Решение по адм. дело №2039/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е образувано по жалба на М. Н. Г. срещу Решение № 2153-15-125/15.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15- 424/15.05.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. В жалбата се твърди, че през 2023 г. жалбодателката била уведомена от НОИ, че през същата година жените придобиват право на пенсия при навършена възраст 62 г. и стаж от 36 г. 04 м„ като при подаване на заявление за пенсиониране в двумесечен срок пенсията се отпуска от датата на придобиване правото на пенсията, а в случай на пропускане на този срок, от датата на заявлението. Посочената възраст била навършена на 14.12.2023 г. Тъй като не разполагала с документи за положен стаж във Франция и не била сигурна дали събира изискващия се стаж, на 13.02.2024 г. жалбодателката подала заявление за пенсиониране по реда на чл.9а от КСО. На 15.05.2025 г. пенсионният орган отказал отпускане на пенсия, като мотивирал отказа си с факта, че към датата на заявлението за пенсиониране - 13.02.2024 г. не била навършена изискващата се по чл.68, ал.1-2 от КСО възраст за 2024 г. - 62 г. 02 м. Разпореждането било обжалвано по реда на чл.117 от КСО, като Директорът потвърди разпореждането със аналогични мотиви. Според жалбодателката нормата на чл.68 ал.1,2 от КСО не предвиждала, след като веднъж е навършена възрастта, да се прави повторна преценка за възраст всяка следваща година при нови условия. В този случай на преценка подлежало единствено наличието на изискващото се количество стаж, като било установено безспорно, че към 14.12.2023 г. и към дата на заявлението за пенсиониране 13.02.2024 г. жалбодателката нямала стаж от 36 г.04 м. за 2023 г. и от 36 г. 06 м. за 2024 г. Поради това заявлението било подадено по реда на чл.9а, ал.2 от КСО с цел закупуване на недостигащ стаж. Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване. В съдебно заседание процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител жалбата по доводи, подробно изложени в представеното по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима – подадена в срок и от лице с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Със заявление вх. № 2170-15-32/13.02.2024 г. М. Н. Г. е направила искане за отпускане на лична пенсия за ОСВ във връзка с чл. 9а от КСО. Декларирала е, че има положен осигурителен стаж на територията на Франция, но не е приложила никакви документи, включително и осигурителен номер в чуждата компетентна институция. До последната е бил изпратен структуриран електронен документ (СЕД) Р2000 - искане за пенсия за старост. Получен е СЕД Р8000 - искане за допълнителна информация от чуждата компетентна институция, в който се изисква представяне на “доказателства за работа във Франция, акт за раждане, копие от лична карта”. Уточнено е, че без тази информация “Застрахованият е неизвестен за системата”. В хода на административното производство жалбодателката е уточнила, че на територията на Франция е била наето лице, получавала е “в плик” възнагражденията си и не разполага с документи, поради което и преценка за право на пенсия по заявление вх. № 2170-15-32/13.02.2024 г. е направено само с българския стаж на лицето. Последният е зачетен по приложените към заявлението за пенсия документи: трудова книжка (ТК) № 8489/26.10.1979 г., ТК № 8489 прод./01.04.2021 г.; обр. УП-3 № 001137/08.02.2024 г.; служебна бележка 60-06-2867/08.02.2024 г.; удостоверение за раждане-245/16.03.1982 г. и данните от регистъра на осигурените лица. Същият обхваща времето от 26.10.1979 г. до 12.02.2024 г. с прекъсване и възлиза на 33 г. 10 м. 05 дни по условията на трета категория труд. Съгласно чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2023 г. жените имат право на пенсия при невършена възраст 62 г. и придобит осигурителен стаж 36 г. и 04 м. Тази възраст е навършена от жалбодателката на 14.12.2023 г. Установено, е че до 31.12.2023 г. същата има осигурителен стаж с продължителност 33 г. 08 м. и 23 дни по условията на трета категория труд (под изискуемия 36 г. 04 м.) и няма подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. За първи път заявление за пенсия по чл. 68 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО е подадено през 2024 г. - на 13.02.2024 г., поради което според пенсионните органи изискуемите условия за навършена възраст и придобит осигурителен стаж са тези, които се отнасят за 2024 г., независимо, че заявлението е подадено в двумесечен срок от навършване на възрастта по чл. 68, ал. 1-2 от КСО /14.12.2023 г./, тъй като липсва едно от двете кумулативно изискуеми предпоставки в чл. 68, ал. 1-2 от КСО, а именно към 14.12.2023 г. да има навършена възраст за 2023 г. и придобито определено количество осигурителен стаж за същата година. Сочи се, че чл. 94, ал. 1 от КСО намира приложение при придобито право на пенсия, което не е налице за жалбодателката. Изтъква се още, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО през 2024 г. жените придобиват при навършена възраст 62 години и 02 месеца, и придобит осигурителен стаж от трета категория труд 36 години и 06 месеца. Жалбодателката е навършила възрастта за жените през 2024 г. на 14.02.2024 г., а е подала заявление за пенсия по чл. 68 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО един ден по-рано - на

13.02.2024 г. Сочи се, че тъй като пенсията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО се отпуска от датата на заявлението, към тази дата лицето трябва да отговаря на изискването за навършена възраст за съответната година. При тези мотиви с разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15- 424/15.05.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив, на основание чл. 68, ал. 1-2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Н. Г.. Недоволна от постановеното разпореждане Г. го обжалва пред Директора на ТП на НОИ - Пловдив, като с Решение № 2153-15-125/15.08.2025 г. цитираното разпореждане е потвърдено.

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Спорът между страните и е изцяло правен. За да придобие едно лице право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е необходимо да е изпълнило кумулативно изискванията за навършена възраст и придобит осигурителен стаж. Чл. 68, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КСО поставят изискване за едновременно наличие на двете предпоставки по отношение правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст - навършена възраст и придобит осигурителен стаж, които за 2023 г. за жените са съответно 62 години възраст и 36 години и 04 месеца осигурителен стаж. Към 14.12.2023 г., когато жалбодателката е навършила възрастта по ал. 1 на чл. 68 от КСО за жените през 2023 г, - 62 г., същата няма изискуемия осигурителен стаж от 36 г. 04 м. и няма и подадено заявление до 31.12.2023 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО. По подаденото заявление на 13.02.2024 г. законосъобразно е постановен отказ за отпускане на пенсията, тъй като към тази дата не е било изпълнено условието за навършена възраст за жените през 2024 г. - 62 г. и 2 месеца. През 2023 г. жалбодателката е изпълнила изискванията на чл. 68, ал. 1 от КСО за навършена изискуема възраст, но не е имала необходимият осигурителен стаж, а по отношение подаденото заявление за отпускане на пенсия през 2024 г., изискуемите условия за навършена възраст и придобит осигурителен стаж са тези за 2024 г. При преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО по заявление, подадено през 2024 г., следва да се прилагат условията за навършена възраст за 2024 г. към датата на заявлението и съответно към същата дата лицето трябва да има не повече от 5 години недостигащ осигурителен стаж. В същото време чл. 94, ал.1 от КСО е неприложим, тъй като липсва едно от двете кумулативно изискуеми предпоставки в чл. 68, ал. 1-2 от КСО, а именно към 14.12.2023 г. жалбодателката да има и навършена възраст, и придобито определено количество осигурителен стаж. Правилни са изводите на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като преценката се извършва към датата на заявлението - 13.02.2024 г., а към тази дата не е изпълнено изискването за навършена възраст за жените през 2024 г. - 62 години и 2 месеца. Поради изложеното следва жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната страна в размер на 100 /сто/ лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, II състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. Г., [ЕГН], адрес [населено място], обл. Пловдивска, [улица], срещу Решение № 2153-15-125/15.08.2025 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане [номер]/Протокол № 2140-15- 424/15.05.2025 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Пловдив.

ОСЪЖДА М. Н. Г., [ЕГН], да заплати на Националния осигурителен институт – София разноски в размер на 100 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.