№ 4133
гр. София, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100510965 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца ЗК „У.“ АД срещу решение № 13073 от 25.07.2023 г., постановено по гр.
дело № 32374/2022 г. по описа на СРС, 66 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от
11180,20 лв., представляваща регресно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ № 170531К0032/04.12.2017 г. за нанесени вреди върху
лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *******, причинени при ПТП, настъпило на
02.06.2021 г. в гр. София по вина на водача на МПС „Мерцедес МЛ“, с рег. № *******, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху сумата от 15.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и превратно тълкуване на събраните доказателства, от които
несъмнено се установявали всички елементи от фактическия състав на спорното право,
както и причиняване на процесното ПТП поради противоправно поведение на застрахования
при ответника водач в нарушение на разпоредбата на чл. 48 ЗДвП. Ето защо, моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск за главница да
1
бъде уважен изцяло.
Въззиваемият „ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК
ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая всички елементи от фактическия състав на спорното право са обявени за безспорни
между страните и ненуждаещи се от доказване, с изключение на виновното и противоправно
поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в причинна връзка с което да е
настъпило процесното застрахователно събитие, както и на размера на действителните
вреди. Така спорът между страните се концентрира върху установяване на действителния
механизъм на ПТП и действителната стойност на претърпените щети, за доказване на които
са събрани гласни доказателства чрез разпит като свидетели на двамата водачи, участници в
него, както и е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че процесното ПТП е настъпило на 02.06.2021 г. около 10:45
ч. на подземен паркинг, находящ се в гр. София, бул. *******, като товарен автомобил
„Фолксваген Кади“ с рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“, е предприел маневра за завой наляво в посока изхода на паркинга, като в същия
момент от лявата му страна в посока от входа на паркинга се е движил лек автомобил
„Мерцедес МЛ“ с рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, като траекториите на двете МПС са се пресекли и е
настъпил удар между тях. От показанията на двамата свидетели и заключението на САТЕ се
2
установява, че видимостта на двамата водачи е била ограничена от плътна бетонна стена,
разположена между тях, но от приетия по делото снимков материал в съпоставка с
показанията на двамата водачи се установява, че застрахованият при ответника автомобил се
е движил срещу тази стена, а другото МПС е изкочило от дясно зад стената, излизайки на
главната алея на паркинга. Свидетелят Д.К.А., водач на МПС „Мерцедес МЛ“, разказва, че е
управлявал автомобила направо по главната алея на подземния паркинг и отстрани са били
разположени паркоместата, а срещу него се е намирала плътна стена с пожарна врата, като
от снимките е видно, че тази стена е от двете страни на главната алея и зад стената
продължават разположените перпендикулярно на пътя паркоместа. Свидетелят А. допълва,
че другият автомобил се е появил отдясно зад стената, завивайки наляво, за да излезе по
главната алея към изхода на паркинга.
Изложеното се потвърждава от показанията на свидетеля К.Д.Г., водач на МПС „Фолксваген
Кади“, който разказва, че е потеглял с автомобила от паркинга, излязъл е от паркомястото на
заден ход и наляво, след което е продължил направо покрай плътната стена (която вече се е
намирала от лявата му страна) и е понечил да завие наляво покрай колоната, за да излезе от
самия паркинг, но е настъпило съприкосновение с другия автомобил, който е излязъл зад
стената. От приетите по делото снимки е видно, че при предприемане на втория ляв завой,
при който е настъпило застрахователното събитие, свидетелят Горанов всъщност е излизал
от реда на паркираните автомобили в опит да се включи в главната алея, по която да
продължи направо към изхода на паркинга, обратно на посоката на движение на л.а.
„Мерцедес МЛ“.
При така установения механизъм на ПТП по делото несъмнено се доказва, че водачът на т.а.
„Фолксваген Кади“ е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, като преди да предприеме
маневра за излизане от реда на паркиралите автомобили (по продължението на главната алея
на паркинга зад плътната стена) не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и е извършил
маневрата, без да се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Противно на доводите във въззивната жалба, в случая не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 48 ЗДвП от страна на другия водач. Действително МПС „Фолксваген
Кади“ е бил разположен отдясно на МПС „Мерцедес МЛ“, но двата автомобила не са се
намирали на кръстовище на равнозначни пътища – застрахованият при ответника автомобил
се е движил правомерно по главната алея на подземния паркинг направо, като другият
участник в ПТП е излизал отдясно, но не от равнозначен път (друга алея на паркинга), а от
реда на паркоместата, поради което е бил длъжен да пропусне движещите се по пътя МПС и
след това да предприеме маневра по излизане на алеята към изхода на паркинга.
Следователно, от установената фактическа обстановка е видно, че инцидентът е причинен
изцяло от противоправното поведение на застрахования при ищеца водач на МПС –
свидетелят К.Д.Г., който е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, при липса на
доказано противоправно поведение на другия участник в ПТП. С оглед на изложеното, при
съвкупна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира, че по делото не се
3
установява противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, в
причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, поради което в полза на
застрахователя по имуществена застраховка на другия автомобил не е възникнало регресно
вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на сочения делинквент, т.е.
предявеният иск за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение е
неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид идентичните правни изводи, до които
достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено в обжалваната част (относно предявения иск за главница, доколкото в частта, с
която СРС е отхвърлил иска за мораторна лихва, решението не е обжалвано и е влязло в
сила).
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски за настоящата инстанция в
размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 13073 от 25.07.2023 г., постановено по гр. дело № 32374/2022
г. по описа на СРС, 66 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от ЗК „У.“ АД, ЕИК
*******, срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* осъдителен иск с правно основание чл.
411, ал. 1 КЗ за сумата от 11180,20 лв., представляваща регресно вземане за платено от
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ № 170531К0032/04.12.2017 г. за
нанесени вреди върху лек автомобил „Фолксваген Кади“ с рег. № *******, причинени при
ПТП, настъпило на 02.06.2021 г. в гр. София по вина на водача на МПС „Мерцедес МЛ“, с
рег. № *******, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва върху сумата от 15.06.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„*******, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв.,
разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5