Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 23.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр. състав, в
публично заседание, проведено на 30.05.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 928 по описа на съда за 2017г., и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Т.П.” ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор Й.В.В., против К.Б.Л.,
с ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск на основание чл.415 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на парично вземане на ищеца в размер 603.19 лв., от които 511.90 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 91.29 лв. – лихва за забава за периода 04.01.2014г. до 07.11.2016г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 2807/2016г. по описа на ПлРС – 22.11.2016г. до
окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано
ч.гр.д. 8614/2016г. на РС П., като съдът е уважил заявлението и е
издал заповед за изпълнение №5360/23.11.2016г.
Ищецът твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК
длъжникът е подал възражение, че част от сумите са погасени по давност. РС П. е указал на
заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това според ищеца поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата
не е заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът не оспорва исковите претенции относно главница и лихви, като представя
доказателство, че е заплатил сумите по тях. Оспорва само размера на
юрисконсулсткото възнаграждение, прави възражение за неговата прекомерност. Моли
съда да прекрати делото, т.к. исковете са погасени чрез плащане.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намери за установено следното: На 22.11.2016г. „Топлофикация - П.” ЕАД, в качеството
на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано ч.гр.д. № 8614/2016г. на ПлРС и по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 5360/23.11.2016г.
С тази заповед ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумите – 2215.12 лв.
– главница, представляваща ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2005 до 30.04.2016г.; 1360.90 лв. - лихва върху главницата за
периода от 02.12.2005г. до 07.11.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата – 22.11.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в
размер на 71.52 лв. и 180.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок,
че част от сумите, претендирани от заявителя за погасени по давност. Именно
това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си, което той е направил в законоустановения
срок, подавайки искова молба на 02.02.2017г. Искът е предявен само за част от
сумите за лихва и главница: 511.90 лв.
– главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 91.29 лв. – лихва за забава за периода 04.01.2014г. до 07.11.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2807/2016г. по описа на
ПлРС- 22.11.2016г. до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът е представил молба от ответника К.Л. до него от 15.10.1997г.
за откриване на партида за плащане на отопление и топла вода. Представил е и
копие от в. „Посоки”, бр. 239 от 13.12.2007г., в
който са публикувани общите условия на „Т.П.” ЕАД, и съгл. чл. 31 от ОУ,
месечните дължими суми за топлоенергия се заплащат в тридесет дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тази разпоредба сочи, че за
възникване на задължението за лихва, покана не е необходима, а тези задължения
са възниквали периодично, след изтичане на 30 - дневен срок след отчетния
период. Ответникът представя отговор на исковата молба в законоустановения
срок, като в него оспорва единствено
прекомерния размер на юрисконсултското възнаграждение. Едва след насрочване на
делото, на 18.05.2017г. е постъпило писмено изявление от ответника, в който
същия е заявил, че е заплатил в полза на ищеца вменените му задължения по вече
заведеното гр.д. 928/2017г., като е
посочил изрично главница и лихви в исковите размери - 603.19 лв.
Това доказателство за плащане - преводно
нареждане за извършено плащане към Топлофикация – П. за сумата от 603.19лв. на
18.05.2017г., се приема за извънсъдебно признание, представеното в заповедното
производство препис-извлечение от сметка на абонатен №8611 на К.Б.Л., включващо
сумите от исковия период, и молбата за откриване на партида при ищеца, сочат,
че исковете за лихва и главница са били дължими от ответника, но погасени чрез
плащане, и като такива следва да се отхвърлят. Следва да се присъди единствено законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата – 22.11.2016
г. до окончателното изплащане на вземането, доколкото към момента датата на
окончателното плащане е установена - 18.05.2017г., и тази лихва е изчисляема. Служебно
изчислена, с помощта на електронен калкулатор - calculator.bg, лихвата за
претендирания период върху главница от 511.90 лв., възлиза на сумата от 25.36 лв. Доколкото в заповедното
производство е претендирана такава законна лихва, макар и неликвидна към онзи
момент, а и в исковото производство е налице такъв петитум, то именно такава
следва да се присъди в изчисления от съда размер.
Съпоставяйки датата на подаване на
исковата молба - 22.11.2016г. и датата на плащането на исковите суми - 18.05.2017г.,
съдът констатира, че плащането е станало по-късно /това се потвърждава и от
факта, че при плащането, ответникът е посочил че заплаща точно размерите
на главницата и лихвата, претендирани по
вече образуваното гр.д. в ПлРС/, и че чрез неплащане на сумите до подаване на
иска, ответникът реално е станал повод за завеждане на делото и дължи
разноските, които ищецът е направил за това. От друга страна, повод за
завеждане на делото е също и подаденото от длъжника К.Б.Л. възражение в
заповедното производство изцяло за сумите, предмет на делото. Всичко това сочи,
че разноски, претендирани в заповедното производство, а после и в исковото, са
дължими от ответника, т.к. и двата случая неговото поведение е било причина за
завеждане на делата.
При този изход на делото, и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че ищецът има право на поискани и доказани
разноски в исковото производство. Разноските в настоящото производство са в общ
размер на 375.00 лв., от които 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение
и 75.00 лв. - държавна такса, съдът
намира, че следва да присъди от сочените в него суми само претендираните 75.00
лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. – част от претендираното
юрисконсултско възнаграждение. Относно разноските за юрисконсултско
възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира следното:
съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017
г.) от ГПК, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съдът намира, че в конкретния казус не е
налице фактическа и правна сложност, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 100.00 лв. Т.к. е налице разлика между
предявените искови суми по гр.д. №
928/2017г. и тези, претендирани по ч.гр.д. № 8614/2016г.. на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за
изпълнение №5360/23.11.2016г., следва да се обезсили.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство. В него
е претендирано юрисконсултско възнаграждение от 180лв., което също следва да се
редуцира на осн. чл.78 ал.8 от ГПК на
50лв. С оглед обезсилването на заповедта за част от сумите и редукцията на възнаграждението
за юрисконсулт, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски
за заповедното производство в размер на 20.50
лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 415 във връзка с чл. 124 от ГПК, К.Б.Л.,
с ЕГН **********, адрес ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.” ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., сумата
от 25.36 лв. - законната лихва върху
главницата от 511.90 лв., за периода от датата на предявяване на заявлението по
ч.гр.д. № 8614/2016г. на ПлРС – 22.11.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането - 18.05.2017г., КАТО ИСКОВЕТЕ
ЗА УСТАНОВЯВАНЕ ДЪЛЖИМОСТТА на 511.90 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 91.29 лв. –
лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 07.11.2016г., присъдени със
заповед за изпълнение №5360/23.11.2016г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 8614/2016г.
по описа на ПлРС, ОТХВЪРЛЯ като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОБЕЗСИЛВА, на
осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение №5360/23.11.2016г.по ч.гр.д. №
8614/2016г. на ПлРС за сумите над 511.90 лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 91.29 лв. – лихва за забава за периода от 04.01.2014г. до 07.11.2016г.
ОСЪЖДА К.Б.Л.,
с ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.П.” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление *** с
представител Й.В.В., разноски по гр.д. 928/2017г. в размер на 175.00 лв., от които 75.00 лв. –
държавна такса и 100.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Б.Л.,
с ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.П.” ЕАД с ЕИК114005624, със седалище и адрес на управление *** с
представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.№ 8614/2016г. в размер на 20.50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: