Определение по адм. дело №2335/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството e образувано по жалба вх. док. 16023/06.10.2025 г. от Б. П. К. с адрес в гр. Варна, подадена чрез адв. Б. Р., против Заповед № 25-0819-000994 от 09.09.2025 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, с която на оспорващата е приложена принудителна административна по чл. 171, т. 1, б. „з“, б. „бб“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

С жалбата се настоява, че заповедта е издадена преди да се изяснят всички факти и обстоятелства от значение за случая, необоснована е и е издадена при съществени процесуални нарушения, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта, разписана в чл. 22 ЗАНН. Конкретно се сочи, че преди издаване на заповедта не е установено по категоричен начин наличието на имуществени вреди по автомобилите. На следващо място се твърди, че преди издаване на оспорваната заповед органът е следвало да събери всички относими факти, да ги съобрази и прецени, включително и да изключи приложението на чл. 28 ЗАНН, като противен случай би се стигнало до абсурден фактически резултат – да бъде отнето СУМПС за период от 3 месеца, без да е прието за законосъобразно издаденото наказателно постановление, поради което не е доказан елемент от състава на нарушението, за което е издадена ПАМ, а именно, че жалбоподателят е допуснал правонарушение по чл. 123 ЗДвП. Изтъква се и че предвид неправилно приетото, че е налице доказателство за факта на допускане от оспорващия на нарушение на задълженията му като водач на МПС при реализиране на ПТП, упражнената власт от ответника е в нарушение на чл. 22 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, тъй като не е безспорно установено, че оспорващата е извършила нарушение виновно и противоправно и че не са налице основанията за приложение на чл. 28 ЗАНН. Искането е да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед. Претендира се присъждането на направените от оспорващия разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на Разпореждане № 10876/08.10.2025 г. ответникът представя на 17.10.2025 г. административната преписка по издаване на оспорваната заповед.

С придружителното писмо, с което ответникът изпраща на съда административната преписка, се отправя искане за оставяне жалбата без последствие и да се потвърди наложената мярка, като се уведомява съдът, че на 03.10.2025 г. е постъпила жалба до Районен съд – Варна срещу Наказателно постановление № 25-0819-003901/18.09.2025 г.

На 21.10.2025 г. оспорващият представя доказателства за учредената представителна власт на адв. Р. и банково бордеро за заплатената държавна такса, с което е отстранена нередовността на жалбата, указана с горепосоченото разпореждане.

Предвид редовността на жалбата към настоящия момент като отговаряща на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, не са налице пречки за насрочване открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 157, ал.1, чл. 154, ал.1, чл. 153, ал.1, чл. 163, ал. 3, чл. 170, ал. 3, чл. 171, ал. 4 и ал. 5 АПК, съдът

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане адм. дело № 2335/2025 г. на АдмС - Варна за 11.11.2025 г. от 13:50 часа.

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

- оспорващ - Б. П. К.;

- ответник – Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна – С. С..

ДА СЕ ПРИЗОВАТ за насроченото съдебното заседание страните по делото.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи по делото съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – валидността на акта, съобразяването с изискванията за формата на акта, спазването на процесуалните и материалноправните разпоредби, както и съответствието на акта с целта на закона.

УКАЗВА на ответника, че следва да установи по делото наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ, а именно: извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 ЗДвП – неоказване на съдействие за установяване на вредите от ПТП.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 14-дневен срок от получаване на настоящото определение да представи писмен отговор по жалбата, както и доказателства, извън вече представените, и/или да направи доказателствени искания във връзка с указаната му доказателствена тежест и да изрази становище по твърденията на оспорващия, а именно:

– неустановяване наличието на имуществени вреди;

- недоказаност, че оспорващата е допуснала нарушение по чл. 123 ЗДвП;

- упражняване на власт в нарушение на чл. 22 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК, тъй като не е установено, че оспорващата е извършила виновно и противоправно нарушение.

УКАЗВА на оспорващия, че носи доказателствена тежест да установи основателността на твърденията си в жалбата за незаконосъобразност на оспорвания акт.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на оспорващия, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за настоящото определение да представи доказателства и/или да направи доказателствени искания, включително във връзка с указаната му доказателствена тежест.

Определението не подлежи на обжалване.