РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Бургас, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Пепеляшев
Членове:Георги Хр. Иванов
СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря Жанета Здр. К.ръстева
в присъствието на прокурора Христо Кр. Колев
като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252100600921 по описа за 2025 година
С присъда № 97 от 10.06.2025г., постановена по НОХД № 1823/ 2025 г. по описа на
Районен съд - Бургас, състав на този съд признал А. М. Ш. с ЕГН ********** роден в гр.Б.
за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ от НК, за това, че за времето от 21,50ч. на 22.02.2025г. до 09,50 часа на
24.02.2025г. от пицария „Р.“ находяща се в *****************, в условията на опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи: 1 бр. тротинетка марка „Кукерин“ модел „джи 2“ на
стойност 700 лв.,1 бр. кейс за захранване на тротинетка на стойност 10 лева 1 брой
заключващ механизъм, представляващ стоманизирана проволка на стойност 5 лева,1 брой
сгъваем нож тип „Пеперуда“ на стойност 2 лева, 1 брой права отвертка с червена дръжка на
стойност 2 лева, 1 брой ключодържател червен на цвят на стойност 1 лев, 1 брой платнено
бомбе на стойност 2 лева, 1 брой поставка за мобилен телефон на стойност 15 лева, 1 брой
алармено устройство на стойност 15 лева, всичките от владението и собственост на Н.П.П. с
ЕГН ********** и 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А71“ на стойност 100
лв.,1 брой мобилно устройство за приемане на онлайн поръчки „Фудидас“, на стойност 250
лева, 1 брой монетник на стойност 3 лева, парична сума в размер на 470 лв. от владението
на Н.П.П. с ЕГН ********** и Д.Г.У. с ЕГН **********, собственост на „П. Р.“ ООД, ЕИК:
**********, като общата стойност на всички отнети вещи е в размер на 1 575 /хиляда
петстотин седемдесет и пет/ лева, без съгласието на Н.П.П. с ЕГН: **********, Д.Г.У. с ЕГН:
********** и „П. Р.“ ООД, ЕИК ********** с намерение всички горепосочени вещи да
бъдат противозаконно присвоени, поради което на основание чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, вр. чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а ал.1 от НК му наложил
ефективно наказание «Лишаване от свобода» за срок от 1 година и 4 месеца, което на
1
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
С присъдата веществените доказателства - 1 брой нивел жълт на цвят с дължина 1
метър, 1 брой нивел оранжев с дължина 40 см, 1 брой клещи със сини дръжки, 1 брой чук
марка „Топмастер“ със жълто-черна дръжка, 1 брой смесителна батерия марка
„Интеркерамик“ в едно с картонена кутия, 2 броя пластмасови сифони бели на цвят, 1 брой
шило с НDS накрайник, постановил да се върнат на собственика им-подс.Ш., тъй като
преценил, че нямат отношение към предмета на настоящото дело и са иззети от жилището
обитавано от подсъдимия, оставени на съхранение при домакина на 04-то РУ-Бургас.
Накрая съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъдил подсъдимия А. М. Ш. с
ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на ОДМВР-Бургас направените по делото в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 148 (сто четиридесет и осем) лева.
Недоволен от присъдата останал представителя на държавното обвинение, който я
оспорил в срок по реда на въззивното обжалване пред Окръжен съд-Бургас.
В протеста си срещу присъдата на БРС, прокурорът от РП Бургас твърди, че
присъдата е неправилна, в частта касаеща размера на наложеното на Ш. наказание, тъй като
при определяне на срока на наказанието съдебният състав неправилно е приел, че следва да
се наложи наказание в минималния предвиден в закона размер, като е взел предвид частично
възстановените вещи предмет на престъплението и не е отдал необходимата тежест на
осъжданията на подсъдимия А. Ш., които не са включени в квалифициращия признак
„опасен рецидив“. Прокурорът сичат, че подсъдимият Ш. е лице с много висока степен на
обществена опасност, която се извеждала от неговите минали осъждания и определеното
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца след приложението на чл.
58а от НК, не би могло да се постигне целеният ефект в чл. 36 от НК.Акцентира на факта, че
подсъдимото лице Ш. вече неколкократно е търпял различни по срок наказания „лишаване
от свобода“, които очевидно не са изиграли търсения ефект. Посочва, че последното
наложено на Щ. наказание от три години лишаване от свобода било изтърпяно на
29.10.2024г. и само около 4 месеца по - късно в периода 22- 24.02.2025г, подсъдимият е
извършил поредното си престъпно деяние-предмет на настоящото производство, което явно
сочело, че налаганата спрямо подсъдимия наказателна репресия не е изиграла своята
поправяща, възпитаваща функция, не е въздействала в достатъчна степен предупредително,
за да го възпре да извършва други престъпления. Иска се изменение на присъдата в частта
относно наложеното на подсъдимия наказание„лишаване от свобода“,, което да бъде
увеличено и след редукцията по реда на чл. 58а НК да бъде за окончателен срок от 3 години
и 4 месеца, които на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи при
първоначален строг режим. Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас поддържа протеста като посочва,че връщането на част от вещите е
неправилно отчетено като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като те не са върнати
доброволно от Ш., а с открити при претърсване и изземване от полицейските органи.
Посочва,че Ш. е лице с висока степен на обществена опасност и само няколко месеца преди
извършеното от него престъпление е изтърпял наказание от три години лишаване от
свобода, като то не е повлияло по никакъв начин на неговото поведение, поради което счита,
че правилно и законосъобразно районната прокуратура е поискала налагане на наказание от
2
пет години лишаване от свобода, което с редукцията да бъде намалено на три години и
четири месеца, през което време спрямо Ш. ще могат да бъдат предприети мерки за
въздействие. Счита, че това наказание ще се постигне и генерална превенция. С тези
съображения предлага обжалваната присъда да бъде изменена и наказанието на Ш. да бъде
увеличено.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.Ш. се явява лично и с служебен
защитник адв.Гинева. Двамата молят да се потвърди първоинстанционната присъда. Ш.
изразява съжаление и разкаяние за извършеното. Адв.Гинева счита,че наложеното от РС
наказание е справедливо и съразмерно, като е отчетено както тежестта на извършеното, така
и личността на подсъдимия. Счита, че със същото се постигат целите на генералната и
специалната превенция съгласно чл. 36 от НК.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл. 314 НПК, независимо от основанията,
посочени от страните, намери протеста за основателен.
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по диференцираната
процедура на чл.371 т.2, вр. чл.372 ал.4 и чл. 373 ал.3 от НПК, след изричното признание от
страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. Първоинстанционният съд
констатирал, че признанията му се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, и с определение по реда на чл.372 ал.4 от НПК обявил, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти. Първата инстанция е изпълнила
надлежно и в пълнота задълженията си да разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от
НПК и да го уведоми, че събраните в досъдебното производство доказателства и
направеното самопризнание ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.
Самопризнанието на подсъдимия е изразено ясно, недвусмислено и категорично, и не е било
оттеглено до постановяване на съдебното определение по чл.372 ал.4 от НПК.
След самостоятелна проверка и анализ на събраните в досъдебното производство
доказателствени материали, въззивната инстанция констатира, че самопризнанието на
подсъдимия са в нужната степен доказателствено обезпечени, и повдигнатите му с
обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК действително се подкрепят от доказателствения материал,
събран в пода на ДП, а именно от протоколите за извършеното претърсване и изземване /л.
39-59/, оглед на местопроизшествие /л. 30-34/, протоколите за разпит на свидетели: Н.Ц. /л.
6, 61-62/ Д.У. /л. 7/, заключението на оценъчната експертиза /л. 95-97/, справка съдимост /л.
17-29/, както и от другите писмени доказателства събрани по същото досъдебното
производство.
Въз основа на цитираните доказателствени източници, настоящият съдебен състав
възприе фактическа обстановка, съвпадаща с констатациите на първоинстанционния съд, а
именно: В периода от 21,50 часа на 22.02.2025г. до 09,50 часа на 24.02.2025г., подс.Ш.
3
отишъл до пицария „Р.“ находяща се в гр.Бургас, ***********. Тя се стопанисвала от „П. Р.“
ООД с ЕИК **********, със собственици на капитала на дружеството и управители
свидетелите Н.П. и Д.У.. Подсъдимият Ш. влязъл в пицарията и отнел следните вещи: 1 бр.
тротинетка марка „Кукерин“ модел „джи 2“ на стойност 700 лв.,1 бр. кейс за захранване на
тротинетка на стойност 10 лева, 1 бр. заключващ механизъм, представляващ стоманизирана
проволка на стойност 5 лева, 1 бр. сгъваем нож тип „Пеперуда“ на стойност 2 лева, 1 бр.
права отвертка с червена дръжка на стойност 2 лева,1 брой ключодържател червен на цвят на
стойност 1 лев,1 брой платнено боне на стойност 2 лева, 1 брой поставка за мобилен
телефон на стойност 15 лева, 1 брой алармено устройство на стойност 15 лева всичките от
владението и собственост на Н.П.П. с ЕГН ********** и 1 брой мобилен телефон марка
„Самсунг“, модел „А71“ на стойност 100 лв., 1 брой мобилно устройство за приемане на
онлайн поръчки „Фудидас“ на стойност 250 лева, 1 брой монетник на стойност 3 лева,
парична сума в размер на 470 лева от владението на Н.П.П. с ЕГН ********** и Д.Г.У. с
ЕГН **********, собственост на „Н. Р.“ ООД, ЕИК **********. След деянието, в Четвърто
районно управление към ОДМВР - Бургас постъпила оперативна информация, че
подсъдимият Ш. предлагал за продажба на ниска цена мобилен телефон Самсунг и
електрическа тротинетка, които вероятно били крадени. Установен бил адресът обитаван от
Ш., а именно гр. Бургас, ****************. На 25.02.2025г. на горепосочения адрес било
извършено претърсване и изземване в условията на неотложност, про икоето били намерени
и иззети:1 бр. тротинетка марка „Кукерин“ модел „джи 2“, 1 бр. кецс за захранване на
тротинетка на стойност 1 бр. заключващ механизъм, представляващ стоманизирана проволка
поставен върху тротинетката, 1 бр. сгъваема ножка тип „Пеперуда“, 1 бр. права отвертка с
червена дръжка 1 бр. ключодържател червен на цвят, 1 бр. платнено боне, 1 бр. поставка за
мобилен телефон върху тротинетката, 1 бр. алармено устройство поставено върху
тротинетката, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „А71“. Същият ден
подсъдимият А. Ш. посочил на водещия разследването полицай, мястото на което е
изхвърлил мобилното устройство за приемане на онлайн поръчки „Фудидас“, а именно гр.
Бургас, ж.к. „*********“ в пространството между бл. *** и ***. На това място бил
извършен оглед на местопроизшествие, като било установено и иззето устройството.
Иззетите вещи предмет на престъплението с разписка от 22.04.2025г. са върнати на техните
собственици.
При обсъдените доказателства и доказателствени средства, въззивният съд сподели
заключенията на първата инстанция за съставомерност на престъплението, предмет на
обвинението, по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК. От
обективна страна, за времето от 21,50 часа на 22.02.2025г. до 09,50 часа на 24.02.2025г. от
пицария „Р.“ находяща се в гр. Бургас, ***********, подс.Ш. отнел чужди движими вещи
на обща стойност в размер на 1 575 /хиляда петстотин седемдесет и пет/ лева, без
съгласието на Н.П.П. с ЕГН **********, Д.Г.У. с ЕГН: ********** и „П. Р.“ ООД, ЕИК
********** с намерение всички горепосочени вещи да бъдат противозаконно присвоени.
Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК,
4
предвид осъжданията на Ш. по НОХД № 4905/2020г. и НОХД № 674 / 2021г., за което му е
определено общо най - тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
изтърпяно от него на 17.05.2021г. и по НОХД № 3427 / 2023г., НОХД № 2343 / 2023г., НОХД
№ 707 / 2023г., НОХД № 2948 / 2022г., НОХД № 4026 / 2022г., НОХД № 1105 / 2022г., за
които му е определено общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3
години, изтърпяно на 29.10.2024г. От субективна страна, подсъдимият е осъществили
престъплението при „пряк“ умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предл. първо от НК, като форма
на умишлена вина. Той е съзнавал общественоопасния характер на престъплението,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и се е стремял към тяхното
настъпване, съзнавал, че след като вече е бил осъждан за подобни деяние и е търпял
ефективни наказания лишаване от свобода, отнема горепосочените чужди движими вещи,
без съгласието на свидетелите П. и У. и го е извършил с намерение противозаконно да ги
присвои.
При определяне на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил и спазил
принципа на законоустановеност на наказанията, но присъдата търпи критика относно
постигането на съответствие на наказанието с обществената опасност на дееца и
установените по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне наказанието на подс. Ш. районния съд е приел, че като смекчаващи
наказателната му отговорност обстоятелства следва да се вземат предвид направеното
частично самопризнание и частично възстановените щети, а като отегчаващо наказателната
отговорност обстоятелство са отчетени предходните осъждания на подсъдимия Ш., които не
са включени в квалифициращия признак „опасен рецидив“. БРС е счел, че обществената
опасност на деянието не е по-висока в сравнение със случаите на престъпления от същия
вид, докато обществената опасност на дееца е висока с оглед начинът, по който е
осъществено деянието, като и проявената упоритост и дързост. Предвид изложеното
първоинстанционният съд е счел, че размерът на наказанието лишаване от свобода следва да
бъде определен в минималния предвиден в закона размер от две години, поради наличието
на смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно връщането на повечето от отнетите
вещи и след редукцията по чл.58а, ал.1 НК е наложил наказание от 1 година и четири месеца
лишаване от свобода.
Според настоящият съдебен състав при определянето на наказанието на Ш. не са
били оценени в необходимата степен като брой и относителна тежест обремененото съдебно
минало на подсъдимия извън осъжданията, обосноваващи квалификацията на деянието като
"опасен рецидив", престъпната упоритост при извършване на деяния с идентичен обект на
посегателство, липсата на поправителен и превъзпитателен ефект от предходни осъждания,
извършване на деянието в много кратък срок след изтърпяване на наказание от три години
"лишаване от свобода". В случая при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
БРС е определил наказание в минималния размер, предвиден в чл.196, ал.1, т.1 от НК, което
не съответства на нормата на чл.54 от НК.
От една страна са смекчаващите отговорността обстоятелства като признаването на
вината, разкаянието и сравнително ниската стойност на вредите от деянието, по-голямата
част от тях възстановени. БРС неправилно е счел, че има доброволно връщане на вещите от
подсъдимия, тъй като те не са върнати с неговото съдействие, а са възстановени въз основа
на действията на полицейските органи, поради което позоваването на връщането на тези
вещи като смекчаващо вината обстоятелство, е неправилно. От друга страна са отегчаващите
отговорността на Ш. обстоятелства - обремененото съдебно минало на подсъдимия извън
5
осъжданията, обосноваващи квалификацията на деянието като "опасен рецидив",
престъпната упоритост при извършване на деяния с идентичен обект на посегателства срещу
собствеността, което сочи на завишена степен на обществена опасност на личността на
подсъдимия и липсата на какъвто и да било поправителен и превъзпитателен ефект от
предходни осъждания предвид извършването на деянието по-малко от 4 месеца след
изтърпяване на наказание от три години "лишаване от свобода". Видно е, че Ш. е възприел
поведение, при което вместо да работи за да си набавя средства, той върши престъпления
против собствеността на други граждани като е приел това за нормален начин на живот. Ш. е
извършил настоящото престъпление след като е изтърпявал ефективни наказания лишаване
от свобода, последното от които е в размер три години, което очевидно не е дало резултат за
неговото поправяне и превъзпитаване. Следователно трябва да бъде изолиран от обществото
за един по-дълъг период, защото очевидно това е единственият начин да му се отнеме
възможността да върши нови престъпления за известен период от време, както и се
осигурява по-дълъг срок да се осъществява възпитателно - корекционната дейност спрямо
него от страна на затворническата администрация. Констатацията за подценяване на
отегчаващите отговорността на Ш. обстоятелства и свързаното с това неправилно
индивидуализиране на наказанието обосновава упражняване на правомощията на въззивната
инстанция за увеличаване на размера на наложеното на подсъдимия наказание поради
наличието на съответен протест. Наличието на изброените по-горе отегчаващи
обстоятелства, изисква увеличаване на срока на определеното от БРС наказание „Лишаване
от свобода” от 2 години, до размер, по- близък до средния такъв предвиден в чл.196,ал.1,т.1 -
от 4 години и шест месеца. Този срок подлежи на редукция с 1/3 по реда на чл.58а ал.1 от НК
до окончателен размер от 3 години „лишаване от свобода”, в какъвто смисъл присъдата
следва да бъде изменена, за да съответства на закона, доказателствата и целите на
наказанието. Така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС следва да се изтърпи ефективно при първоначален
строг режим. Съдът намира, че това наказание е справедливо и съразмерно с тежестта и
обществената опасност на извършеното от подс. Ш. престъпление и на неговата личност.
При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваната присъда по реда
на чл.314 ал.1 от НПК, извън посочените в обстоятелствената част основания за частично
изменение и отмяна, въззивният съд не констатира други допуснати от първата инстанция
или в досъдебното производство нарушения на материалният закон или на процесуалните
правила, което изисква тя да бъде потвърдена в останалата част.
Така мотивиран, на основание чл.337 ал.2 т.1, във връзка с чл.334 т.3 от НПК,
Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 97 от 10.06.2025г., постановена по НОХД № 1823/ 2025 г. по
описа на Районен съд - Бургас, в ЧАСТТА относно срока на наложеното на подсъдимия А.
М. Ш. с ЕГН **********, наказание „Лишаване от свобода”, като го УВЕЛИЧАВА от 1
година и 4 месеца на 3 /три/ години „Лишаване от свобода”, което на основание чл.57, ал.1,
6
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи ефективно при първоначален „строг” режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7