Решение по дело №785/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Н. П. Щ., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0237-000061/02.04.2025 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР - Бургас, РУ Айтос, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 01.04.2025 г..

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят твърди, че не са налице законовите предпоставки, посочени в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, тъй като е изпълнил в срок издаденото предписание за извършване на медицинско изследване на кръвта, резултатите от което са определящи. Твърди, че е следвало да се изчака резултата от извършената химико-токсикологична експертиза преди налагане на процесната ПАМ. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът - полицейски инспектор при ОДМВР - Бургас, РУ Айтос, в представено по делото писмено становище оспорва подадената жалба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

С оспорената № 25-0237-000061/02.04.2025 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР - Бургас, РУ Айтос, на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП на жалбоподателя Н. П. Щ. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. От фактическа страна е обоснована с това, че на 01.04.2025 г. около 23:25 ч. в [населено място], по [улица]с посока на движението към [улица]в района на кръстовището с [улица]управлява собствения си лек автомобил Ауди А4 Авант с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с тест "Дръг тест" 5000 с фабричен номер ARKA 0043, с отчетен резултат положителен резултат за употреба на метамфетамини. Издаден и връчен талон за изследване с номер 0183308. Прието е, че е налице надлежно установяване управлението на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

Заповедта е издадена въз основа на съставения спрямо Н. П. Щ. АУАН серия GA № 3655228/02.04.2025 г.

С мотивирана резолюция № 25-0237-[рег. номер]/02.04.2025 г. е прекратено административнонаказателното производство АУАН серия GA № 3655228/02.04.2025 г. и изпратил преписката на Районна прокуратура - [населено място].

По делото са приети като доказателства административната преписка по издаването на оспорената заповед както и получено писмо от Военно-медицинска академия [населено място] с представено заверено копие на извършената съдебна химикотоксикологична експертиза. В заключението на същата е посочено, че в резултат на извършените изследвания се установява присъствието на специфичен матаболит на наркотичното вещество хексахидроканабинол (HHC) – 9-карбокси – HHC, в пробите в кръв и урина.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на адресата й на 02.04.2025 г. лично срещу подпис, с указания за възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред. Жалбата срещу нея е депозирана на 15.04.2025 г., т.е. в законоустановения срок.

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на адресата, от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Оспорената № 25-0237-000060/02.04.2025 г. на полицейски инспектор при ОДМВР - Бургас, РУ Айтос е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая полицейските инспектори при в РУ при ОДМВР - Бургас, са надлежно упълномощени, съгласно представената по делото Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на Директора на ОДМВР - Бургас. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в т. ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспорената заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон.

Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт – чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП се прекратява на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Очевидно, че в настоящия случай е налице втората хипотеза на законовата норма, а именно употребата на наркотични вещества и техни аналози, като по делото е получено и заключението от ВМА [населено място] на извършената химикотоксикологична експертиза, което е положително за употреба на хексахидроканабинол (ННС).

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. "б" ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в хипотезата на същата, което се установява с акта за установяване на административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актова за установяване на административни нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.

Спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните. Не е спорно че водача е бил спрян, извършен му е тест за употреба на алкохол с техническо средство, който е бил отрицателен. Впоследствие същият е бил тестван с дръг тест за употреба на наркотични и упойващи вещества, който е дал положителен резултат за метамфетамин. Д. е кръвна проба и урина, които са послужили за изготвянето на токсикохимичната експертиза, от заключението на която, се установява наличието на хексахидроканабинол (ННС), което е включено в Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната медицина) на Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. В случая изследването на предоставените проби урина и кръв е извършено от надлежно учреждение – в специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА, съгласно чл. 20, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Според чл. 23, ал. 1, изр. второ и трето от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, а при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв.

При наличието на данни за медицинско и химическо лабораторно изследване, то данните в него следва да бъдат съобразени. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 година за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, която също следва да бъде съобразена при определяне материално-правните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. На базата на фактическото положение следва да се прецени и направената от органа правна [жк], което е част от проверката за законосъобразност на оспорената ПАМ.

В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Действително в извършения полеви тест с Д. Д. тест 5000 е установен положителен резултат за наличие на метамфетамин, а заключението по изготвената от ВМА [населено място] експертиза е установило наличие в кръвта на хексахидроканабинол (ННС), но това обстоятелство не променя извода, че към момента на постановяване на процесната ПАМ са били налице предпоставките по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ при наличието установена употреба на амфетамин чрез техническо средство и на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване показващ наличие в кръвта на хексахидроканабинол (ННС), макар и в по-късен момент, в съответствие с изискванията на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и чл. 3а, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално законосъобразен административен акт.

Безспорно е че всяка принудителна административна мярка, с оглед правилото на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" има цел да преустанови извършването на административно нарушение - управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Поради неоспоримия факт, че последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата - да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага. Ето защо е неоснователно оплакването, че е следвало да се изчака резултата от лабораторното изследване и едва след това да се наложи ПАМ. Налагането й в по-късен момент няма да съответства и на целта на закона.

Ответникът представи по делото достатъчно доказателства, от които се установи наличие на предпоставките за издаване на оспореният акт, включително за извършеното деяние, за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Описаното фактическо основание в заповедта за прилагане на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е доказано по предвидения от законодателя ред. При установеното с АУАН нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на 02.04.2025 г. ответникът е действал в условията на обвързана компетентност при издаване на заповедта и не е имал възможност да преценява и да решава дали да наложи или не конкретната ПАМ.

В обобщение на изложеното оспорването с жалбата следва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски, но такива не следва да бъдат присъждани, тъй като не са своевременно поискани.

Водим от това и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. П. Щ., [ЕГН] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0237-000061/02.04.2025 г. издадена от полицейски инспектор при ОДМВР - Бургас, РУ Айтос.

Решението е окончателно.