Решение по дело №755/2018 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 260160
Дата: 5 юли 2021 г. (в сила от 2 декември 2021 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов Бъчваров
Дело: 20182160100755
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№260160

гр.Поморие, 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на 10 май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                  СЪДИЯ: Ивайло Бъчваров

 

при участието на секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 755   по описа  за 2018  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

Производството е образувано по искова молба от ищеца Етажната собственост (ЕС) на „Феста Апартмънтс Поморие „ гр.Поморие, представлявана от М.Ч.  против, против ответниците О. В.Б., А.С.Б., С.С.Б. и С.С.Б., граждани на Руската Федерация, с адрес в гр.Поморие. Твърди се, че ответниците са собственици на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на етажна собственост(ЕС). Твърди се, че на 12.11.2014 г. общото събрание(ОС) на ЕС е приело решение по т.2 от дневния ред, с което е определена годишната такса за управление и поддръжка на общите части за 2015 г.  в размер на 9 евро/кв.м. Твърди се, че на 29.06.2017 г.  ОС на ЕС е приело решение по т.2 , с което е определило размера на годишната такса за управление и поддръжка на общите части на 5 евро/кв. , а по т.7 от дневния ред е приело решение за размер от 2 евро/кв.м. на годишната вноска за фонд „Ремонт и обновление“. Твърди се, че ответниците  не са изпълнили задълженията си да заплатят на ЕС дължимите суми, съобразно с така приетите решения на ОС. Иска се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца, за притежавания самостоятелен обекти в ЕС както следва:

Иска се осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при равни дялове  за притежаваня от тях  самостоятелен обект в ЕС - сумата 963,99 евро, с левова равностойност 1885,40 лв.  , представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г.; 192,11 евро с левова равностойност 375,74 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска ; 535,55 евро с левова равностойност 1047,44 лв. представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. ; 76,76 евро с левова равностойност 150,14 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата(горепосочената такса за 2017 г.) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска; сумата 214,22 евро с левова равностойност 418,98 лв., представляваща вноска във фонд „ремонт и обновление на общите части на ЕС(РООЧЕС)” за 2017 г.; 30,71 евро с левова равностойност 60,06 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата(горепосочената вноска във фонд РООЧЕС) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка една от горепосочените главници за периода от 17.12.2018 г.- датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Претендират се и направените по делото  разноски .  Представя доказателства .

В срока по чл.131 ГПК ответниците, чрез процесуален представител- адвокат, са  подали отговор на исковата молба. В отговора се оспорват предявените искове и се иска тяхното отхвърляне. Иска се и присъждане на направените по делото разноски. 

Правното основание на предявените искове е по чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител- адвокат, който поддържа исковата претенция.

Ответниците се представляват от процесуален представител-адвокат, който в съдебно заседание поддържа заявеното с отговора становище по иска. 

За да разреши спора съдът след като се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че ответниците са  собственици при равни дялове на самостоятелен обект в процесната етажна собственост със застроена площ 81,45 кв.м. и 25,66 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, което се установява и от представения документ за собственост- нотариален акт. Не се спори, че на ОС на ЕС от 12.11.2014 г. е прието решение  по т.2 от дневния ред, с което е определен размера на годишната такса за управление и поддръжка на общите части в размер на 9 евро/кв.м., което се установява от представения протокол за проведеното събрание, в който са обективирани приетите на същото решения.  Представено е решение №ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр.д. №100/2019 г. по описа на ОС-Бургас, с което са отменени всички решения приети на проведеното на 29.06.2017 г. ОС на ЕС на комплекс“Феста Апартмънтс Поморие“, обективирани в протокол от същата дата, сред които и решението по т.7 за учредяване на фонд „Ремонт и обновление“ и набиране на средства в него в размер на 2 евро/кв.м.  Основните спорни въпроси между страните са дали решението по т.2 на ОС  от 12.11.2014г. е законосъобразно и като такова пораждащо задължение за ответниците да заплатят дължимите такси за управление и поддръжка както твърди ищецът или същото решение е незаконосъобразно и не поражда никакви задължения за ответниците или ако не е незаконосъобразно поражда задължения за плащане на дължимите такси единствено за 2015 г. , за която се отнася, но не и за следващите години-2016 г.  и 2017 г.,  каквато е тезата на процесуалния представител на ответниците. Съдът прие, че доколкото по делото не се сочат доказателства решението на ОС от 12.11.2014 г. да е оспорено по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС и съответно отменено от съда, същото е влязло в сила и е задължително за ответниците. Съгласно чл.6, ал.1, т.8, вр. с чл.38, ал.1 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на общото събрание в посочените в тях срокове, а ако няма такива в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от ОС по начина, посочен в чл.51 ЗУЕС.

По въпроса относно периода на действие на процесното решение на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., следва да се съобрази разрешението по този въпрос дадено в актуалната съдебна практика на въззивната инстанция – Решение № ІV-31/02.06.2021 г. по в.гр.дело № 1851/2020 г. на ОС – Бургас и посоченото в него Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.дело № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., като с оглед на даденото разрешение от ВКС, възприето от въззивната инстанция, следва да се приеме,  че когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, ЕС не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново ОС, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон.

Предвид изложеното, съдът прие, че решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават исковите претенции, няма действие за процесните 2016 и  2017 г., тъй като таксата за 2017 г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично за следващите 2016 г.  2017 г., тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на ОС. Поради изложеното съдът прие, че поради липса на действащо за процесния период решение на ОС на ЕС, а именно  за 2016 г.  и 2017 г. таксите за поддръжка и управление за този период са недължими, поради което предявеният иск за заплащането им, както и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху тях, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят само на това основание.

По отношение претенциите за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска за фонд „Ремонт и обновление“ на ЕС, съдът намира следното.

Както бе посочено, с решението по т.2 от дневния ред ОС, проведено на 12.11.2014 г., е приело решение да се създаде фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, в който да се заделят по 2 евро/кв.м. в рамките на таксата за управление и поддръжка, като по изключение е прието за 2015 г. в този фонд да се заделят по 3 евро/кв.м.

В  чл.6, ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, е предвидено задължение за всеки от етажните собственици да заплаща вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, в размер, определен с решение на ОС съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от един процент от МРЗ за страната.

В случая по горепосочените съображения, за процесната 2017 г. липсва валидно взето решение на ОС на ЕС за определяне на размера на вноската на етажните собственици. Независимо от това ,  след като фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, при определяне размера на дължимите вноски за попълване на този фонд следва да намери приложение законовата норма на чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за попълване на този фонд , а именно 1% от МРЗ за 2017 г. , която да замести липсващата воля на етажните собственици при липса на решение, какъвто е процесния случай. Съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. МРЗ е в размер 460 лв., поради което дължимата от ответниците минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за процесната 2017 г. е в размер 4.60 лв. месечно, а за годината 55.20 лв.

С оглед изложеното съдът прие, че  искът е основателен и доказан до посочения размер от 55.20 лв., до който размер следва да бъде уважен, като в останалата си част над уважения размер  до предявения размер от 418,98 лв., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По отношение на акцесорната претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вноската във фонд „Ремонт и обновяване“, съдът прие  следното. Предвид това, че фонд „Ремонт и обновление“ на процесната ЕС е създаден с решението от 2014 г., дължимата въз основа на решението вноска за 2015 г. подлежи на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнението му. С оглед изложеното по-горе, за годините, след 2015 г., не е налице решение на ОС, но вноската за този фонд  се дължи по силата на закона в нейния минимален размер, поради което собственикът може да заплати тази вноска през цялата съответна година, за която тя е дължима, а при липса на изпълнение задължението става  изискуемо след изтичане на съответната годината, т.е от първата дата на следващата година.

Предвид изложеното ответникът е изпаднал в забава за заплащане на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г. на 01.01.2018 г., поради което и с оглед основателността на иска до размера от 55.20 лв., основателен се явява и следва да бъде уважен искът за лихва до размера от 5,33 лв., за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 13.12.2019 г., а в останалата си част над този размер до претендирания размер от 60,06 лв., претенцията за лихви е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава върху уважения размер на главницата за периода от 14.12.2018 г. – датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата,

       По исканията на страните за присъждане на разноски съдът прие следното: Ищецът е направил разноски в общ размер на 823,31 лв., от които 217,31 лв. заплатена д.т. и 606 лв. за адвокатско възнаграждение, като на основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на спора, следва да му се присъдят разноски в размер на 9,88 лв. пропорционално на уважената част от иска. Ответникът е   направил разноски в размер на 500 лв., като на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер 492,50 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар,  съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ответниците О. В.Б., гражданин на Руската Федерация, родена на *** г., БУЛСТАТ *********, А.С.Б., гражданин на Руската Федерация, родена на *** г., БУЛСТАТ *********, С.С.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., БУЛСТАТ ********* и С.С.Б., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., БУЛСТАТ *********, всички   с  адрес по регистър Булстат гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, бл.А, ап. № 291, представлявани от пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П.,  ДА ЗАПЛАТИ,  на ищеца Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. Петров Ч., сума в общ размер 55.20 лв. (петдесет и пет лева и двадесет), от която всеки от ответниците да заплати по 13,80 лв., представляваща вноска във фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и сумата 5,33 лв. (пет лева и тридесет и девет стотинки), от която всеки от ответниците да заплати по 1, 33 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 13.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 55.20 лв., считано от предявяване на иска – 14.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на главницата от 55.20 лв., до претендирания размер от 418,98 лв., както и за разликата над уважения размер на лихвата от 5,39 лв., до претендирания размер от 60,06 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. Петров Ч., за осъждане на ответниците О. В.Б., А.С.Б., С.С.Б. и С.С.Б., да заплатят на ищеца сумата - сумата 1885,40 лв.  , представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2016 г.; 375,74 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска ; 1047,44 лв. представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за 2017 г. ; 150,14 лв.- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата(горепосочената такса за 2017 г.) за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху посочената главница от 14.12.2018 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ответниците О. В.Б., А.С.Б., С.С.Б. и С.С.Б. да заплатят на ищеца Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, сума в размер 9,88 лв., от която всеки ответник да заплати по 2,47 лв.,  представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ищеца Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие, да заплати на ответниците О. В.Б., А.С.Б., С.С.Б. и С.С.Б., сума в размер 492,50 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :