Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. К., 04.12.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично
съдебно заседание проведено на девети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при съдебния – секретар Д. М., като разгледа докладваното от
съдия Атанасова гражданско дело № 604 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е образувано по искова молба вх. № 2911 / 04.07.2018
г. подадена от „А.К.П.З.” ООД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „В.Л.” № 114, етаж М., със законен представител Т.Я.К.–
управител, чрез юрисконсулт Н.С. против ответника Г.К.Г.,
ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ размер на на 1 012.47 / хиляда и дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки
/ лева, от които : 602.41 лева -
главница; договорна лихва от 11.69 лева, за периода от 02.12.2014 г. до 21.04.2015
г.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 248.00 лева и лихва за
забава от 150.37 лева, за периода от 21.04.2015 г. до 01.11.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.11.2017
г. до изплащане на вземането.
С молба вх. № 3224 / 25.07.2018 г. / л. 22 / на основание чл. 232 ал. 1 от ГПК ищецът е оттеглил претендираните искове за : неустойка в размер на 248.00 / двеста четиридесет и осем / лева,
договорна лихва в размер на 11.69 / единадесет лева и шестдесет и девет
стотинки / лева и частично законна лихва в размер на 63.31 / шестдесет и три
лева и тридесет и една стотинки / лева, т. е. претендираната от него сума е в общ размер
689.47 лева, от които : 602.41 лева – главница и 87.06 лева – законна лихва за
забава, за периода от 21.04.2015 г. до 01.11.2017 г.
В съдебно заседание от 09.11.2020 г., съдът е прекратил производството в
частта за следните суми : неустойка в
размер на 248.00 / двеста четиридесет и осем / лева, договорна лихва в размер
на 11.69 / единадесет лева и шестдесет и девет стотинки / лева и частично
законна лихва в размер на 63.31 / шестдесет и три лева и тридесет и една
стотинки / лева.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ГПК, след като
по ч.гр.д. № 1032 /2017 г.по описа на РС – гр. К. лицето не е намерено на
адреса, залепено е уведомление по чл. 47 ал. 1 от ГПК и няма данни за
регистриран трудов договор и е указано на заявителя, че на основание чл. 415
ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Сочи се, че ищецът е
предявил исковата си претенция въз основа на Договор за паричен заем № 2192781
/ 25.11.2014 г., сключен между „И.А.М.“ АД, ЕИК : ********* и Г.К.Г., ЕГН **********. Също
така се сключва рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия /
от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 от 01.09.2017 г. към него, сключен между „И.А.М.“
АД, ЕИК : ********* и „А.К.П.З.” ООД, ЕИК : *********.
Сочи се още, че по силата на
договора заемодателят се съгласил да отпусне на заемополучателя заем в размер
на 2 000.00 лева. По
договора ответникът е извършил плащания и към момента дължимата главница е в
размер на 602.41 лева.
Ответникът е следвало да
изплати целия заем на 21.04.2015 г. – последната падежна дата, като от тогава
до подаването на заявлението, както и на настоящата искова молба, сроковете по
всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли.
С оглед на гореизложеното
ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи сумата от 602.41 лева - главница и 87.06 лева – законна лихва за
забава, за периода от 21.04.2015 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.11.2017 г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените от заявителя разноски по делото, а именно:
разноските по заповедното производство и по настоящото производство.
Ищецът
редовно призован, не изпраща представител, прилага списък по чл. 80 от ГПК / л.
104 /.
Ответникът редовно призован явява се лично и заедно с упълномощения си защитник адв. Н. – САК, който
оспорва иска и излага подробно доводите си. Претендира направените по делото
разноски в размер на 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна :
От приложения като доказателство заварен препис от Договор за
паричен заем № 2192781 / 25.11.2014 г., сключен между „И.А.М.“ АД, ЕИК : ********* и Г.К.Г., ЕГН ********** е видно, че на ответника се
отпуска заем в размер на 2 000.00 / две хиляди / лева, при условията
посочени в договора.
От приложения
като доказателство към делото заверен препис от договор за прехвърляне на парични вземания / цесия / от 30.01.2017
г. е видно, че вземането на „И.А.М.“
АД, ЕИК : *********, произтичащо от
Договор за паричен заем № 2192781 /
25.11.2014 г. е прехвърлено в
собственост
на „А.К.П.З.” ООД, ЕИК : *********. Приложено е и
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Също така е
приложено и Уведомление до ответника / л. 16 /, с което същият е уведомен за
прехвърлянето на неговото вземане от „И.А.М.“ АД произтичащо от Договор
за за паричен заем № 2192781 / 25.11.2014 г. към „А.К.П.З.” ООД.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза на
в.л. Т.С., което не се оспори от страните и се възприема от съда като
компетентно и правилно дадено се установи, че цената на иска съгласно
заключението е в общ размер 689.47 лева, от които : 602.41 лева – главница и 87.06 лева – законна лихва за
забава, за периода от 21.04.2015 г. до 01.11.2017 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна
страна :
Ищецът е
предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал., във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
Не е спорно
между страните по делото обстоятелството, и се доказва от приложените по делото
писмени доказателства, че между „И.А.М.“ АД, ЕИК : ********* и Г.К.Г.,
ЕГН ********** е сключен Договор за за паричен заем № 2192781 / 25.11.2014 г.
Към
исковата молба има приложено Уведомление до ответника, с което същият е
уведомен за прехвърлянето на неговото вземане от И.А.М.“ АД произтичащо от
Договор за за паричен заем № 2192781 /
25.11.2014 г. към „А.К.П.З.” ООД, което същият не е
получил.
Но съдът
не споделя доводите на
упълномощеният защитник на ответника, че същата не е произвела по отношение на
доверителя му последиците по чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, тъй
като следва да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на получаване
на отправеното от цедента до длъжника уведомление за цесията. Едно от
приложенията към исковата молба е Уведомлението до ответника, с което същият е уведомен за
прехвърлянето на неговото вземане от И.А.М.“ АД
произтичащо от Договор за за паричен
заем № 2192781 / 25.11.2014 г. към „А.К.П.З.” ООД.
Видно
от приложеното разпореждане по чл. 131 от ГПК от 15.01.2019 г., препис от
исковата молба и приложенията към нея, в т. ч. и цитираното Уведомление, е
връчено на ответника по исковете на 22.01.2019 г. Следователно, на тази дата
длъжникът е получил изходящото от цедента до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3 ГПК /отм. /. Доколкото законът
не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано / Решение №
123 / 24.06.2009 г. по т. д. № 12 / 2009 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 3 / 16.04.2014 г. на ВКС
по т. д. № 1711 / 2013 г.,I т. о. /.
С
оглед изложените съображения, следва да се приеме, че процесната цесия има
действие за длъжника Г.К.Г., ЕГН ********** и тъй като същият не твърди
да е извършил плащане на прехвърлените суми, то цесионерът - ищецът – „А.К.П.З.” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „В.Л.” № 114, етаж М., със законен представител Т.Я.К.– управител, се явява носител на тези вземания.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е
основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил на
ищеца дължимата сумата в общ размер 689.47 / шестстотин осемдесет и девет лева
и четиридесет и седем стотинки / лева, от които : 602.41 лева – главница и
87.06 лева – законна лихва за забава, за периода от 21.04.2015 г. до 01.11.2017
г.
С оглед
горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което следва да
постанови решение, с което да приеме за установено съществуването на вземането на
ищеца по отношение на ответника в общ размер на 689.47 / шестстотин осемдесет и девет лева и четиридесет
и седем стотинки / лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.11.2017 г. до изплащане
на вземането.
Относно
разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 1 260.00 / хиляда двеста и шестдесет / лева, от които 75.00 лева – ДТ в настоящото производство, 25.00 лева – ДТ в заповедното производство, 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице, 300.00 лева – възнаграждение за особен представител, 360.00 лева – адвокатско възнаграждение и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.К.Г.,
ЕГН ********** *** вземането на „А.К.П.З.”
ООД, ЕИК : *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „В.Л.” № 114, етаж М., със законен
представител Т.Я.К.– управител в общ размер на 689.47 / шестстотин осемдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки / лева, от които : 602.41 лева – главница и 87.06
лева – законна лихва за забава, за периода от 21.04.2015 г. до 01.11.2017 г.,
като основателно и доказано.
ОСЪЖДА Г.К.Г., ЕГН ********** *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „А.К.П.З.” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.Л.” № 114, етаж М., със законен представител Т.Я.К.– управител направените по делото разноски в размер на 1 260.00 / хиляда двеста и шестдесет / лева, от които 75.00 лева – ДТ в настоящото производство, 25.00 лева – ДТ в заповедното производство, 300.00 лева – възнаграждение за вещо лице, 300.00 лева – възнаграждение за особен представител, 360.00 лева – адвокатско възнаграждение и 200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :