Решение по дело №425/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, предявена от Ц.С.Ц. ***, с която срещу ОДМВР - Враца е предявен иск по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, с цена на иска 30 000,00 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от неправомерни и незаконосъобразни действия на полицейски служители на ОДМВР – Враца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на увреждането – 04.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и направените от него деловодни разноски.

Ищецът твърди, че на *** в домът на приятелката му Н.К., находящ се ***, където се намирал и той, се потропало силно на входната вратата и двамата видели на монтираната в дома охранителна камера пред входната врата **. Те били с поставени **, които скривали лицата им, с изключение на очите им. Същите били *, освен * носели ** и върху униформата им се четял надпис „полиция“. След като Ц. отворил вратата, в апартамента нахлули  ** с насочено към **, ** * ** без никакви обяснения. Според ищеца цялата **, какъвто задължително се изисква от закона. След проникването им в апартамента, никой от тях не се легитимирал със полицейска карта, не се представили и поименно. Двама от тях започнали да обикалят апартамента, взели им мобилните телефони, като не му разрешили да се обади на адвокат. Ц. и приятелката му попитали какво търсят и ищеца направил забележка без тяхно присъствие да не влизат в другите стаи. Те посочили причината, поради която са тук, а именно че има сигнал във връзка с **. Приятелката му ** следвала полицаите по стаите на апартамента. В един момент* на висок тон ги попитала „какво е това?“ и да си го взимат. * видяла, как полицаите подхвърлили найлонова ** в кутия със салфетки. Тази кутия се намирала на табуретка в спалнята до вратата. Ищеца  започнал да вика и в този момент един от тях го ** /* и му казал ***“. След като пристигнал разследващ полицай от ОД на МВР-Враца, около три часа, след като бил свален на земята му било разрешено да седне на стол, но не му махнали*. В това положение на тялото в  рамките на три часа седейки на пода, с ръце в *, поставени на гърба му в *** в областта на **, тъй като в момента страдал от „** Поради това заболяване му бяха извършени * в ** Според Ц. такова продължително положение на тялото му, води до реалната опасност от разрастване на „** Той заявил опасенията си на охраняващите го полицаи, но те ** на стол, нито му **.

След пристигането на разследващият полицай, му било разрешено да се свърже със адвокат, но същият не бил изчакан, въпреки неговото настояване да присъства на огледа и претърсването, което следва да се извърши.

Твърди, че при огледа е **, което било подхвърлено от **. Разследващия полицай се опитал да разопакова открития с ** на самото легло върху чаршафа, върху който Ц. е спал. Не бил извършен полеви тест, нито измерили теглото на подхвърленото **, след което са го транспортирали в **** и извършили оглед и претърсване в присъствие на адвокат Д. Н., но не открили забранени вещи и предмети. Късният следобед бил откаран в ОД на МВР Враца, където му била връчена Заповед за задържане за 24 часа. Около 19.00 часа го освободили и го разпитали като свидетел. Заповедта за задържането му по реда на чл.72 от ЗМВР е с изходящ №369зз-69 от 04.06.2024г./л.41/ и е издадена от служител на ОД на МВР- Враца. Същата му е връчена в 18.15 ч. на 04.06.2024г., като било отразено, че спрямо него е било „взето“ задържане по реда на чл. 72 от ЗМВР, считано от 06.10 часа на 04.06.2024г. По време на задържането му не са му били разяснени правата, които има по чл.74, ал.2, т.6 от ЗМВР, нито пък реално дадена възможност да ги упражни. Не му била дадена възможност незабавно да обжалвам законността на задържането му, нито да се свържа с адвокат, поради което счита, че за грубо погазване на закона от страна на служителите на полицията. Бил прекарал  около 12 часа с поставени на **, като освен **  в областта на **, той е бил разкарван из **, където са го видели много негови познати и съседи, което го накарало да изпита **.

С исковата молба се твърди извършването на незаконосъобразни фактически действия – в противоречие с изискванията на ЗМВР/посочено е, че действията са в нарушение на чл.72 и сл от ЗМВР, чл.85, чл.86, чл.87 и чл.151 от ЗМВР/.

Излага съображения, че в резултат на незаконосъобразните действия от страна на служителите на ОД на МВР- Враца, силно му се накърнила вярата във върховенството на закона, чувството му за **, бил поставен в положение да изпита **, като и бил принуден да търпи **. С оглед на това предявява срещу иск срещу ОД на МВР Враца, за причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на ответника в размер на 30 000 лева, които ответника да му заплати, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увреждането - 04.06.2024г., както и направените от ищеца деловодни разноски.

В с.з. от 06.11.2024 г. процесуалния представител на ищеца, адв. М.Г. уточнява периода на причинените неимуществени вреди - от 04.06.2024г.  до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2024 г.

Ответника – ОДМВР – Враца в с.з., чрез ю.к. Д* П* оспорва предявения иск, като развива съображения, че липсват изискуемите елементи на чл.1 от ЗОДОВ за репариране на неимуществени вреди, не е налице отменен незаконосъобразен АА, нито са доказани неправомерни действия от страна на полицейски служители, а липсва и причинно-следствена връзка между действията на полицейските служители и претендираните неимуществени вреди.

Прокурорът от ОП – Враца дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като е налице противоречие между твърденията на ищеца и показанията на *, според които Ц. е бил с ** в продължение на часове, а според показанията на разпитания по делото полицейски служител, ищеца бил в това положение само *, след което е изправен да седне. От разпоредената и извършена дисциплинарна проверка, по повод действията на служителите, изводът на Директора на ОДМВР – Враца е че специализираната полицейска операция е протекла законосъобразно. На този етап има образувано ДП за притежание на наркотични вещества, което не е приключило, така че не може да се даде вяра на показания на ищеца, че те се били подхвърлени.

По делото са разпитани свидетелите Н. К., А. С. и Б. Н.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на полицейски служители. Претенцията е насочена против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация, съгласно чл. 205 от АПК, тъй съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции са юридически лица. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл.204, ал.4 от АПК, незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

В случая следва да се разгледат единствено действията на полицейските служители свързани със задържането на лицето. Процесуалните действия  извършвани във връзка с претърсване и изземване, регламентирани в чл.161 и сл. от НПК не са предмет на настоящето производство, отделно от това същите не са и подведомствени на административните съдилища.

Съдът намира иска за неоснователен и недоказан по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:

1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата;

2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност;

3.Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и

4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

 Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.

Следователно при всички положения, за да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност (чл.4 от ЗОДОВ) и причинно-следствената връзка за настъпването на вреди от тази незаконосъобразна дейност. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като „пряка и непосредствена“ е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди – тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Безспорно е в правната доктрина и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени ***, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл. 52 от ЗЗД (приложим съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ), обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи, че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на *, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже, както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице. В конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че са претърпени твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и че причинната за тях са незаконосъобразните действия на служителите на ответника.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е възможно да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника.

Не се установи по делото Заповедта за задържане по реда на чл.72 от ЗМВР да е обжалвана от ищеца по съответния ред и същата да е била отменена от съда като незаконосъобразна. Задържането за срок до 24 часа по  чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл като властнически акт издаден от административен орган /полицейски орган по см. на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна дейност, заповедта за задържане на лице по  чл. 72, ал. 1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на  чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Не се доказа в настоящото производство наличие на незаконосъобразни действия на полицейски служители, като длъжностни лица от администрацията на ответника при провеждане на специализирана полицейска операция на територията на ОДМВР- Враца.

Установи се по делото, че със Заповед № 369з-1887/03.06.2024г., Директорът на ОДМВР – Враца е разпоредил провеждането на СПО на територията на обл.Враца на **** до приключване, с участието на сили и средства на служители от Сектор „ПКП“, към Отдел „КП“, Сектор „ПП“ към Отдел „ОП“ при ОДМВР – Враца, РУ – Враца, РУ АЕЦ – Козлодуй и РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца. В заповедта е посочено, че целта на тази операция е ефективно противодействие на разпространението на** и противодействие на престъпления, свързани с **, като изпълнението ѝ е възложено на свидетеля по делото ***, ** в сектор ПКП при ОДМВР – Враца.

За провеждането на цитираната в заповедта СПО е изготвен и утвърден от Директора на ОДМВР – Враца План рег. № 369р-11095/03.06.2024 г., в който са описани целите и задачите на операцията, времетраенето ѝ, териториалния обхват, ангажираните сили и средства, ръководител, лица и обекти на СПО, служители, на които е възложен контролът и организацията, място за управление, организация на комуникацията, инструктаж, тактика на действие и др.

Няма данни по делото, липсват и твърдения полицейските служители да са ** на посочения адрес в *, а точно обратно и ищецът и св. К. заявяват, че на входната врата се потропало, те видели на камерата, че са полицаи и сами отворили вратата.

С оглед на това съдът намира, че служителите от група за блокиране и осигуряване на своевременно реагиране при влошена криминогенна оперативна обстановка, са действали на валидно правно основание, в изпълнение на заповед за СПО, съгласно утвърден за целта план, поради което не може да се приеме, че извършените от тях действия са незаконосъобразни.

В подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че след приключване на СПО до Директора на ОДМВР – Враца е изготвена Справка рег. № 369р-11477/07.06.2024г., в която в хронологичен ред са описани действията на определените в цитираната по-горе заповед полицейски служители. Посочено е, че след получена в сектор ПКП оперативна информация за извършващо се престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, служители на ОДМВР – Враца са извършили проверка в частен дом, находящ се в ***, обитаван от ищеца. От разпита на св.Н. се установи, че след като им било отворена входната врата от ищеца, те са се представили като служители на полицията и го поставили в седнало положение на земята,  поставили му * за да не *забранени вещи или предмети, а св.К. била поставена на **. Тогава започнала проверката по ЗМВР. След като влезли в спалнята св.Н., един от колегите му и св.К., се намери на нощното шкафче ** с ** вещество. В този момент те прекратили незабавно действията по проверката и се обадили на дежурната оперативна група да извършат проверка. След което св.Н. и още трима негови колеги се преместили на друг адрес, а в дома на св.К. останали три лица от патрула и три лица от ОДМВР , за да чакат дежурната оперативна група.

В цитираната по – горе справка се сочи още, че при последвалите ПСД – претърсване и изземване, в спалнята на *************************, тегло около *което при извършен полеви *е реагирало на *, като по случая е образувано ДП № 75/2024 г., а ищеца е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане при РУ – Враца, а работата по случая продължава. Съставени са и приложени към делото протоколи за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение.

Поддържаното от ищеца твърдение в исковата молба и в съдебно заседание, че ** е било **, настоящият съдебен състав не може да приеме за безспорен факт, доколкото липсват доказателства в подкрепа на това твърдение. Вярно е, че същото се поддържа и от св. К*, но доколкото същата живее с ищеца и с оглед евентуалната ѝ заинтересованост от изхода на делото, нейните показания следва да се разглеждат с оглед останалите доказателства по делото, а такива, потвърждаващи това твърдение липсва. Независимо от твърденията на ищеца и св. К*, че в жилището има камери, записи от тях не бяха представени, въпреки изричните указания на съда за представяне на всички доказателства, с които разполагат за обосноваване на твърденията си. От друга страна образуваното ДП № 75/2024г., което следва да установи всички факти и обстоятелства във връзка с констатациите от проведената СПО не е приключило, с оглед на което при постановяване на настоящото решение, съдът не разполага с данни, които да потвърждават тези твърдения.

На следващо място срещу твърденията на ищеца, че бил ** и в продължение на ***, стоят твърденията на св. Н., че служителите не са оборудвани и в ОДМВР – Враца няма на въоръжение  **, а в това положение ищецът останал около пет минути, след което бил приведен в седнало положение на стол. Ищецът не е оказал ** и спрямо него не е употребена **, не е ** тъй като с поведението си не е дал повод за това.

Така на практика са налице две противоположни и взаимно изключващи се твърдения, като при отсъствието на други доказателства, които да подкрепят едното и опровергаят другото, не може да бъде направен еднозначен и категоричен извод, че са налице твърдените от ищеца незаконосъобразни действия на полицейските служители. По отношение показанията на св. К.съдът вече изложи съображения, защо не следва да бъдат кредитирани изолирано от останалите доказателства.

В изпълнение на протоколно Определение от 06.11.2024г. от ОДМВР – Враца с писмо вх. № 3131/15.11.2024 г. информират съда, че след подаден сигнал от ищеца, срещу служителя Н.е образувана проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, която е приключила с издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание * за срок от три месеца, като е приложено копие от същата. При прегледа на заповедта, съдът установи, че дисциплинарното наказание е наложено не защото са установени и доказани изложените в сигнала незаконосъобразни действия на полицейския служител –* на Ц. с * и държането му с *в **, а защото са използвани специални защитни средства, **, които макар да са оправдани с цел гарантиране на личната безопасност и прикритие на самоличността на полицейските служители участващи в СПО, за използването им не е била издадена нарочна Заповед по чл.89, ал.3 от ЗМВР на Гл. секретар на МВР. Във връзка с релевираните данни за извършени престъпления от общ характер от страна на проверения служител, от ОДМВР – Враца са информирали ищеца с писмо рег. № 369 000-16096/14.10.2024 г., че с оглед всестранност и обективност на преценката за наличие или липса на данни за извършено престъпно деяние, материалите от проверката са изпратени по компетентност на ОП – Враца.

Към момента заведените прокурорски преписки /съгл. писмо вх.№3178/21.11.2024г. на зам.окръжен прокурор Е.С.-К.-л.84/ по подадени сигнали от Ц.Ц. във връзка с неправомерни действия от служители на ОДМВР Враца са 4 на брой, които не са приключили и все още не е установено извършено ли е от полицейските служители престъпление. Пр.преписки са от 2015г., 2019г., 2022г. и една от 2024г. В тази връзка следва да се има предвид, че от дадената от прокуратурата информация не става ясно, дали подадения от ищеца сигнал през 2024г. касае именно случая на 04.06.2024г.

В обобщение на изложеното, от събраните по делото доказателства не се установява настъпването на неимуществени вреди така, както се претендират от ищеца. Действително отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна – държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, без значение дали са причинени виновно от тях. Но за ангажиране отговорността на държавата е необходимо да бъде установено настъпване на вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия – т. е. да се докаже наличие на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже, както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административния орган или длъжностни лица. В конкретния случай в тежест на ищеца е по безспорен начин да установи с допустими доказателствени средства, че е претърпял претендираните в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с твърдените действия на служители на ОДМВР – Враца. За фактите и обстоятелствата, по отношение, на които съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК носи доказателствена тежест, ищецът, въпреки дадените указания в този смисъл в доклада на делото по чл. 146 от ГПК, не ангажира доказателства, с които да бъде установено по несъмнен начин, че действително е претърпял претендираните вреди, още по-малко че същите са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразна административна дейност, за да бъде обоснован извод за възникнало по отношение на него право на парично обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не е доказано по безспорен начин наличието на нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на ОД на МВР – Враца, поради което предявеният иск срещу ответника се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.

При този изход на делото претендираните разноски за адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА, както и 10,00 лв. държавна такса за завеждане на делото не се дължат.

От страна на ответника не са претендирани разноски за процесуално представителство от юрисконсулт, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203 АПК, съдът:

 

РЕШИ

 

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Ц.С.Ц. ***, срещу ОДМВР - Враца за сумата от 30 000,00 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди причинени от неправомерни и незаконосъобразни действия на полицейски служители при ОДМВР – Враца.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.