№ 9463
гр. С, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110132933 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от „ф-ма“ АД
против С. Т. К., с ЕГН: ********** и, за установяване съществуването право на
вземания на ищеца от ответника за сумата от 1 412,95 лева (хиляда четиристотин и
дванадесет лева и 95 стотинки), представляваща главница за потребена вода от
длъжника за имота му на горепосочения адрес гр. С, ж.к.”С р”, бл.97, вх.А, ет.5, ап.**,
с клиентски №**********, за период от 13.09.2018 г. до 11.09.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 63,31 лева
(шестдесет и три лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
14.10.2018 г. до 11.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2650/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
Ответникът С. Т. К. е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
претенциите. На първо място се посочва, че ответникът не се явява потребител и
ползвател на услугите, доставяни от ищеца за процесния имот. Оспорва се до
процесния имот да са доставяни водопроводни услуги в претендирания размер. посочва
се,ч е ответникът многократно е искал ищеца да смени титуляра на процесната
партида, като се заличи ответника в качеството му на предишен собственик.Твърди се,
че през процесния период ищецът не е отчитал потреблението на студена вода в имота.
Сочи се, че процесните суми са префактурирани незаконосъобразно от ищеца от
задължение за по-стар период. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорват се всички приложени към исковата молба документи.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
1
съвкупност и доводите на страните съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Към делото е приложено ч.гр.д. № 2650/2022г. по описа на СРС, 25 състав, от
което се установява, че същото било образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК на „ф-ма“ АД /ищец по делото/ срещу С. Т. К. /ответник
по делото/. На 27.01.2022год. в полза на „ф-ма“ АД била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена при
изчерпване на процедурата по чл.47, ал.5 ГПК, като е установено, че С. Т. К. не може
да бъде намерен на адресите, вписани като постоянен и настоящ такъв, нито на адреса
на водоснабдения имот, като няма и вписан работодател или осигурител, поради което
на ищеца са указания правата му по чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Искова молба е подадена в
срок, поради което предявените искове се явяват допустими.
С оглед твърденията на страните в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период между страните е съществувало валидно облигационно отношение,
по договор за доставка на В и К услуги, по силата на което е доставил на ответника
определено количество вода, както и обема на реално доставените на ответника В и К
услуги в размер на процесната стойност.
Съгласно чл. 8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Като с оглед
приетия ред за сключване на индивидуални договори, в срок след публикуване на
общите условия, само при изрично позоваване от потребителя и приетото определение
за „нов потребител“ става ясно, че е достатъчно имотът на потребителя да е
присъединен към водоснабдителната мрежа, за да се приеме, че по отношение на
водоснабдяването на последния, с неговия собственик или ползвател е на лице валидно
сключено облигационно отношение по повод доставката на вода до имота. Съгласно
чл.2, ал.1 и ал.3 от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от
„ф-ма“ АД, потребители на В и К услуги са юридически или физически лица -
собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които
се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажна собственост, както и наемател на имот, за който се
предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира
съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка
на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен
2
срок.
От страна на С. Т. К., се оспорва наличието на облигационно правоотношение.
При наличие на това оспорване, ищецът следваше при условията на пълно и главно
доказване да установи конкретното качество на ответника – на собственик, ползвател
или наемател на имот, находящ се в гр.С, ж.к.”С р”, бл.97, вх.А, ет.5, ап.**, което да го
прави потребител на ВиК услуги, съгласно ОУ.
От страна на „ф-ма“ АД по делото е представена Справка чрез отдалечен достъп
по данни за физическо лице, която обаче отразява вписаните в Имотен регистър данни
за лице с имена М Д М. Следователно по делото не са представени никакви документи,
установяващи изискуемото качество на собственик или вещен ползвател по отношение
на С. Т. К.. От „ф-ма“ АД не е направено никакво доказателствено искане, което да
осигури прилагане по настоящето дело на документ, удостоверяващ наличието на
право на собственост по отношение на имота в патримониума на ищеца.
Въпреки изричните указания до ищеца, дадени с Определение по чл.140 ГПК, че
не представя по делото първични документи, от които да се установи потребление,
нито документи, установяващи размер на задълженията за периода /карнети, отчети,
фактури/, такива не са представени от ищеца и до края на съдебното дирене.
При липса на доказателства, че С. Т. К. се явява потребител на В и К услуги в
имот, присъединен към водоснабдителната мрежа, предявените искове следва да се
отхвърлят.
С оглед отхвърляне на исковете С. Т. К. не дължи заплащане и на разноски по
ч.гр.д. № 2650/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
На основание чл.78, ал.3 ГПК „ф-ма“ АД следва да заплати в полза на С. Т. К.
разноски в настоящето производство в размер на 400лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. В полза на С. Т. К. не следва да се присъждат разноски по ч.гр.д. №
2650/2022г. по описа на СРС, 25 състав доколкото заповедта е връчена в процедура по
чл.78, ал.5 ГПК и страната не е била представлявана в заповедното производство.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК *****0, със седалище и адрес на
управление гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б п С” №1, сгр.** против С. Т. К., с ЕГН: **********,
с постоянен адрес: гр.С, ул.“Р“ №14, за установяване съществуването право на
вземания на ищеца от ответника за сумата от 1 412,95 лева (хиляда четиристотин и
дванадесет лева и 95 стотинки), представляваща главница за потребена вода от
длъжника за имота му на горепосочения адрес гр. С, ж.к.”С р”, бл.97, вх.А, ет.5, ап.**,
3
с клиентски №**********, за период от 13.09.2018 г. до 11.09.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 19.01.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 63,31
лева (шестдесет и три лева и 31 стотинки), представляваща мораторна лихва за период
от 14.10.2018 г. до 11.09.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 2650/2022г. по описа на СРС, 25 състав.
ОСЪЖДА "ф-ма" АД, гр. С, ЕИК *****0, със седалище и адрес на управление
гр. С, ж.к.”М 4” ул.”Б п С” №1, сгр.** да заплати на С. Т. К., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр.С, ул.“Р“ №14 на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в
настоящето производство в размер на 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4