
гр. Варна, 24.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501200 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 36037/02.05.2024г.
по регистратурата на ВРС подадена от В. ...a..... М., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу Решение № 1166/05.04.2024г. постановено по гр.д. № 18405/2021г. по
описа на ВРС, 17-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е ОСЪДЕН да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на В. Й. Д., ЕГН ********** да
упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор ........, като
приведе (преустрои) в съответствие с действащите към момента строителни правила и
норми (при невъзможност за това, да премахне) изградения в поземлен имот с
идентификатор ........ гараж с идентификатор .........2, както и да премахне изградения в
поземлен имот с идентификатор ........ резервоар, индивидуализиран на комбинираната скица
на вещото лице /л. 245/ между точки 16, 17, 29, на основание чл. 109 ЗС; ОТХВЪРЛЕН Е
предявеният от жалбоподателя В. К. М. срещу В. Й. Д. насрещен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът притежава
правото на собственост върху реална част от 14 кв.м. от ПИ с ид......... по Кадастралната
карта заключена между ПИ с ид.№ ........ и ПИ с ид.№ ........, повдигната с жълт цвят на
представената по делото комбинирана скица /л. 77/, придобита чрез договор за покупко-
продажба и изтекла придобивна давност и Е ОСЪДЕН да заплати на В. Й. Д. сумата от
1807,20 лева, представляваща сторени разноски в производството по делото, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивникът В. К. М., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Счита за необосновани от събраните по делото доказателства изводите на съда, че границата
между двата съседни имота е преместена, така че спорната реална част попада в имота на
1
ищцата и така гаражът на ответника навлиза в съседния имот с 3 кв.м. Посочва, че от
проведените по делото две СТЕ и от свидетелските показания се установявало, че границата
между имотите по РП от 1990г. съвпада с материализираната на място такава и спорната
реална част попада изцяло в имота на ответника с ид......... по Кадастралната карта, като
разминаването в действащата Кадастрална карта се дължи на грешка при заснемането и
несъобразяване на границата по регулационния план от 1990г. Излага, че тази реална част
никога не е била във владение на ищцата. Твърди, че именно имотите в регулационните им
граници отговарят на титулите за собственост на страните, а измереното на място навлизане
на гаража на ответника в имота на ищцата с 3 кв.м. е в рамките на допустимата грешка при
измерванията. Счита, че поради това както и предвид на факта, че гаражът е търпим строеж
не е налице основание за уважаване на предявения иск по чл.109 от ЗС. По въведеното в
евентуалност възражение за придобиване на процесната реална част по давност се позовава
на факта, че М. е във владение считано от 1963г. и законовата възможност за това при
действието на ЗПИНМ /отм./, като посочва, че давността е изтекла още към момента на
приемане на ЗТСУ /отм./. Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено, като
исковете на ищцата В. Д. бъдат отхвърлени, а насрещните искови претенции на В. М. да
бъдат уважени. Претендира за присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – В. Й. Д., чрез процесуалния й представител. Счита жалбата за
допустима, но неоснователна, а решението на ВРС в обжалваните му части за правилно,
законосъобразно и обосновано съобразно събраните по делото доказателства. Счита за
доказано от заключението на проведената СТЕ, че процесната реална част с площ от 13 кв.м.
е част от имота на ищцата с ид. ........ по Кадастралната карта, която необосновано попада в
имота на ответника с ид......... в следствие на фактически изместената имотна граница
/ограда/ към имота на ищцата. Изместването на границата между двата имота към този на
ищцата е станало от ответника без да уведоми съседа си, поради което счита че не е налице
манифестиране на намерение за своене. Отделно от това оспорва същото да е продължило в
законоустановения срок, както и да е налице законова възможност за придобиване по
давност на реална част от УПИ. Поддържа, че гаражът на ответника е изграден в нарушение
на изискването за нормативно отстояние от съседния имот на ищцата, като не съответства
по площ и местоположение на предишно съществуващия гараж, който отделно от това е
незаконен, тъй като е построен в нарушение на издаденото разрешение за строеж от 1994г.
Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
С определение № 3015/18.07.2024г. и определение № 3299/02.08.2024г. въззивният
съд е оставил без движение насрещната искова молба на В. М. и е дал указания за коректно
индивидуализиране на спорната реална части от ПИ с ид......... /според уточненията/ по
действащата Кадастрална карта, както и за уточняване на въведеното в евентуалност
придобивно основание – придобивна давност.
2
В изпълнение на указанията са постъпили две уточняващи молби – от 02.08.2024г. и
от 05.09.2024г., копия от които следва да бъдат изпратени за запознаване на насрещната
страна.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260
ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата
авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от
пълномощници с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 36037/02.05.2024г. по
регистратурата на ВРС подадена от В. ...a..... М., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу Решение № 1166/05.04.2024г. постановено по гр.д. № 18405/2021г. по
описа на ВРС, 17-ти състав, в обжалваните му части.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 1200/2024г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 23.10.2023г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на В. Й. Д. копия от постъпилите уточняващи молби на В. М. от
02.08.2024г. и от 05.09.2024г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3