Присъда по дело №149/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

П Р И С Ъ Д А

 

№  260010                                            22.03.2021 г.                         град Стара Загора

 

В        И М Е Т О       Н А        Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,    наказателно    отделение,   в  открито заседание на двадесет и втори март,  две хиляди и  двадесет и първа  година, в следния  състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМЕНОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: П.Г.И.К.

СЕКРЕТАР:  ИВАНКА Г.

ПРОКУРОР:  ПЕТЯ ДРАГАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията КАМЕНОВА НОХД 
№ 149 по описа за  2020  година,  въз основа на данните по делото и закона

 

            П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  С.И.В.,   ЕГН **********, роден на *** ***,   *** за ВИНОВЕН в това, че през периода  от м.май.2016 г. до м.ноември.2018 г. включително, през всеки месец от периода, с изключение на м.януари.2018 г. и м.февруари.2018 г.,  на неустановена дата от съответния месец, в дома си в село ***, община Казанлък, област Стара Загора, ул.“***“ № *, действайки при условията на продължавано престъпление, като родител на малолетната  С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и  чрез употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - малолетната *** С.С.В.,  като блудството   представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,  ал.1 във връзка с чл.54 във връзка с чл.36 от НК го ОСЪЖДА НА ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – за НЕВИНЕН в това всяко едно от горепосочените деяния на блудство, осъществени  в рамките на продължаваното престъпление, поотделно да представлява особено тежък случай,  блудствените действия да са извършени с цел да възбуди полово желания без съвкупление, както и  да е  извършил блудствени действия по отношение на малолетната  *** С.С.В. през неустановен ден от м.декември.2014 г., месец.януари.2018 г., м.февруари.2018 г., м.декември.2018 г. и м.март.2019 г., поради което го ОПРАВДАВА в тези части и по така  повдигнатото му обвинение за престъпление  чл.149, ал.5, т.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – за ВИНОВЕН в това, че през периода от м.декември.2018 г. до  03.03.2019 г.,  в дома си в село ***, община Казанлък, област Стара Загора, ул. “***“ № *, действайки при условията на продължавано престъпление, на неустановена дата от всеки месец от периода, общо четири пъти,  се  съвкупил с лице от женски пол -  със своята  низходяща сродница – ***  С.С.В., родена на *** г., която не е била навършила четиринадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл.152, ал.4, т.1 и т.4 във връзка с  ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.2  във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.54 във връзка с чл.36 от НК го ОСЪЖДА на ЧЕТИРИНАДЕСЕТ  ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – за НЕВИНЕН в това всяко едно от горепосочените четири деяния на изнасилване, осъществени в рамките на продължаваното престъпление, поотделно да представлява особено тежък случай,  поради което го ОПРАВДАВА в  тази част от повдигнатото му обвинение за престъпление  чл.152, ал.4, т.1 и т.4 във връзка с  ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.2  във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – за ВИНОВЕН в това, че периода от май.2016 г. до 03.03.2019 г., на неустановена дата от всеки месец от периода, с изключение на м.януари.2018 г. и м.февруари.2018 г., действайки при условията на продължавано престъпление,  в село ***, община Казанлък, област Стара Загора, склонявал лице ненавършило 14 годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й  порнографски филми,  да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол, чрез използване на положение на надзор, поради което и на основание чл.155б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.54 във връзка с чл.36 от НК го ОСЪЖДА на ШЕСТ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – за НЕВИНЕН в това да е извършил престъплението по чл.155б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 и през м.януари.2018 г. и м.февруари.2018 г., поради което го ОПРАВДАВА в тази част от повдигнатото му обвинение.

 

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.23, ал.1 от НК спрямо подсъдимия С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – ОБЩО наказание  от ЧЕТИРИНАДЕСЕТ  ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

 

ПРИСПАДА на основание чл.59 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода  времето на задържане подсъдимия С.И.В. – с посочена по-горе самоличност –  считано от 11.07.2019 г. за срок от 24 часа по ЗМВР, считано от 12.07.2019  г. за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 15.07.2019  г. до привеждане в изпълнение на присъдата по взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. 

 

ОСЪЖДА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на С.С.В., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.В.И., ЕГН **********, и двете с адрес *** сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението блудство, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018 г.  до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на С.С.В., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.В.И., ЕГН **********  сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението изнасилване, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на С.С.В., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.В.И., ЕГН **********  сумата от 2 000 лв. (две хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени  в резултат на това, че я склонявал да гледа порнографски филми, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – да заплати д.т. върху уважените граждански искове  в размер на 2480 лв. (две хиляди четиристотин и осемдесет лева).

 

ОСЪЖДА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – на основание чл.189 от НПК да заплати:

-сумата от 1260 лв. (хиляда двеста и шестдесет лв.)  в полза на ОД на МВР – Стара Загора, представляваща разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство;

-сумата от 718 лв. (седемстотин и осемнадесет лв.) в полза Съдебната власт, платима по бюджетната сметка на Окръжен съд  - Стара Загора, представляваща разноски по делото, направени в хода на съдебното следствие.

 

ОСЪЖДА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност –  да заплати на Национално бюро за правна помощ – София сумата от 700 лв. (седемстотин лева) - разноски, представляващи възнаграждение за осъществената спрямо него служебна защита по настоящото дело от адвокат Н.Г.Г..

 

ОСЪЖДА подсъдимия  С.И.В. – с посочена по-горе самоличност – на основание чл.189 от НПК да заплати на частния обвинител и граждански ищец  С.С.В., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Н.В.И., ЕГН **********  сумата от  1200 лв. (хиляда и двеста лева) - разноски по делото.

 

Присъдата подлежи на жалба и/или протест пред Апелативен съд – Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

1.                                           

 

2.

МОТИВИ към Присъда № 260010/22.03.2021 г., постановена по НОХД № 149/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:

 

Подсъдимият С.И.В., ЕГН ********** е предаден на съд е предаден на съд по обвинение за три престъпления:

 1.) Престъпление по чл.149, ал.5, т.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.4  във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от м.декември 2014 г. до м.март 2019 г., включително, в дома си в село Д., община Казанлък, област Стара Загора, ул.“***“ № **, многократно, в условията на продължавано престъпление, като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В.,  като я гъделичкал по половия й орган, допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  вкарал половия си орган в устата й, като осъществил орален полов акт,  целувал я по половия й орган, двукратно осъществил с нея анален  полов акт, като вкарал половия си орган в ануса й,  като блудството представлява особено тежък случай, съответно:

-на неустановена дата през м.декември 2014 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като я гъделичкал по половия й орган и допирал и търкал половия си член в половия орган на детето, като блудството представлява особено тежък ;

-на неустановена дата през м.май 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като вкарал половия си орган в ануса й и осъществил с нея анален  полов акт, като блудството представлява особено тежък случай; 

-на неустановена дата през м.юни 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  вкарал половия си орган в устата й и  осъществил орален полов акт и я целувал по половия й орган, като блудството представлява особено тежък случай; 

 -на неустановена дата през м.юли 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък случай;

-на неустановена дата през м.август 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството  представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.септември 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.октомври 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.ноември 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.декември 2016 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.януари 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.февруари 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.март 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.април 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,   извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.май 2017  г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.юни 2017  г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.юли 2017 г.,  като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.август 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.септември 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.октомври 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.ноември 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството  представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.декември 2017 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.януари 2018 г.,  като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай

-на неустановена дата през м.февруари 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството  представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.март 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.април 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.май 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството  представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.юни 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството  представлява особено тежък случай;

-на неустановена дата през м.юли 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал  половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.август 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.септември 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството  представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.октомври 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.ноември 2018 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване,  извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството  представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.декември 2018 г. като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като  допирал и търкал половия си член в половия орган на детето,  като блудството представлява особено тежък  случай;

-на неустановена дата през м.март 2019 г., като родител на малолетната С.С.В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и употреба на сила и заплашване, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като вкарал половия си орган в ануса й и осъществил с нея анален  полов акт, като блудството представлява особено тежък случай.

 

  2.) Престъпление по чл.152, ал.4, т.1 и т.4  във връзка с ал.2, т.2  във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК за това,  че в периода  от м.декември 2018 г.  до м. март 2019 г. включително, в дома си в село Д., община Казанлък, област Стара Загора, ул.“***“ № **, в условията на продължавано престъпление, неколкократно -  четири  пъти,  се  съвкупил с лице от женски пол -  със своята  низходяща сродница (дъщеря)   - С.С.В., родена на *** г., ненавършила  четиринадесет години, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява особено тежък случай,  съответно:

-на неустановена дата  през м. декември 2018 г., се съвкупил с лице от женски пол -  със своята  низходяща сродница (дъщеря)   - С.С.В., родена на *** г., ненавършила  четиринадесет години, като я  принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява особено тежък случай; 

-на неустановена дата през м.януари 2019 г., се съвкупил с лице от женски пол -  със своята  низходяща сродница (дъщеря)  - С.С.В., родена на *** г., ненавършила  четиринадесет години, като я  принудил към това със сила и заплашване  и деянието представлява особено тежък случай; 

-на неустановена дата  през м.февруари 2019 г., се  съвкупил с лице от женски пол -  със своята  низходяща сродница (дъщеря)  - С.С.В., родена на *** г., ненавършила  четиринадесет години, като я  принудил към това със сила и заплашване  и деянието представлява особено тежък случай; 

-на неустановена дата  през м.март 2019 г., се съвкупил с лице от женски пол -  със своята  низходяща сродница (дъщеря)  - С.С.В., родена на *** г., ненавършила  четиринадесет години, като я принудил към това със сила и заплашване  и деянието представлява особено тежък случай. 

 

3.) Престъпление по чл. 155б, ал.2, т.2  във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода от м.май 2016 г. до м.март 2019 г. включително, в условията на продължавано престъпление, в село Д., община Казанлък, област Стара Загора, склонявал лице, ненавършило 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й  порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол,     чрез използване на положение на надзор, съответно:

-на неустановена дата през м.май 2016 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата през м.юни 2016 г., чрез използване на положение на надзор,  склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.юли 2016 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.август 2016 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.септември  2016 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.октомври 2016 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.ноември 2016 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.декември  2016 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г.,пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.януари 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г.,пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.февруари 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.март 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.април 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.май 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.юни 2017  г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.юли 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.август 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.септември 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.октомври 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.ноември 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г. ,пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.декември 2017 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.януари 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.февруари 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.март 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.април 2018 г.,  чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.май 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.юни 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;    

-на неустановена дата  през м.юли 2018  г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.август 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;    

-на неустановена дата  през м.септември 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;    

-на неустановена дата  през м.октомври 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.ноември 2018  г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.декември 2018 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.януари 2019 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата  през м.февруари 2019 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол;

-на неустановена дата през м.март 2019 г., чрез използване на положение на надзор, склонявал  малолетната си дъщеря, ненавършилата 14-годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й порно филми, да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол.

 

С Определение № 331/09.06.2020 г., в разпоредително заседание, на основание чл.249, ал.1 във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство по НОХД № 149/2020 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора бе прекратено и постановено връщане на  делото на Окръжна прокуратура – Стара Загора за отстраняване на указани  в мотивите на определението съществени нарушения на процесуалните правила.

С Определение № 341/14.07.2020 г. по ВНЧД № 300/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив горепосоченото определение е отменено и е постановено връщане на делото на Окръжен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия.

В проведеното на 18.08.2020 г. след връщане на делото, ново второ разпоредително заседание за разглеждане на въпросите на чл.248, ал.1 от НПК, относно които съдът не се е произнесъл, поради постановеното прекратяване  на съдебното производство, се дадоха указания за отстраняване на очевидни фактически грешки, изпълнени чрез  внасяне на обвинителен акт, в който същите са коригирани.  

 

По делото  са приети  за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове от непълнолетната С.С.В., действаща със съгласието на своята майка Н.В.И. срещу подсъдимия С.И.В., както следва:

-за сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението блудство;

-за сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението изнасилване;

-за сумата от 2000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл.155б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК,

като всяко едно от обезщетенията е претендирано ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното му изплащане.

 

Непълнолетната С.С.В., действаща със съгласието на своята майка Н.В.И., е конституирана, освен като граждански ищец и като частен обвинител.

 

Окръжна прокуратура – Стара Загора и частният обвинител чрез повереника си поддържат обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт.

 

Подсъдимият С.И.В. в хода на съдебното следствие отрича да е извършил престъпленията по повдигнатите срещу му обвинения.

 

Съпоставяйки събраните по делото доказателства - ценени  поотделно и в тяхната съвкупност  -  съдът прие за установено следното  от  ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

Подсъдимият С.И.В. е роден на *** ***. ***. ***.

Основното и средното си образование подсъдимият завършил в СОУ „***“ град Казанлък, а висшето си образование - в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив, където придобил степен „бакалавър“ по специалността ***. 

След като завършил висшето си образование, подсъдимият С.И.В. започнал работа като учител по тамбура в училището, в което завършил средното си образование. Работил като учител шест учебни години, като към този период се отнасят връчените му двете грамоти от кмета на Община – Казанлък по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост и поздравителен адрес от Регионален инспекторат по образованието – Стара Загора (л.68-80, том 1 нохд).

Докато работел като учител, подсъдимият С.И.В. свирел като музикант в различни заведения. Така се запознал със свидетелката Н.В.И., която била певица. През периода от 2005 г. до около средата на 2008 г. подсъдимият и свидетелката Н.В.И. съжителствали на семейни начала.

Подсъдимият и свидетелката Н.В.И. живеели под наем, в различни квартири, като в началото на 2008 г. до раздялата си през същата година, се установили в село Д., община Казанлък.  Там живели съвместно с родителите на подсъдимия – П.В.В. и свидетелят И.С.В.. Те им помагали при отглеждането на роденото от съвместното им съжителство дете – пострадалата С.С.В., род. на *** г.

След раздялата между подсъдимия С.И.В. и свидетелката Н.В.И. детето останало да живее в село Д. при баща си, баба си и дядо си.

През 2009 г., след като се устроила в битов план, свидетелката Н.В.И. взела при себе си малката С.. Двете живеели на квартира – първоначално в град Стара Загора, а после в град Казанлък.

От пролетта на 2015 г., заедно със С., с новия си съжител и общото им дете, родено през същата година, свидетелката Н.В.И. се установила окончателно в град Стара Загора, в жилище в кв. „***“ на града, където всички заедно живеят и понастоящем.

Междувременно, през периода от м.11.2009 г. до м.12.2014 г. подсъдимият С.И.В. установил постоянното си местоживеене в Обединено Кралство Великобритания, където си намерил работа. След като се устроил там,  искал да вземе при себе си малката С., но  с майка й не постигнали съгласие по този въпрос.

Връщайки се в Р България  през м.декември.2014 г., подсъдимият С.И.В. заживял отново при родителите си в село Д.,  в къщата им на ул.“***“ № **,  община Казанлък.

През периода от 29.09.2015 г. до 25.04.2016 г. подсъдимият работил в магазин на „***“ в град Казанлък, а от 12.05.2016 г. започнал работа в „***“ АД – Казанлък, където работил до задържането му по настоящото дело.

Още след като се завърнал в  село Д., а и през инкриминирания период, подсъдимият С.И.В. работил в различни заведения като музикант,  предимно в петък и събота вечер.

Къщата в село Д., в която живеел подсъдимият и родителите му,  имала стара и нова част – построена над гаража, който граничел със старата, едноетажна жилищна сграда. Двата жилищни етажа, всеки със самостоятелен вход, били свързани и с вътрешно стълбище, като вратата за втория етаж можело да се заключва. На първия етаж (старата част от къщата), живеели родителите на подсъдимия, а той ползвал втория етаж. Първият етаж се състоял от баня с тоалетна, спалня, стая с кухненски бокс и междинно помещение, ползвано като трапезария. На втория етаж имало баня с тоалетна, детска стая и голямо помещение – обитавано от подсъдимия, в което били обособени две части – хол и спалня. През студените месеци единствено това голямо помещение  се отоплявало  с климатик.

Режимът на лични контакти между баща и дъщеря не бил уреден по съдебен ред. След като подсъдимият С.И.В.  се върнал  през м.декември.2014 г.  от чужбина, той и свидетелката Н.В.И. се разбрали, че подсъдимият може, винаги когато пожелае и детето не е на училище, да взема  С. ***. Малката С., която била емоционално привързана както към баща си, така и към родителите му – нейни баба и дядо, първоначално не се противяла да им гостува често. Поне веднъж в месеца, в края на седмицата - през почивните дни, а през ваканциите и за повече време,  малката С. ***. Когато гостувала в село Д. в края на седмицата, С. приспивала там в петък и в събота вечер, като по-рядко се случвало да остане и в неделя вечер, тъй като в понеделник била на училище. Детето нощувало в детската си стая, но когато било по-студено спяло при баща си. Случвало се да приспи и в стаята на баба си и дядо си. Обичайно подсъдимият С.И.В. с лекия си автомобил вземал и връщал малката С. *** и обратно. Понякога това правел баща му – свидетелят И.С.В., като се случвало и свидетелката Н.В.И. да води и взема С. ***.

 

Гореизложените обстоятелства съдът прие за установени въз основа на удостоверение за раждане от *** *** (л.30, том 2 ДП), Документ обр. U 1 (л.44, том 2 ДП), от който се установява времето на пребиваване на подсъдимия С.И.В.  в Обединено Кралство Великобритания, справка за съдимост на подсъдимия рег. № 5487/04.12.2020 г. на Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Стара Загора (л. 410 нохд), Писмо от НОИ вх.№ 284000-24325/24.09.2019 г. с приложен към него регистър на сключените трудови договори от подсъдимия С.И.В. (л.26–л.28, том 2 от ДП), характеристична справка (л.76, т.1 ДП), служебна характеристика на подсъдимия от „***“ АД – Казанлък (л.239 нохд), обясненията на подсъдимия С.И.В. от хода на съдебното следствие (л.242 и л.526 нохд), съпоставени с показанията на бившата му съжителка Н.В.И.  (л.248 нохд), тези на баща му И.С.В. (л.251 нохд) и на вече непълнолетната му дъщеря С.С.В.  - от хода на съдебното следствие (л.321 нохд) и  досъдебното производство по Протокол за разпит от 30.08.2019 г., последните приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281, ал.1, т.2, предложение първо и т.6 от НПК.

Единственото по-значимо обстоятелство, относно което са налице противоречия, е това имало ли е обособена детска стая за детето и на първия етаж от къщата в село Д.. Наличието на такава се твърди единствено от свидетеля И.С.В. (л.251 нохд), на които му показания противостои както обясненото от подсъдимия С.И.В., така и съобщеното от свидетелката С.С.В., поради което и съдът не кредитира като истинно това твърдение на свидетеля.

В останалата част от горепосочените обстоятелства между доказателствата по делото отсъстват  съществени противоречия, които да налагат обсъждане.

 

След като на 02.05.2016 г. пострадалата С.С.В. навършила десет години, започнали сексуалните посегателства над нея от баща й, по време на гостуванията на детето в село Д..

Възползвайки се от обстоятелството, че  вечерно  време е сам с дъщеря си на втория етаж от къщата, достъпът до който изолирал чрез заключване на вратата към него, до която водело вътрешното стълбище, подсъдимият С.И.В. многократно, през неустановен ден от ежемесечните гостувания на С. ***, считано до м.ноември.2018 година, включително, извършвал блудствени действия с момиченцето.

Началото им започнало през неустановен ден от м.май.2016 г., през който месец малката С. навършила десет години. Под предлог, че С. е вече достатъчно голяма и трябва сексуално да се образова, подсъдимият пуснал на телевизора в неговата стая, който бил с голям екран, порнографски филми. Наблюдавайки с детето сцените на виртуален секс между мъже и жени, подсъдимият се възбудил и за да удовлетвори половото си желание предложил на дъщеря си и те двамата да си поиграят така, както правят във филма. Използвайки родителския си авторитет, представил на детето сексуалните отношения между мъж и жена като игра, която нарекъл „боцкане“. Обяснил на малката С., че тази игра много ще й хареса.  Детето предвид възрастта си, емоционалната си незрялост и липсата на социален опит, неосъзнавайки преследваната от баща му цел,  му се доверило.  Подсъдимият се съблякъл гол, съблякъл гола и дъщеря си и двамата легнали на леглото в спалнята му. Подсъдимият застанал зад момиченцето и под формата на прегръдка обгърнал тялото на детето  с ръце, така, че С. да не може да  се съпротивлява, след което внимателно, стараейки се да не й причини болка,  проникнал с повърхността на пениса си в ануса й, осъществявайки по този начин  анален полов акт. Самият акт бил кратък и подсъдимият бързо стигнал до еякулация, което сторил върху салфетка. След това  казал на дъщеря си, че случилото се трябва да остане тяхна тайна, за която не трябва да казва на никого, защото иначе ще влезе в затвора.

След случилото се по времето на този уикенд при баща си от м.май.2016 г., детето било объркано и не знаело как да реагира. Когато се прибрала в Стара Загора, малката С. не споделила нищо с майка си.

При следващото отиване на детето в село Д., в края на една от седмиците от м.юни.2016 г. и при всяко негово ежемесечно гостуване при баща му до м.ноември.2018 г. включително, с изключение на м.януари и м.февруари.2018 г., когато С. била със счупен крак, подсъдимият извършвал блудствени действия с дъщеря си.

Вечер подсъдимият С.И.В. намирал различни предлози детето да спи при него, в  спалнята му  на втория етаж.  През студените месеци, обяснявал на детето, че там ще му е по-добре, защото е по-топло, заради отоплението с климатик. Ако някоя вечер станело дума С. да остане да спи при баба си и дядо си, на първия етаж, в тяхната стая, както правела като по-малка, подсъдимият настоявал пред дъщеричката си, че те само ще й хъркат и няма да може да се наспи добре.

Подсъдимият заключвал вътрешната врата към втория жилищен етаж и след като със С. лягали да спят на спалнята в неговата стая,  под претекст, че С. трябва да е сексуално образована, пускал по телевизора порнографски филми, които гледал заедно с дъщеря си. Това възбуждало сексуалното му желание и подсъдимият пристъпвал към блудствени действия с детето. Умолително, но настойчиво искал и те да си поиграят на „боцкане“, защото, обяснявал на детето, че това било много хубаво. С. обичала баща си, не можела реално да прецени случващото се и понеже не знаела как да постъпи, обикновено се съгласявала.  Тъй като не искал да причинява болка на дъщеря си, обичайно блудствените действия, които подсъдимият осъществявал с нея се изразявали в триене на еректиралия му пенис по повърхността на половия орган на детето. Случвало се, макар и по-рядко, подсъдимият да удовлетвори половото си желание чрез анален полов акт, като тогава, тъй като се стараел да не причинява физическа болка на С.,  прониквал в ануса й с повърхността на пениса си. Веднъж подсъдимият успял да мотивира малката С. да осъществи с него и орален секс като лапне пениса му, след което, обаче, не успял да я убеди и друг път да направят същото, тъй като на нея това не й харесало. Подсъдимият винаги еякулирал върху хартия, салфетка, мокра кърпичка, което дъщеря му виждала, а и той не го криел от нея.

Всеки път подсъдимият напомнял на С., че трябва да пази тяхната тайна, ако не иска той, който много я обичал, да отиде в затвора. Обяснявал на дъщеричката  си, че тогава, тъй като майка й ходела по мъже, тя ще остане самичка и ще отрасне при приемни родители.

Озлобен от семейното благополучие на бившата си съжителка, а и за да разруши връзката между нея и дъщеря им, в хода на времето, подсъдимият започнал да нарича пред С.  майка й курва. Обяснявал, че е такава,  защото ходи по мъже. Заканвал се пред С., че ще убие майка й и че като влезе за това в затвора, С. ще остане самичка.

Момиченцето се страхувало, че ще остане само. Било привързано и обичало баща си, а думите му за  майка й го обърквали и то започнало да се съмнява, че това, което той говори за нея е истина. Въпреки това, тъй като обичало майка си,  момиченцето се бояло, че баща му може да осъществи заканите си. Детето не знаело как да постъпи и пазело общата им с баща му тайна.

По този начин, използвайки факта, че при гостуванията си в село Д.,  С. е оставяна под негов надзор като родител и влиянието,  което имал върху детето в това си качество, чрез манипулации и заплахи, подсъдимият С.И.В. успявал да склонява дъщеря си да участва и приема извършваните спрямо нея блудствени действия и да поддържа мълчанието й. Постепенно, макар и да не осъзнавала, че поведението на баща й е престъпно, малката С. започнала да разбира, че  случващото се в спалнята на баща й е нередно. В нея се породило чувството на срам. Същевременно се страхувала да каже на майка си и не знаела как да постъпи. За объркването на детето допринасял и дядо й – свидетелят И.С.В. (л.251 нохд), който във връзка с това, че синът му излизал от банята гол и без хавлия, а и по повод на желанието на С. вече да носи бански с горнище, поучавал детето, че човек не бива да се срамува от голотата си.

С течение на времето, в някои от вечерите, въпреки настояванията на баща й  да си поиграят на „боцкане“, в които случаи той й казвал:  „Хайде да се боцкаме! Дай да те боцкам!“, С. започнала да изразява несъгласие. Тогава подсъдимият продължавал да настоява и почти умолявал дъщеря си: „Хайде, де! Само малко!“. Тъй като вече, освен обич, С.  изпитвала и страх от баща си, тя обикновено отстъпвала пред молбите му, но в някои вечери категорично отказвала „да се боцкат“. Понякога баща й приемал този й отказ, но не винаги. Тогава, възползвайки се от физическото си превъзходство, хващал ръцете на дъщеря си по начин да не може да му пречи и преодолял така съпротивата й, чрез блудствени действия като описаните по-горе, удовлетворявал сексуалния си нагон.

Междувременно,  съзрявайки полово, С. вече имала менструация. В разговорите й с приятели в град Стара Загора започнала да присъства и сексуалната тематика. От тях С.  разбрала за съществуването на порнографски филми в сайтове на  You Tube и веднъж сама си пуснала такъв клип на телефона, за да разбере какво е съдържанието му  и опитвайки се да намери за себе си  отговорите на въпросите, които я притеснявали. От видяното в този клип разбрала какви филмчета гледа с баща си. Убедила се окончателно, че това, което прави баща й с нея е неправилно.

В хода на времето, майката на С. – свидетелката Н.В.И., забелязала, че дъщеря й вече не отива с желание в село Д.. Първоначалният ентусиазъм на детето, че ще гостува на баща си, бил заместен от безразличие – С. нито се радвала, нито се противяла, когато трябвало да ходи в с.Д.. Постепенно детето започнало да обяснява на майка си, че не му се ходи в с.Д., излагайки различни причини. Казвало: „Там ми е тъпо! Не ме пускат никъде да излизам. Не ми дават пари за магазина. Карат ми се, че играя на телефона.“. Тъй като обаче подсъдимият С.И.В. настоявал да взема през уикендите С. *** и зад нежеланието на детето не стояла видима за майка й причина, момиченцето продължило да ходи при баща си.

На неустановена дата през м.декември.2018 г., малката С. била отново на гости при баща си в село Д.. Този път, вечерта, след като успял да убеди малолетната си дъщеря да гледа заедно с него порнографски филм,  подсъдимият не се задоволил само с това да трие еректиралия си пенис по повърхността на половия орган на детето, но и проникнал с него във влагалището на пострадалата, въпреки че С. се съпротивлявала и го молила да спре и да я пусне, защото изпитвала болка.  Актът бил кратък, като подсъдимият С.И.В. еякулирал  върху  салфетка или стар вестник.  След случилото се  подсъдимият обяснил на малолетната си дъщеря, че това, което са правили тази вечер, вече не е игра, а е секс и, че тя, тъй като вече е голяма, трябва да знае какво представлява сексът. Подсъдимият отново предупредил дъщеря си да не казва на никого. Освен това й казал, че дори и да го направи, няма кой да й повярва. Тъй като се срамувала от случилото се, а и защото се страхувала да сподели на майка си, уплашена от заканите на баща си, че ще остане без родители, когато се прибрала в град Стара Загора, С. отново не споделила с никого преживяното.

Използвайки насадения от него страх у детето и посредством сила, докато по телевизора вървели порнографски  филми,  подсъдимият  се съвкупявал с дъщеря си и при следващите й три ежемесечни гостувания в село Д., последното от които било в петък и през първия уикенд на м.март.2019 г.

През посочения период от четири  месеца С., която вече изпитвала нетърпимост към действията на сексуално посегателство на баща си, не искала да ходи в село Д..  Същевременно, подсъдимият С.И.В. упорито настоявал по телефона да му гостува.  Ако  С.  му  отговаряла, че не иска, подсъдимият продължавал да настоява и започвал да пита защо не желае да му гостува. Тъй като не знаела какво да му отговори и каква сериозна причина да изтъкне пред него и майка си, за да обясни защо не иска да ходи в село Д., С. се съгласявала отново да отиде с баща си в дома му.

При последното гостуване на С. ***, след като веднъж вече същата вечер се съвкупил с дъщеря си, подсъдимият  я събудил и  отново проникнал с пениса си във влагалището й, въпреки съпротивата на момиченцето,  хващайки ръцете й така, че да не може да се съпротивлява. Отново еякулирал извън тялото й, върху стари вестници.

След като си тръгнала сутринта, С. взела категорично решение, че повече няма да се вижда с баща си. Спряла да отговаря на обажданията му по телефона. Заявила на майка си, че не иска да ходи повече в село Д. и че мрази баща си. Без да търси причина за поведението на дъщеря си, свидетелката Н.В.И. приела категоричния й отказ  да гостува на баща си.

Тъй като подсъдимият С.И.В. не можел да се примири с това, че дъщеря му отказва всякакви контакти с него, започнал да я причаква, когато се прибирала от училище. По това време С. учела в СУ „***“ – град Стара Загора. Често се случвало пострадалата да се прибира от училище заедно с приятелката си - свидетелката Р.Н.Ц.. Р., която е с една година по-малка от С., учела  в  ОУ „***”, като по това време учебните занятия се провеждали в сградата на Електротехникума в град Стара Загора. Макар и да учели в различни училища, част от пътя към вкъщи на двете деца бил общ, тъй като живеели в съседни жилищни блокове в квартал „***“ – град Стара Загора. На 09.05.2019 г., прибирайки се към дома си, на спирка „Втора аптека“, Р.  видяла от автобуса, с който пътува, вън на спирката С. и баща й. Подсъдимият С.И.В. държал дъщеря си за двете ръце и я теглел към себе си, докато С. се опитвала да се отскубне и се дърпала назад. Виждайки приятелката си, Р. слязла от автобуса. Щом видял непознатото момиче подсъдимият веднага пуснал ръцете на С.. Р. попитала приятелката си какво става, но С. й отговорила, че после ще й каже. Тъй като междувременно автобусът потеглил от спирката, подсъдимият предложил да закара момичетата до жилищата им. С. настояла пред приятелката си да се качи с нея в колата на баща й. Когато подсъдимият С.И.В. оставил децата близо до  домовете им в квартал „***“, пострадалата не се сдържала и се разплакала. Казала на приятелката си, че баща й я изнасилил, като Р. разбрала, че това се е случвало няколко пъти. Първоначално Р. не можела да повярва на чутото, но приятелката й била много разстроена, плачела и освен това никога не я била лъгала за нещо. Р. разбрала, че последно бащата на С. я  изнасилил на осми март същата година. Пред приятелката си пострадалата споделила, че баща й искал винаги да спят в една стая, заключвал вратата и „после я е започвал“, че не й давал да спи при баба си и дядо си, че й обяснявал, че това е игра. Разказът на С. разплакал Р.. Р. посъветвала приятелката си да каже на майка си, но С. отговорила, че не иска да й казва. Двете момиченца се разделили. Прибирайки се вкъщи,  Р. не споделила с майка си тайната на С..

В началото на месец юни 2019 г. класната ръководителка на С. се обадила на майка й – свидетелката Н.В.И., за да я уведоми, че е видяла С. да пуши. Когато С. се прибрала от училище, майка и дъщеря седнали да си поговорят. След като детето си признало, че пуши, признало и, че баща й я изнасилва. Първоначално свидетелката Н.В.  И. не повярвала. Имала доверие на дъщеря си, но отчитала и факта, че е тийнейджър. Говорили дълго и в този разговор С. споделила най-после с майка си това, което я измъчвало. Обяснила и защо толкова дълго време го е пазила в тайна.

Свидетелката Н.В.И. се обърнала за съвет към адв.Б. и на 14.06.2019 г., като родител и законен представител на малолетната си дъщеря, подала сигнал за извършено престъпление в 01 РУ – Стара Загора (заявление вх.№ 1959 ЗМ-537/14.06.2019 г., л.29, том 1 ДП).

На 20.06.2019 г. пострадалата С.С.В. била медицински освидетелствана в град Стара Загора от съдебен лекар, като в съставеното Съдебномедицинско удостоверение № 132/2019 г. (л.33, том 1 ДП) е посочено, че при прегледа на момиченцето са установени: девствена ципа, с пръстеновидна форма, с наличие на стара, дефлорационна щърбина; липса на травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.

В началото на месец юли 2019 г. от РУ – Казанлък се свързали по телефона със свидетелката Н.Ц.С. – майка на малката Р.Н.Ц..  Обяснили й, че трябва да се яви в управлението с дъщеря си, за да даде последната показания. Интересувайки се за какво става въпрос, свидетелката Н.Ц.С. разбрала, „че бащата на С. й е посегнал“ и че Р. знае нещо в тази връзка. Свидетелката останала с впечатление, че бащата на С. я е ударил, но след като дъщеря й Р. се прибрала в къщи, от разказа й за споделеното от С., разбрала, че я е изнасилвал. Свидетелката Н.Ц.С. не можела да повярва на чутото. Обадила се по телефона на свидетелката Н.В.И. с молба, да слезе пред входа на жилищния блок, за да си поговорят. Разплакана, свидетелката Н.В.И. потвърдила пред съседката си, че правилно е разбрала дъщеря си.

На 12.07.2019 г. от Н.В.И., действаща от свое име и като родител и законен представител на малолетната С.С.В., е предявен иск по чл.132 от Семейния кодекс (лишаване от родителски права) срещу подсъдимия С.И.В., видно от съдържащата се на л.131, том 2 от ДП искова молба. В хода на образуваното пред Районен съд – Стара Загора  гр.д. № 3665/2019 г., производството по което е спряно, в  съдебно заседание от 02.09.2019 г., като привременни мерки е постановено лишаване на подсъдимия С.И.В. от родителски права спрямо дъщеря му С.С.В., видно от представения по делото протокол от посоченото с.з. (л.522 нохд).

Въз основа на направление за ползване на социални услуги – изх. № НП/Д-СТ-126 от 12.07.2019 г. (л.467 нохд), издадено от Дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора,  считано от 19.07.2019 г. психолози от Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) – Стара Загора започнали да осъществяват психологическа помощ  на пострадалата С.С.В. и майка й Н.В.И.. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото Становище изх. № 227/02.09.2020 г. от КСУДС – Стара Загора (л.360 нохд), където е ползвана социалната услуга психологическо консултиране.

От показанията на свидетелите Р. Б.Г. и С.Й.  Д., първата от които е осъществявала психологическа помощ на Н.В.И., а втората –  на С.С.В., както и от представения по делото Анекс към договор № 055/19.07.2019 г.  (л.468 нохд) за удължаване на срока на ползване на социални услуги в Център за обществена подкрепа към КСУДС – Стара Загора, се установява, че на Н.В.И. е оказвана психологическа помощ до м.април.2020 г., докато психологическото консултиране на детето е удължено до м.април.2021 г.

Свидетелките Р. Б.Г. и С.Й.Д. разказват за наблюдаваните от тях в работата им различни емоционални преживявания на  майката и детето, общото от които е чувството на вина. Н.В.И., освен гняв спрямо бившия си съжител – подсъдимият С.И.В., изпитвала и огромно чувство на вина, че е допуснала сексуално да издевателства над дъщеря им, докато С. се чувствала виновна за това, че в много от случаите, тогава, когато е била по-малка, не е оказвала съпротива на баща си, чувствала се като негов съучастник. Изпитвала желание физически да се самонаранява, което веднъж и сторила. Имала изключително ниска самооценка за себе си. Свидетелката С.Й.Д. разказва и за това какво е разбрала от С., която първоначално не искала да споделя с психолога преживяното, за действията на сексуално посегателство на баща й спрямо нея.

 

Горепосочените  обстоятелства съдът прие за установени, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, като част от писмените са посочени  при излагане на фактически установеното.

Несъмнено, показанията на пострадалата С.С.В. са източник на преки доказателства, като съдът не установи конкретна причина, която да мотивира момичето да дава неверни показания срещу биологичния си родител, уличаващи го в извършване на тежки престъпления. В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание от 19.10.2020 г., на основание на чл.281, ал.1, т.2, предложение първо и т.6 от НПК, съдът приобщи,  защото детето, съпреживявайки случилото се, не искаше да говори отново за него,  показанията на пострадалата от  досъдебното производство, дадени по реда на чл.223 от НПК, по Протокол за разпит от 30.08.2019 г. (л.65, том 1 ДП),  като и двата разпита (от хода на съдебното следствие  - л.321 нохд и посочения от досъдебното производство) са проведени в специализирано помещение за разпит на деца. В хода на досъдебното производство  пострадалата е разпитвана и на 12.07.2019 г. (л.61, том 1 ДП),  също по реда на чл.223 от НПК, които показания, обаче, съдът не приобщи към доказателствата по делото, воден от съображения, че преди провеждане на посочения разпит, на тогава все още малолетната С. не е разяснено, че може и да не разказва за случилото се между нея и подсъдимия, поради факта, че той е неин баща.

Показанията на пострадалата от двата етапа на наказателното производство са логични, последователни и непротиворечиви. В хода на съдебното следствие С.С.В., вече непълнолетна,  заяви, че  поддържа прочетените й показания от досъдебното производство и отговори на всички поставени й от страните въпроси. Разказът на пострадалата С.С.В. за осъществяваните  спрямо нея в продължение на повече от две години и половина действия на сексуално посегателство, съдът, отчитайки възрастта й и спецификата на извършените спрямо нея престъпления, прие за убедителен и достоверен.

Съобщеното от пострадалата С.С.В. се подкрепя от показанията на майка й – свидетелката Н.В.И. (л.248 нохд), на приятелката й Р.Н.Ц. (л.320 нохд) и нейната майка - Н.Ц.С. (л.245 нохд), на другата й приятелка Н.Н.Н. (л.425 нохд)  и тези на свидетелите Р. Б.Г. (л.426 нохд) и С.Й.Д. (л.428 нохд). Тези свидетели нямат лични възприятия за действията на подсъдимия, което е логично обяснимо с оглед особеностите на конкретния случай.  Показанията  им  съдържат информация за това, което са разбрали в разговори с пострадалата, както и данни за конкретното й емоционално състояние докато е разказвала за упражняваното спрямо нея сексуално насилие от баща й. Съобщеното от  свидетелите за това, което са възприели от пострадалата като лично преживяно, отговаря на цялостното съдържание на нейния разказ и на отделни детайли от същия.  Освен това малолетната свидетелка Р.Н.Ц. е станала и очевидец на конфликтна ситуация между приятелката си и баща й, която, макар и да се е случила след инкриминирания период, съответства на показанията на пострадалата С.С.В.. Отсъстват основания, включително и по отношение на показанията на свидетелката Н.В.И. (майката на С.),  да се приеме съобщеното от посочените свидетели за недостоверно.

Според подсъдимия С.И.В. дъщеря му С. го уличава в извършването на инкриминираните деяния, защото се чувствала длъжна да поддържа измисленото от нея оправдание пред майка си - Н.В.И., когато тя я е попитала защо пуши. Тогава С. изместила фокуса на гнева на майка си върху него – подсъдимият, защото се страхувала, че баща й ще осъществи заканата си, че ще й счупи ръчичките,  ако я види да пуши.

Тази теза на подсъдимия е несъстоятелна. Разговорът между свидетелката Н.В.И. и пострадалата С.С.В. относно това, че момичето пуши, е проведен в началото на месец юни 2019 г., когато от класната ръководителка на дъщеря си, свидетелката Н.В.И. разбрала, че тя я е видяла да пуши. Много по-рано, на 09.05.2019 г., С., след случката на спирката до „Втора аптека“, е споделила с приятелката си Р.Н.Ц. за сексуалния тормоз от страна на баща си. А преди да сподели с Р.  за това, още в края на лятото на 2018 г., С. вече се е оплакала на друга своя приятелка - Н.Н.Н., видно от показанията на последната.

Показанията на пострадалата С.С.В., според защитната теза на подсъдимия, били недостоверни и за това, защото, след като документално било удостоверено, че през периода от м.11.2009 г. до м.12.2014 г. подсъдимият С.И.В. е пребивавал в Англия, свидетелката  променила първоначално съобщеното от нея начало на упражнявания сексуален тормоз. Тази промяна в показанията на свидетелката очевидно се дължала на въздействие от страна на майка й Н.В.И.. Освен това показанията на свидетелката С.С.В. не били еднозначни и относно времето на завършек на инкриминираните действия.

Посочените укори по отношение на показанията на пострадалата С.С.В. не са съобразени с възрастта й, обясняваща налични  времеви неточности в разказа на детето.

В показанията си от досъдебното производство по Протокол за разпит от 30.08.2019 г., свидетелката С.С.В., тогава все още малолетна, обяснявайки началото на упражнявания спрямо нея сексуален тормоз, казва: „Всичко започна преди да стана на седем години, той ми го обясняваше като игра, аз не разбирах какво правим.“. Според тези показания, имайки предвид рождената дата на свидетелката – *** г., момичето отнася началото на инкриминираните действия към 2013 г., време, през което баща й действително е пребивавал в Англия. В хода на съдебното следствие, съобщеното от свидетелката начало на действията на сексуално посегателство от баща й е: „…малко след това, когато се върна от Англия“, което означава след м.декември. 2014 г. Посочената неточност в показанията на свидетелката по никакъв начин не ги определя като недостоверни. Известно е, че у малолетните лица все още няма овладян навик за определяне на абсолютното и относително време. Обсъжданата неточност не само, че не е доказателство за упражнено въздействие върху показанията на малката С. от страна на нейната майка, а тъкмо обратното - реално опровергава внушенията на защитата в тази насока. Тъй като свидетелката Н.В.И. много добре е знаела през кой период от време бившият й съжител е бил в чужбина, ако същата е искала да повлияе върху показанията на дъщеря си, е щяла да стори това в началото.

Във връзка с гореизложеното съдът приема, че тук е мястото да посочи защо при излагане на установените факти по делото прие като начало на действията на сексуално посегателство спрямо С. неустановен ден от м.май.2016 г. и не възприе обвинителната теза за м.декември.2014 г. В показанията на пострадалата от двете фази на наказателното производство действително се съдържат данни за упражнено спрямо нея сексуално насилие от баща й и преди м.май.2016 г., но именно поради това, че детето не е в състояние да ги конкретизира по време, а същото е съществен индивидуализиращ всяко деяние признак, съдът прие за начало на сексуалните издевателства м.май.2016 г., така, както е посочено от подсъдимия С.И.В. в обясненията му от досъдебното производство, които ще бъдат обсъдени по-долу. 

Съдът счете, че няма несъответствие в показанията на свидетелката С.С.В. относно съобщеното от нея време на завършек на инкриминираните действия.

В показанията си от 30.08.2019 г., в хода на досъдебното производство детето казва: „Последният път беше към края на февруари, началото на март 2019 г. Бях там за петък, събота и неделя.“. В хода на съдебното следствие, в съдебно заседание от 19.10.2020 г., С. твърди: „Последната случка с баща ми беше двадесет и някой февруари 2019 г.“. Следва да се имат предвид и показанията на малката Р.Н.Ц., която обяснява, че от споделеното й от С. разбрала, че 8 март „… е била последната вечер, когато е станало това с баща й.“.

При обсъждането на посочените гласни доказателства следва да бъде взето предвид, че последният ден от м.февруари.2019 г. е бил в четвъртък, съответно, че 01.03. и 02.03.2019 г. са били в петък и събота, а националният празник – 03.03.2019 г., в неделя. Имайки предвид това, съдът прие, че в спонтанния и свободен разказ на С. от двата етапа на наказателното производство отсъстват противоречия. От показанията й, съпоставени с тези на свидетелката Р.Н.Ц., е изводимо заключение, че последното отиване на С. при баща й в с.Д. е било в петък и през първия уикенд на м.март.2019 г. Обстоятелството, че малката Р. говори за 8 март не променя този извод. Както вече се посочи, малолетните лица нямат овладян навик за определяне на абсолютното, във вид на дати и час време и обичайно свързват случката, за която разказват с някакво събитие. В случая Р. е свързала чутата дата от С. с празник, който в показанията си припознава като 8 март.

Защитата на подсъдимия поставя под съмнение истинността на съобщеното от свидетелката С.С.В. и за това, защото, според показанията на приятелките й – свидетелките Р.Н.Ц. и Н.Н.Н., е споделила с тях единствено това, че е изнасилвана, не и спрямо нея да са извършвани блудствени действия, за каквито съобщава по време на разпитите си.

Гореизложеният довод не дискредитира по никакъв начин показанията на пострадалата, тъй като е неоправдано да се изисква от невръстно момиче да прави разграничение между терминологичните понятия блудство и изнасилване. Обстоятелството, че в показанията си пострадалата С.С.В. описва действия на сексуално посегателство на баща й спрямо нея, определими като блудство, без да използва това понятие, е показателно за сексуалната й незрялост. Въпреки това, от описанието, което прави малката С. на осъществяваните спрямо нея развратни действия от баща й, е ясно кои от тях представляват блудство и кои изнасилване. В показанията си от досъдебното производство – л.65, том 1 ДП, детето обяснява какво е „боцкането“ – „… търкаше си половия член в моя полов орган.“, обяснява, че „Сексът от боцкането се различава по това, че сексът боли повече. Не си спомням кога започнахме да правим секс, не си спомням преди колко време. Той изведнъж започна да обяснява, че това не е игра, а е секс.“.

Що касае началния период, от който подсъдимият С.И.В. е започнал да изнасилва дъщеря си – въпрос, предизвикан от горепосочения цитат от показанията на пострадалата – в обясненията на същия от досъдебното производство, обект на по-нататъшен коментар, се съдържат достатъчно данни.

На изводимия от показанията на пострадалата С.С.В. от двете фази на наказателното производство фактологичен извод, че при всяко от гостуванията й в с.Д. е била сексуално малтретирана, защитата противопоставя отбелязаното като предварителни сведения в Съдебномедицинско удостоверение № 132/2019 г. от 20.06.2019 г. (л.33, том 1 ДП). В тази част от документа съдебният лекар е отразил: „Прегледаната съобщава, че от преди 4-5 години е била многократно насилвана от биологичния й баща в къщата му в с.Д., като последно е осъществен полов акт преди около 2 години.“. Противопоставя още и показанията на свидетелката Н.В.И., която, преразказвайки чутото от дъщеря си, казва: „Аз разбрах, че две години назад, като ги броя от м.03.2019 г. – това са две години, а може би са били и година и половина, е престанал да прави секс с нея, защото тя му е отказвала, тъй като вече е знаела какво представлява това, което баща й прави с нея.“.

Позоваването от страна на защитата на подсъдимия на предварителните сведения, отразени в съдебно-медицинското удостоверение, е процесуално некоректно, тъй като те са  без доказателствена стойност по смисъла на НПК. Съставеното медицинско удостоверение е с доказателствена стойност единствено относно медицинските констатации, изложени в него. Що се отнася до горепосочените показания на свидетелката Н.В.И., същите представляват производно доказателствено средство, поради което относно честота на сексуалните посегателства, съдът изгради изводите си, ползвайки първоизточника – показанията на С.С.В., съпоставени с обясненията на баща й – подсъдимият С.И.В., който в досъдебното производство казва, че е правил секс с дъщеря си десетки пъти и не може да уточни броя на сексуалните контакти.

Пострадалата С.С.В. е укорена от защитата в това, че под външно влияние (отново с препратки към нейната майка), с оглед събраните в хода на съдебното следствие доказателства за това, че вечерно време, в края на седмицата, баща й е работил като музикант в различни заведения, е променила пред съда първоначалните си показания, твърдейки в съдебно заседание от 19.10.2020 г. следното: „Тези неща се случваха в неговата стая. Случваха се вечер, когато се прибере от работа, преди работа, сутринта като стане. Винаги е било различно. Баща ми заключваше стаята.“. Тъй като от показанията на пострадалата С.С.В. от хода на досъдебното производство, съдържащи се в Протокол за разпит от 30.08.2019 г. (л.65, том 1 ДП), е видно, че подсъдимият е прекъсвал съня й, за да я малтретира сексуално, съдът не вижда противоречия в показанията на детето. Към показанията му защитата поставя изисквания, несъответни на възрастта му.

През периода 24.05 - 26.05.2019 г. С., по настояване на дядо си – свидетелят И.С.В. (л.251 нохд), му гостувала в село Д.. Използвайки отсъствието на сина си, дядо й се опитал да разбере причината за конфликта между баща и дъщеря. Обстоятелството, че в този разговор С., не е разкрила пред дядо си истинската причина, поради която не иска да се вижда с баща си, видно от показанията й, по никакъв начин не ги дискредитира. Към този период от време детето все още не се е било престрашило да каже дори на майка си – свидетелката Н.В.И., за това, че е сексуално малтретирано от баща си – подсъдимият С.И.В.. Смущаващото в случая са мотивите и предназначението на направения от свидетеля  И.С.В. видеозапис на този разговор със С., който съдът отказа да приеме като доказателствено средство.

Обстоятелството, че С. е споделила единствено с майка си - свидетелката Н.В.И., не и с приятелките си, за порнографските филми, които баща й я е склонявал да гледа с него, е неотносимо към достоверността на показанията й относно този факт. Съпоставено с действията на сексуално посегателство, логично е, същият  да е бил омаловажен като душевно терзание, което иска да сподели. Най-после обстоятелството, че подсъдимият е пускал многократно на дъщеря си порнографски филми, се установява и от обясненията му в досъдебното производство, които ще бъдат обсъдени по-долу.

 

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство  съдебномедицинска експертиза по писмени данни  № 305/2019 г. (л.2, том 2 ДП) се установява, че при извършения преглед на С.С.В. на 20.06.2019 г. не са установени следи от видими травматични увреждания по главата, шията, тялото, крайниците и задния проход; установена е девствена ципа с пръстеновидна форма с наличие на стара дефлорационна щърбина в 3 часа по часовниковия циферблат и липса на травматични увреждания в областта на половия орган.

В заключението, изготвено от вещото лице д-р Т.Т.С., се съдържа общо пояснение, че след като завърши напълно епителизацията на прясната дефлорационна щърбина,  което се случва за период от около две седмици, рядко 20 дни, тя става стара и не може да се определи от кога датира. По отношение на конкретно установената при прегледа на пострадалата стара дефлорационна щърбина на 3 часа по часовниковия циферблат, вещото лице пояснява, че тя  говори за осъществен полов акт, но,  тъй като след епителизацията на  щърбината, тя става стара,  в конкретния случай не е възможно да се определи от кога датира.

При разпита на вещото лице д-р Т.Т.  С. в съдебно заседание (л.363 нохд)  същото поясни, че при осъществено проникване в задния проход обикновено са налични фисури или рагади в областта на гънките на аналния сфинктер. Посочи, че в случая такива не са установени, както и че тези травматични увреждания зарастват напълно за срок максимум от около две седмици.

Вещото лице обясни, че следва да бъде провеждано разграничение между увреждане и разкъсване на девствената ципа, каквото в случая е налице. Поясни, че в конкретния случай, при девствена ципа с пръстеновидна форма е невъзможно тя да остане цяла, да не се разкъса при осъществен полов акт. Обясни, че имайки предвид устройството на девствената ципа на освидетелстваното лице, същата не може да бъде разкъсана нито с човешки пръсти, нито с тампон.

В  правилността и обективността на  горепосоченото експертно становище, изводите в което са в синхрон с горепосочените доказателства, не съществуват основания за съмнение.

 

В хода на досъдебното производство е изготвена съдебна психиатрично-психологична експертиза по отношение на пострадалата С.С.В.  - л.108, том 1 ДП, в която вещите лица обследват психичното й състояние, считано от 2012 г., в съответствие с поставените им задачи.

Вещите лица д-р С.Н.К. (психиатър) и К.Р.Л. (психолог) заключават, че С.С.В. не страда от психично заболяване. Посочват, че към 2012 г. и към настоящия момент  С.С.В., с оглед нейното физическо и психическо състояние, е могла и може правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Сочат, че  по твърдения на освидетелстваната, когато са започнали деянията  тя е била в седемгодишната си възраст и в тази възраст  тя е била недостатъчно зряла в емоционално и волево отношение, с недостатъчно устойчив контрол и самоконтрол, податлива на влияния и въздействия,  особено от страна на авторитети.

Вещите лица посочват, че психичното  състояние  на освидетелстваното лице позволява на същото  да участва във фазите на наказателното производство. Посочват, че понастоящем С.  С.В. разбира вида и естеството на действията, извършени спрямо нея, както и че  са налице данни за упражнени върху нея сила и заплашване.

Вещите лица излагат в посоченото заключение, че няма данни С.С.В. да е изпитвала психически стрес от случилото се.

На въпроса към 2012 г. и към настоящия момент как С.С.В. е възприемала действията, извършени спрямо нея, вещите лица отговорят, че ги е възприемала като действия, зависими от своя баща. В заключението поясняват, че когато има насилие у дома,  единственият човек,  към когото в този случай децата  могат да се обърнат за помощ и подкрепа, се оказва същият този, който ги плаши и наранява. За да се справят, на тези деца често се налага да поддържат илюзията, че злоупотребяващият родител е добър родител. Те намират обяснение за насилието, като обвиняват себе си, за да съхранят надеждата, че ако се променят, ако станат по-добри, един ден насилието ще се превърне в обич.

Вещите лица посочват, че действията, предприети спрямо пострадалата са от естество да засегнат правилното й психично, сексуално и социално развитие.

От посоченото заключение се установява, че, тъй като и при започване на действията на сексуално посегателство и към време на приключването им, С.С.В. е била в много малка възраст от развитието си, тя не е имала знания и опит да различава и познава механизма на  действията, които се извършват с нея, поради възрастта си и емоционалната си незрялост. Касае се за един незрял психичен апарат в детска възраст.

При проведения разпит на вещите лица д-р С.Н.К. и К.Р.Л. в съдебно заседание от 26.01.2020 г., същите, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, променят част от експертните си изводи.

Посочват, че с оглед установената от колегите им психолози при продължителната, в течение на много месеци работата с детето, с което те са имали единичен контакт на 11.07.2019 г., ниска самооценка в резултат на инкриминираните деяния, следва да се приеме, че при пострадалата С.С.В. е налице неспецифично психично разстройство.  Посочват, че впоследствие, в бъдещи години, при пострадалата могат да се проявят  специфични психични разстройства, към които се отнасят диссоциативните разстройства, в които се наблюдава психомоторна възбуда, повишена сексуалност, когнитивни,  личностови  проблеми.

Вещите лица поясняват, че ако в началото детето е възприемало действията спрямо него като игра, като „боцкане“, с нарастването на възрастта му, а от там и  натрупване на знания, умения и опит, с оформянето на личността, детето е започнало да прави разлика между общоприето и необщоприето, между добро и зло, а от там и да изпитва емоционално страдание. 

Вещите лица обясняват, че несподелянето на преживяното е индикатор на ситуативни страхови изживявания към момента на психотравменото събитие.

В аргументираното и обосновано експертно становище на съдебната психиатрично-психологична експертиза, формирано след обсъждане и на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, отсъстват основания за съмнение.

 

Обясненията  на подсъдимия С.И.В. от хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото чрез прочитането им в съдебно заседание от 29.10.2020 г. на основание чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК, съдържащи се в Протокол за разпит от 12.07.2019 г. (л.45, том 1 ДП) и в Протокол за разпит от 14.07.2019 г. (л.47, том 1 от ДП) са пряко доказателство за осъществяваните спрямо пострадалата  С.С.В. действия на сексуално посегателство.

В обясненията си  по Протокол за разпит от 12.07.2019 г. (л.45, том 1 ДП) подсъдимият С.И.В. обяснява кога са започнали и кога са приключили тези му действия („През месец май.2016 г. започнах да извършвам сексуални действия с дъщеря ми. Това продължи до месец март.2019 г.“), като при следващия разпит от 14.07.2019 г. (л.47, том 1 от ДП), пояснява, че е сигурен за началния им период, защото на 12.05.2016 г. е започнал  работа в „***“ АД град Казанлък.  Честотата на сексуалните действия, които е осъществявал спрямо дъщеря си, в първия от посочените разпити е описана от подсъдимия С.И.В. така: „Дъщеря ми не живее при мен, идва веднъж в месеца, понякога два пъти в месеца, а понякога на два месеца веднъж, като не винаги сме имали сексуален контакт… Това се случваше веднъж в месеца, като ми дойде на гости…. Правили сме секс с дъщеря ми десетки пъти, не мога да уточня броя.“.  При разпита от 12.07.2019 г. (л.45, том 1 ДП) подсъдимият обяснява и, че първият път, когато е правил секс с дъщеря си, „сексът беше анален, само с върха на главичката“. Обяснява още и, че веднъж „…бях й предложил и орална любов, направихме го, но след това вече не искаше. Аз също съм правил на дъщеря ми орална любов.“. Обяснява, че сексът, който е правил с дъщеря си е бил „…с проникване анално и вагинално, повърхностно, непълно проникване, само с върха на члена.“. Месец декември 2018 г. е посочен от подсъдимия като периода, през който „… за първи път правих вагинален секс с дъщеря ми, пак беше частично проникване.“. Подсъдимият определя сексуалните актове като много кратки, което обяснява с обстоятелството,  че по това време е нямал интимна приятелка, както и че винаги е еякулирал върху хавлия, салфетка, мокра кърпичка, никога в дъщеря си. Във връзка с посоченото от него, че в началото е обяснил на детето в образователен смисъл как правят секс мъжът и жената, при разпита от 12.07.2019 г. (л.45, том 1 ДП) подсъдимият С.И.В. е съобщил и това, че е пускал на дъщеря си порно филми, „…за да го види нагледно по телевизията, впоследствие тя сама желаеше да й пускам такива филми, когато оставахме насаме.“.

Макар и в протокола за разпит от 12.07.2019 г. подсъдимият С.И.В. да обяснява, че е казвал на дъщеря си „…да не казва на никой за това, защото ще вляза в затвора.“, по време и на двата обсъждани разпита същият е категоричен, че никога не е използвал сила и заплаха спрямо детето, че то е участвало доброволно в осъществяваните спрямо него сексуални действия.

Описаните от подсъдимия сексуални действия спрямо дъщеря му - като вид, като честота,  отговарят на съобщеното от пострадалата С.С.В., показанията на която, след съпоставка със събраните по делото доказателства, съдът вече посочи, че кредитира. Становището на подсъдимия, че дъщеря му винаги е участвала доброволно в сексуалните действия, освен, че противостои на показанията на пострадалата, противоречи и на съобщения от него начин, по който е манипулирал и държал в страх дъщеря си, за да ги запази в тайна.  

В хода на съдебното следствие подсъдимият отрича да е осъществявал сексуални действия с дъщеря си.

В съдебно заседание от 04.09.2020 г. подсъдимият С.И.В. излага, че е дал обясненията, съдържащи се в Протокол за разпит от 12.07.2019 г. (л.45, том 1 ДП) под страх от отправени му от полицаите, присъствали по време на разпита му, заплахи за физическа саморазправа, каквато не била осъществена, но той знаел, че има такава практика. Според обясненото от подсъдимия в съдебно заседание от 29.10.2020 г. текстът, съдържащ се в протокола за разпит от 12.07.2019 г. е бил предварително набран, след това протоколът – разпечатан, като му било посочено къде следва да го подпише, което той и направил.

По отношение на обясненията си, съдържащи се в Протокола  за разпит от 14.07.2019 г., подсъдимият С.И.В. застъпва разбирането, че никъде в тях не ставало въпрос за сексуални отношения с дъщеря му.

Горепосочените обяснения на подсъдимия от досъдебното производство са дадени в присъствието на служебен защитник, при това поименно посочен от подсъдимия в декларацията – л.42, том 1 ДП, в която е отказал да ползва договорна адвокатска защита. Подсъдимият е с висше образование, с видимо добра обща правна култура, проявена в хода на съдебното следствие. Тезата му, че е дал първите от обсъжданите обяснения вследствие на принуда чрез заплахи,  за каквато по делото лисват данни, освен, че противостои на по-късно обясненото от него за начина, по който е протекъл този разпит (текстът в протокола бил предварително набран), е несъвместима с обстоятелството и че при втория от обсъжданите разпити е ползвал същия служебен защитник. Обстоятелството, че подсъдимият е по-обран в обясненията си от 14.07.2019 г. относно сексуалните действия, които е извършвал с дъщеря си, е без значение при наличната очевидна  смислова връзка  между  обясненото от него при двата разпита, при втория от които акцентът е най-вече върху това, че не е използвал сила и заплахи спрямо детето.  

По изложените съображения съдът прие, че отсъстват основания, поради които да изключи обясненото от подсъдимия при горепосочените разпити в хода на досъдебното производство като доказателствен източник.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство  съдебна психиатрична-психологична експертиза – л.79, том 1 ДП, в която вещите лица д-р С.Н.К. (психиатър) и К.Р.Л. (психолог) обследват психичното състояние на подсъдимия С.И.В., се установява, че същият не страда от психично заболяване.  Установява се, че към време на извършване на деянията по повдигнатите му обвинения и понастоящем същият е бил и е  в  състояние правилно да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях; че психичното му състояние му позволява да участва в наказателното производство; че е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

  По отношение на личностовата структура на подсъдимия С.И.В. вещите лица посочват в заключението си, че личността на освидетелствания се характеризира като интровертна, с вътрешна локализация на контрола. Вещите лица излагат, че в  личността  на подсъдимия има особени дисхармонични елементи, а именно способността му да изживее положителни либидиносни емоции при диспсихологични условия, което  разкрива екстремни тенденции в реакциите – особеностите в мисленето и оценките, но най-вече особености в чувстването. Заключават, че това характеризира личността на подсъдимия по линията на стеничната анетичност и анестезност – белези на емоционална дисхармоничност при подчертана роля на „афекта на първичната потребност“.

При проведения в съдебно заседание на 26.01.2020 г. разпит на вещите лица същите поясняват, че посочените от тях характеристики на личността на подсъдимия -  интровертивен и с вътрешна локализация на контрола, означават, че той е по-затворен, повече преработващ, верен на правилото „три пъти мери, един път режи“, преследващ последователно поставената цел до постигането й.  Относно посоченото от тях в заключението, че личността на подсъдимия се характеризира с анестезност, обясняват, че това трябва да се разбира като емоционална хладност (студ), както и че стенична анетичност означава понякога раздразнение. Обясняват, че стеничната анетичност и анестезност са взаимно свързани и обусловени на първо импулсно ниво, на което е оставал подсъдимият при реализиране на либидото си, на което първо импулсивно ниво не се търси постигане само на удоволствени преживявания, но може да има и бруталност в действията по задоволяването на сексуалното желание.

От подсъдимия и защитниците му не се направиха възражения срещу експертните изводи на горепосочената експертиза, които да бъдат обсъдени. Недоволството на подсъдимия С.И.В. е спрямо отразеното от вещите лица д-р С.Н.К. и К.Р.Л. в частта „съдебно психолого-психиатрично изследване“. В тази част от експертизата, вещите лица са изложили съобщеното им от подсъдимия в качеството на освидетелствано лице за естеството на сексуалните отношения с дъщеря му.  Тези сведения, получени при проведените една обща среща и две индивидуални събеседвания между вещите лица и подсъдимия, извън формата, в който са направени, нямат самостоятелна доказателствена стойност.

Поради отсъствия на основания за съмнение в правилността на изложените в коментираното заключение експертни изводи, съдът кредитира същите.

 

От показанията на свидетелите  Г.А.Б. (л.246 нохд),  която била управител на механа „***“ в град Казанлък и А.А.К. (л.247 нохд) – ръководител на оркестъра в това заведение, съпоставени с обясненията на подсъдимия С.И.В. (л.526 нохд) се установява, че през периода от началото на м.01.2016 г. до м.05.2018 г., с изключение на летните месеци от този период – юни, юли, август и първата половина на септември, вечерно време, подсъдимият свирил в посоченото заведение. През посочените летни месеци от периода, заедно със същия оркестър, ръководен от свидетеля А.А.К., подсъдимият работил като музикант в заведение „***“ на язовир „***“. През периода от м.11.2018 г. до м.01.2019 г. подсъдимият работил в ресторант „***“ в град Казанлък, управител на който бил Л.С.  Г., а свидетелката Л.Г.Х. (л.528 нохд) – готвач. От показанията на свидетеля Г.М.Г. (л.476 нохд), който от 2017 г., в петък и събота вечер, работи като музикант в ресторант „***“ в град Казанлък се установява, че се случвало, когато отсъства да бъде заместван от подсъдимия.

Обичайната служебната ангажираност на подсъдимия С.И.В. като музикант в горепосочените заведения била от 20.00 часа до 24.00 часа, в петък и събота вечер. За тези си трудови ангажименти подсъдимият нямал сключен договор с никое от заведенията, в които е работил, каквито нямали и горепосочените свидетели - музиканти.

При все, че в декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние (л.77, том 1 ДП) подсъдимият С.И.В. е декларирал, че не упражнява свободна професия, респективно, че не осъществява трудова дейност и няма доходи от такава, съдът приема, че следва да кредитира с доверие показанията на горепосочените свидетели относно това, че в петък и събота вечер подсъдимият е бил ангажиран като музикант. Посочените гласни доказателства обаче, не са достатъчни, за да се приеме, че макар и редовна, посочената трудова заетост на подсъдимия е била постоянна, т.е., че не е имало случаи, в които да не свири в съответното заведение. Показателно за този извод е  обстоятелството, че макар и вечерните ангажименти на подсъдимия в петък и събота вечер да са съвпадали с тези на свидетеля Г.М.Г., се е случвало подсъдимият да го замества.

Коментираната заетост на подсъдимия като музикант с оглед на това, че той е този, който е  решавал кога дъщеря му ще му гостува в село Д. и че времето и самото осъществяване на действията на сексуално посегателство  е било обусловено от неговата воля, не се явява  достатъчна като факт, за да се приеме, че такива действия не са били извършвани.

 

От показанията на пострадалата С.С.В. от хода на съдебното следствие и тези на майка й Н.В.И., съпоставени с представените по делото сведение  изх. № 263/04.12.2020 г.  от СУ „***“ Стара Загора (л.466 нохд) и приложената към писмо изх. № 11-00-152/27.10.2020 г. на РЗОК – Стара Загора справка за пролежавания в болница на С.С.В. във връзка с фрактура на долен крайник (л.346 – 348 нохд), се установява, че през м.януари и м.февруари.2018 г. момиченцето не е ходило в село Д., тъй като е било с гипсиран крак.

 

Това имал ли е подсъдимият С.И.В. интимна партньорка през инкриминирания период, отсъствието на каквато е посочено в обвинителния акт и е признато от подсъдимия  при разпита му  от 12.07.2019 г. (л.45, том 1 ДП), за да обясни с него късото времетраене на сексуалните си актове с пострадалата и  наличието на каквато партньорка  в хода на съдебното следствие подсъдимият се опитва да докаже чрез свидетеля Г.М.Г. (л.476 нохд), няма пряко отношение към обстоятелствата, предмет на обвинението, поради което и съдът не го подлага на обсъждане.

 

Някои от множеството действия на сексуално посегателство на подсъдимия над дъщеря му, във внесения обвинителен акт са описани в  подробности, каквато детайлност събраните по делото доказателства не позволяват. От  това,  че  не  се установяват, в степен да бъдат обстоятелствено описани  сексуалните действия, в които подсъдимият е въвличал или пък към които е принуждавал дъщеря си, не  следва, че такива не са извършени. За естеството им  и начина им на осъществяване се съдържат достатъчно преки доказателства в показанията на пострадалата С.С.В., съпоставени със сравнително изчерпателните обяснения на подсъдимия С.И.В. от досъдебното производство.

Тук е мястото да бъде посочено, че съдът прие за недоказана обвинителната теза, че през м.март.2019 г. подсъдимият е  осъществил първо анален полов акт, а по-късно, същата вечер, че се и съвкупил с пострадалата. Макар и от показанията на малолетната  С. от досъдебното производство да се установява, че нееднократно се е случвало да бъде сексуално малтретирана по този начин в една и съща вечер, съобщеното от нея не позволява да бъде отнесено конкретно към м.март.2019 г. Поради това и съобразявайки се с обясненията на подсъдимия, че от м.декември.2018 г. прави „вагинален секс“ с дъщеря си, съдът прие, че през обсъжданата вечер и в двата случая подсъдимият се е съвкупил с дъщеря си.

 

Въз основа на установените фактически обстоятелства, съдът прие следното от ПРАВНА СТРАНА:

 

По обвинението за престъпление по чл.149, ал.5, т.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.4  във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК:

При блудството по основния състав на чл.149, ал.1 от НК  изпълнителното деяние се изразява в самото извършване между лица от различен пол на блудствени действия  спрямо малолетно лице, като от законодателя е криминализиран самият факт на осъществяването им,  дори и когато от малолетното пострадало лице е изразено съгласие за тяхното  осъществяване  (Решение № 464/ 22.12.2009 г., НД № 521/2009 г., II н.о. на ВКС). В практиката се е наложило определение на блудствените действия като такива без съвкупление, обикновено насочени към половите органи и/или други ерогенни зони на пострадалото лице, подчинени на преследваната от извършителя им цел да постигне възбуждане  и/или удовлетворяване на сексуалното си (полово) желание, без да е необходимо тази цел да е постигната (Решение № 230/18.05.2009 г., НД № 21182009 г., III н.о. на ВКС).

В случая, ежемесечно, през периода от м.май.2016 г. до м.ноември.2018 г., с изключение на м.януари.2018 г. и м. февруари.2018 г., спрямо малолетната си дъщеря С.С.В. (родена на *** г.), подсъдимият С.И.В. е извършвал блудствени действия с различно съдържание, изразяващи се в  проникване с пенис в ануса й, триене на половия си орган в този на детето, орален полов акт. Конкретното съдържание на осъществяваните блудствени действия, обстоятелствата, при  които са извършвани  - след като е гледал заедно с детето порнографски филми, както и това, че винаги след осъществяването им е еякулирал, дадоха основание на съда да приеме, че същите не се били насочени към възбуждане (повишаване на половото му желание), а към удоволетворяване,  задоволяне на сексуалния му нагон.

Престъплението е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и пряко ги е целял. Съзнавал е сексуалната насоченост на поведението си, както и несъмнено е знаел, че пострадалата  С.С.В. е малолетна, тъй като е негова дъщеря.

Извършените през горепосочения период блудствени деяния са многобройни, осъществени са през непродължителни периоди от време,  при една и съща обстановка, в сходни ситуации и при еднородност на вината, като  последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. И тъй като блудствените действия са извършени по отношение на едно и също пострадало лице, т.е. налице е включително отрицателната предпоставка по ал.6 на чл.26 от НК, блудствените деяния се явяват осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

При извършване на блудствените деяния подсъдимият С.И.В. се е възползвал от това, че  по време на пребиваванията на детето в село Д., то му е било поверявано от бившата му съжителка, за да оказва дължимата за него грижа като родител и да го закриля. Това обстоятелство определя квалификацията на блудството като такова по чл.149, ал.2, т.4 от НК – извършено чрез използване на положение на надзор.

Макар и блудствените действия да са били представени от подсъдимия на пострадалата като игра, в хода на времето осъществяването им е било съпроводено чрез принуда в двете й форми – сила и заплашване,  като е налице пряка връзка между тях и изпълнителното деяние, тъй като същите са били употребени именно с цел безпрепятствено осъществяване на посегателството спрямо половата неприкосновеност на пострадалата.

Подсъдимият е заплашвал дъщеря си, че ако съобщи за тайната им игра, той, който много я обича, ще отиде в затвора и тя ще остане самичка, защото майка й ходи по мъже; че ще убие майка й и че като влезе в затвора, тя ще отрасне при приемни родители. Отправяйки тези заплахи към малолетно дете,  подсъдимият, освен, че  е  постигал мълчанието на дъщеря си, е пораждал и страх у нея. Този страх е  бил причината детето да приеме ролята си на жертва,  макар и поради неукрепналата си психика и незавършено личностово развитие, да не е осъзнавало, че е такава. Затова и тъй като първоначално не е разбирала престъпния характер на бащиното си поведение, пострадалата, в част от случаите, не е оказвала съпротива и е приемала извършваните спрямо нея блудствени действия. С течение на времето, когато пострадалата започнала  да оказва съпротива, подсъдимият, възползвайки се от физическото си надмощие,  хващал ръцете й по начин да не може да му пречи и отново удоволетворявал чрез блудствени действия сексуалния си нагон.

Използваната принуда в двете й форми при блудствените деяния определя квалификацията на престъплението като блудство по чл.149, ал.2, т.1 от НК. Обстоятелството, че не при всяко от блудствените деяния е използвана сила, не се отразява при квалифициране на цялостната престъпна дейност на подсъдимия с оглед разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК.

Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.149, ал.5, т.4 от НК – блудството представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93, т.8 от НК.

Осъществените от подсъдимия блудствени действия са били насочени срещу половата неприкосновеност на родната му, малолетна дъщеря.  В случая не само са увредени защитаваните от закона обществени отношения във връзка с половата неприкосновеност и тези, свързани с нормалното полово и духовно съзряване на малолетните лица, но и, поради пряката родствена връзка между подсъдимия и пострадалата, са травмирани, прекъснати дефинитивно отношенията между баща и дъщеря. Блудствените действия между баща и дъщеря са определими като инцест –  вид сексуално общуване между малолетно лице с възрастен член на семейството – което е форма на насилие срещу личността, основаващо се на връзка на подчиненост. Пострадалата е била в подчинена и зависима позиция от баща си, което допълнително е утежнявало възможностите й за защита. Постепенно, съзрявайки в хода на времето, с увеличаване на възрастта, пострадалата е изпитвала емоционално страдание. Установени са изразени симптоми на неспецифично психично разстройство вследствие на преживяното. Вещите лица допускат и настъпването на по-тежки последици  - прояви на  специфични психични разстройства, към които се отнасят диссоциативните разстройства, в които се наблюдава психомоторна възбуда, повишена сексуалност, когнитивни,  личностови  проблеми. Престъплението е осъществено през продължителен период от време, с времетраене от две години и половина, чрез множество деяния, с наслагване на квалифициращите обстоятелства. Подсъдимият последователно и систематично е преследвал целта си за удоволетворяване на сексуалния си нагон – под претекст, че я образова сексуално, първоначално е представил на невръстната си дъщеря блудствените действия като игра, които в последствие е продължил да осъществява, използвайки принуда. По тези съображения, съдът прие, че конкретното престъпление  осъществява признака „особено тежък случай“, тъй като се отличава съществено от останалите престъпления от същия вид със своята  значително по-висока тежест и по-високи по степен на обществена опасност престъпни последици. 

Поради изложеното, съдът прие, че след като през периода  от м.май.2016 г. до м.ноември.2018 г. включително, през всеки месец от периода, с изключение на м.януари.2018 г. и м.февруари.2018 г.,  на неустановена дата от съответния месец, в дома си в село Д., община Казанлък, област Стара Загора, ул.“***“ № **, действайки при условията на продължавано престъпление, като родител на малолетната  С.С. В., родена на *** г., чрез използване на положение на надзор и  чрез употреба на сила и заплашване, е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст - малолетната си дъщеря С.С.В., като блудството   представлява особено тежък случай, подсъдимият С.И.В. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.149, ал.5, т.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26,  ал.1 от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

По оправдателната част на присъдата относно това от обвиненията:

Отделно разгледани, еднотипните блудствени деяния, осъществени в рамките на горепосоченото продължавано престъпление, са със степен на обществена опасност, която не покрива критерия изключително тежък случай. Такива аргументи не са изложени и в обвинителната теза, тъй че да бъдат обсъдени.

По-горе съдът изложи съображения, че извършените от подсъдимия блудствени деяния не се били насочени към възбуждане, а към удоволетворяване на сексуалния му нагон.

При обсъждане показанията на пострадалата С.С.В. съдът посочи защо, при все, че в показанията на свидетелката се съдържат данни за упражнявано  спрямо нея сексуално посегателство и преди м.май.2016 г., обвинителната теза  подсъдимият С.И.В. да е извършил блудствени действия с детето и през м.декември.2014 г. се явява недоказана.

Мястото на извършване на всички блудствени деяния е било в село Д., където е живеел подсъдимият. От събраните по делото доказателства – посочени във фактологичната част на мотивите – се установява, че през м.януари и м.февруари.2018 г. пострадалата С.С.В. не е ходила при баща си в село Д., тъй като е била с гипсиран крак.

От събраните по делото доказателства се установи, че през м.декември.2018 г. подсъдимият С.И.В., въпреки съпротивата на дъщеричката си, се е съвкупил с нея. Предхождащите непосредствено съвкуплението действия на подсъдимия, описани в обвинителния акт, изразяващи се в триене на пениса му в половия орган на детето, не могат самостоятелно да бъдат определени като блудство. Идеалната съвкупност между блудство и изнасилване  е недопустима от закона. В случая изнасилването поглъща блудството, тъй като двете деяния съставляват степенувано посегателство върху един и същи обект – обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност, а крайната цел е осъществяването на съвкупление. Извършените действия по сломяване на съпротивата, както и тези до момента, предхождащ съвкуплението, са идентични и за двата вида деяния, като различието е само в крайната цел на извършителя, която в случая определя и несъставомерността на обсъжданите действия като блудство. Съдебната практика е непротиворечива, че ако с едни и същи действия са осъществени съставите на блудство и изнасилване, а крайната цел е осъществяването на съвкупление, отговорност се носи само за изнасилване.

При излагане на установените факти по делото, съдът изложи съображения и защо  прие за недоказана обвинителната теза, че през м.март.2019 г. подсъдимият е  осъществил първо анален полов акт, а по-късно, същата вечер, че се и съвкупил с пострадалата, които съображения не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Поради всичко гореизложено, съдът призна подсъдимия  С.И.В. за невинен в това всяко едно от деянията на блудство, осъществени от него в рамките на продължаваното престъпление, поотделно да представлява особено тежък случай,   блудствените действия да са извършени с цел да възбуди полово желание без съвкупление, както и  да е  извършил блудствени действия по отношение на малолетната  си дъщеря С.С.В. през неустановен ден от м.декември.2014 г., месец.януари.2018 г., м.февруари.2018 г., м.декември.2018 г. и м.март.2019 г., поради което го оправда в тези части и по така  повдигнатото му обвинение за престъпление  чл.149, ал.5, т.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

За извършеното от подсъдимия С.И.В. престъпление по чл.149, ал.5, т.4 във връзка с ал.2, т.1 и т.4 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание от пет до двадесет години лишаване от свобода.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства:

Подсъдимият е с *** образование. ***. ***. ***. Води уседнал живот. Обстоятелствата, при които е извършено деянието и начинът му на осъществяване, това, че подсъдимият е избрал за жертва на сексуалните си посегателства единственото си дете, го определят като деец, отличаващ се с манипулативност, безсърдечие, упоритост и безскрупулност в преследването на набелязаната цел. Сравнено с други престъпления от същия вид, покриващи критерия „особено тежък случай“, извършеното деяние е с по-висока степен на обществена опасност с оглед броя на квалифициращите го обстоятелства (четири) и с оглед на това, че в началния период на извършването му малолетната пострадала е била едва десетгодишна. Освен това, както вече се посочи, по делото са налице данни, че и преди да навърши тази си възраст, пострадалата е била жертва на блудствени действия от страна на подсъдимия, които обаче не могат да бъдат времево уточнени.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът наложи на подсъдимия С.И.В. наказание под средния размер на предвиденото в закона и го осъди на дванадесет години лишаване от свобода.

Съдът прие, че така отмереното наказание съответства оптимално на целите на чл.36 от НК.

 

По обвинението за престъпление по чл.152, ал.4, т.1 и т.4  във връзка с ал.2, т.2  във връзка с ал.1, т.2 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК:

Обект на престъплението по чл.152 от НК са обществените отношения, които осигуряват половата неприкосновеност на лица от женски пол.

От доказателствата по делото се установи, че подсъдимият С.И.В. през периода от м.декември.2018 г. до  03.03.2019 г. на неустановена дата от всеки месец от периода, общо четири пъти, се е съвкупил (проникнал с половия си орган във влагалището)  на пострадалата С.С.В., като за постигане на целта си използвал употреба на сила и заплашване. През посочения период от време, пострадалата, която е и негова рождена дъщеря, т.е. низходяща сродница, не е била навършила 14-годишна възраст.

Осъществените посредством принуда действия на съвкупление спрямо момиченцето в случая се явяват логическо продължение на извършваните от подсъдимия до началото от периода им блудствени деяния. Към отправяните към малолетната пострадала заплахи – посочени в първия пункт от обвинението, вселили в нея  страх, че, ако бъдат осъществени, тя ще остане сама и ще бъде отглеждана от приемни родители, подсъдимият  вече добавял и това, че  дори и да каже някому за случващото се, никой няма да й повярва. Освен чрез заплахи, подсъдимият, използвайки физическото си превъзходство, сломявал съпротивата на пострадалата  като я е хващал за ръцете по начин да не може да му пречи при осъществяване на съвкуплението.

Престъплението е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на деянията си, предвиждал е общественоопасните им последици и пряко ги е целял.

Извършените през горепосочения период четири деяния на изнасилване са осъществени през непродължителни периоди от време,  при една и съща обстановка, в сходни ситуации и при еднородност на вината, като  последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. И тъй като  и четирите акта на престъпно съвкупление са извършени по отношение на едно и също пострадало лице, т.е. налице е включително отрицателната предпоставка по ал.6 на чл.26 от НК,  същите се явяват осъществени при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Гореизложеното определя съставомерността на извършеното престъпление като такова по чл.152, ал.4, т.1 (изнасилената не е навършила четиринадесет години)  във връзка с ал.2, т.2 (пострадалата е низходяща сродница на дееца) във връзка с ал.1, т.2 (осъществено е чрез принуда със сила и заплашване) във връзка с чл. 26, ал.1 от НК:

Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.152, ал.4, т.4 от НК – изнасилването представлява особено тежък случай по смисъла на чл.93, т.8 от НК.

Лишен от всякакви морални задръжки, подсъдимият четири пъти, посредством принуда – в двете й форми, се е съвкупил с дъщеря си, която е нямала  навършени четиринадесет години. В  случая не само са увредени защитаваните от закона обществени отношения във връзка с половата неприкосновеност на лицата от женски пол,  но и  тези, свързани с нормалното полово и духовно съзряване на малолетните лица, като, поради пряката родствена връзка между подсъдимия и пострадалата, са травмирани, прекъснати дефинитивно отношенията между баща и дъщеря. Подрастващото момиче е било подложено на унизителни преживявания, причинили му освен физическа блока, още и срам,  унижение,  страх, които са се отразили изключително негативно върху емоционалното му и душевно състояние. При пострадалата са установени изразени симптоми на неспецифично психично разстройство вследствие на преживяното. Вещите лица допускат и настъпването на по-тежки последици  - прояви на  специфични психични разстройства, към които се отнасят диссоциативните разстройства, в които се наблюдава психомоторна възбуда, повишена сексуалност, когнитивни,  личностови  проблеми.  Чистото съдебно минало на подсъдимия,  на фона на характеристиката му като деец   - безогледно  упорит  и  брутален  -  произтичаща от начина на извършване на деянието и от факта,  че пострадалата е  биологична,  при това малолетна дъщеря на насилника си,  не е основание да се приеме друго, освен, че е с изключително висока степен на обществена опасност. По тези съображения, съдът прие, че конкретното престъпление  осъществява признака „особено тежък случай“, тъй като се отличава съществено от останалите престъпления от същия вид със своята  значително по-висока тежест и по-високи по степен на обществена опасност престъпни последици. 

Поради изложеното, съдът прие, че след като през периода  от м.декември.2018 г. до  03.03.2019 г.,  в дома си в село Д., община Казанлък, област Стара Загора,  действайки при условията на продължавано престъпление, на неустановена дата от всеки месец от периода, общо четири пъти,  се  e съвкупил с лице от женски пол -  със своята  низходяща сродница – дъщеря си  С.С.В., родена на *** г., която не е била навършила четиринадесет години, като я е принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява особено тежък случай, подсъдимият С.И.В. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на чл.152, ал.4, т.1 и т.4 във връзка с  ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.2  във връзка с чл.26, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

По оправдателната част на присъдата относно това от обвиненията:

Отделно разгледани, отделните актове  на престъпно съвкупление, осъществени в рамките на горепосоченото продължавано престъпление, са със степен на обществена опасност, която не покрива критерия изключително тежък случай. Такива аргументи не са изложени и в обвинителната теза, тъй че да бъдат обсъдени.

Поради изложеното, съдът призна  подсъдимия  С.И.В. за невинен в това всяко едно от горепосочените четири деяния на изнасилване, осъществени в рамките на продължаваното престъпление, поотделно да представлява особено тежък случай,  поради което го оправда в  тази част от повдигнатото му обвинение за престъпление  чл.152, ал.4, т.1 и т.4 във връзка с  ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.2  във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

Тъй като уточняването на 03.03.2019 г. като  крайна  дата от периода на осъществяване на престъплението  (посочен в обвинителния акт като неустановен ден от м.март.2019 г.), не е резултат от оневиняване и оправдаване на подсъдимия за  съставомерно  деяние,  извършено през м.март.2019 г., съдът прие, че не следва да постановява оправдателен диспозитив за остатъка от дните от този месец.

За извършеното от подсъдимия С.И.В. престъпление по  чл.152, ал.4, т.1 и т.4 във връзка с  ал.2, т.2 във връзка с ал.1, т.2  във връзка с чл.26, ал.1 от НК  законът предвижда наказание от десет  до двадесет години лишаване от свобода.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства:

Както вече се посочи, подсъдимият е ***начин на живот. Зад тези позитивни данни на личността му, обаче, стои фактът, че е избрал за жертва на осъществените от него деяния на престъпно съвкупление, единственото си дете. В случая две обстоятелства – това, че пострадалата не е навършила четиринадесет години и че изнасилването представлява „особено тежък случай“ - са определящи за най-тежката квалификация на изнасилването по ал.4 на чл.152 от НК.  Освен това, последния път когато е била при баща си, с пострадалата  са били осъществени не един (каквато е обвинителната теза), а два акта на престъпно съвкупление, като в показанията й са налице данни, че е имало и случаи, в които в една и съща вечер  е била жертва както  изнасилване, така и на блудствени действия чрез анален полов акт.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът наложи на подсъдимия С.И.В. наказание под средния размер на предвиденото в закона и го осъди на четиринадесет години лишаване от свобода.

Съдът прие, че чрез посоченото наказание ще бъдат постигнати оптимално целите на чл.36 от НК.

 

По обвинението за престъпление по чл. 155б, ал.2, т.2  във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК:

Обект на престъплението по чл.155б от НК и като цяло на Раздел VІІІ от Особената част на Кодекса са обществените отношения, свързани със свободата на полово общуване и правилно формиране на тези ценности у всеки човек. По същество престъпленията винаги засягат в една или друга степен установения в обществото морал, установените морални норми за полово общуване между индивидите, нарушават уредения полов морал в обществото. Освен това този вид престъпления се разглеждат и като посегателство върху свободата за формиране на волята и избор на поведение, свързани и с честта и достойнството на отделната личност.

В конкретния случай от обективна страна подсъдимият С.И.В. в периода от май.2016 г. до 03.03.2019 г., на неустановена дата от всеки месец от периода, с изключение на м.януари.2018 г. и м.февруари.2018 г., е склонявал дъщеря си  - малолетната С.С.В., родена на *** г., пускайки й  порнографски филми,  да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол. 

Като баща на пострадалата подсъдимият ясно е съзнавал, че детето не е навършило 14 години, съзнавал е и порнографския характер на показваните материали.

Съдържанието на понятието "склоняване" следва да се тълкува като уговаряне, убеждаване, мотивиране на малолетно лице  да наблюдава инкриминираните в  чл. 155б НК деятелности, в случая да гледа порнографски филми,  наблюдавайки по този начин виртуални полови сношения между лица от различен пол. Подсъдимият е мотивирал дъщеря си, която в началото на периода тъкмо е навършила десет години,  да гледа такива филми под претекст, че вече е достатъчно голяма и трябва сексуално да се образова, представяйки й сексуалните отношения между мъжа и жената като игра. Доколкото деянието е формално престъпление и насочеността на действието е спрямо ненавършило 14-годишна възраст лице, неговата съставомерност не зависи от съгласието на малолетното пострадало дете. В този смисъл твърдението на подсъдимия С.И.В. в хода на досъдебното производство, че „…в последствие тя сама желаеше да й пускам такива филми, когато оставахме насаме“, не обуславя извод за наказателна несъставомерност на деянието му.

Подсъдимият е действал при форма на вина пряк умисъл, с пряко целени и настъпили общественоопасни последици.

Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.155б, ал.2, т.2 от НК (чрез използване на положение на надзор), тъй като при осъществяване на деянията  подсъдимият С.И.В. се е възползвал от това, че  по време на пребиваванията на детето в село Д., то му е било поверявано от бившата му съжителка, за да оказва дължимата за него грижа като родител и да го закриля.

Обсъжданите деяния, осъществени в горепосочения период,  притежават всички изискуеми от закона характеристики за квалифицирането им като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.

Поради изложеното, съдът прие, че след като през  периода от май.2016 г. до 03.03.2019 г., на неустановена дата от всеки месец от периода, с изключение на м.януари.2018 г. и м.февруари.2018 г., действайки при условията на продължавано престъпление,  в село Д., е склонявал лице ненавършило 14- годишна възраст – С.С.В., родена на *** г., пускайки й  порнографски филми,  да наблюдава виртуални полови сношения между лица от различен пол, чрез използване на положение на надзор,  подсъдимият С.И.В., както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на чл.155б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, в извършването на което престъпление го призна за виновен.

По оправдателната част на присъдата относно това от обвиненията:

Мястото на извършване на горепосоченото престъпление  е било в село Д., където е живеел подсъдимият. От събраните по делото доказателства – посочени във фактологичната част на мотивите – се установи, че през м.януари и м.февруари.2018 г. пострадалата С.С.В. не е ходила при баща си в село Д., тъй като е била с гипсиран крак.

С оглед на изложеното, съдът призна подсъдимия С.И.В. за невинен в това  да е извършил престъплението по чл.155б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и през м.януари.2018 г. и м.февруари.2018 г., поради което го оправда в тази част от повдигнатото му обвинение.

Тъй като уточняването на 03.03.2019 г. като  крайна  дата от периода на осъществяване на престъплението  (посочен в обвинителния акт като неустановен ден от м.март.2019 г.), не е резултат от оневиняване и оправдаване на подсъдимия за  съставомерно  деяние,  извършено през м.март.2019 г., съдът прие, че не следва да постановява оправдателен диспозитив за остатъка от дните от този месец.

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.155б, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК законът предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства:

Подсъдимият С.И.В. е  неосъждан, с висше образование, неженен, работещ, с добри характеристични данни от местоработата си, води уседнал начин на живот. Тези позитивни данни за личността му, обаче, не променят  изводимото от обстоятелствата на извършване на престъплението и от факта, че пострадалата  е единственото му дете,  заключение, че същият като деец, поради това, че се откроява с манипулативност, безсърдечие, упоритост и безскрупулност,  е с висока степен на обществена опасност. С висока степен на обществена опасност е и конкретното деяние, сравнено с престъпления от същия вид, поради продължителното си времетраене и множеството деяния, осъществени в рамките на продължаваното престъпление.

Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът наложи на подсъдимия С.И.В. наказание, отговарящо на средния размер на предвиденото в закона и го осъди на шест години лишаване от свобода.

Съдът прие, че така отмереното наказание съответства на целите на чл.36 от НК в пълен обем.

 

На основание чл.23, ал.1 от НК съдът определи спрямо подсъдимия С.И.В. общо наказание  от четиринадесет  години  лишаване от свобода, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

Съдът прие, че целите на чл.36, ал.1 от НК не налагат приложение на чл.24 от НК.

 

На основание чл.59 от НК съдът постанови приспадане при изпълнение на наказанието лишаване от свобода  времето на задържане подсъдимия С.И.В.,  считано от 11.07.2019 г. за срок от 24 часа по ЗМВР, считано от 12.07.2019  г. за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 от НПК, считано от 15.07.2019  г. по взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“ до привеждане в изпълнение на присъдата

 

По предявените от пострадалата С.С.В. граждански искове за претърпени неимуществени вреди:

Всяко от извършените три престъпления ангажира на самостоятелно основание гражданската отговорност на подсъдимия пред пострадалата на основание чл.45 от ЗЗД, поради което всеки от предявените граждански искове се явява доказан по основание.

Макар и както престъплението блудство, така и престъплението изнасилване,  да осъществява  самостоятелно фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и в този аспект всяко от тях да представлява самостоятелен акт на непозволено увреждане, за което се дължи обезвреда, практически е невъзможно да бъдат разграничени болките и страданията, претърпени от пострадалата в резултат на всяко едно от тези две деяния.

От събраните по делото гласни доказателства, сред които акцентът е върху  показанията на свидетеля С.Й.Д.  - психологът, оказващ в продължение на повече от година и половина психологична помощ на пострадалата, се установи, че в резултат на извършените спрямо нея от баща й действия на сексуално посегателство,  гражданската ищца С.С.В. е преминала и изживява множество травмиращи негативни емоции – тъга, гняв, вина. Имала изключително ниска самооценка за себе си. Изпитвала желание физически да се самонаранява, което веднъж и сторила.

Чрез упражненото спрямо пострадалата сексуално насилие е нарушено нормалното й полово и социално съзряване. Преживяното е обусловило дефинитивно прекъсване на отношенията между дъщеря и баща.

Установи се, че по време на извършване на деянията, а те обхващат продължителен период, пострадалата е изпитвала емоционално страдание.

Понастоящем при пострадалата са налице изразени симптоми на неспецифично психично разстройство вследствие на преживяното, като се установи, че с течение на времето е възможна и проявата на поведенчески отклонения, определими като  специфични психични разстройства.

Накърнено е чувството за чест и достойнство на съвсем младо момиче, което тепърва, със съзнанието за преживяното, ще се оформя като личност.

По отношение на неимуществените вреди, претърпени в резултат на престъплението по чл.155б от НК, чрез осъществяването на което е упражнено негативно въздействие върху социалния живот и половото съзряване на пострадалата, съдът се съобрази и с това, че то, като деликт, сравнено с останалите две престъпления, е с най-продължително времетраене.

По изложените съображения, съдът прие, че размерът на справедливото обезщетение за претърпените в резултат на всяко едно от трите престъпления неимуществени вреди в случая отговаря на съответната искова претенция.

Поради всичко гореизложено и на основание чл.45 от ЗЗД съдът осъди  подсъдимия С.И.В. да  заплати на непълнолетната си дъщеря С.С.В., действаща със съгласието на своята майка Н.В.И.:

-сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението блудство, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2018 г.  до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението изнасилване, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 2 000 лв. (две хиляди лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени  в резултат на това, че я склонявал да гледа порнографски филми, ведно със законната лихва, считано от 03.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

На основание чл.189 от НПК  съдът осъди подсъдимия  С.И.В.  да заплати на частния обвинител и граждански ищец  С.С.В., действаща със съгласието на своята майка Н.В.И., сумата от  1200 лв. (хиляда и двеста лева) - разноски по делото.

 

Съдът осъди подсъдимия  С.И.В. да заплати държавна такса върху уважените граждански искове  в размер на 2480 лв. (две хиляди четиристотин и осемдесет лева).

 

На основание чл.189 от НПК съдът осъди подсъдимия  С.И.В. да заплати:

-сумата от 1260 лв. (хиляда двеста и шестдесет лв.)  в полза на ОД на МВР – Стара Загора, представляваща разноски по делото, направени в хода на досъдебното производство;

-сумата от 718 лв. (седемстотин и осемнадесет лв.) в полза Съдебната власт, платима по бюджетната сметка на Окръжен съд  - Стара Загора, представляваща разноски по делото, направени в хода на съдебното следствие;

-сумата от 700 лв. (седемстотин лева) на  Национално бюро за правна помощ – София,  представляващи възнаграждение за осъществената спрямо него служебна защита по настоящото дело от адвокат Н.Г.Г., определено с Решение № СЗ-561-5728/23.03.2020 г. (л.124 нохд).

 

Воден от горните съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: