РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Кърджали, 03.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100168 по описа за 2025 година
Ищецът А. Р. Р., ЕГН **********, с адрес гр. К., ж.к. "В. -П" №* чрез
адв. Е. И. - АК Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 2, за прогласяване на нищожността на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК на
клауза от сключения между страните Договор за кредит ****************
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 287,52 лева и
осъдителен иск срещу „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сума в размер на 50 лева по
нищожната клауза предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер
на 287,52 лева, ведно със законна лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 06.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е релевирал
твърдения, че процесният договор е нищожен като сключен при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и чл. 22 ЗПК, тъй като разписаният ГПР е неточен
и подвеждащ, защото в него не е включен размерът на таксата за разглеждане
на документи за отпускане на паричния заем в размер на 287,52 лева. Ищецът
твърди, че Договор за кредит **************** сключен с „ЮТЕ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* е за сума в размер на 1500 лева.
Приложимият по договора ГЛП е 16,50% и ГПР от 56,50%.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК ********* е подал отговор на исковата молба, с който прави признание
на иска по основание и размер. Моли да се постанови решение по чл. 237 от
ГПК. Прави искане за присъждане на възнаграждение на ищеца под
минималното съгласно наредбата за възнаграждения за адвокат, тъй като
1
делото не е нито с фактическа, нито с правна сложност и е налице признание
на иска.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която моли да се ревизира определение, с което
не е допусната съдебно-счетоводна експертиза, като сочи, че ищецът е
погасил в по-голям размер суми, без основание по кредита и не разполага с
документи за платените суми, както и молба, с която моли да бъде даден ход
на делото, заявява, че няма възражения по доклада, поддържа направените
доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза,
като сочи, че ищецът е погасил в по-голям размер суми, без основание по
кредита и не разполага с документи за платените суми. Представя молба на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, с която ищецът изменя предявения
осъдителен иск, като увеличава същия от 50 лева на 287,52 лева, като моли
същия да се счита предявен за тази сума. Моли да се уважи предявеният иск,
както и да й бъдат присъдени разноски. Ответникът не се явява и не изпраща
представител. Процесуалният представител на ответника е депозирал молба, в
която моли да бъде даден ход на делото. Заявява, че поддържа отговора на
исковата молба и другите молби по делото, както и че няма възражения по
проекта за доклад. Оспорва като прекомерна претенцията на ищеца за
разноски, тъй като същият не е материално затруднено лице. Претендира
разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение № ********** г., в което е обиктиварн проект за доклад
по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните,
съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и
обстоятелства: сключването между ищеца и „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* на Договор за кредит **************** за сума в
размер на 1500 лева при ГЛП е 16,50% и ГПР от 56,50%., нищожожност на
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК на
клауза от сключения между страните Договор за кредит ****************
предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на 287,52 лева и
основателност на предявения осъдителен иск срещу „ЮТЕ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
за сума в размер на 50 лева по нищожната клауза предвиждаща заплащане на
такса за разглеждане в размер на 287,52 лева, ведно със законна лихва считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2025 г. до
окончателното плащане на сумата.
С протоколно определение от 26.09.2025 г. съдът е приел проекта за
доклад по делото за окончателен и е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 от
ГПК изменение на предявения от ищеца осъдителен иск, като същия следва да
се счита за предявен за сумата от 287,52 лева.
Ответникът е признал иска по основание и първоначалния размер от 50
лева, но съдът счита, че изменението на иска с увеличаването му на сумата от
287,52 лева не променя по същество отговора на исковата молба и направено
признание на иска на основание чл. 237 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 от ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
2
произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. В случая е
налице признаване на иска от ответника, което не противоречи на закона или
на добрите нрави и е признато право, с което страната може да се разпорежда,
поради което следва да се уважат исковете при признаването им на основание
чл. 237 ГПК.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има само ищецът. Ищецът
е освободен на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК от заплащането на такси
разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството,
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски,
като съответните суми се присъждат в полза на съда. В случая държавната
такса възлиза на 77,58 лева по установителния иск изчислена на база на
общото задължение по кредита включващ главница, лихва и такса за
разглеждане, както 50 лева за осъдителния иск, които следва да бъдат
заплатени по сметка на РС-Кърджали.
Претендирано е адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА от
процесуалния представител на ищеца. Настоящият състав намира, че делото е
с ниска степен на фактическа и правна сложност, поради което съгласно
установената съдебна практика /формирана след постановяване на решение по
дело С-438/2022 на СЕС/, посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения служат само за ориентир при служебното
определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда, като
определящи са действителната фактическа и правна сложност на делото, както
и действително извършената работа. В случая по делото, извън исковата
молба от процесуалния представител на ищеца, е депозирана една молба по
хода на делото, в която не са изложени съображения по същество на спора.
Съобразявайки тези факти, както и размерът на нищожния договор за
потребителски кредит, настоящият състав намира, че справедливият размер на
адвокатско възнаграждение по предявените искове възлиза на 300 лева, върху
която сума следва да се начисли и ДДС съгласно представените доказателства
в тази връзка. Настоящият състав счита, че присъденият размер на адвокатско
възнаграждение съответства на принципите на пропорционалност и
справедливост, както и на действително извършения обем на работа от
процесуалния представител. Настоящият състав приема, че този вид съдебни
производства не следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни
разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата, като
следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК за установените граници за
упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския
процес, за да се избегне злоупотреба с право. Съдът не е длъжен да съдейства,
а е длъжен да осуети такава злоупотреба /Определение № 174 от 26.04.2021 г.
по ч.гр.д. № 560/2021 г. по описа на ВКС, III ГО, ГК./. Делото не се отличава
нито с фактическа, нито с правна сложност. Напротив, налице е една
бланкетна искова молба и една молба по хода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Р. Р., ЕГН
**********, с адрегр. К. жк. "В-П" №* чрез ЕАД Е.И., представлявано от адв.
Е. И, иск срещу „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 2, че
сключеният между страните Договор за кредит **************** е нищожен
на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК
поради клауза предвиждаща заплащане на такса за разглеждане в размер на
287,52 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „ЮТЕ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ на А. Р. Р., ЕГН **********,
с адрегр. К. жк. "В-П" №* чрез ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е. И, сумата
в размер на 287,52 лева ведно със законна лихва считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 06.02.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „ЮТЕ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Сребърна“ № 21, ет. 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали държавна
такса в размер на в общ размер на 127,58 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от В. И. ДА ЗАПЛАТИ на
ЕАД Е. И., представлявано от адв. Е. И. АК Пловдив адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС за процесуално представителство
и защита по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4