ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
гр. Бургас, 27.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Калина Ст. Пенева
К. Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232000500455 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 66, вр. чл. 64 от ГПК.
По делото е постановено решение № 73/01.04.2024 год. по описа на БАС,
с което е потвърдено решение № 934/09.08.2023 год. по гр.д.№ 34/2021 год. по
описа на Окръжен съд-Бургас.
По постъпила касационна жалба срещу въззивното решение и след
администрирането на жалбата, делото е било изпратено на ВКС, където е
образувано т.д. № 2183/2024 год. по описа на ВКС, т.к., 2-ро отделение.
След изпращане на делото на ВКС, с молба вх. № 12007/11.12.2024 г. по
описа на БАС, ответникът по касация и по предявените искове - „Обединена
българска банка“АД - София, ЕИК *********, подадена от пълномощника
адв. К. И. - *АК, е поискал възстановяване на срока за отговор на
касационната жалба подадена от ищците по предявените искове С. И. С. и С.
Я. С. Молбата е била изпратена на ВКС за прилагане към делото. С
определение № 105/14.01.2025 год. по т.д.№ 2183/2024 год. по описа на ВКС,
т.к., 2-ро отделение делото е върнато на Бургаския апелативен съд за
провеждане на производство по чл. 64-67 от ГПК по депозираната молба
от „Обединена българска банка“АД, вх.н. 12007/11.12.2024 г. по описа на
БАС.
В молбата за възстановяване на срок се твърди, че адв.К. И., в качеството
й на процесуален представител на „ОББ“АД е разбрала за подадената от
насрещните страни по делото касационна жалба след справка по телефона в
деловодството на съда на 09.12.2024 год.. Разбрала е също, че препис от
1
касационната жалба е връчен чрез лицето Д. Н., но сочи, че пълномощник на
банката е единствено адв. К. И. и това е посочено в книжата по делото. Сочи
се, че в случая не е налице хипотезата на чл.46, ал.1 от ГПК, тъй като адв. К.
И. е на самостоятелна практика, а лицето Н. не е в трудови правоотношения с
нея, нито е работник/служител при адв. И. Твърди се, че Д. Н. е трето лице,
нямащо никакво отношение към процеса и не е лице по смисъла на ГПК, на
което може да бъде връчен препис от касационната жалба. Твърди се, че в
случая банката е била лишена от възможността да подаде отговор, поради
което разполага с възможността да поиска възстановяване на срока за
подаване на отговор. Твърди се, че връчването на съдебни книжа на трето
лице, което не е представител по делото, без значение на качеството му, и не е
„трето лице със задължение да предаде“, представлява особени непредвидени
обстоятелства, тъй като страната е била лишена от предоставената й по закон
възможност да се защити подавайки отговор по касационната жалба. Твърди
се, че страната обективно е била възпрепятствана да извърши съответното
процесуално действие, поради което следва да й бъде дадена възможност за
това. Направено е искане за уважаване на молбата и възстановяване на срока
за отговор по касационната жалба. Сочи се, че не към молбата се прилага
отговор на касационната жалба, тъй като препис от касационната жалба не е
бил връчен на представителя на банката.
След връщане на делото в Бургаския апелативен съд, с разпореждане №
45/20.01.2025 год., на депозиралото молбата за възстановяване на срок лице -
адв. К. И., са дадени указания за представяне на препис от нея за връчване на
насрещните страни. Препис от разпореждането е било връчено на адреса
посочен от адв. К. И. по делото на 26.02.2025 год. чрез секретар Д. Н.
/л.100/, като в срока указанията са изпълнени от адвоката.
След връчване на препис от молбата на насрещните страни, е постъпил
отговор от С. С. и С. С., чрез процесуален представител адв. Е. С. - *АК.
Изложени са съображения за неоснователност на молбата. Сочи се, че препис
от касационната жалба е редовно връчен на насрещната страна чрез трето
лице, което и друг път е получавало съдебни книжа за адв. И., срещу което тя
не е възразявала. Направено е искане за оставяне на молбата за възстановяване
на срок без уважение.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
исканията си чрез писмени становища. Не са ангажирани доказателства.
Бургаският апелативен съд намира молбата за възстановяване на
срок за допустима, но неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната която е
пропуснала установения от закона срок, може да поиска неговото
възстановяване ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В този случай се
счита, че страната е била редовно уведомена за срока, но поради възникнали
обективни обстоятелства от извънреден характер, законовият срок е
2
пропуснат. В случая се твърди нередовно връчване на съобщение – т.е.
нередовно уведомяване на страна за законово определен срок, което не е
обстоятелство по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Ако страна по делото не е била
уведомена надлежно за даден срок, то по отношение на тази страна, срокът не
е започнал да тече, в който случай съдът служебно е длъжен да уведоми
надлежно страната и за нея срокът започва да тече от момента на редовното
уведомяване. Твърдяното в подадената молба за възстановяване на срок
нередовно връчване на препис от касационна жалба с указание за възможност
за отговор, е извън хипотезата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, поради което и дори
само на това основание, молбата се явява неоснователна.
Както вече беше посочено, когато страна не е била редовно уведомена за
възможността в определен срок да извърши процесуално действие за защитата
си по делото, съдът служебно следва да разпореди надлежното й уведомяване.
Настоящият случай обаче не е такъв.
Адвокат К. И. е адресат по делото по смисъла на чл. 37 от ГПК -
представено е пълномощно за упълномощаването й да представлява банката
пред всички съдилища за водените от и срещу нея дела /л.25 и сл. от
въззивното дело/, като с първото извършено по делото от адв. К. И.
процесуално действие от името на банката - т.е. с отговора на въззивната
жалба /л.18 и сл. от въззивното дело/ тя е посочила съдебен адрес за
призоваване, който съгласно отразеното в молбата, е нейният служебен адрес
– т.е. адрес на адвокатската й кантора.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ГПК, когато съобщението не
може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е
съгласно да го приеме. Както е посочено в Определение № 502 от 22.12.2017 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4649/2017 г., III г. о., ГК, разпоредбата на чл. 51, ал. 2,
изр. второ от ГПК допуска съобщението до адвоката на страната да получи
всяко лице, което връчителят е намерил в адвокатската кантора и се е убедил,
че то работи или сътрудничи на адвоката. Законът не сочи на конкретния
източник на отношенията на работа и сътрудничество /трудов или граждански
договор, адвокатско съдружие или адвокатско дружество/, нито изисква да са
трайни. Обхванати са всички възможни отношения на работа и/ или на
сътрудничество. Изброяването на лицата в чл. 46, ал. 2 от ГПК е
примерно. За да е редовно връчването е достатъчно другото лице да се
намира на адреса посочен от адресата и е да съгласно да приеме
съобщението. За да връчи съобщението на лице, различно от адресата,
връчителят е длъжен да провери пасивната процесуална представителна власт
/законовите условия, от които тя произтича/. Оформеното и върнато по делото
връчено съобщение свидетелства, че връчителят е извършил проверката, а
резултатът от нея е позитивен. Законът не изисква връчителят да опише
всички действия по тази проверка. Достатъчно е в съобщението да посочи
качеството на лицето, на което е връчил. Допустимо е да използва
разнообразни характеристики - например "домашно лице", "иконом",
3
"наемател", "началник", "колега", "сътрудник", "личен асистент" и други
подобни. Връчването е редовно, ако характеристиката сочи на онези
отношения, които законът обвързва с пасивна процесуална представителна
власт. Когато те съществуват, законът фингира връчване за адресата.
Видно от съобщение № 7677/02.08.2024 год. на БАС, което е приложено
по преписката по т.д. № 2183/2024 год. по описа на ВКС, т.к., 2-ро отделение,
препис от касационната жалба подадена от С. И. С. и С. Я. С., с указание за
възможност за отговор на касационната жалба в 1-месечен срок, са изпратени
на „Обединена българска банка“АД, на адреса посочен от съдебния адресат -
адв. К. И. Съобщението е получено от лице на име Д. Н. Н. със задължение
да предаде, на 29.07.2024 год., за което връчителят е отразил, че има
качеството на „секретар“. Налице е редовно връчване по смисъла на чл.46,
ал.1 от ГПК, поради което срокът за отговор по касационната жалба е
започнал да тече считано от 30.07.2024 год. и е изтекъл на 30.08.2024 год.
Евентуално основание за възстановяване на срока за отговор би било
надлежно доказано твърдение, че лицето получило съобщението със
задължение да го предаде Д. Н., по обективни причини е било
възпрепятствано да предаде получените от него книжа на адресата – адв. К.
И., но такова твърдение не се съдържа в подадената молба. Видно от
върнатото съобщение за връчване на препис от решението на „ОББ“АД /л. 93/,
то също е получено на посочения от адв. К. И. съдебен адрес, от същото лице
Д. Н., за което е отразено, че е „сътрудник“. Лицето Д. Н., за което е отразено,
че е „секретар“, е получило на съдебния адрес посочен от адв. К. И. и
съобщението, ведно с препис от разпореждане № 45/20.01.2025 год. на БАС, с
указания към адвоката, като дадените с разпореждането указания са
изпълнени, което не би могло да се случи ако между това лице и адвокат И.
няма комуникация и отношения по повод на работата на адвоката. Съдът
намира за установено по делото, че лицето Д. Н. трайно се намира /или се е
намирало за релевантния период/ на служебния адрес посочен от адв. К. И. и
фактически изпълнява /или е изпълнявало/ някаква техническа функция във
връзка с дейността на адвоката, като на три пъти по делото е съобщило
качеството си на секретар или сътрудник на връчителя на съобщенията, а по
делото няма твърдения и данни получените от лицето Д. Н. /определяща себе
си като секретар или сътрудник/ съдебни книжа със задължение за
предаването им на адв. К. И., да не са й били предадени.
Ето защо съдът намира, че нередовното връчване на препис от
касационната жалба, сочено като основание по чл. 64, ал. 2 от ГПК за
възстановяване на срока за подаване на отговор на касационната жалба, освен
че не е предвидено в закона като основание за възстановяване на срок, не е и
установено по делото.
Отделно от това, не е спазено изискването на чл. 65, ал. 2 от ГПК - към
молбата за възстановяване на срока за отговор не е приложен отговор, което
също е предпоставка за отхвърлянето й.
4
Като неоснователна, молбата за възстановяване на срок по чл. 64 и
сл. от ГПК следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №12007/11.12.2024 г. по описа на
БАС, подадена от „Обединена българска банка“АД - София, ЕИК *********,
чрез пълномощника адв. К. И. - *АК, за възстановяване на срока за отговор
на касационната жалба подадена от ищците по предявените искове С. И. С. и
С. Я. С.
Определението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд
с въззивна частна жалба, в едноседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5