Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І Гражданско отделение,
2-ри състав, в публично заседание на дванадесети май, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при
секретаря Юлиана Шулева разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 6 016
по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД да заплати следните суми:
1. на П.И.Я.:
- 7 500,00 лева обезщетение за
неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.10.2015
г., на основание чл. 226,
ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (отм.) плюс законната лихва от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане;
- 106,73 лева
разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 300,00 лева държавна
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. П.Я. е със съдебен адрес – адвокат Д. Д.,***
- а ЗД „Б.И.“ АД е с адрес в гр. София, бул. „*********.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226,
ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) на П.Я. ***“ АД за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7 500,00 лева до
пълния предявен размер от 26 000,00 лева.
[3] ОСЪЖДА П.Я. ***“ АД 1 899,81 лева разноски по
делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 250,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва
частично решението, той следва да представи доказателство за внесена по сметка
на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще
върне въззивната жалба. Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищеца
[5] П.Я. е заявил в искова молба от 16.05.2016 г., че на 04.10.2015 г. е участвал в ПТП, предизвикано от Д.С.. От това ПТП П.Я. е получил: 1. контузия в лявото бедро с частично разкъсване на влакната на четириглавия мускул; 2. травма на главата и шията, придружена с главоболие; 3. контузия в поясната област на гръбначния стълб.
[6] Ищецът твърди, че от уврежданията е претърпял неимуществени вреди за 26 000,00 лева. Гражданската отговорност на Д.С. е била застрахована при ответника ЗД „Б.И.“ АД (Б.И.). Б.И. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова П.Я. *** да му заплати 26 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Той търси и обезщетение за забава от 04.10.2015 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).
2. На ответника
[7] Б.И. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:
1. ищецът не е претърпял всички твърдени вреди;
2. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;
3. ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е пресичал не на пешеходна пътека, като е навлязъл внезапно на пътя, без да съобрази разстоянието до автомобила и неговата скорост. Затова той моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 29-30 и л. 41).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА,
СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[8] Не се спори, че П.Я. е бил роден на *** г. На 05.10.2015 г. около 20:18 часа П.Я. ***“, на около метър от десния бордюр, в посока към кръстовището с ул. „Македония“ в гр. Хасково (показанията на свидетеля С., л. 72-гръб). В същото време по ул. „Македония“ се е движил автомобил „ГАЗ“, управляван от Д.С. с около 20 км/ч (показанията на свидетеля С.; заключението на вещото лице Т., л. 65-70). Д.С. е предприел завой наляво по ул. „Беласица“, но тъй като пред него е имало група момичета той е преминал вляво и е навлязъл в насрещната лента за движение на ул. „Беласица“ (показанията на свидетеля С.). Тъй като П.Я. е бил извън осветената зона на фаровете на автомобила „ГАЗ“ , Д.С. не го е забелязал и е настъпил удар (заключението на вещото лице Т.).
[9] Вследствие на удара П.Я. е получил: 1. травматичен деколман на лявото бедро – отлепване на кожа и подкожие от подлежаща тъкан – фасция, която покрива четириглавия мускул; 2. контузия на главата и поясната област на тялото. Не се спори, че към този момент гражданската отговорност на Д.С. ***.
[10] П.Я. е бил лекуван консервативно с противовъзпалителни и антикоагуланти медикаменти с локално прилагане на унгвенти, които са спомагали за резобцията на образувания след травмата хематом. Възстановителният период е продължил два месеца. В първите 15-20 дни П.Я. е изпитвал болки и страдания с голям интензитет (заключението на д-р К., л. 62-64).
[11] Не се спори, че Б.И. е
отказал да заплати обезщетение на П.Я. (вж. и писмото, л. 10). Съдът е
освободил ищеца от заплащане на държавна такса (л. 42). Той е заплатил 370,00
лева за вещо лице (л. 50). Липсват доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение или уговорка ищецът да бъде представляван
безплатно. Затова съдът приема, че ищецът не е направил разноски за адвокат и
не е представляван безплатно. Б.И. е
заплатил 2 500,00 лева на адвокат (л. 35), 100,00 лева за вещо лице (л.
48) и 70,00 лева за свидетел (л. 47).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ
НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[12] П.Я. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1,
изр. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
увреждане, вследствие на пътно-транспортно произшествие.
1.
По иска по чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал.
1, изр. 1 от КЗ (отм.)
[13]
Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск
срещу застрахователя (вж. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)).
[14]
Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е
участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка гражданска
отговорност; 2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на
ищеца; 3. гражданската отговорност на виновния причинител на застрахователното
събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие на уврежданията
ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 5. ответникът да не е изплатил на
ищеца обезщетение за тези вреди.
[15] Съдът установи, че:
1. на 04.10.2015 г. Д.С. е
причинил ПТП;
2. от това ПТП е бил
увреден П.Я., който е претърпял болки, страдания и неудобства от уврежданията;
3. ГО на Д.С. ***;
4. Б.И. не е изплатил обезщетение
на П.Я..
[16] Съдът приема, че Д.С. е причинил ПТП, тъй като
при извършването на маневра завой наляво, той е навлязъл в лентата за насрещно
движение. На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне (чл. 16, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП)). В случая Д.С. е навлязъл в лентата за насрещно движение на пътно платно
с двупосочно движение. Действително на ул. „Македония“ пред него е имало група
момичета, но такова препятствие не е имало на ул. „Беласица“, в чиято лента за
насрещно движение той е навлязъл. Така Д.С. е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето защо съдът приема, че Д.С. е причинил ПТП.
[17] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди.
[18] За да определи обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи това. Първоначално съдебната практика (Решение на ВС 271-1992-III Н.О.) и доктрината (Голева, Поля. Деликтно право. Фенея, С. 2007, с. 172 цитира и решение на ВС 271-1992-III Н.О.) са приемали, че това е моментът на постановяване на съдебното решение. Впоследствие, от 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП[2] – 04.10.2015 г.
[19] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).
[20] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.[3] Вж. и Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[21] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)[4]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[22] Съдът установи, че към 04.10.2015 г. П.Я. е бил на 77 години. Съдът също установи, че вследствие на ПТП П.Я. е получил: 1. травматичен деколман на лявото бедро – отлепване на кожа и подкожие от подлежаща тъкан – фасция, която покрива четириглавия мускул; 2. контузия на главата и поясната област на тялото. П.Я. е бил лекуван консервативно с противовъзпалителни и антикоагуланти медикаменти с локално прилагане на унгвенти, които са спомагали за резорбцията на образувания след травмата хематом. Възстановителният период е продължил два месеца. В първите 15-20 дни П.Я. е изпитвал болки и страдания с голям интензитет.
[23] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).
[24] Икономическата обстановка в страната от 2012 г. до 04.10.2015 г. също се е променяла. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 270,00 лева от 01.11.2011 г.[5] до 01.05.2012 г.; 290,00 лева от 01.05.2012 г.[6] до 01.01.2013 г.; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[7] до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[8]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.[9]; 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[10]. Увеличението от 10.03.2012 г. до 04.10.2015 г. е 40,74%.
[25] Настоящият съд е разгледал само едно дело, чийто предмет е бил обезщетение за неимуществени вреди от травматичен деколман за събитие от 10.03.2012 г., като по него има и произнасяне с решение на САС – гр. д. 717/2013 г. По него съдът е определил обезщетение от 35 000,00 лева, но е присъдил обезщетение от 30 000,00 лева, тъй като толкова е било поискано[11]. САС е потвърдил решението с решение 1152-2014-10-ти с-в по гр. д. 1 040/2014 г. При разпита му вещото лице К. е заявил, че случаят по гр. д. 717/2013 г. е много по-тежък от настоящия случай, тъй като при него е имало и увреда на мускула.
[26] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди. Така съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
[27] Б.И. е възразил, че П.Я. е допринесъл за настъпването на ПТП, тъй като е пресичал не на пешеходна пътека, като е навлязъл внезапно на пътя, без да съобрази разстоянието до автомобила и неговата скорост. Възражението е основателно.
[28] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.)[12]. Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[29] Съгласно чл. 113, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки. В случая съдът установи, че П.Я. не се е движил по пешеходна пътека или тротоар, а по пътното платно. Ако той не е бил на пътното платно, не би настъпило ПТП. Затова съдът приема, че П.Я. е допринесъл за настъпването на ПТП, като съдът определя процент на съпричиняване 50.
[30] При този процент на съпричиняване съдът намалява обезщетението на П.Я. до 7 500,00 лева. Затова съдът осъжда Б.И. да заплати на П.Я. 7 500,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, а отхвърля иска за разликата над 7 500,00 лева до пълния предявен размер от 26 000,00 лева.
2. По разноските
[31] П.Я. търси разноски. Той е направил такива за 370,00 лева.
[32] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска на П.Я. за 7 500,00 лева при предявен
размер от 26 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б.И. да заплати на П.Я. 106,73
лева разноски по делото (7 500,00/26 000,00х370,00). На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И. да заплати по сметка на СГС 300,00 лева държавна
такса (7 500,00х0,04).
[33] Б.И. също търси
разноски. Той е направил такива за 2 670,00 лева.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 3
от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска за 18 500,00 лева при предявен размер от
26 000,00 лева. Затова съдът осъжда П.Я. *** 1 899,81 лева разноски
по делото (18 500,00/26 000,00х2 670,00).
Съдия:
[1]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2] В
решение 510-2010-IV Г.О. по гр. д.
1923/2009 г. ВКС е приел, че моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е постановяването на съдебното решение, каквато е била
по-старата практика. Това решение също е постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
При наличие на противоречива практика на самия ВКС и то в негови решения по чл.
290 от ГПК, по-нискостепенният съд е свободен да прецени кое от противоречивите
разрешения да следва.
Настоящият
съд следва първото разрешение – моментът, към който следва да се определи
обезщетението, е този на настъпване на увреждането. Съображенията на съда за
това са следните: съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението се определя по
справедливост. Следователно справедливостта следва да е водещият критерий и за
определянето на момента, към който следва да се определи размерът на
обезщетението (това възприема и ВКС в решение 510-2010-IV
Г.О. по гр. д. 1923/2009 г.). Справедливо е разрешението, което отчита в
еднаква степен интересите на страните по спора за конкретната икономическа
обстановка, както и интересите на правосъдието.
В
случая, ако се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението
за неимуществени вреди, е към постановяването на съдебно решение би се оказало,
че това разрешение отчита интереса единствено на увредения. Предвид постоянно
нарастващите лимити на застраховката гражданска отговорност, увреденият има
интерес от момент, към който да се определи обезщетението, който да е следващ и
максимално отдалечен от датата на увреждането. Така той би получил възможно
най-голямо обезщетение. Същевременно така той би получил и възможно най-голямо
обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение е изключително
благоприятно за увредения и същевременно изключително неблагоприятно за
дължащия обезщетение – т. е. отчита само интереса на увредения. Това разрешение
би стимулирало бавенето на движението на делата от самите ищци, за да получат
по-високи обезщетения. Нещо, което не е в интерес на правосъдието.
Ако
се приеме, че моментът, към който следва да се определи обезщетението, е денят
на увреждането, размерът на обезщетението не би се повлиял от последващите
увеличения на лимитите на гражданската отговорност. Затова увреденият би искал
да получи обезщетението си колкото е възможно по-рано. Същевременно
причинителят на увреждането има интерес да изпълни възможно най-рано, за да не
заплаща обезщетение за забава. Очевидно е, че това разрешение отчита интереса
както на увредените, така и на дължащите обезщетение за вредите от увреждането. Нещо
повече, при възприемането на това разрешение нито увреденият, нито дължащият
обезщетение за увреждането имат икономически интерес да бавят движението на
делото. Следователно това е справедливото разрешение. Ето защо съдът го
възприема.
[3]
Решението е постановено по реда на чл. 290 от ГПК. Затова то е задължително за
по-нискостепенните съдилища. Касационното обжалване е било допуснато по
въпроса, доколко съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди
следва да съобрази и нормативно определените лимити на застрахователните
компании по застраховка.
Това, че „...критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО по т. д. 708/2009 г. и решение
749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са цитирани
в решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били постановени по реда на чл.
290 от ГПК, но касационното обжалване е било допуснато
за различен въпрос от този за критериите за определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от непозволени увреждания. В решение 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.
ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения, като е добавил, че от значение
за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди освен
конкретните икономически условия са и конкретните нива на застрахователно
покритие към момента на увреждането.
[4] За
това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди,
съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС
365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[5] Постановление
180/30.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление
300/10.11.2011 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[7] Постановление
250/11.10.2012 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[8] Постановление 249/31.10.2013
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[9] Постановление
419/17.12.2014
г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[10]
Постановление 139/04.06.2015 г. за определяне на нов размер на минималната
работна заплата.
[11] Съдът е установил че към 10.03.2012 г. – датата на
ПТП ищецът е бил на 30 години. Вследствие на ПТП той е получил разкъсване на
коремчестия мускул с разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица и разкъсване
на широкия бедрен мускул с травматичен деколман на дясното. Той е бил приет в
болница, където раните са били хирургически обработени, била е направена
ексцизия на нежизненоспособните тъкани на подбедрицата с множество
отбременителни разрези, били са зашити разкъсаните мускули. Той е останал в
болница десет дни. Болките и страданията
на ищеца са били особено интензивни през първите два-три месеца след
увреждането. Той е имал такива до към шестия месец и постепенно са затихнали до
едно постоянно ниво, което се наблюдава. Докато не е могъл да се придвижва, ищецът
е бил обслужван за ежедневните си нужди от съпругата си. Той е започнал да се
придвижва след втория-третия месец, но с помощни средства. След шестия месец ищецът
се е придвижвал самостоятелно. Към момента на прегледа от вещото лице ищецът не
е бил напълно възстановен. Намален е бил физиологичният обем на движението в
колянната става поради сраствания с надлежащите тъкани. При работещо положение на бедрената
мускулатура възможността за активна флексия е била 30 градуса, а при отпуснато
положение на мускулатурата е била възможна пасивна флексия до 70 градуса. След
това е започвала болка от срастванията по предната повърхност на бедрото. Ищецът
е имал загрозяващи белези по бедрото и подбедрицата. Ищецът не е могъл да стои
дълго време прав, не е могъл и да спи на определена страна, тъй като мускулът
му е висял. Той не е работил, станал е нервен и сприхав. Оперативна интервенция
е могла да отстрани загрозяващите белези, но резултатът относно
възстановяването на обема от движения е бил несигурен.
[12] И
двете решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за
по-нискостепенните съдилища.