№ 23218
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИе
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИе
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИе Гражданско дело №
20231110100625 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу И. Н. Г., С. С. Г. и М. С. Г., конституирани на основание чл. 227
ГПК в правата на починалия ответник С. М. Г., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от
ответниците дължи на ищеца сумата в размер по 15,85 ле, представляваща главница за цена
на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в **, първи, вдясно, с аб. № 327775, за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2022 г., до изплащане на вземането, сумата в размер на
по 4,07 ле, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 20.07.2022 г., сумата в размер на по 2,16 ле, представляваща главница за
цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2022
г., сумата в размер на по 0,55 ле, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2022 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 41429/2022 г.,
по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с първоначалния
ответник С. М. Г. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимите от
суми за исковия период не били заплатени. По така изложените съображения предявява
разглежданите искове, като в хода на производството претендира същите от
конституираните на осн. чл. 227 ГПК наследници на починалия ответник при равни квоти.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първоначалния
1
ответник С. М. Г., с който предявените искове са оспорени. Оспорено е наличието на
твърдяното облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия, а в условията
на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.
Впоследствие от конституираните в правата му ответници е постъпила молба, с която
поддържат, че е извършено плащане на дължимите суми.
Третите лица – помагачи на страната на ищеца д и „т не изразяват становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и първоначалния ответник, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответната страна е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответната страна е да докаже, че претендираните вземания са погасени.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай с оглед направените от ответниците в хода на производството
плащания и признанието на ищеца за извършените от тях плащания, се налага извод, че
безспорно между страните е, че първоначалният ответник е бил клиент на топлинна енергия
през исковия период, респ. безспорно е наличието на облигационно правоотношение между
страните за доставяне на топлинна енергия в процесния имот.
Не се спори между страните относно доставката и размера на претендираните за
процесния период вземания, като с оглед данните по делото и претендираните от ищеца
суми в производството по ч.гр.д. № 41429/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, срещу
двамата длъжници С. М. Г. и е М.а Г. общият размер на задължението за процесния имот
през исковия период е в размер на 95,14 ле, като съобразно квотата от съсобствеността (по
½) задължението на починалия в хода на настоящото производство ответник възлиза на
47,57 ле. С оглед правилото на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН задължението на всеки от
тримата ответници възлиза на претендирания размер от по 15,85 ле.
На следващо място съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Между страните не
се спори, че услугата e извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което
потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение по силата на
цитираните разпоредби. Между страните не е спорно, че дължимата сума за процесния
период от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г. е в общ размер на 12,98 ле, като с оглед квотата от
съсобствеността задължението на ответниците в настоящото производство е в общ размер
на 6,49 ле или всеки от ответниците дължи по 2,16 ле. Доколкото в посочената по-горе сума
за топлинна енергия не е включена и дължимата сума за дялово разпределение, то
претенцията за същата се явява основателна.
С оглед основателността на исковете за главница следва да бъде разгледано и
релевираното от ответната страна възражение за погасяване на вземанията на ищеца по
давност, по което съдът намира следното:
2
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
29.07.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 29.07.2019
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложените общи условия /одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР/ прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за
вземанията, по отношение на които приложение намират общите условия, влезли в сила през
2016 г., започва да тече от 46-тия ден от изтичане на периода, за който се отнасят. При това
положение давността за най-старото претендирано вземане – за м. май 2018 г., започва да
тече от 16.07.2018 г., като тригодишният период изтича на 16.07.2021 г. Следва да бъде
отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на Закона за
изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Следователно погасени по давност се явяват задълженията за периода от
01.05.2018 г. до 31.03.2019 г., тъй като давността за задължението за месец април 2019 г.
изтича на 23.08.2022 г., а същата се счита прекъсната с подаване на заявлението по чл. 410
ГПК на 29.07.2022 г., от който момент се считат предявени разглежданите искове. Предвид
неоспорените и приети по делото фактури погасените по давност вземания за главница за
периода от 01.05.2018 г. до 31.03.2019 г. възлизат на сумата в общ размер на 48,21 ле.
Следователно задължението за главница за доставена топлинна енергия за непогасения по
давност период от 01.04.2019 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата в общ размер на 46,93 ле
или съобразно квотата от съсобствеността задължението на ответниците за непогасения по
давност период възлиза на сумата в общ размер на 23,47 ле, от които задължението на всеки
от тях възлиза на сумата в размер на по 7,82 ле. Именно до този размер и период
предявените спрямо тях искове за главница за стойност на доставена топлинна енергия се
явяват основателни, а за разликата до пълните предявени размери от по 15,86 ле исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява и претенцията за дялово
разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2019 г., която спрямо първоначалния
ответник С. М. Г. в размер на 0,59 ле. Следователно задължението му за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2020 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в
размер на 5,89 ле, от които всеки от ответниците дължи по 1,96 ле. Именно до този размер и
период предявените спрямо тях искове за главница за стойност на доставена топлинна
енергия се явяват основателни, а за разликата до пълните предявени размери от по 2,16 ле
исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.
Така по издадената обща фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава от
15.09.2019 г. Определено по реда на чл. 162 ГПК дължимото обезщетение за забава върху
непогасените по давност вземания за сумата от по 7,82 ле за периода от 15.09.2019 г. до
20.07.2022 г. възлиза на сумата размер на по 2,01 ле, до който размер исковете се явяват
основателни, а за разликата до пълните предявени размери от по 4,07 ле са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването заявлението по чл. 410 ГПК, която да е получена от ответника, поради което
акцесорните претенции за сумата от по 0,55 ле - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
31.07.2019 г. до 20.07.2022 г., се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
След установяване размера на задълженията на всеки от ответниците съобразно
релевираните възражения в срока за отговор на исковата молба, следва да бъдат разгледани
и направените от ответниците плащания на 27.07.2024 г. Между страните не се спори, че на
посочената дата всеки от тримата ответници е извършил плащане на сумата в общ размер на
по 47,09 ле. Съдът намира, че със същите са погасени дължимите от всеки от ответниците
суми за главница за стойност на доставена топлинна енергия от по 7,82 ле, главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение от по 1,96 ле, за обезщетение за забава върху
главницата за стойност на потребена топлинна енергия в размер на по 2,01 ле, както и за
законна лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
датата на плащане, която определена по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата в размер на
по 2,42 ле. Или общият размер на дължимите и платените задължения от всеки от
ответниците възлиза на сумата в размер на по 14,21 ле.
Ето защо, предвид изложеното и с оглед извършените плащания се налага извод, че
установените за дължими на ищеца суми са погасени, поради което предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
Въпреки отхвърлянето на предявените искове, доколкото се касае за погасяването им в
хода на процеса, ответниците дължат направените и претендирани от ищеца разноски
4
съразмерно на основателната част от тях, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. В случая ищецът твърди да му се дължат такива в
исковото производство за платена държавна такса в размер на 25 ле и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на сумата в размер на 50 ле. Същите съразмерно на
установената основателна част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 39,09 ле или
дължимите от всеки от ответниците разноски в исковото производство са в размер на по
13,03 ле.
Претендираните и направени такива от ищеца в заповедното производство за 25 ле за
платена държавна такса и за 50 ле юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
установената основателна част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 39,09 ле или
дължимите от всеки от ответниците разноски в заповедното производство също са в размер
на по 13,03 ле.
С оглед извършените плащания от всеки от ответниците на сумата в размер на по 47,09
ле, изцяло погасени се явяват и дължимите от всеки от тях разноски в исковото и
заповедното производство в общ размер на по 26,06 ле, поради което разноски в полза на
ищеца не следва да бъдат присъждани.
С оглед правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски съразмерно на
неоснователната част от исковете имат и ответниците, но поради липсата на данни и
претенция за такива, разноски не следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от т, с ЕИК ,, срещу И. Н. Г., ЕГН **********, С. С. Г., ЕГН
********** и М. С. Г., ЕГН ********** и тримата с адрес **, искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата в размер по 15,85 ле,
представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в **,
първи, вдясно, с аб. № 327775, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2022 г., до
изплащане на вземането, сумата в размер на по 4,07 ле, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.07.2022 г., сумата в размер
на по 2,16 ле, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение
за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.07.2022 г., сумата в размер на по 0,55 ле, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 20.07.2022 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
д. № 41429/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца т
– д, ЕИК ********* и „т, ЕИК *********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5