№ 1379
гр. Пловдив, 02.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
частно гражданско дело № 20225300501447 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274 във вр. с 248 от ГПК .
Постъпила е частна жалба от АД“Гърбев“ чрез адв. Д. Б. против
Определение № 4466/26.04.2022г., пост. по гр.д.№11695/21, ПдРС, с което е
оставена без уважение молбата му за изменение на Решение №
1068/29.03.2022г. по същото дело частта за разноските. Поддържа, че съдът
неправилно не е отчел, че са предявени няколко обективно и субективно
съединени иска и по всеки от тях се дължат поотделно разноски. Позовава се
и на съдебна практика, според която разноските се определят според броя на
исковете и цената на всеки един от тях, а не от общата цена на всички искове.
Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в
частта за разноските, като се присъди пълния претендиран размер от 720лв. за
процесуално представителство на А.И. и 1240,33лв. за В.И..
Ответната страна „Профи кредит България“ ЕООД е подала отговор, в
който оспорва жалбата и поддържа правилност на обжалваното определение.
Развива доводи свързани с липсата на фактическа и правна сложност на
делото.
Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди
възраженията и доводите на страната, изложени в подадената молба,
констатира следното :
Производството е образувано по искова молба на А.И. и В.И. против
„Профи кредит България“ ЕООД с искане ответникът да бъде осъден да
върне на И. суми, платени по договор за кредит като недължимо пратени, а по
отношение на И. – да бъде призната недействителността на две от клаузите в
договора – за възниградителна лихва и за заплащане на пакет допълнителни
услуги. С Решение № 1068/29.03.2022г. исковете са уважени. По отношение
на разноските съдът е приел, че по отношение на И. е осъществена правна
защита и съдействие за един иск с пр. осн. чл.55 от ЗЗД – връщане на
1
недължимо платено по договор, определил е размер на възнаграждание по
чл.38 от ЗА, като е съобразил и факта, че адвокатското дружество е
регистрирано по ЗДДС. По отношение на осъществената правна защита и
съдействие за ищеца И. също е приел, че се касае на иск с пр. осн. чл.124, ал.1
от ГПК във вр. с чл.19, ал.5 от ЗПК – обявяване нищожността на клаузи по
договор за кредит. Същите доводи са преповторени в обжалваното
определение, като е допълнено, че по отношение на иска за прогласяване на
нищожност на две клаузи следва да се отчете, че доводите за
недействителност са единни.
Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за
правилно и законосъобразно. В настоящия случай се касае се касае за
субективно и обективно съединени искове. По отношение на защитата на
ищцата И. правилно съдът е приел, че е налице един предявен иск по чл.55 от
ЗЗД и е определил възнаграждение с оглед материалния интерес на този иска.
По отношение на дължимото възнаграждение за оказаната правна защита на
ищеца И. се установява, че същата касае претенция за недействителност на
отделни клаузи на договор с общи съображения за противоречие със ЗПК и
добрите нрави поради това. Претенцията е уважена поради това, че
възнаградителната лихва и клаузата за допълнителни услуги в съвкупност
довеждат до превишение на ГПР на нормативно установения максимум.
Поради изложеното правилно съдът е определил възнаграждението за
оказаната правна помощ и съдействие като за един общ иск.
Постановеното определение по реда на чл.248 от ГПК като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4466/26.04.2022г., пост. по гр.д.
№11695/21, ПдРС.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2