О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                              Година 12.03.2019                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 5448 по описа за 2018 година.

 

            Предявен е иск от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД - гр.София против Х.П.М. *** срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника.            

            Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените документи. Следва да се приложи към делото ч.гр.д.№505/2018г. по описа на РС Стара Загора, както и да бъде назначена исканата съдебна счетоводна експертиза. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото:  договор за потребителски кредит №1506030934501165 от 05.06.2015г., погасителен план от 05.06.2015г., заявление за издаване на заповедза изпълнение по чл.410 ГПК, платежно нареждане от 18.01.2018г., писмо изх.№ИЗХ-001-120955 от 08.12.2017г., обратна разписка, писмо изх.№ИЗХ-001-120954 от 08.12.2017г., обратна разписка, съобщение по ч.гр.д.№505/2018г., разпореждане от 03.10.2018г. по ч.гр.д.№505/2018г., съобщение по ч.гр.д.№505/2018г., заповед за изпълнение на парично задължение №309/29.01.2018г. по ч.гр.д.№505/2018г. на СтРС, справка по чл.366 ГПК.

ПРИЛАГА към делото ч.гр.д.№505/2018г. по описа на РС Стара Загора.

НАЗНАЧАВА съдебна икономическа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки да даде отговор на въпросите, поставени в исковата молба.ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Недялкова, при първоначален депозит от 150 лева, вносим от ищцовата страна в тридневен срок от съобщението, като в същия срок се представи банковият документ по делото.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Производството е образувано по искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД - гр.София против Х.П.М. ***. Ищецът твърди, че на 05.06.2015 г. между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № 1506030934501165 от 05.06.2015 г., по силата на който банката отпуснала кредит в размер на 3 039.02 лева за потребителски нужди. В чл. 5.1. от Договора било договорен срок на действие 15.06.2020 г. Съгласно чл. 430, ал. 2 от ТЗ, договорът за банков кредит бил лихвоносен, като в чл.4 бил уговорен размер на възнаградителна, наречена редовна лихва. Съгласно чл 4.1 за първите 12 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, кредитополучателят заплащал на банката фиксирана годишна лихва в размер на 8 50 % . След изтичане на срока, кредитополучателят заплащал годишна лихва в размер на 6-месечен SOFIBOR + 7.379 надбавка, като стойността на 6-месечения SOFIBOR била определена за 26.02.2016 г. Страните отнапред определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на задължението за погасяване на главницата по кредита. При забава в заплащането на дължими вноски била дължима неустойка- наказателна лихва, чийто размер се определял, като към размера на дължимата възнаградителна (редовна) лихва се надбавяли 10 (десет) пункта /чл. 4.5. от Договора/. Наказателната лихва се начислявала на годишна база върху забавените вноски за главница, считано от деня на забавата до окончателното им погасяване. Съгласно чл.5.2. от Договора за потребителски кредит, кредитът следвало да бъде погасен: на 60 анюитетни месечни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от 15.07.2015 г. до 15.06.2020 г., с включващи приложимата лихва. Размерът на анюитетната погасителна вноска, дължима за първите 12 месеца с включена приложима лихва, била 62.35 лева, съгласно погасителен план към Договора. Уговорено било, че при промяна на лихвата се променя и размерът на дължимата месечна вноска. Банката изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания Договор за банков кредит и закона. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване. От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Съгласно чл.8.1. от Договора, заплащането на погасителни вноски по кредита представлявало неизпълнение. Съгласно чл.9.2. от същия, при неизпълнение, Банката имала право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Кредитополучателят не бил заплатил месечни погасителни вноски с падежни дати - от 15.10.2016 г до 15 12 2017 г., с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл. 432 от ТЗ, Банката обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. На 03.01.2018 г. на кредитополучателя Х.П.М. била обявена предсрочната изискуемост на вземането по Договор 1506030934501165 от 05.06.2015 r. с писма с изх.номер ИЗХ-001-120955 от 08.12.2017г. и изх.номер ИЗХ-001-120954 от 08.12.2017 г. Съгласно чл.20а от ЗЗД, уговореното в Договора имало силата на закон за страните.  Цитира се съдебна практика. Предсрочната изискуемост на всички вземания на Банката по Договор за потребителски кредит № 1506030934501165 от 05.06.2015 г. била осчетоводена на 03.01.2018 г. и представлявала санкция за неизправност на длъжника, последиците й следвало да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока (уговорения падеж]- главница, редовна (възнаградителна) лихва и лихва за забава. Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено било заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 505/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, 5 състав. Моли се съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника Х.П.М. съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 1506030934501165 от 05.06.2015 г., а именно: Редовно падежирали главници, в размер на 722.71 лева за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017 г.; Предсрочно изискуема главница в размер на 1670.85 лева с дата на настъпила изискуемост 03.01.2018 г.; изискуема редовна лихва в размер на 204.67 лева, начислена за периода от 15.09.2016 г. до 02.01.2018 г. включително; изискуема наказателна лихва в размер на 102.82 лева, начислена за периода от 15.10.2016 г. до 21.01.2018 г. включително; законна лихва за забава за периода от 22.01.2018 г. до изплащане на вземането. При условията на евентуалност, при частично отхвърляне като неоснователни досежно посочените като предсрочно изискуеми по Договора за кредит суми, във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в TP №4/2013 г. (т. 11 б), се моли да бъде осъден ответникът да заплати на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД следните суми: Редовно падежирали главници, в размер на 722.71 лева за периода от 15.10.2016 г. до 15.12.2017 г.; Предсрочно изискуема главница в размер на 1 670.85 лева с дата на настъпила изискуемост 03.01.201 8 г.; изискуема редовна лихва в размер на 204.67 лева за периода от 15.09.2016 г. до 02.01.2018 г. включително; изискуема наказателно лихва в размер на 102.82 лева за периода от 15.10.2016 г. до 21.01.2018 г. включително; ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Съгласно Решение №139 от 05.11.2014 г. на ВКС по търг.д. № 57/2012 г., 1-во т. о., ТК, когато вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката. Размерът и падежите на всяка вноска били определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не било необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК. В тази хипотеза искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК следвало да се уважи поне в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита. Твърди се, че длъжникът изпада в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания, считано от датата на получаване на настоящата искова молба, претендира се и законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба. Доколкото възнаградителната лихва и неустоечното съглашение (наказатепна лихва) били предвидени в Договора, очевидно съставлявали договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени. Възнаградителният характер на редовната лихва и ооезщетителният характер на неустойката не препятствали приложимостта на чл. 86 от ЗЗД, тъй като задълженията са самостоятелни и независими от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Цитира се съдебна практика. Претендират се разноски в размер на 450 лева, а в случай на частично уважаване на исковете – по съразмерност и след компенсация. Претендират се разноски в заповедното производство.

Постъпил е отговор от назначения особен представител на ответника, с който предявените искове се считат за допустими, но неоснователни. С предявените искове ищецът искал от Съда да приеме за установено, че Х.П.М., ЕГН ********** дължи на „Райфайзенбанк" ЕАД сумите от 2393,56лв. главница, редовна лихва 204,67лв, наказателна лихва 102,82лв, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК пред PC Стара Загора. Твърди се, че клаузи от процесния договор и общите условия противоречат и нарушават императивни разпоредби от ЗПК и ЗЗП, което води до нищожност на същия. Размерът на договорната лихва и процентът на ГПР били прекомерни. Предявеният установителен иск по чл.42 ГПК бил неоснователен, тъй като ищецът се ползвал от правния институт на предсрочна изискуемост, но доказателствата, представени с исковата молба, не доказвали осъществения субективен елемент. Предполага се, че банката е имала правно основание да обяви кредита за предсрочно изискуем, но нямало основание да се претендират суми с ненастъпил падеж, преди да се уведоми кредитополучателят. Въпреки изричната клауза от договора за кредит, без узнаване от страна на кредитополучателя нямало как кредиторът да се ползва от предсрочна изискуемост на вземанията си.

            От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с искове по чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 505/2018г. по описа на Старозагорския районен съд. При евенуалност са предявени искове по чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.

            В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване исковете си по основание и размер - сключването на договора, неговите параметри, че клаузите на договора не противоречат на императивни правни норми, че е изправна страна по договора и ответникът му дължи сумите за процесните периоди в сочените размери, падежът на задълженията и размерът на наказателната лихва.

            Ответникът следва да докаже, възраженията и твърденията си в отговора в свой интерес.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 08.05.2019 г. от 14.00 часа, за която дата да се призоват страните и вещото лице след внасяне на определения депозит.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца –и препис от отговора на исковата молба и приложенията.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: