Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 20
05.02.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ангелина Латунова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №783 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Г.Т.Н. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.Р.Г., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Заповед №272з-2346/03.08.2020 г. на Директора на Областна дирекция (ОД) на МВР Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и се претендира същата да бъде отменена. Излагат се съображения, че обжалваната заповед не била съобразена със законовите изисквания за форма и съдържание, установени в разпоредбата на чл.210 от ЗМВР, което било основание за обявяването ѝ за незаконосъобразна по чл.146, т.2 от АПК. Описаните в заповедта първи по ред две нарушения били изцяло неясни. От наказващия орган се твърдяло, че служителят не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, респ. не е извършил в достатъчен обем проверки в реално време на контролните мобилни единици на посочените в заповедта дати, но конкретни обстоятелства във връзка с това неизпълнение не се съдържали в текста на заповедта. От текста ѝ не се разбирало имало ли е на въпросните дати движение на мобилни единици, налагащо наблюдение, колко и кои били тези контролни единици, които служителят е могъл, или е следвало да наблюдава. Непонятни били и вменените на служителя още две на брой нарушения, изразяващи се в неотразяване на резултатите от извършени проверки в реално време в съответния дневник на районното управление. Цялото съдържание на заповедта било объркващо и не давало възможност да се разбере има ли или не връзка между отделните нарушения, които се твърди да е осъществил жалбоподателят. Правната квалификация на сочените нарушения също била объркана и неконкретизирана. Не било посочено коя точно от хипотезите на чл.200, т.11 от ЗМВР била налице. Съществувало противоречие във фактическото описание на нарушението – неосъществяване на наблюдение, и правната му квалификация. Не били описани и коментирани в заповедта и доказателствата, на база на които били вменени за извършени дисциплинарни нарушения от страна на жалбоподателя. Не били изложени в заповедта доводи и не били установени от наказващия орган всички критерии и факти, имащи значение за вида и размера на налаганите дисциплинарни санкции. Неяснотата относно съществени обективни и субективни елементи от твърдяното нарушение винаги представлявала несъответствие на издадената заповед със закона.
Твърди се, че обжалваната заповед била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Не била спазена предвидената в ЗМВР процедура по нейното издаване. На жалбоподателя не била връчена нарочна заповед, от която той да разбере за воденото срещу него дисциплинарно производство, за твърдяните нарушения и доказателствата, които го уличават. Изискваните от него обяснения не били дадени с конкретна цел, а принципно и при липса на яснота относно повода за изискването им.
Не били налице фактическите и правни основания за издаване на заповедта, тъй като не били извършени от жалбоподателя твърдяните в нея дисциплинарни нарушения. В този смисъл обжалваната заповед противоречала на материалния закон, което било основание за нейното оспорване по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.
Обжалваната заповед била несправедлива и не съответствала на целта на закона – основание за оспорването ѝ по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Несъмнено било от самия текст на заповедта, че постъпката, за която жалбоподателят е наказан, била маловажна по смисъла на материалния и процесуалния закон. Липсвали данни от нея да са настъпили вредни последици, а конкретните обстоятелства по случая водели до извода за неосъществяване на накърняващо интересите на службата поведение от страна на жалбоподателя. Налагането на наказание за неясно, неизвършено, или маловажно нарушение, при всички положения било несправедливо и ненужно за постигане на целите на дисциплинарното наказание, насочено към санкциониране, поправяне и превъзпитание на нарушителя.
Ответникът, Директор на ОДМВР Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание (л.80) оспорва жалбата, като изразява становище за нейната неоснователност.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената по делото извадка (л.52-58) от Доклад Рег.№4575р-1246/15.05.2020 г. до Министъра на вътрешните работи от Дирекция „Инспекторат“ към МВР, по повод извършвана в ОДМВР Хасково проверка по организацията на работа по пътен контрол и действията за недопускане на пътни инциденти в района на участък 66-ти км. на автомагистрала „Марица“, след пътно транспортно произшествие на 03.04.2020 г. до 16.04.2020 г. включително, назначената от министъра комисия е обективирала в т.III от Доклада своите констатации по отношение създадената организация за извършване в същия период на GPS контрол на мобилните единици от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково в изпълнение на МЗ №I-з-805/11.04.2014 г. Посочено е, че в изпълнение на МЗ №I-з-805/11.04.2014 г. за утвърждаване на „Организационно технологични правила за работа с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в МВР“, от Директора на ОДМВР Хасково е издадена Заповед №272з-132/18.01.2016 г. за организация, ръководство и контрол на работата с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР Хасково. В т.9.1 от последната заповед е разпоредено, че потребителите от ОДЧ са длъжни да проверяват в реално време контролираните мобилни станции – не по-малко от два пъти в светлата част на деня и три пъти в тъмната част на деня, относно движението на автопатрулните екипи и спазването на зададените маршрути за движение и установъчни пунктове, места за контрол, като съгласно т.9.2 от заповедта, резултатите от проверките се отразяват в дневник приложение №3 на ОДЧ. Изложени са констатации, че съгласно утвърден месечен график за дежурствата на служителите от ОДЧ при РУ – Харманли за м.април 2020 г., дежурствата на служителите са с продължителност 24 ч., като мл.експерт Г.Н. – на 03, 08 и 13.04.2020 г. Посочени са резултатите от изготвени справки, в които е отразено колко пъти е влизал по време на дежурство за посочените дати служителят Г.Н. в GPS – системата на конкретни автомобили с монтирана такава.
Със Заповед №272з-1673/05.06.2020 г. (л.44-45) на Директора на ОДМВР Хасково, на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР е разпоредено да се извърши дисциплинарна проверка по установени предварителни данни за нарушения на служебната дисциплина, отразени в утвърден от министъра на вътрешните работи Доклад Рег.№4575р-1246/15.05.2020 г. по описа на Дирекция „Инспекторат“ – МВР, от младши експерт Г.Т.Н. – младши оперативен дежурен в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, за това, че в качеството си на мл.ОД в ОДЧ – Харманли на 03, 08 и 13.04.2020 г. не изпълнява в пълен обем служебните си задължения съгласно разпореденото в т.9.1 и 9.2 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково. Проверката е възложена на комисия в тричленен състав – председател и двама членове. Определен е срок за извършване на проверката и доклад за резултата от нея до 10.07.2020 г.
Жалбоподателят Г.Т.Н. е запознат със заповедта на 06.07.2020 г., в 09.05 ч., видно от положения от него подпис под текста ѝ.
От мл.експерт Г.Т.Н. е дадено писмено Сведение с рег.№271р-20124 от 06.07.2020 г. (л.46), адресирано до Комисията по Заповед №272з-1673/05.06.2020 г.
За извършената проверка и констатираните обстоятелства, назначената Комисия е изготвила Обобщена справка с рег.№272р-15310/09.07.2020 г. (л.40-43), адресирана до Директора на ОДМВР Хасково, в която е изложила установената от нея фактическа обстановка и действията, които е извършила в хода на разследването.
Във връзка с отразени при съгласуването на справката забележки от гл.юрисконсулт, върху Обобщената справка е положена резолюция от 13.07.2020 г. за допълнителна проверка и е издадена Заповед №272з-2054/13.07.2020 г. (л.38-39) за извършване на допълнителна проверка от същата Комисия.
Заповедта е съобщена на служителя Г.Т.Н. срещу подпис на 15.07.2020 г. в 09.35 ч., видно от отразеното под текста ѝ.
След извършването на допълнителна проверка, от Комисията е изготвена адресирана до Директора на ОДМВР Хасково нова Обобщена справка с Рег.№272р-16087/20.07.2020 г. (л.22-26).
Съгласно отразеното в Обобщената справка, Комисията е установила, че младши експерт Г.Т.Н. е извършвал справки за локализация и визуализация на мобилни единици на 03/04.04.2020 г. в недостатъчен обем, а именно две справки; на 08/09.04.2020 г. не е влизал в GPS-системата, а на 13/14.04.2020 г. в минималния достатъчен обем, а именно три справки, но в дневник рег.№271р-11740/26.05.2016 г. за изследвания период няма отразени справки за локализация и визуализация на мобилни единици на обслужваната територия, с което не е изпълнил разпореденото в т.9.1 и 9.2 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. по описа на ОДМВР.
Във връзка с посоченото, Комисията стигнала до извода, че младши експерт Г.Т.Н. – младши оперативен дежурен в ОДМ на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково следва да носи дисциплинарна отговорност за посочени в четири точки нарушения на служебната дисциплина, подробно описани, за които е предложила на основание чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР да му бъде наложено едно общо наказание „порицание“ за срок от една година.
С Покана рег.№272р-16562/22.07.2020 г. (л.27), връчена срещу подпис на 23.07.2020 г., Г.Т.Н. се поканва за запознаване с обобщената справка, както и му се указва възможността в определен срок да даде писмени обяснения/сведения и посочи доказателства за твърдяните от него факти и обстоятелства.
Видно от направеното отбелязване под текста на Обобщената справка, жалбоподателят Г.Т.Н. се е запознал със същата срещу подпис на 23.07.2020 г. в 09.25 ч.
Върху Обобщената справка е поставена резолюция „Н-к СКАПОЧР – за изготвяне на заповед за налагане на дисциплинарно наказание и доклад“, подписана от Директора на ОДМВР Хасково на дата 27.07.2020 г.
С процесната Заповед №272з-2346/03.08.2020 г. на Директора на ОДМВР Хасково, на младши експерт Г.Т.Н. – младши оперативен дежурен в ОДМ на РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, са определени:
(1.) на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.първо, във вр. чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР – дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за това, че на 03/04.04.2020 г., в качеството си на младши оперативен дежурен в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, съгласно разпореденото в т.9.1 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково, изразяващо се в извършване на недостатъчен обем на проверки в реално време на контролираните мобилни единици – не по-малко от два пъти в светлата част на деня и три пъти в тъмната част на деня, относно движението на автопатрулните екипи и спазването на зададените маршрути за движение и установъчни пунктове (места за контрол), като извършил само две проверки в тъмната част на деня;
(2.) на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.първо, във вр. чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР – дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за това, че на 08/09.04.2020 г., в качеството си на младши оперативен дежурен в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, съгласно разпореденото в т.9.1 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково, изразяващо се в извършване на недостатъчен обем на проверки в реално време на контролираните мобилни единици – не по-малко от два пъти в светлата част на деня и три пъти в тъмната част на деня, относно движението на автопатрулните екипи и спазването на зададените маршрути за движение и установъчни пунктове (места за контрол), като извършил само две проверки в тъмната част на деня;
(3.) на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.първо, във вр. чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР – дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за това, че на 03/04.04.2020 г., в качеството си на младши оперативен дежурен в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, съгласно разпореденото в т.9.2 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково, изразяващо се в неотразяване на резултатите от извършените проверки в реално време за локализация и визуализация на контролираните мобилни единици в дневник приложение №3 на ОДЧ, във водения в РУ – Харманли дневник рег.№271р-1174/26.05.2016 г. и
(4.) на основание чл.200, ал.1, т.11, предл.първо, във вр. чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 и чл.204, т.3 от ЗМВР – дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, за това, че на 13/14.04.2020 г., в качеството си на младши оперативен дежурен в РУ – Харманли при ОДМВР Хасково, не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, съгласно разпореденото в т.9.2 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково, изразяващо се в неотразяване на резултатите от извършените проверки в реално време за локализация и визуализация на контролираните мобилни единици в дневник приложение №3 на ОДЧ, във водения в РУ – Харманли дневник рег.№271р-1174/26.05.2016 г.
За извършените еднакви по вид и едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, на служителя се налага дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от една година.
Съгласно отбелязването под текста ѝ, Заповед №272з-2346/03.08.2020 г. е връчена на Г.Н. срещу подпис на 17.08.2020 г.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 27.08.2020 г.
Като доказателства по делото са приети следните документи: Формуляр Рег.№8121р-19849/29.09.2016 г. (л.61-62) и Типова длъжностна характеристика на длъжността „младши оперативен дежурен“ в районно управление, в звената „Оперативна дежурна част“ и Протокол (л.60) за запознаване на служителя с нея на 13.10.2016 г.; Кадрова справка (л.59) на младши експерт Г.Т.Н.; Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково (л.91); Протокол рег.№271р-2003/26.01.2016 г. (л.88) за запознаване със същата; Справки №271р-9816/08.04.2020 г. (л.48), №271р-10289/13.04.2020 г. (л.49) и №271р-9402/03.04.2020 г. (л.50), разпечатка №271р-9816/08.04.2020 г. (л.51); извадка (л.89-90) от Дневник рег.№271з-11790/26.05.2016 г. за отразяване на проверките на автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици от оправомощени длъжностни лица с ново на достъп – 2 в РУ – Харманли; копие на Пътна книжка (л.99-114) на лек автомобил марка Киа Сийд рег.№**********, обслужва РУ – Харманли ПК, числи се към ОДМВР Хасково и др.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля П.А.Л. – колега на жалбоподателя. Свидетелят работи като младши оперативен дежурен към РУ – Харманли при ОДМВР Хасково и имал същите трудови функции като жалбоподателя. В показанията си свидетелят сочи, че през месец април на 2020 г. в РУ – Харманли имали един автомобил с монтирана GPS система за видеонаблюдение – „Киа“ с регистрационен номер ****, като автомобилът бил използван в наряд, но много често в първата половина на същия месец бил използван и да придружава товарни автомобили до границата, или да ги спира на паркинги, във връзка с обявеното в страната извънредно положение, когато имало много опашки от товарни автомобили по границата ни с Турция. Свидетелят обяснява, че това бил най-новият и изправен автомобил от всички, поради което често оперативният дежурен при ОДМВР Хасково им нареждал да изпратят автомобила където им бъде посочено, а оттам нататък разпореждането с автомобила ставало и се ръководело от ОДМВР Хасково, или от служители на „Пътна полиция“ – Хасково, а служителите от ОДЧ към РУ – Харманли нямали задължения да следят къде се движи той.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана от издателя си и изхожда от компетентен по смисъла на чл.204, т.3 от ЗМВР орган.
Няма спор, че Директорът на Областна дирекция на МВР – Хасково е ръководител на структура по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР и в правомощията на същия е да наложи на служителите на ръководни и изпълнителски длъжности наказанията по чл.197, ал.1, т.1–3 от ЗМВР, включително предвиденото в чл.197, ал.1, т.3 от закона дисциплинарно наказание „порицание“.
Оспореният акт е надлежно мотивиран, с посочването на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание съдържа изрично предписаните от чл.210, ал.1 от ЗМВР реквизити, като в нея са посочени извършителят, мястото, времето и обстоятелства, при които е извършено всяко от възприетите дисциплинарни нарушения, и разпоредбите, които са нарушени. Обективираните в заповедта четири отделни деяния, две от които се изразяват в извършване на недостатъчен обем на проверки в реално време на контролираните мобилни единици, а останалите две, изразяващи се в неотразяване в дневник на резултатите от извършените проверки, са недвусмислено описани от фактическа страна, по начин, напълно достатъчен за жалбоподателя да разбере какви дисциплинарни нарушения му е вменено да е извършил, и непрепятстващи правото му на защита срещу наложеното наказание.
Непосочването в заповедта на допълнителни данни за това кои са били подлежащите на контрол от служителя мобилни единици в отделните случаи, не представлява обстоятелство, водещо до съществена непълнота или неяснота в съдържанието на обжалвания акт. Визираните от жалбоподателя данни са установими от писмени документи, съдържащи се в дисциплинарната преписка и невключването им в съдържанието на обжалваната заповед не нарушава правото на защита на служителя.
Неоснователно е и наведеното в жалбата възражение, че в заповедта липсвало посочване на доказателствата, въз основа на които нарушенията са установени. Изрично в Заповедта е посочено, че същата е издадена след запознаване с материалите от проверката, приключила със справка рег.№272р-16087/20.07.2020 г., в която са изброени и обсъдени събраните по време на проверката доказателства. Подобен подход на препращане е процесуално допустим, поради което не е задължително в акта да бъдат изброявани всички събрани в дисциплинарното производство писмени доказателства, описани в цитираната справка.
Не се констатират и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта.
Спазени са предвидените в чл.195, ал.1 от ЗМВР срокове за налагане на дисциплинарното наказание – два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, и дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая Обобщената справка, приключваща разпоредената дисциплинарна проверка, с която жалбоподателят се е запознал на дата 23.07.2020 г., е резолирана от дисциплинарнонаказващия орган на 27.07.2020 г. Доколкото заповедта за налагане на дисциплинарното наказание за нарушения, извършени на 03/04; 08/09 и 13/14 април 2020 г. е издадена на 03.08.2020 г., визираните по-горе срокове се явяват спазени.
Спазено е предвиденото в чл.206, ал.1 от ЗМВР алтернативно задължение за дисциплинарно наказващия орган – преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В Заповедта се съдържа позоваване на дадени от служителя писмени обяснения – Сведение рег.№272р-20124/06.07.2020 г., а върху наличните в административната преписка писмени Сведения, регистрирани под същия регистрационен номер, дадени от мл.експерт Г.Т.Н., е положена резолюция „Приех обясненията“ от дата 27.07.2020 г. и подпис на Директор ОДМВР Хасково. Противно на наведените от жалбоподателя възражения, служителят е запознат срещу подпис със Заповед №272з-1673/05.06.2020 г., с което същият е бил уведомен както за започването на воденото срещу него дисциплинарно производство, така и за твърдяните нарушения и доказателствата, които го уличават. В дадените от него писмени обяснения изрично е вписано, че се отправят до Комисията, назначена с тази заповед, което опровергава твърдението за липса на яснота по повод тяхното изискване. От съдържанието на писмените обяснения е видно, че същите са дадени именно по повод провеждането на конкретното дисциплинарно производство, със заповедта за образуването на което жалбоподателят е бил запознат. Законът не задължава дисциплинарно-разследващият орган да събере писмените обяснения от служителя въз основа на изрично отправена писмена покана, поради което непредставянето на такава по делото не компрометира по никакъв начин дисциплинарното производство.
При извършване на дисциплинарната проверка на служителя е предоставена възможност както да представи писмени обяснения, така и да се запознае със събраните материали и изготвената като краен резултат от проверката Обобщена справка. Не е спорно, че служителят Г.Т.Н. е бил уведомен за възможността след запознаването със справката да даде допълнителни обяснения или възражения, и че не се е възползвал от тази възможност както в предоставения му срок, така и до издаването на процесната Заповед на 03.08.2020 г.
Основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя ясно могат да бъдат изведени от фактическото описание и на четирите дисциплинарни нарушения, посочени в заповедта, а нарушенията правилно са подведени под разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, според която неизпълнението на служебните задължения представлява дисциплинарно нарушение.
В Заповедта по отношение и на четирите нарушения е вписано, че бездействията на служителя са в отклонение от задължения, въведени със Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково, относно: Организация, ръководство и контрол на работата с автоматизирана система за локализация и визуализация на мобилни единици в ОДМВР Хасково. Цитираната заповед е представена по делото, и видно от съдържанието ѝ, същата е издадена във връзка с утвърдени от Министъра на вътрешните работи Организационно-технологични правила за работа с посочената автоматизирана система, за повишаване на ефективността на управлението на силите и средствата. С т.2 от заповедта са определени работните места, където ще бъдат разположени работните станции за осъществяване на контролната дейност със GPS системата, включително (т.2.8, първо тире) – в ОДЧ – етаж №1, стая №1 в сградата на РУ – Харманли. Според „забележка“ към т.3 от заповедта, нивата на достъп са две, като „№1 Наблюдава визуализирани патрулите само на определена територия от обслужваната област – т.е. служителят може да вижда само патрулите на едно РУ, в което работи. Нивото на достъп се отнася до ОДЧ …“. С т.3.1 от заповедта, всички оперативни дежурни от ОДЧ в ОДМВР Хасково и РУ в региона, включително жалбоподателят мл.експерт Г.Т.Н., са определени за потребители с ниво на достъп №1 за осъществяване на контролна дейност чрез използване на системата за локализация и визуализация.
Според т.9 от заповедта, потребителите от ОДЧ са длъжни:
„9.1 Да проверяват в реално време контролираните мобилни единици – не по-малко от два пъти в светлата част на деня и три пъти в тъмната част на деня, относно движението на автопатрулните екипи и спазването на зададените маршрути за движение и установъчни пунктове (места за контрол);
9.2 Резултатите от проверките да отразяват в дневник (Приложение №3) на ОДЧ.“
В обжалваната заповед е прието, че на 03/04.04.2020 г. и на 08/09.04.2020 г., като оперативен дежурен жалбоподателят не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, съгласно разпореденото в т.9.1 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково, като за всяко от посочените дежурства е извършил само по две проверки в тъмната част на деня, вместо предвидените в точката минимален брой проверки, а на 03/04.04.2020 г. и на 13/14.04.2020 г., в същото качество, не е изпълнил служебните си задължения в пълен обем, съгласно разпореденото в т.9.2 от заповедта, като не е отразил резултатите от извършените проверки във водения в РУ – Харманли дневник рег.№271р-1174/26.05.2016 г., представляващ приложение №3 на ОДЧ.
С приложените по делото Справки относно извършени проверки на контролираните мобилни единици чрез автоматизираната система за локализация и визуализация на мобилни единици в РУ – Харманли е удостоверено, че лек автомобил ** **** ** от 20.30 часа на 03.04.2020 г. до 08.30 часа на 04.04.2020 г. изпълнява наряд на АМ „Марица“ по запазване на местопроизшествие, и от 20.30 часа на 08.04.2020 г. до 08.30 часа на 09.04.2020 г. изпълнява наряд „КПП“ на паркинг „Райски кът“.
Влизанията и излизанията (connected/disconnected) на потребител GTNedev в системата, на проверените дати и съответните часове, се установяват от представената разпечатка, от която е видно, че на 03/04.04.2020 г. са извършвани две влизания в системата – съответно в 22:29 ч. и в 0:39 ч., т.е. в тъмната част на деня, а за дати 08/09.04.2020 г. няма отразени влизания в системата. Въпреки, че се констатира несъответствие между посоченото в заповедта – че на 08/09.04.2020 г. служителят е извършил само две проверки в тъмната част на деня, с установеното в Обобщената справка и от доказателствата по делото, че същият въобще не е извършвал проверки на посочените дати, съдът намира, че то не се отразява на крайния резултат и в действителност вмененото на жалбоподателя дисциплинарно нарушение по пункт две от обжалваната заповед е извършено, тъй като броят на осъществените от него проверки не съответства на визирания в т.9.1 от Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково и служителят не е изпълнил задълженията си в пълен обем.
Обстоятелствата,
че резултатите от извършените от него проверки на датите 03/04.04.2020 г. и
13/14.04.2020 г., не са били отразени в дневник (Приложение №3) на ОДЧ,
съгласно разписаното в т.9.2 от заповедта на Директора на ОДМВР Хасково пък се
установява по безспорен начин от представената по делото извадка от Дневник
рег.№271з-11790/26.05.2016 г., в който въобще липсват записвания за посочените
дати – има извършени последователни
вписвания само за дати 02.04; 06.04; 07.04; 17.04; 18.04.2020 г. и т.н.
Изложените релевантни обстоятелства са били възприети като безспорни и от разследващата Комисия, и от дисциплинарнонаказващия орган, и доказват по категоричен начин, че и четирите нарушения са били извършени от наказания служител. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, дисциплинарно наказание „порицание“ се налага за: неизпълнение на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. В случая дисциплинарнонаказващият орган коректно е възприел за приложима сочената разпоредба по отношение и на четирите извършени дисциплинарни нарушения, описани като неизпълнени в пълен обем служебни задължения, които пък служебни задължения за жалбоподателя възникват от цитираната заповед на Директора на ОДМВР Хасково.
Настоящият съдебен състав приема, че макар в Протокола за запознаване на изброените десет служители със Заповед №272з-132/18.01.2016 г. на Директора на ОДМВР Хасково да не е посочена дата, то видно от поставения регистрационен номер на Протокола се установява, че служителят Г.Т.Н. срещу положен подпис се е запознал с тази заповед най-късно на 26.01.2016 г., т.е. тя му е била известна към датите на извършените от него нарушения. Не могат да се възприемат като оневиняващи дисциплинарно наказания служител показанията на неговия колега – свид.Л., че на служителите по принцип им давали списъци, където бил написан само номерът на заповедта, и те в действителност не били запознавани със съдържанието на всяка заповед.
Дадените от свид.Л. показания, че според неговия прочит на вписаните данни в Пътната книжка на служебния автомобил с рег.№***********означавали, че на дата 13/14.04.2020 г. автомобилът не изпълнявал наряд, а бил използван да придружава товарни автомобили във връзка с въведеното извънредно положение, не следва да бъдат взети предвид. От една страна показанията не са годни да оборят писмено удостовереното по делото в т.2, второ тире от писмо рег.№271р-32592/04.11.2020 г. (л.87) на Началника на РУ – Харманли и неоспорено от жалбоподателя обстоятелство, че от 20.30 ч. на 13.04.2020 г. до 08.30 ч. на 14.04.2020 г. числящият се в щата на РУ – Харманли един автомобил с монтирана GPS система за локализация и визуализация на мобилните единици – л.а. Киа Сийд с рег.№**********, който се ползва от звено Пътен контрол на РУ – Харманли, със служител мл.автоконтрольор п. К., нарядът е изпълнявал разстановката на силите и средствата денонощно. От друга страна, видно е от останалата доказателствена съвкупност по делото, че дисциплинарната отговорност на служителя Г.Т.Н. не е ангажирана за неизвършване на достатъчен според изискванията брой проверки на визираните в свидетелските показания дати 13/14.04.2020 г., като е прието от разследващата Комисия, че същият е извършил справките в минималния достатъчен обем, но не е отразил тези проверки в дневника.
Съдът приема за безспорно установено виновното извършване от страна на жалбоподателя и на четирите описани в оспорената заповед деяния, представляващи всяко поотделно нарушение на служебната дисциплина.
И четирите установени дисциплинарни нарушения са формални по своя характер, като за извършването им е без значение дали от тях настъпват вредни последици. Безспорно интересите на службата се накърняват с неизпълнението на служебните задължения на служителя в пълен обем, а преценката за тяхната значимост е на дисциплинарнонаказващия орган. В случая същият е упражнил оперативната си самостоятелност в съответствие със закона, като е преценил всички относими към отделното нарушение обстоятелства, включително формата на вина на извършителя, и е определил за всяко от тях поотделно минималния размер на предвиденото в закона дисциплинарно наказание. Не са налице данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната заповед е издадена за цел, различна от предвидената в закона, съответно не е налице предвиденото в чл.146, т.5 от АПК основание за отмяна на административния акт.
По отношение вида и размера на наложеното наказание, съдът намира същото за справедливо и съобразено с материалния закон. В обжалваната заповед изрично е извършено позоваване на текста на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, според която на държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
За четирите конкретизирани в заповедта нарушения на служебната дисциплина се предвижда едно и също по вид наказание – „порицание“, и след като дисциплинарнонаказващият орган е определил същото поотделно за всяко от нарушенията в минимален размер от 6 месеца, той законосъобразно е приложил хипотезата на чл.197, ал.3, т.2 от ЗМВР, като е наложил общото наказание за максимално предвидения от закона (чл.200, ал.2 от ЗМВР) срок от една година.
Предвид установеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Н. ***, против Заповед №272з-2346/03.08.2020 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Хасково.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: