№ 15232
гр. София, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110156781 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба предявена от В. С. С., представлявана от адв. Д. М.
срещу „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване установителен иск за признаване на установено спрямо ответника, че клаузата
за такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем № ************** във връзка с
Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг е нищожна и осъдителен иск за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв. – частичен иск от цялото му
дължимо вземане от 91, 31 лв., изплатено от ищеца при липса на основание, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
С определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2025 г.
съдът е допуснал увеличение на предявения осъдителен иск от 10 лв. на 91, 31 лв., който
размер е окончателният размер на претенцията.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2024 г. е между „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД в
качеството му на заемодател и В. С. С. в качеството му на заемател е сключен Договор за
паричен заем № **************, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя
сумата от 400 лв., която заемателят се задължим да върне на една вноска, а в договора бил
посочен годишен процент на разходите 49, 71 %. Към договора за заем бил сключен и
Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг като допълнителна услуга по
договора, чиято фикасирана цена била 91, 32 лв. Задълженията по сключения договор били
изцяло погасени от ищеца, който на 27.04.2023 г.заплатил на ответника сумата от 505 лв.
Според ищеца допълнителната услуга по представлява допълнителна печалба за кредитора,
същата незаконосъобразно била не била включена в ГПР, което представлявало
заблуждаваща търговска практика. Моли за прогласяване за нищожна клаузата,
предвиждаща заплащане на допълнителна услуга и осъждане на ответника да заплати на
ищеца недължимо платените въз основа на нея суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД
1
чрез адв. Л. Г., в който се признават предявените искове. Ответникът твърди, че на
28.11.2024 г. е платил на ищеца сумата от 91.32 лв., която била недължимо платена от В. С.
С. по сключения договор за заем. Твърди, че не е дал повод за завеждане на делото,
доколкото ищецът не е заявил извънсъдебно претенцията си. Претендира разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на 20.04.2024 г. е между „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД в качеството му
на заемодател и В. С. С. в качеството му на заемател е сключен Договор за паричен заем №
**************, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя сумата от 400
лв., както и че на 19.04.2024 г. между тях бил сключен Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг като допълнителна услуга по договора, чиято фикасирана цена била 91, 32
лв. В договора е отразено, че заемополучателят В. С. С. дължи на заемодателя
„АЙЗАЕМ.БГ“ ООД сумата от общо 505 лв., включваща и заплащането на допълнителната
услуга. Страните не спорят, че в посочения годишен процент на разходите /ГПР/ 49, 71 % не
се включва стойността на допълнителната услуга.
По делото е приет като доказателство и договор за имуществено проучване и изготвяне
на удостоверение за кредитен рейтинг, сключен между страните в деня преди сключването
на договора за заем. Предмет на договора за допълнителна услуга е извършването на услуги
от страна на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД по изготвяне на кредитен рейтинг, който има общо
приложение за нуждите и оценката на имущественото състояние и възможност за поемане
на задължения от страна на В. С. С..
Приета като доказателство е разписка от 28.11.2024 г. от „Изи Пей“ АД за извършено
плащане в полза на В. С. С. с наредител С. С. К. с основание „недължимо платена сума по
договор 33275М/20.04.2023 г.“ на сумата от 91,32 лв. Във връзка с издадено съдебно
удостоверение по делото е постъпило сведение от „Изи Пей“ АД, от което се установява, че
в полза на В. С. С. на 28.11.2024 г. са наредени два парични превода от С. С. К., като същите
не са изплатени, тъй като не са потърсени от получателя. Приложена е и справка в табличен
вид, видно от която на В. С. С. е преведена сумата от 91, 32 лв. като недължимо платена
сума по договор 33275М/20.04.2023 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва:
установителен иск за прогласяване на нищожност на клаузата от Договор за паричен заем
№ **************, предвиждаща заплащане на задължение по допълнителна услуга – иск с
правно основание чл. 146, ал. 1 вр. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП – нищожност поради
неравноправност, с правно основание чл. 26, ал.1 , предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
ал. 1, т. 10 – поради противоречие със закона, с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
във вр. чл. 21, ал.1 ЗПК във вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК – поради заобикаляне на закона, съединен с
осъдителен иск с правно основание е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 91.32 лв., представляващо платена
без основание сума по нищожна клауза.
Страните не спорят, че сключеният между тях договор има характер на договор за
потребителски кредит. Доколкото по делото няма доказателства, нито твърдение,
физическото лице да е получило заемната сума за търговска или професионална дейност,
поради което и ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на закона, на основание §
13, т.1 ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ответникът признава основателността на претенцията по установителния иск. Сочи,
2
че сумата, дължима за заплащане на допълнителната услуга за проучване на кредитния
рейтинг на кредитополучателя не е включена в ГПР.
Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПКр преди сключване на договор за кредит кредиторът
оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч.
информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния
кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. Според чл. 10а, ал. 2 ЗПКр кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
В случая чрез сключването на договор за допълнителна услуга, която по същество
представлява заплащане за извършване на дейност изцяло в интерес на кредитора и част от
неговата специфична ангажираност, кредиторът по същество цели да получи допълнително
възнаграждение извън предиведената договорна лихва. Така уговореното възнаграждение
противоречи на закона, доколкото в действителност липсва каквато и да било допълнителна
дейност, извършвана от кредитора. С оглед неоспорването на предявената претенция, а и
извършеното плащане от страна на кредитора е процесуално излишно да се развиват
последващи мотиви относно основателността на установителния иск.
Що се касае до предявения осъдителен иск в тежест на В. С. С. по осъдителния иск
е да докаже, че е заплатил на „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД претендираната сума от 91, 32 лв. на
невалидно основание. Ответникът „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД признава, че е получил плащането на
сумата от 91, 32 лв. и в негова тежест е било да докаже правопогасителното си възражение,
че я е върнал на ищеца.
Съдът намира, че от събраните писмени доказателства по делото се установява, че
„АЙЗАЕМ.БГ“ ООД е възстановил недължимо платената сума на В. С. С. в размер на 91, 32
лв. Съдът намира за несъстоятелни възраженията на ищеца, че не ставало ясно от кого е
преведена сумата или на какво основание. В приетите писмени документи като основание
ясно са посочени именно реквизитите на процесния договор. Макар да не е отразено, че
наредителката физическо лице е действала в качеството си на законен представител на
длъжника юридическо лице, до този извод може да бъде достигнато несъмнено при преценка
на посочените обстоятелства в основанието на плащането. Обстоятелството дали ищецът е
получил сумата е без правно значение, релевантен е фактът, че тя е на негово разположение.
Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му
от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би
могъл да изпълни задължението си. настоящият състав намира, че в случая е налице забава
на кредитора В. С. С. негативните последици, на която не следва да търпи длъжникът
„АЙЗАЕМ.БГ“ ООД. Трайна и последователна е казуалната практика на ВКС, според която
кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
точно изпълнение на задължението или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора не освобождава
длъжника от задължението му, но го освобождава от последиците на неговата забава.
3
Изпращането на дължимата парична сума с пощенски превод, преди изтичане на срока за
изпълнение на парично задължение, представлява предложено от длъжника точно
изпълнение на задължението. При такова предложено точно изпълнение, необходимото
съдействие, което кредиторът е следвало да окаже, се изразява в явяването му в пощенската
станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да получи изпратената му с
пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима сума, то той не дава
необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение, поради което съгласно
чл. 95 ЗЗД изпада в забава. А ако кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от
последиците на собствената си забава /чл. 96, ал. 1 ЗЗД/. В този смисъл - Решение № 133 от
11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 244/2020 г., I г. о., ГК, решение № 799 от 24.09.1994 г. по гр.
д. № 681 от 1994 г. на ВС, I г. о. и решение № 155 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 4844 от 2016 г.
на ВКС, ГК, III г. о. Според настоящия състав разрешенията на касационната инстанция са
относими към конкретния случай, независимо, че дължимата сума е преведена чрез система
за плащане, а не чрез пощенска станция. Още с отговора на исковата молба ответникът е
заявил, че е превел претендираната сума на името на ищеца и е представил доказателства за
това. Ето защо съдът намира, че осъдителният иск следва да бъде отхвърлен, доколкото по
делото се установи, дължимата сума е на разположение на кредитора, а той самият е
изпаднал в забава. Доколкото с исковата молба е заявена претенция за осъждане на
ответника „АЙЗАЕМ.БГ“ ООД да заплати на ищеца В. С. С. законна лихва върху главницата
от 91, 32 лв. за периода от предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата и по делото се установи, че дължимата сума е преведена на името на ищеца на
28.11.2024 г., то и законна лихва на основание чл. 96, ал. 1 ЗЗД следва да бъде присъдена за
периода от 25.09.2024 г. до 28.11.2024 г. в размер на 2, 25 лв., изчислена с помощта на
компютърна програма, с която съдът разполага.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. В случая е релевирано и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно
размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, налице са задължителни решения на
СЕС и обилна съдена практика на националните съдилища, а възнаграждението за
процесуалния представител не следва да служи като източник на неоснователно
обогатяване. Ето защо и с оглед изхода на производството в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от 100 лв. държавна такса и 120 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но същият не е
представил доказателства, че действително е сторил такива, поради което и не му се дължат.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. С. С., ЕГН **********, с
адрес в *********************************** и „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, ул. „Панайот Волов“, бл. 118,
вх. Д, ет. 1, ап. 123, че клаузата за такса за допълнителна услуга по Договор за паричен заем
№ ************** от 20.04.2023 г. във връзка с Договор за имуществено проучване и
кредитен рейтинг от 19.04.2023 г. е нищожна поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН **********, с адрес в
*********************************** за осъждане на „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, ул. „Панайот
Волов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123 да му заплати сумата от 91, 31 лв., изплатено при липса
на основание цена на допълнителна услуга по Договор за паричен заем № **************
от 20.04.2023 г. във връзка с Договор за имуществено проучване и кредитен рейтинг от
19.04.2023 г. поради извършено в хода на делото плащане.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, ул. „Панайот Волов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123 да заплати на
В. С. С., ЕГН **********, с адрес в *********************************** сумата от 2, 25
лв., представляваща законна лихва върху сумата от 91, 31 лв. за периода от 25.09.2024 г. до
28.11.2024 г.
ОСЪЖДА „АЙЗАЕМ.БГ" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“, ул. „Панайот Волов“, бл. 118, вх. Д, ет. 1, ап. 123 да заплати на
В. С. С., ЕГН **********, с адрес в *********************************** сумата от 220
лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от връчване му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5