Р Е Ш Е Н И Е
№.....
08.01.2020 година, гр. Велинград
В ИМ ЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД на девети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в с ъ с т а
в:
СЪДИЯ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретар: Павлина Матушева
като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ПЕНЧЕВА а. н. дело
№ 289 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 ЗАНН
Образувано е по жалба на Ц.М.Р. против Наказателно постановление № 33-0000036/02.05.2019 г. на Началника на ОО
"Автомобилна администрация” в ГД „Автомобилна инспекция“ Пазарджик, с
което на жалбоподателят на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП
е наложено административно наказание
глоба, в размер на 2000 лв., за
нарушение по чл. 18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. за таксиметров превоз на пътници.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният акт.
Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно
нарушение и се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят счита, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание, чрез адв. А.,
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание.
В представено по жалбата писмено становище, счита същата за
неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН /обжалваното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя на 02.05.2019 г. , а жалбата е подадена на 09.05.2019 г./ от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима
Съдът,
като прецени в съвкупност представените писмени и гласни доказателства, счита
за установено следното от фактическа страна:
На 22.03.2019г., при извършена тематична
проверка по повод писмо рег. № 16-00-20980/14.02.2019г. до Директора на ОО на
АА Пазарджик на ЕТ „Вихрен 55-Альоша Банцов“,
служителите на ОО АА Пазарджик- актосъставителят инспектор
И.Л.П. и инспектор Н.Г.Р. установили, че за периода 01.02.2019г. до
28.02.2019г., Ц.М.Р., като водач на лек таксиметров автомобил е извършил
таксиметров превоз на пътници, без да притежава удостоверение водач на лек
таксиметров автомобил. При проверката водачът представил Удостоверение за водач
на лек таксиметров Серия ВТ-2013 № 017516 за Община Велинград, издадено на
17.07.2014г. и Удостоверение за водач на лек таксиметров Серия ВТ-2013 № 017523,
издадено на 26.09.2014г. за Община Ракитово.
За резултатите от провeрката е съставен Констативен протокол от 22.03.2019г.
На водача, на същата дата, е съставен АУАН № 255112 за това, че
22.03.2019г., в гр. Пазарджик, ул. „Христо Смирненски“ 26, в ОО АА Пазарджик, след приключване на
тематични проверка по писмо рег. № 16-00-20980/14.02.2019г. е установено, че
като водач на лек таксиметров автомобил е извършил таксиметров превоз на пътници, без
да притежава Удостоверение водач на лек таксиметров автомобил за периода
01.02.2019г.-28.02.2019г. –видно от пътна книжка серия 3 № 16/17.01.2019г. и
пътни листове с № 004/18.02.2019г., № 005/22.02.2019г. и № 007/28.02.2019г., с
което е нарушил чл. 18,т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г., /в сила от
14.12.1999г./ за таксиметров превоз на пътници. Актът е съставен в негово
присъствие, подписан е от
него и му е надлежно връчен. В графа възражения и посочено „Да“. В срока по чл.
44, ал. 1 ЗАНН няма постъпили възражения срещу акта.
Въз основа на акта е издадено Наказателно постановление № 33-0000036 от
02.05.2019г., с което на жалбоподателя, на основание чл. 93,ал.1, т. 1 ЗАП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. В него фактическата обстановка е описана по
идентичен начин с възприетата от актосъставителя.
При така направените фактически
констатации, съдът счита, че АУАН №
255112 от 22.03.2019г. обжалваното НП е издадено от компетентен органи,
съгласно чл. 92, ал. 1 и чл. 92, ал.
2 ЗАвП и Заповед
№ РД-08-249/15.05.2015 г.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се
установява, че Р. е упражнявал
таксиметрова дейност, към датата на проверката, както и че представените от
него Удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил Серия ВТ-2013 № 017516 за Община Велинград,
издадено на 17.07.2014г. и Удостоверение за водач на лек таксиметров Серия
ВТ-2013 № 017523, издадено на 26.09.2014г. за Община Ракитово, не са били
валидни към тази дата. Не се представиха доказателства и валидността им да е била продължена, съгласно
разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от ЗАвП. Посочена като нарушена разпоредба на чл. 18,
т. 5 от Наредба № 34/1999 г. на МТ предвижда задължение на водача при
управление на таксиметров автомобил да притежава удостоверение "Водач на
лек таксиметров автомобил", издадено след успешно полагане на изпит,
валидно за съответната община. Жалбоподателят
е имал надлежно издадени на 17.07.2014г.
и на 26.09.2014г. удостоверения за водач на лек таксиметров автомобил,
които са били без срок на валидност. С изменение и допълнение на ЗАвП, публикувано в ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.04.2016
г., ) е приета нова ал. 4 на чл. 24, съгласно която удостоверението се издава
за срок 5 години. С изменение и допълнение на ЗАвП /
ДВ. бр. 93 от 2017 г. / в разпоредбата на чл. 24, ал. 4 е създадено изречение
трето което гласи, че валидността на удостоверението може да се продължи за нов
срок от 5 години без полагането отново на изпит, ако лицето отговаря на
изискванията по ал. 3, т. 1 – 4 и е подало заявление за преиздаване в 14-дневен
срок преди изтичането на валидността на удостоверението за водач на лек
таксиметров автомобил. "
Съгласно § 7, ал. 2 от Преходни и заключителни
разпоредби към Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси, публикувани в ДВ бр. 93 от
2017 г. Удостоверенията на водачите на леки таксиметрови автомобили, издадени
по реда на наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАвП до влизането в сила на този закон,
запазват действието си до 30 юни 2018 г.
Самият жалбоподател не излага твърдения в
жалбата и в съдебно заседание, че притежаваните от него удостоверения за водач
на лек таксиметров автомобил за Община Велинград и за Община Ракитово са били
продължени съгласно разпоредбите на закона. Позовава се на незнание на
законовите разпоредби, което обаче не обстоятелство, изключващо вината. Убеждението и твърденията му, че издадените удостоверения са валидни е в
противоречие § 7, ал. 2 от ПЗР към Закона за
допълнение на Закона за местните данъци и такси. Неоснователно е
възражението за неправилно приложение на материалния закон съобразно фактическото описание на нарушение и неговата
квалификация. Носенето на удостоверение "Водач на лек таксиметров
автомобил" е условие за редовно извършване на всеки един таксиметров
превоз, а притежаването на такова удостоверение е специално изискване към
водачите във връзка с правоспособността им да извършват таксиметрови превози.
Систематичното тълкуване на чл. 31, ал. 1, т. 2 и чл. 18, т. 5 от Наредбата
сочи, че неизпълнението на задълженията на водача да носи удостоверението е
самостоятелно нарушение само при условие, че същият поначало притежава такова,
тъй като само тогава за него би възникнало това задължение за носене на
документа, във всеки един момент, когато извършва таксиметров превоз. Липсата,
не притежаването изобщо на удостоверение е нарушение на правилото, възведено в
чл. 18, т. 5 от Наредбата.
При тези факти съдът намира, че правилно актосъставителят
и наказващият орган са вменили на жалбоподателя нарушението по чл. 18, т. 5 от
Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, съгласно която водачът
на лек таксиметров автомобил трябва да притежава Удостоверение "Водач на
лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община. Наличието на
такова удостоверение и неговата невалидност е било установено от актосъставителят след проверката в регистъра на водачите,
получили удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил". След
като водачът, не се установи да е имал издадено на негово име удостоверение за водач
на лек таксиметров автомобил, което да е валидно към датата на проверката то той
е осъществил състава на вмененото му нарушение. За периода на извършване на превоза, посочен в
акта и в наказателното постановление 01.02.2019г. до 28.02.2019г., срокът на
валидност на притежаваните от водача удостоверения е бил вече изтекъл, и след
жалбоподателят не е предприел необходимите мерки за издаване на нов документ,
той е осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение от
обективна страна, тъй като не е притежавал визирания в чл. 18, т. 5 от Наредба
№ 34/1999 г. документ по образец, валиден за съответната община.
Въпреки че съдът споделя изводите на админстративнонаказващия
орган за осъществен състав на нарушение, наказателното постановление следва да
се отмени, поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.
Видно от съдържанието на акта за
установяване на нарушението и издаденото наказателно постановление, същите се
съставени без в тях да са посочени дата и място на извършване на нарушението. Посочената
в описателната им част дата-22.03.2019г. , място –гр. Пазарджик, ОО АА
Пазарджик и час 15,40 се отнасят до приключване на тематичната проверка и
установяване на нарушението, т. е
посочени са единствено пространствено-времеви параметри относно
резултатите от проверката и установяване на нарушението, но не и дата и място на извършването му. По този
начин са нарушени императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН. Липсват съществени реквизити от съдържанието на АУАН и наказателното
постановление, отнасящи се до обективно признаци от състава на нарушението,
които освен че обезпечават правото на защита на жалбоподателя са от значение за
преценката на съда спазени ли са сроковете по чл. 34 ЗАНН и за компетентността
му да се произнесе по законосъобразността на акта.
В допълнение, даденото описанието
на нарушението е непълно и неточно. Съобразно чл. 18,
т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. изискването към водача е да притежава
удостоверение, валидно за територията на съответната община, където осъществява
превоза, поради което в описателната част акта и на наказателното постановление
е следвало да се посочи наименованието на Общината, за водачът не
еичал издадено валидно удостоверение. Пропускът не може да бъде преодолян с
посочване с извършените курсове по визираните
в тях пътната книжка и пътни
листове по номера и дати, установяващи извършени превози на териториите на
Общините Велинград и Ракитово.
Разпоредбите на закона са ясни и
категорични. Според чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - Наказателното постановление, трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават
и законните разпоредби, които са нарушени виновно Това посочване трябва да е
конкретно и небудещо съмнение. Реквизитите на АУАН и наказателното
постановление не могат да бъдат извличани по пътя на формалната или правна
логика, или по тълкувателен път от
съдържанието на други документи по административнонаказателната
преписка. Това би имало за последица твърде сериозна неопределеност в
регламентацията на обществените отношения от категорията на процесните
и в твърде сериозна степен би застрашило правото на защита на привлеченото към
отговорност лице. В този смисъл са без значение индициите,
че лицето, на което е наложено административното наказание, вероятно е разбрало
за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната
му отговорност, респективно какви са съставомерните
признаци на деянието. Правоприлагането, не може да почива на предположения, а
на конкретни факти, обстоятелства и данни.
Допуснатото процесуално нарушение е
съществено, предвид че същото ограничава правото на санкционираното лице да
разбере за какво нарушение се счита обвинен и да организира защитата си, като
възрази срещу приетите за установени факти. Допуснатото нарушение създава
пречки за съда да осъществи контрол за законосъобразност на издадения акт, с
оглед правилата за местна подсъдност. По тези съображения съдът счита, че
същото не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на спора, предвид
заявеното от жалбоподателя в хода на съдебните прения искане от жалбоподателя и на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН /обн. ДВ
бр. 94 от 29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г./
следва да му се присъдят сторените
в производството разноски за процесуално представителство. Видно от представения по делото Договор за
защита и съдействие-л. 29, договореният размер на възнаграждението възлиза на 400, 00, като в него е
удостоверено, че същото е заплатено в брой. По тези съображения и съгласно т. 1 от
ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът счита, че възнаграждението е надлежно уговорено,
а заплащането му е удостоверено и претенцията на страната е основателна и
доказана, поради което следва да бъде уважена.
С оглед гореизложеното,
настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ 33-0000036/02.05.2019 г. на Началника на ОО "Автомобилна
администрация” в ГД „Автомобилна инспекция“ Пазарджик, с което на Ц.М.Р., ЕГН: **********,
на основание чл. 93, ал. 1 т. 1 от ЗАвП е наложено административно наказание глоба, в размер на 2000 лв., за нарушение по чл. 18, т.5 от Наредба № 34 от
06.12.1999г. за таксиметров превоз на
пътници.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" да заплати на Ц.М.Р., ЕГН: **********, разноски за
процесуално представителство в размер на 400, 00 лв. /четиристотин лв./ в
производството по а.н. дело № 289/2019г. пред Районен съд Велинград.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчване на
съобщението до страните, пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева