ОПРЕДЕЛЕНИЕ
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на 24.01.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър
Чардаков
Като разгледа гр.д.№1468/2020г. по описа на съда и за да се произнесе прие следното:
Процесуалните пречки по хода на делото са отстранени.
Следва да се допълни доклада по чл.146 ГПК със становището на новоконституираните ответници и да се насрочи съдебно заседание, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно
заседание за 24.02.2022г. от 10,45ч. за която дата и час да се призоват страните.
На ищците да се връчи препис от новопостъпилите
писмени отговори на исковата молба.
На основание
чл.140, ал.3 ГПК съдът съобщава на страните допълнен проект за доклад по
делото, както следва:
Предявен е иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба на недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 55155.502.354.7.1 по
КККР на гр. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г. на
Изпълнителния Директор на АГКК, адрес на имота: гр. Пазарджик, п. к. 4400, ул. К.
№ 10-а, етаж 1, който самостоятелният обект се намира в сграда с идентификатор
55155.502.354.7, която е на 2 надземни етажа, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.502.354, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 71,77 кв. м.,
прилежащи части: избен етаж на 55 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: 55155.502.354.7.2.
Ищците Ж.С.А. с ЕГН **********, А.С.Д. с ЕГН **********
и М.Д.Д. с ЕГН ********** *** твърдят, че техният
наследодател /баща на първите двама и бивш съпруг на третата ищца/ С.
Александров Д. с ЕГН **********, починал на 26.02.2017г., е построил по време
на брака му с третата ищца пристройка и надстройка към съществуваща жилищна
сграда с площ 55 кв.м., състояща се от един избен и един жилищен етаж, включващ
четири стаи и салон, която сграда към момента на пристрояването е била
собственост А.Д.П., починал на 13.07.1988г. Поддържат, че строителството е
извършено въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя с договор
от 27.02.1971г., сключен между Градски народен съвет – Пазарджик и от друга
страна ищцата М.Д.Д. и наследодателя С. Александров Д.,
който е син на А.Д.П.. В рамките на отстъпеното право на строеж двамата
изградили пристройка към южната страна на жилищния етаж от съществуващата
сграда, включваща една стая с приблизителни размери 4х4 метра и площ
16,77кв.м., стълбищна клетка и баня с обща площ 8,86 кв.м., както и складово
помещение към приземния етаж с площ 18,9кв.м. Освен това надстроили сградата с
изцяло нов втори жилищен етаж.
Поддържат, че в резултат на пристрояването площта на
първия жилищен етаж се е увеличила от 55 кв.м. на 71,77кв.м., тъй като към него
функционално е присъединена стаята с размери около 4х4 кв.м., както и че същият
е нанесен в действащата кадастрална карта като един самостоятелен обект с
идентификатор 55155.502.354.7.1. Освен това е възникнала съсобственост между
собствениците на пристройката и собствениците на пристроения етаж при квоти
съответно 16,77/71,77 ид. части за първите и 55/71,77 ид. части за
вторите.
Ищците твърдят още, че с договора за продажба,
обективиран в нот. акт №199 от 04.06.1984г., том ІІ, дело №974/1984г. на
нотариус при РС – Пазарджик, собственикът на пристроената сграда А.Д.П. е
продал на дъщерите си В.Л. А. С. и Ц.А.Т. избения и първия жилищен етаж от
сградата с площ 55 кв.м., включващ четири стаи и салон. С два последващи
договора за продажба, обективирани в нот. акт №52 от 16.02.2001г., том І, дело
№49/2001г. на нотариус при РС – Пазарджик и нот. акт №46 от 23.05.2018г., том
ІV, рег. № 5914, дело №573/2018г. на нотариус Анета Илкова ответницата А.Г.Л. е
закупила същите 55 кв.м. от първия жилищен етаж от сградата, което я легитимира
като съсобственик на самостоятелния обект с идентификатор 55155.502.354.7.1. с
площ 71,77кв.м. Поддържат, че съсобствениците не могат доброволно да прекратят
съсобствеността, поради което искат съдът да допусне и да извърши съдебна делба
на имота.
Тези твърдения в исковата молба поставят релевантните
към правния спор въпроси за прехвърлителния ефект на сключените договори за
продажба на реалната част от жилището с площ 55 кв.м., която не е обособена
като самостоятелен обект на собственост, както и дали тази реална част е
придобита от купувачите или е останала в наследството на общия наследодател А.Д.П..
С оглед спецификата на съдебната делба, в която трябва да участват всички лица,
които при определени условия биха се оказали съсобственици на делбения имот,
съдът е указал на ищците да насочат иска срещу всички наследници на общия
наследодател А.Д.П., което те са направили.
От ответниците са постъпили следните писмени отговори:
Ответникът А.Г.Л. с ЕГН ********** *** оспорва
наличието на съсобственост върху самостоятелния обект при твърдение, че
пристроената стая, която е увеличила площта на съществувалия жилищен етаж от 55
кв.м. на 71,77кв.м., е построена от нейните праводатели
Е. Иванов С. и В.Л. А. С. - дъщеря на собственика на пристроената и надстроена
сграда А.Д.П., въз основа на отстъпено в тяхна полза право на надстрояване и
пристрояване. От него двамата реализирали само пристройката, а правото за
надстрояване с втори жилищен етаж предоставили на ищцата М.Д.Д. и нейния покоен съпруг С. Александров Д..
При условията на евентуалност твърди да е придобила
пристроената стая по силата на давностно владение, упражнявано явно, спокойно и
непрекъснато от нея и от нейните праводатели в периода от пристрояването на
стаята и присъединяването й към етажа, до момента.
Ответниците Ц.А.Т. с ЕГН ********** ***; М.С.М. с ЕГН ********** ***;
К.С.Д. с ЕГН ********** ***; В.Е.Ж. с ЕГН ********** *** и С.Е.В. с ЕГН **********
*** /последната чрез особен представител по чл.47, ал.6 ГПК в лицето на адв. Е.Б.
***/ оспорват иска при твърдение, че пристрояването на първия етаж не е
извършено от С. Александров Д. и ответника М.Д.Д.,
както и че същите не са притежавали вещно право на строеж за това пристрояване.
Твърдят, че в тяхна полза е учредено само право за надстрояване на
съществуващата сграда с втори жилищен етаж, а пристройката е построена от общия
наследодател А.Д.П., неговата дъщеря В.Л. А. С. и съпругът й Е. Иванов С.. Поддържат,
че след пристрояването целият първи жилищен етаж е станал притежание на А.Д.П.,
който в последствие го е прехвърлил на дъщерите си Ц.А.Т. и В.Л. А. С., а те
/респ. наследниците на втората/ са го прехвърли на ответника А.Г.Л., която го е
придобила по силата на два договора за продажба, обективирани в нот. акт №52 от
16.02.2001г., том І, дело №49/2001г. на нотариус при РС – Пазарджик и нот. акт
№46 от 23.05.2018г., том ІV, рег. № 5914, дело №573/2018г. на нотариус Анета
Илкова, с рег. №423 в НК. Твърдят, че предмет на прехвърлителните сделки,
обективирани в нот. акт №199 от 04.06.1984г., том ІІ, дело №974/1984г. на
нотариус при РС – Пазарджик и нот. акт №52 от 16.02.2001г., том І, дело №49/2001г.
на нотариус при РС – Пазарджик е целият самостоятелен обект с идентификатор 55155.502.354.7.1,
с площ 71.77кв.м., а не само реална част от него с площ 55 кв.м. Молят искът за
делба да бъде отхвърлен.
Ответникът Г.Д.Д. с ЕГН **********
*** не оспорва наличието на съсобственост върху процесния самостоятелен обект,
за който твърди, че принадлежи на законните наследници на общия наследодател А.Д.П..
Твърди, че след пристрояването на първия етаж от старата жилищна сграда с площ
55 кв.м. е възникнал нов обект на собственост с площ 71.77 кв.м., който е
нанесен в действащата кадастрална карта с идентификатор 55155.502.354.7.1.
Поддържа, че сделките, обективирани в нот. акт №199 от 04.06.1984г., том ІІ,
дело №974/1984г. на нотариус при РС – Пазарджик и нот. акт №52 от 16.02.2001г.,
том І, дело №49/2001г. на нотариус при РС – Пазарджик са нищожни, защото имат
за предмет реална част от жилището, която не е била обособена чрез одобрен
проект по чл.62 ЗТСУ /отм./, т.е. нищожни са поради невъзможен предмет – чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД. При условията на
евентуалност поддържа, че дори да не са нищожни, сделките не са породили своето
вещноправно действие поради липсата на елемент от фактическия състав – одобрен
проект за обособяването на прехвърлената част и поради невъзможността такъв да
изобщо да бъде одобрен. Поддържа, че третата поред сделка, обективирана в нот.
акт №46 от 23.05.2018г., том ІV, рег. № 5914, дело №573/2018г. на нотариус
Анета Илкова, не е нищожна, тъй като има за предмет целия самостоятелен обект с
идентификатор 55155.502.354.7.1. с площ 71.77 кв.м, но тя също не е породила
вещнопрехвърлително действие, тъй като праводателите не са притежавали правата,
с които са се разпоредили. Счита, че имотът е останал в патриМ.ума
на наследодателя А.Д.П., а след неговата смърт през 1988г. същият е придобит по
наследство от страните, които са негови законни наследници.
Не са подали отговор на исковата молба ответниците П. Петрова Д. с ЕГН ********** ***; Л.С.Д. с
ЕГН ********** ***; С.С.Д. с ЕГН ********** ***; А.А.П. с ЕГН ********** ***; А.Д.П. с ЕГН ********** ***; М.Н.П.
с ЕГН ********** *** и С.Д.Д. с ЕГН ********** ***.
Относно тежестта на доказване:
За уважаването на иска за делба ищците следва да
установят наличието на съсобственост и между кои страни върху имот, който
съществува към момента на устните състезания и съставлява годен обект за
съдебна делба.
Ответниците, които оспорват иска, следва да установят
спорните правопораждащи факти на претендираното самостоятелно право на
собственост върху имота в полза на ответника А.Г.Л..
По възражението за придобивна
давност ответницата А.Г.Л. следва да установи началния момент и
обстоятелствата, при които е установено владението върху самостоятелния обект,
начина, по който това владение е противопоставено на собственика /освен ако
това е било обективно невъзможно/ и конкретните действия, посредством които тя
и нейните праводатели са упражнявали същото, както и неговата продължителност.
Ако докаже, че са владели в различни времена, предполага се, че са владели и в
промеждутъка, ако ищците не установят противното – чл.83 ЗС. В тежест на ищците
е да докажат наличието на смущаващи владението действия или такива, който са
довели до неговото прекъсване, или че ответницата и/или нейните праводатели са
били държатели на вещта /напр. установили са фактическата си власт на
облигационно основание/ или са я владели за другиго – чл.69 ЗС.
Определението е
окончателно.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: