№ 4266
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100513021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.
С въззивната си жалба ищецът А. М. С., чрез адв. О., обжалва решение №
11578/24.10.2022г., постановено по гр.д. № 12167/2022г. по описа на СРС, 163-и състав,
в частта, в която предявеният срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД иск по чл. 432, ал. 1
КЗ, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 235.71 лева до пълния предявен
размер от 345.50 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – разходи за лечение, следствие на ПТП, настъпило на
27.04.2021г., в гр. София, по вина на В.Д.Б. - водач на лек автомобил марка „Нисан“,
модел „Кашкай плюс 2“, с рег. № *********, застрахован при ответника по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и в частта,
в която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху сумата 345.50
лева, считано от 19.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането.
Във въззивната си жалба ищецът излага доводи за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваната отхвърлителна част поради допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост. СРС не обсъдил всестранно, пълно и обективно
доказателствата и достигнал до неправилен извод, че само сторените от ищеца разходи
1
за медикаменти, изписани му от лекар, в размер на сумата 235.71 лева, били в пряка
причинна връзка с деликта. Установен бил фактическият състав на иска по чл. 432 КЗ
и всички разходи, сторени от ищеца във връзка с лечението му, били в резултат на
процесното ПТП. Позовава се на нормата на чл. 51 ЗЗД. Излага, че след инцидента
състоянието на ищеца било тежко, а придвижването му затруднено. Същият не можел
да посещава лекар, за да му бъдат предписвани медикаменти. Консултирал се с личния
си лекар по телефона и закупувал посочените му лекарства, които се продавали
свободно, без рецепта. При разпита си вещото лице посочило, че медикаментът
калцикинон имал психологичен ефект, като слабителните също имали относимост към
състоянието на ищеца поради залежаването. Всички вземани от ищеца лекарства
имали връзка с възстановяването му от травматичните увреждания. Неправилни били
и мотивите на СРС за отхвърляне на претенцията на ищеца за законна лихва – обемът
на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите бил
идентичен с този на причинителя на вредата, а лихвата се дължала от уведомяването
на застрахователя. Сочи съдебна практика, застъпена в Решение № 128/04.02.2020г. по
т.д. № 2466/2018г. I т.о. на ВКС, Решение № 167/30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г. II
т.о. на ВКС. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
отхвърлителна част, като на ищеца бъде присъден пълният претендиран размер на
обезщетението от 345.50 лева, ведно със законната лихва от 19.08.2021г. до
окончателното погасяване. Претендира разноски за двете инстанции. Адв. О.
претендира възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за осъществената безплатна защита
на въззивника.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД депозира писмен
отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата като неоснователна.
Съгласно изслушаното заключение на СМЕ не всички разходи за лечение били
необходими. Твърденията в жалбата, че състоянието на ищеца било тежко и не можел
да се придвижва, за да посети лекар, не кореспондирали с доказателствата по делото.
Досежно претенцията за законна лихва се позовава на чл. 380, ал. 3 КЗ и твърди, че
като не предоставил банкова сметка, ищецът сам се поставил в забава на кредитора,
предвид на което ответникът-застраховател не дължал лихва по чл. 409 КЗ. Моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част.
От своя страна ответникът ЗАД „Армеец“ АД обжалва решение №
11578/24.10.2022г., постановено по гр.д. № 12167/2022г. по описа на СРС, 163-и състав,
в частта, в която искът на ищеца А. М. С. по чл. 432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди е
уважен за сумата 235.71 лева.
Във въззивната си жалба ответникът ЗАД „Армеец“ АД излага оплаквания за
неправилност на решението в същата обжалвана част. Искът на ищеца останал
недоказан по основание и размер. По делото останал неустановен механизмът на ПТП
2
и наличието на противоправно поведение на застрахования при ответното
застрахователно дружество водач. Не се установило между управлявания от ищеца С.
велосипед и лекия автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ********* да настъпило
съприкосновение. Евентуално твърди, че единствена причина за настъпването на ПТП
било поведението на ищеца. Съобразно показанията на св. Б. същият спрял на знак
„Стоп“, след което продължил движението си съвсем бавно в полагащата му се дясна
лента, не сменял лентите, не е възприел велосипедиста, чул единствено метален звук
от удар през отворения прозорец. След това видял велосипедиста да лежи на платното
на около два метра зад автомобила си, обърнат надясно, с колелото между краката. В
протокола за оглед не били описани спирачни следи, велосипедът бил изместен, по л.а.
нямало следи от деформации. Заключението на САТЕ било оспорено – почивало на
предположения – място на удара, скорост на движение, липса на данни за
съприкосновение въобще между двете ППС, „очакванията“ на велосипедиста не били
обект на изследване от експерта. Неправилно, предвид непроведеното пълно и главно
доказване на механизма, първоинстанционният съд приел вина на водача на л.а.
„Нисан Кашкай“ за настъпването на ПТП – не бил спазил знаци Б2 и Г2. Напротив –
установявало се, че този водач спрял на пътен знак Б2, а произшествието било
реализирано на около 30 метра след него. в условията на евентуалност поддържа
възражение за съпричиняване на пострадалия велосипедист. Моли за отмяна на
решението в обжалваната част и пълно отхвърляне на предявения иск, респ.
намаляване на размера на присъденото обезщетение, като бъде отчетено
съпричиняване на ищеца. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. М. С., чрез адв. О., депозира писмен отговор на
въззивната жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД, с който оспорва същата като
неоснователна.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността на обжалваното съдебно решение на въведените с
въззивните жалби основания настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Предвид константната съдебна практика горното се отнася и до
решението на наказателния съд, постановено по реда на чл.78А НК.
От влязлото в сила решение на СРС, 22-и състав, по АНД № 15041/2022г.,
3
прието като писмено доказателство от въззивния съд, по делото, във връзка с чл. 300
ГПК, се установява противоправността на деянието на делинквента В.Д.Б., причинил
въпросното ПТП, настъпило на 27.04.2021г. – навлизайки в съседна пътна лента не
спрял на пътен знак Б2 и не пропуснал попътно движещият се в нея велосипедист А.
М. С., вината на Б., както и причинната връзка между неговото деяние и претърпените
от ищеца А. М. С. телесни увреди – счупване на таза, на кръстцовата кост вдясно и на
срамната кост вдясно, с медикобиологичен признак трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, счупване на напречните израстъци
на четвърти и пети поясни прешлени, довели до трайно затруднение на движението на
снагата, изкълчване на дясна раменна става със счупване на коракоидния израстък на
лопатката с реализиран медикобиологичен признак трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник. Неоснователни, предвид нормата на чл. 300 ГПК, се явяват
поддържаните от ответника доводи за изключване на вината на водача Б..
За проверка на доказателствата и с оглед предоставяне на възможност на
ответника да проведе защита по оспорването на заключението на изслушаната пред
първоинстанционния съд САТЕ, въззивният съд е допуснал повторно заключение,
изготвено от вещото лице Й.. Заключението е изслушано в последното по делото о.с.з.
пред въззивния съд и не е оспорено от страните. Съобразно заключението водачът на
лек автомобил „Нисан Кашкай“ е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на удара, ако бе пропуснал движещия се по пътя с предимство
велосипедист. Предвид липсата на достатъчно данни по делото експертът не може да
отговори на задачата за определяне на скоростта на движение на велосипеда, респ. да
даде отговор на въпроса имал ли е велосипедистът техническата възможност да
предотврати произшествието. Разположението на превозните средства към момента на
настъпването на произшествието вещото лице онагледило на стр. 7 от заключението.
От това изобразяване и писмените доказателства по делото се установява, че
съприкосновението настъпило между предната лява джанта на автомобила и десния
педал на велосипеда.
В доказателствена тежест на въвелия възражението за съпричиняване ответник,
изрично указана му с доклада на делото, е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава възражението си за съпричиняване. От събраните по
делото доказателства, в т.ч. неоспореното заключение на САТЕ, изслушано пред
настоящата инстанция, възраженията на ответника не се установяват.
Страните не спорят - обстоятелство, отделено като безспорно по реда на чл. 153
ГПК с доклада на делото, че към дата на ПТП застраховател на гражданската
отговорност за причинени при управлението на процесното МПС вреди е ответникът
по делото ЗАД „Армеец“ АД.
Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
4
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на
застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица
имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод
притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът,
ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай плюс 2“, с рег. № *********, договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния период носи отговорност за
причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал.
3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с изключение на лицето, което
отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от
делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно
нормата на чл. 492 КЗ в приложимата към казуса редакция, застрахователната сума по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е
10 420 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите
лица, а за вреди на имущество – 2 100 000 лева за всяко събитие, независимо от броя
на пострадалите лица.
От представените по делото писмени доказателства – рецепти, фактури и касови
бонове, както и от неоспореното заключение на СМЕ съдът приема за установено, че в
причинно-следствена връзка с реализираното на 27.04.2021г. ПТП ищецът претърпял
имуществени вреди в установения от СРС общ размер 235.71 лева, от които 223.79
лева – закупен антикоагулант фраксипарин 0.6 мл за един месец, изписан му от
лекуващия лекар, 7.79 лева за памперси в пряка връзка с препоръчания му постелен
режим за един месец и един медикамент от болкоуспокояващите – прегабин на
стойност 4.13 лева. Горните имуществени вреди представляват пряка и непосредствена
вреда от ПТП и за същите правилно СРС е преценил, че следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя.
Съобразно неоспореното заключение на СМЕ и разпита на вещото лице по чл.
200 ГПК болкоуспокояващите костарокс за 22.20 лева, прегабин за 4.13 лева и кетонал
за 1.67 лева имали сходно действие. Едни от тях били по-силни, други по-слаби, някои
били с еднократен прием, а други изисквали многократен такъв. Никое от трите
болкоуспокояващи не било предписано на ищеца с рецепта от лекар. Костароксът се
5
използвал при мозъчни травми в реанимациите, като вещото лице, съобразно
специалните си знания, не намира причина за прием на този вид болкоуспокояващо.
При тези данни и при липса на назначено лечение с който и да е от трите
болкоуспокояващи медикамента, въззивният съд намира, че правилно СРС е съобразил
заплатената от ищеца цена на подходящия, посочен от вещото лице, болкоуспокояващ
медикамент прегабин.
Закупеният медикамент биопразол за цена 9.89 лева, съобразно заключението на
СМЕ, се давал за язва и киселини. Закупуването му няма връзка с инцидента. Същият
разход правилно е изключен от първоинстанционния съд при определяне на размера на
обезщетението.
Закупената хранителна добавка калцикинон за 25.19 лева се предписвала при
остеопороза за жени, най-вече при жени в менопауза. Добавката вещото лице намира,
че не допринасяла за подобряване на състоянието на пострадалия. При разпита си по
чл. 200 ГПК по отношение на тази хранителна добавка вещото лице излага, че се
наблюдавало „предозиране на нещата“ от самия пациент и ефектът бил „психологичен,
а не лечебен“. При липса на данни същата хранителна добавка да била предписана на
ищеца от лекар, закупуването й няма връзка с инцидента и този разход правилно е
изключен от първоинстанционния съд при определяне на размера на обезщетението.
Слабителните дуфалак и изилакс на стойност 7.69 лева съобразно заключението
нямали пряка връзка с инцидента. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице излага,
че постелният режим за продължителен период било възможно да има за последица
запичане, но при липса на каквито и да е други данни по делото експертът не намира
основание да приеме връзка на този разход с настъпилия на 27.04.2021г. инцидент. Ето
защо този разход също правилно е изключен от първоинстанционния съд при
определяне на размера на обезщетението.
По отношение на претенцията за законна лихва:
Установява се, че на 19.08.2021г. ищецът А. М. С., чрез адв. О., депозирал пред
ответника-застраховател молба, във връзка с настъпилото на 27.04.2021г. ПТП и
претърпените от него травми, да бъде образувана щета и да му бъде определено
обезщетение за търпените неимуществени вреди, както и имуществени такива –
разходи за лечение в размер на 467.50 лева. Молбата не е оспорена от ответника.
Видно от инкорпорирания в същата опис, ищецът ангажирал писмени доказателства –
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, епикризи, рецептурни бланки,
фактури и касови бонове, подробно описани, в т.ч. процесните такива. С допълнителна
молба от 04.10.2021г., неоспорена от ответника, адв. О., като пълномощник на ищеца
С., представил още медицинско направление и удостоверение за банкова сметка на
ищеца.
Съобразно нормата на чл. 106, ал. 2 КЗ застрахователят е длъжен да регистрира
6
датата на всяка заведена претенция и да регистрира всяко следващо получаване на
документ по нея. Когато ползвателят на застрахователна услуга е увредено лице по
застраховка „ГО“ застрахователят следва да го уведоми за доказателствата, които да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му – ал. 3, изр. 1.
Предвид константната практика на ВКС, вкл. застъпена в Решение №
164/03.02.2016г. по т.д. № 1890/2014г., I т.о. на ВКС, както и в посочените във
въззивната жалба на ищеца Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. I т.о. на
ВКС, Решение № 167/30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г. II т.о. на ВКС и др.
разпоредбата на чл. 380, ал. 3 КЗ не намира приложение при дължимо застрахователно
обезщетение по чл. 432 КЗ, по отношение на което застрахователят е в забава по чл.
497, ал. 1 КЗ, в хипотеза на оспорване от застрахователя изцяло на основателността на
предявения от увреденото лице пряк иск до приключване на въззивното производство,
при представяне от ищеца във въззивната инстанция на данните за банковата му
сметка, по която да се извърши плащането на обезщетението.
Непосочването при предявяване на застрахователната претенция на банкова
сметка, по която да се плати обезщетението, не е обстоятелство, което води до
неговата недължимост и не възпрепятства определянето му. При постъпване на
претенцията при застрахователя, последният следва да образува щета по нея.
Съобразно чл. 496 КЗ в тримесечен срок от предявяването на претенцията по
застраховката „ГО“ застрахователят определя и изплаща обезщетение или дава
мотивиран отговор - отказва плащането или указва, че основанието/размерът на
вредите не са напълно установени. Непосочването на банковата сметка от увреденото
лице като кредитор възпрепятства единствено изплащането на застрахователното
обезщетение и то в хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя
или с влязло в сила съдебно решение. Забава на кредитора по чл. 380, ал. 3 КЗ е налице
само, ако неплащането на обезщетението се дължи единствено и само на непосочване
от увредения на банкова сметка, явяващо се дължимо по чл. 380, ал. 1 вр. ал. 3
КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на
застрахователя за плащане на обезщетението.
Предвид нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 (за които
застрахователят е уведомил увреденото лице); 2. изтичането на тримесечния срок
по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Началото на
течението на срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е обвързано не с
момента на завеждане на претенцията по чл. 498, ал. 1 КЗ, а с този на представяне от
7
увреденото лице на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, а това са
доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната
разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на
срока от 15 работни дни по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, същият не намира приложение, тъй
като не тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства,
поради това, че: застрахователят изобщо не ги е поискал или поисканите от
застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл. 106, ал. 3 КЗ, срокът
по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага тримесечния
срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ, течащ от предявяване на претенцията
към застрахователя. Безспорно, условие за прилагане на този срок е към момента на
изтичането му да не е налице непредставяне на доказателства от увредения във връзка
с надлежно искане на застрахователя за това по чл. 106, ал. 3 КЗ.
С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят изпаднал в забава на
20.11.2021г., след изтичане на тримесечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. чл. 496, ал. 1
КЗ на 19.11.2021г.
Последиците от забавата на застрахователя не отпадат на основание чл. 380, ал.
3 вр. ал. 1 КЗ, тъй като за периода до посочване от ищеца на банкова сметка, по която
да му се плати, извършено с молбата от 04.10.2021г. не е налице причинна връзка
между неплащане на обезщетението и непосочването на сметката, доколкото причина
за неплащането е становището на застрахователя за недължимост на застрахователното
обезщетение, поддържано и с отговора на исковата молба, а и пред настоящата
съдебна инстанция.
За периода от 19.08.2021г. – датата на уведомяването на застрахователя с
молбата на ищеца до 20.11.2021г. застрахователят дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към
обезщетението за имуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези
лихви застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователя от отговорността на делинквента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро
КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл.
чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В случая, поради липса на други данни по делото, настоящият
състав приема, че застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
8
19.08.2021г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, поради
което за периода от 19.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането
застрахователят дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение
за имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429,
ал. 2, т. 2 КЗ.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира, че
първоинстанционното съдебно решение е частично неправилно, поради което същото
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на
законна лихва върху уважената част от главницата, считано от 19.08.2021г. до
окончателното погасяване на вземането е отхвърлена, като вместо това въззивният съд
присъди законната лихва върху сумата 235.71 лева от 19.08.2021г. до окончателното
погасяване. Като правилно и законосъобразно решението следва да бъде потвърдено в
останалата обжалвана от страните част.
По разноските:
При горния изход на спора въззивната инстанция не присъжда разноски.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11578/24.10.2022г., постановено по гр.д. № 12167/2022г.
по описа на СРС, 163-и състав, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане
на законна лихва върху сумата 235.71 лева, считано от 19.08.2021г. до окончателното
погасяване на вземането, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати на А. М. С., ЕГН
**********, законната лихва върху сумата 235.71 лева, считано от 19.08.2021г. до
окончателното погасяване на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11578/24.10.2022г., постановено по гр.д. №
12167/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, в частта, в която по предявения от ищеца
А. М. С., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ЗЗД, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, се осъжда да заплати на А. М. С., ЕГН **********, сумата 235.71 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за лечение, от които 223.79 лева – закупен фраксипарин, 7.79 лева - памперси
и 4.13 лева - прегабин, следствие на ПТП, настъпило на 27.04.2021г., в гр. София, по
вина на В.Д.Б. - водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай плюс 2“, с рег.
№ *********, застрахован при ЗАД „Армеец“ АД по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, в частта, в която искът за
имуществени вреди от разходи за лечение е отхвърлен за сумата 109.79 лева,
представляваща горницата над 235.71 лева до пълния предявен размер от 345.50 лева,
9
и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва от
19.08.2021г. до окончателното погасяване на същата тази разлика от 109.79 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10