Р Е Ш Е Н И Е
№ 260173
гр. Пловдив 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
МИНЧЕВ
При участието на секретаря СИЙКА РАДЕВА
като разгледа докладваното от съдията АНД № 292/2020 г. по описа на РС Пловдив
– ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 36-0000606/16.12.2019 г. на Главен инспектор при
Областен отдел „Автомобилна администрация” Пловдив при Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация”, с което на С.С.Т. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение
по чл.6 ал.1 изр.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Жалбоподателят
С.С.Т. не се явява в съдебно заседание. Чрез процесуалният си представител и по
съображения изложени в жалбата прави искане до съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Твърди се недоказаност извършването на
административното нарушение, навеждат се доводи за допуснати в хода на
административното производство съществени процесуални нарушения. Претендират се
разноски – по процесуално представителство на жалбоподателя от адвокат.
Въззиваемата страна Областен отдел
„Автомобилна администрация” Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация” не изпраща процесуален представител. Чрез депозирано становище
по делото се иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно
и законосъобразно.
Съдът като съобрази и анализира
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Следобедът на 11.11.2019 г., около 15.40
ч., свидетелите К.Т. и П.Т. – полицейски служители към РУ Раковски при ОД на
МВР гр. Пловдив, спрели за проверка на кръстовището на ул. „Георги Димитров“ с
ул. „Девети септември“ в гр. Брезово водачът на лек автомобил „***“ с рег. ***.
Автомобилът бил регистриран като собствен на лице с имена Г.П. Стаматов, а се
управлявал от жалбоподателя С.С.Т. ***. На мястото на което се извършвала
проверката бил и началникът на РУ Раковски. В управлявания от Т. автомобил се
превозвали 7 пътника – сезонни земеделски работници. В хода на проверката се
включили и други служители от полицейския участък в гр. Брезово, установило се
чрез разговори и снемане на писмени обяснения от водача и от пътниците, че
превозването на лицата работници ставало чрез заплащане за водача – на по 5
лева на човек. С.Т. нямал разрешение /лиценз/ за осъществяване на обществен
превоз на пътници на територията на страната ни, нито за обществен превоз в
Общността. Изясняването извършването на такъв обществен превоз от водача Т. без
разрешение послужило като основание за случая да се потърси съдействието на
служители на Областен отдел „Автомобилна администрация” /ОО „АА“/ Пловдив при
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за извършване на действия по
компетентност – по спазване изискванията на ЗАвтП. За работа по случая били
изпратени свидетелят П.Г. *** и колегата му К.Ш. При отиване на място
служителите на ОО „АА“ били запознати със случая, разговаряно било с водача Т.,
запознати били с дадените от пътниците обяснения, като въз основа на
установеното приели, че от страна на С.С.Т. е бил осъществен състав на
административно нарушение по см. на чл.6 ал.1 изр.1 от ЗАвтП – извършване на
обществен превоз на пътници без да притежава лиценз за това за територията на
страната ни или в Общността, поради което и св. Г. съставил на Т. акт – АУАН №
267085/11.11.2019 г. При предявяване на АУАН на нарушителя последният вписал,
че има възражения, но не конкретизирал такива. Писмени възражения против акта
не били направени и в срока за това по чл.44 ал.3 от ЗАНН. В акта било вписано,
че се изземват 9 бр. писмени обяснения, контролен талон, регистрационна табела,
свидетелство за регистрация на МПС част ІІ.
Въз основа на АУАН и останалите
материали по административната преписка административно-наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на лицето нарушител Т.
за приетото за извършено от него административно нарушение по чл.6 ал.1 изр.1
от ЗАвтП предвиденото по вид и размер в приложената санкционна норма на чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвтП административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите Г.,
Т. и Т., АУАН, писмени обяснения, справки извлечения от регистър на ИИ „АА“ за
издадени лицензи за обществен превоз, докладна записка, справка, седмичен
график, оправомощителна заповед.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите Г., Т. и Т., тъй като същите са последователни, логични,
кореспондиращи си помежду си и допълващи писмените доказателства по делото, а и
не се и оспорват в никоя им част от някоя от страните по делото.
Безспорно е установено според настоящата
инстанция въз основа на тези показания, а и на кореспондиращите с тях писмени
доказателства, че на 11.11.2019 г. в гр. Брезово жалбоподателят Т. е бил водач
на автомобил – на лек автомобил „***“ с рег. № ***, с който е извършвал превоз
на пътници – на 7 лица, срещу заплащане, като не е притежавал лиценз за
извършване на обществен превоз на пътници. В подкрепа на този извод са
неоспорените логични и последователни показания на свидетелите актосъставител Г.
и полицейски служители Т. и Т., подкрепени и от писмените доказателства по
делото – изготвена докладна записка до началника на РУ Раковски и писмени
обяснения – снети от полицейските служители от превозваните в управлявания от Т.
автомобил пътници. По констатациите за такъв превоз срещу заплащане нарушителят
Т. е вписал, че има възражения, но не е конкретизирал същите, не се е
възползвал от правото си на писмени възражения, а и от страна на самото
санкционирано лице – лично или чрез процесуалния му представител, не се и
ангажираха в хода на производството и пред настоящата инстанция доказателства,
опровергаващи вписаното в АУАН и заявеното от разпитаните трима свидетели.
По отношение на възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя, че в съдържащите се писмени
обяснения, снети от водача Т. и от пътниците, е налично ръкописно вписване за
запознаването с тях лично от актосъставителя, съдът отчита това вписване
доколкото кореспондира със заявеното лично при разпита на свидетеля и
актосъставител, че се е запознал на място с писмените обяснения, а самото
вписване не може според съда да игнорира наличието на обясненията, още повече,
че се представиха в хода на съдебното производство същите обяснения, но без
такива допълнителни вписвания, при изискването на справка с приложени материали
по административната преписка от РУ Раковски. Съдебният състав все с оглед на
това възражение на процесуалния представител на жалбоподателя намира за нужно
да отбележи, че дори и да бяха изключени от доказателствената съвкупност тези
писмени обяснения с налично допълнително вписан ръкописен текст – като негодни
доказателства, то и въз останалите налични и гласни, и писмени – като кореспондиращи
си, допълващи се и категорични, отново би стигнал до този си извод – че Т. е
осъществил превоз на пътници срещу заплащане.
За това и според съда безспорно е установено
наличието на административно нарушение от страна на жалбоподателя С.С.Т. по см.
на чл.6 ал.1 изр.1 от ЗАвтП, тъй като на 11.11.2019 г. като водач на автомобил
– на лек автомобил „***“ с рег. № ***, е осъществил обществен превоз в гр. Брезово
на пътници без да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на
територията на Република България или лиценз за извършване на международен
превоз на пътници – лиценз на Общността, въпреки забраната за извършване на
такъв превоз. Установеният превоз на пътници е обществен – по см. на §.1 т.1 от
ДР на ЗАвтП, доколкото е извършен с моторно превозно средство срещу заплащане –
„Обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.“.
Нарушението е
подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ
орган в НП към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на
обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за
преценката за съставомерност на нарушението, и по начин неограничаващ
нарушителя във възможността му да разбере за какво следва да се носи
административната отговорност.
При съставянето на АУАН съдът не
констатира никакви процесуални нарушения, които да са от категорията на
съществените и които като такива да опорочават административното производство и
в частност самия акт. Спазени са всички изисквания на чл.40 от ЗАНН, а и
относно сроковете за издаването на акта.
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство, състоящо се в това, че
актосъставителят не е установил лично извършването на нарушението – като да не
е бил спрял той водача Т., да не е бил снемал обяснения от пътници, доколкото
доказателствата по делото в тяхната съвкупност сочат, че актосъставителят св. Г.
лично е посетил местонарушението, веднага след потърсеното съдействие от
полицията за случая по компетентност, разговарял е лично с лицето нарушител,
запознал се е на място за сторения превоз при разговорите с полицейските
служители, запознал се е и със съдържанието на изготвените снети писмени
обяснения от пътниците.
НП е издадено от компетентен орган в
кръга на правомощията му.
Правилно е приложена според съда и съответната
на нарушението санкционна разпоредба – в случая на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП,
предвиждаща административно наказание глоба в размер на 2000 лева за водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз на пътници без
редовно издаден лиценз, който се изисква от този закон. Размерът на
административното наказание глоба е конкретно определен от законодателя – 2000
лв., и не би и могъл да бъде ревизиран от съда в насока на неговото намаляване.
Случаят според съда не следва да бъде
квалифициран като маловажен такъв по см. на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението по чл.6 ал.1 изр.1 от ЗАвтП не се характеризира в случая с по –
ниска обществена опасност от други прояви от този вид, нито пък са налични
някакви изключителни или многобройни все смекчаващи административната
отговорност обстоятелства, които да налагат и нейното отпадане при осъществен
състав на административно нарушение.
При съставянето на АУАН и изготвянето на
НП съдът не установи съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на
НП като цяло.
По изложените съображения съдът прие, че
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството – при
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и неотпадане на
административната отговорност за наказания жалбоподател Т., не следва да се
уважава искането за присъждане в полза на същия жалбоподател на направените от
него разноски за адвокат по процесуално представителство в производството по
делото.
Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
36-0000606/16.12.2019 г. на Главен инспектор при Областен отдел „Автомобилна
администрация” Пловдив при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, с
което на С.С.Т. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба
в размер на 2000 /две хиляди/ лв. за нарушение по чл.6 ал.1 изр.1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвтП/ на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.