Решение по дело №4590/2015 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1288
Дата: 30 декември 2015 г. (в сила от 26 май 2016 г.)
Съдия: Александър Димов Георгиев
Дело: 20155530104590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1288                                  30.12.2015               Град Стара Загора

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                      ІI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети ноември                                                                         Година 2015

в публичното заседание в следния състав :

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Секретар: Р.Д.

Прокурор :

като разгледа докладваното от съдията АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

гражданско дело № 4590 по описа за 2015 година.

 

Производството е образувано по предявен иск за увеличаване на присъдена издръжка и намира правно основание в чл. 150 от .

 

Делото е образувано по искова молба от ищцата М.Г.К., действаща като майка и законен представител на малолетното дете Мариса Мирославова Проданова против М.П.И. с претенция за увеличаване на издръжката, присъдена на детето – последно определен размер от 80лева – със съдебно спогодба по гр.д.№ 6176/2012г. на СтРСъд, като търсеното увеличение е до размера на общо 170лева, считано от 11.09.2015г. до настъпване на причини за изменение или прекратяване на дължимата издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното заплащане на сумата. Претендират за направените по делото разноски.

 

Ответникът М.П.И., е представил писмен отговор в срока по чл.131 , като оспорва предявената претенция в частта й над 95лева месечно до общо търсените 170лева като неоснователна. Излага подробни съображения в отговора. Претендират направени разноски.

 

Н исковата си молба М.Г.  К. действаща като майка и закона представителка на детето Мариса Мирославова Проданова, излага твърдения, че ответникът МирославПроданов И. е баща на детето. С влязъл в сила на 05.02.2013г. постигната спогодба по гр.дело № 6176/2012г. по описа на Старозагорския районен съд ответникът се е задължил да заплаща на малолетното си дете ежемесечна издръжка в размер на 80лева, считано от 01.03.2012г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, или до настъпване на законни основания за изменявне или прекратяването й, като до дата на подаване на тази искова молба размерът на ежемесечната издръжка не е променян. Ноторно известно било, че за периода от постигане на съдебната спогодба до настоящия момент са минали повече от 2 години, икономическата обстановка в страната значително са се променили, доказателство за което е и увеличението на размера на минималната работна заплата, която от 01.07.2015г. била в размер на 380 лева. От друга страна, размерът на присъдената издръжка от 80 лева била под установения в чл.142, ал. 2 от СК минимален такъв. За посочения период нуждата от по-висок размер на издръжка на малолетното дете била нараснала трайно и съществено, поради нарастване на възрастта на детето. Същото посещавало детска градина - ЦДГ „Кипарис" град Стара Загора, месечната такса за която била в размер на 50лева. Необходими били и парични средства за закупуването на дрехи, обувки на детето, различни вещи за занимания, развлечения и обучение, които се осигурявали изцяло от майката. Ищцата не получава други доходи, освен ежемесечното й трудово възнаграждение в размер на около 300 лева месечно след направени отчисления или около 350-381 лева брутно трудово възнаграждение. Ищцата не притежавала недвижими имоти и/или други вещи и доходи, от които да се издържала. Същата можела да разчита, при необходимост непосредствени грижи за отглеждането на детето да полагат нейните родители, с които живеела. Същевременно, ответникът не заплаща редовно месечната издръжка. Същият към настоящия момент дължал около 1 000 лева за стар период, а текущата издръжка заплащал със закъснение. Ищцата била подавал жалби до Първо РУП Стара Загора за неизплащане на повече от две месечни издръжки. Ответникът, след раздялата на страните не се е интересувал от детето, не го бил виждал и не бил осигурявал никакви допълнителни средства за отглеждането му, освен присъдената издръжка, като не е закупувал и никакви вещи на детето, дори и подаръци за празници и рождени дни. Детето се издържало и отглеждало изцяло от майката, която заплаща всички разходи за него, вкл. и месечната такса за детска градина, чиито размер бил повече от половината от присъдената издръжка. Предстояло детето да премине във втора група в детската градина и да бъдело записано на поне едно допълнително обучение, за което майката ще следвала да заплаща допълнително около 30 лева за месец. В случаите, когато детето било болно, единствено ищцата гледала детето, като отново само тя закупувала необходимите му лекарства. Средствата за лятна почивка и развлечения на Мариса били осигурявани също само от ищцата. Ищцата нямала данни към настоящия момент ответникът да не е работоспособен или с намалена работоспособност. Считала, че същият разполагал с необходимите възможности за осигурява издръжка за малолетното си дете в размерите на дължимата за него издръжка,обусловена от нуждите на детето. Ответникът имал и друго дете, но считала, че това не би го затруднило да заплаща по-висок размер на издръжка за малолетното дете Мариса. Видно от справка в Търговския регистър ответникът бил едноличен собственик на капитала и управител на „МСМ ТРЕЙДИНГ" ЕООД и е ЕТ с фирма „М.П. - 666". Изминалия дълъг период от време - от първоначалното определяне на дължима издръжка за детето Мариса до настоящия момент, както и изложените по-горе обстоятелства налагат изменение на определената издръжка.Предвид горното, за бил налице правен интерес да предяви настоящия иск за изменение на определения размер на издръжка на детето Мариса Мирославова Проданова. Молят да бъде осъден ответника М.П.И. ЕГН ********** *** да заплаща на малолетното си дете МАРИСА МИРОСЛАВОВА ПРОДАНОВА, ЕГН ********** чрез нейната майка М.Г.К., ЕГН **********, и двете с постоянен адрес ***, ежемесечна издръжка в размер на 170лева (сто и седемдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката.

 

На основание чл. 131 от ответникът М.П.И. представя писмен отговор, в който заявява, че оспорвал като неоснователен предявеният иск за увеличаване на издръжка за сумата над 95 лв. до претендирания размер от 170лв. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължали идръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имществото си. Не оспорвал обстоятелствата, че Мариса е негово дете, както и че същият й дължал издръжка до навършването й на пълнолетие. Оспорвал обаче претендирания размер на издържката, която следвал да плаща ежемесечно.Съгласно чл.142 от СК, размерът на издръжката се определяло според нуждите на лицето, което имало право на издръжка и възможностите на лицето което я дължало /ал. I/, като минималната издръжка за едно дете била равна на 1/4 от минималната работна заплата /ал. 2/. Със спогодба от 05.02.201Зг. по гр.д. № 6176/2012г. по описа на РС-Стара Загора, се бил задължил ответника да заплаща да детето си Мариса ежемесечна издръжка в размер на 80лв., считано от 01.03.2012г., която към датата на постигане на спогодбата била минималната такава по правилото на чл.142, ал.2 от СК. От 05.02.2015г. до настоящия момент действително са се увеличили потребностите на детето, с оглед нарастване на възрастта му и предвид факта, че е започнало да посещава детска градина и допълнителни занимания там. Променена била и икономическата обстановка в страната, макар и несъществено, противно на твърденията в исковата молба. Повишила се е и минималната работна заплата за страната, която към настоящия момент била 380лв., те. минималната издръжка за едно дете била 95лв. Тези обстоятелства са били отчетени и той започнал  да плаща месечна издръжка за детето си в размер на 95лв., вместо присъдените 80лв., по свое желание и без да е било необходимо съдебно производство. Считал, обаче, че изложените обстоятелства, не обуславяли увеличение на издръжката, над размера на минималната издръжка за едно дете, а именно - 95лв., още повече в претендирания размер от 170лв., т.е. двойно повече от досега даваната издръжка. На първо място макар и да е нарастнала възрастта на детето, то не било навлязло в онази възраст, когато действително неимоверно, ще се увеличат потребностите му и когато то ще има нужда от средства за лични нужди, за социални контакти, екскурзии и пр. Детето било във възраст когато все още разходите за издръждата му не са толкова съществени в сравнение с разходите след започване на училище или обучение в средно училище. Освен това нямал възможнаст да дава издръжка над минималната. Нямал работа и не можел да си намери такава. Действително той се намира в трудоспособна възраст/40 години/, но икономическите условия и нарастващата безработица в страната затварят вратите пред него за намиране на каквато и да е работа. Същият се е занимавал в миналото с бизнес начинания, които обаче са се оказали неуспешни. Посочените в исковата молба фирми не извършват търговска дейност от години, имат задължения към Държавата и други фирми и не били източник за приходи за доверителя. При справка с TP било видно, че дяловете на дружеството „МСМ Трейдинг"ЕООД, на което едноличен собственик е са запорирани в полза на Държавата. Това било така, тъй като димал задължения към Държавата в особено големи размери около 100 000 лева. Имал и големи изискуеми задължения към банки и други ЮЛ. Не можел да се издържа от имужеството си. Притежавал араптамент в гр.Стара Загора на адрес ул."Геи.Гурко" № 100, вх. В, ет. 8, ап. 71, който му бил дарен от родителите му и където живеел заедно с тях. За обезпечение и изпълнение на посочените задължения апартамента бил ипотекиран и възбранен от няколко ЧСИ и само обстоятелстовото, че било единствено жилище на ответника пречло той да бъде продаден за погасяване на задълженията му. Именно родителите му осигурявали средства за прехрана и средства за да може да плаща издръжката на двете си деца. Важно било да се отбележи, че имал и друго дете Симона Мирославова Проданова на 9г., на което също дължал издръжка и което било именно в тази възраст, посочена по-горе, когато потребностите на детето нараствали прогресивно. Не отговаряло на истината твърдението, че ответника не заплащал редовно месечната издръжка за детето Мариса. Наистина ищцата била подавала жалба до Първо РУП Стара Загора, която обаче не била основателна и във връзка с нея не е било образувано наказателно производство. Ответникът считал, че настоящото производство било продължение на институционалния тормоз, който налагала ищцата над него. Не са една и две подадените неоснователни жалби срешу него в Прокуратурата и подадените неоснователни искове срещу него в Съда /справка гр.д. № 3855/2013 на РС-Стара Загора/. Настоящия спор спокойно е можел да се уреди доброволно, ако не е било нежеланието на ищцата дори да разговаря с него, нежеланието й да получи парите за издръжката в брой, та се налагало да й се превеждат с пощенски записи всеки месец /в защита срещу нова жалба в РП/, нежеланието й да получи подаръците, които ответника бил купувал за детето. Неверни били твърденията в исковата молба, че ответника нс се интересувал от детето, напротив същия имал желание да се среща за него, дори и в присъствието на майката, но тези му желания били отклонявани от майката, като същата в повечето случай отказвала въобще да разговаря с ответника и предпочита вместо да се обади на бащата на детето и да уредят въпроса доброволно, да напишела жалба до Прокуратурата или да подаде иск в Съда, какъвто е и настоящия случай. Действително ищцата сама се грижела да детето, което било трудно за сам човек, но същевременно и не позволявала на ответника, да поемел част от грижите за детето /например да го води и взема от детската градина/, като въобще е ограничила всякакъв контакт на ответника с детето. Считал, че не бил сме станал причина за завеждането на настоящото производство и какъвто и да бъде изхода от него, особено ако бъде присъдена минималната издръжка, считал, че не следвало да се присъждат разноски на ищцата. Предвид изложеното, моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен и недоказан над размера от 95лева до претендирания размер от 170лева. Моли да бъде осъдена ищцата да заплати на адвоката-повереник на ответника по делото адвокатски хонорар съразмерно с отхвърлената част от иска на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

 

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.К., която поддържа исковата молба и претендира направени разноски.

 

Ответникът в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.К. оспорва исковата молба и моли присъждане на направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, като счита, че претенцията е неоснователна в размера си над 95лева до общо претендираните 170лева.

 

Дирекция „Социално подпомагане” гр. Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител. Представят социален доклад относно защита правата и интересите на детето Мариса Мирославова Проданова в настоящото производство.  

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :

           

Видно от представеното като доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1555/19.08.2011г. на Община Стара Загора, ответникът М.П.И. е баща на малолетното дете Мариса Мирославова Проданова. Видно от приложеното по делото гр.д.№ 6176/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, със спогодба по същото упражняването на родителските права върху роденото от връзката на страните дете Мариса Мирославова Проданова е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 80лв. от 01.03.2012г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

Видно от представената декларация за СИС от ищцата М.К., същата е декларирала че получава 350лева трудово възнаграждение, като не притежава имущество, от което да се издържа а съгласно удостоверение от работодателя си „Биотест”ЕООД-Стара Загора получава месечно 299,13 лева доходи - нетно трудово възнаграждение. За изясняване обстоятелствата по делото са ангажирани гласни доказателства, като от показанията на свидетелката Анна Тонева Петкова /кръстница на детето/ се установява, че ищцата живее в дома на родителите си, като единствено тя полага грижи за детето Мариса, подпомагана от своята майка. От около две години ответникът се дезинтересирал от детето, като не се обаждал дори за празниците. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, тъй като същите са непосредствени, обстоятелствени и безпротиворечиви, като кореспондират и с ангажираните по делото писмени доказателства – видно от представената по делото служебна бележка № 109 от 21.07.2015г. от ЦДГ №23 „Кипарис” дължимата такса за посещение за детска градина за периода от м. 09.2014г. до м.06.2015г. е заплатена от майката М.Г.К..     

Видно от представените декларация за СИС на ответника, същият има още едно дете – Симона на 9 години, не получава доходи от трудови правоотношения, има собствено жилище – апартамент в Стара Загора, дарен му от родителите, като декларира, че като ЕТ не извършва дейност от 10 години, а търговското му дружество „МСМ Трейдинг”ЕООД не извършва дейност от три години. Пълномощникът му заявява, че доброволно е започнал да заплаща 95лева месечна издръжка, без водене на съдебно производство за увеличението й – факт, който не се оспорва от ищцата.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :  

От датата на определяне на издръжката – 05.02.2012г на детето Мариса по гр.д.№ 6176/2012 г. на РС-Стара Загора  до приключване на устните състезания по настоящото дело – 30.11.2015г. е изминал период от време от близо четири години. През този период е ноторно известно, че икономическата обстановка в страната значително се е променила, като са поскъпнали цените на стоките и услугите, доказателство за което е и увеличението в размера на минималната работна заплата, която към датата на присъждане на издръжката на детето Мариса по гр.д. № 6176/2012 г. на СтС  е била в размер на  290 лв. /ПМС № 300/2011 г./, а към датата на приключване на устните състезания по делото е в размер на 380 лева /ПМС № 419/17.12.2014 г./, като следва да се отчете и обстоятелството, че считано от 01.01.2016г./само два дни след датата на постановяване на настоящото решение/ МРЗ за страната ще бъде 420 лв. За посоченият период нуждата от по-висока по размер месечна издръжка на малолетното дете Мариса несъмнено е нараснала и с увеличаване на възрастта му – увеличили са се разходите за задоволяване на неговите потребности. Следователно, с изменението на икономическата обстановка в страната, нарастването на възрастта на детето Мариса, нуждата му от по-голяма по размер месечна издръжка от определената, трайно и съществено се е увеличила.

 

Без значение е декларирането на липса на финансови възможности от ответника /необяснимо за съда е как същият – 39годишен мъж с две малолетни деца от различни връзки преживява без доходи от трудово правоотношение, наеми и стопанска дейност/.

 

В случая е налице достатъчно основание да се приеме, че предявения иск за увеличение в размера на присъдената издръжка на детето Мариса е доказан напълно в своето основание, разпоредбата на чл. 150 от предвижда изменение на издръжката при трайно и съществено изменение или на нуждите на издържаният, какъвто е настоящият случай, или пък на възможностите на дължащият издръжка родител (р. VIII от мотивите на ППВС № 5/1970 г.). В случая нуждите на детето Мариса от издръжка съдът определи с оглед обикновените му условия на живот, като взе предвид възрастта му.  

В настоящия случай, по делото не се спори, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето Мариса се полагат единствено от неговата майка, ето защо, като взе предвид възрастта и нуждите на детето и възможностите на двамата родители, съдът счита, че за нуждите на малолетното дете Мариса следва да се определи месечна издръжка в размер на 270,00 лева, от които ответника следва да заплаща 170лв, а останалите 100лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето следва да се поемат от майката.

 

Предвид гореизложеното, съдът намира че в интерес на детето Мариса е да бъде изменен размера на определената издръжка по гр.дело № 6176/2012г. по описа на РС – Стара Загора от 80лв.месечно, като бъде определена ежемесечна издръжка за детето в размер от 170лв. месечно.

Следва на осн. чл. 78, ал. 6 от ответника  да бъде осъден да заплати ДТ за производство в размер на 129,60 лв. по сметка на Старозагорския районен съд.

На осн. чл. 78 ал. 1 ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски от 300лв.платен адвокатски хонорар.

Воден от горните мотиви Старозагорският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯВА размера на определената издръжка от 80лв. месечно по гражданско дело № 6176/2012 г. по описа на РС – Стара Загора, както следва:

 

ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете МАРИСА МИРОСЛАВОВА ПРОДАНОВА, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.Г.К. ЕГН **********, със съдебен адрес чрез адв.К. ***, ежемесечна издръжка в размер на 170/сто и седемдесет/лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.09.2015г.,  до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до заплащането й, както и сумата 300/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН ********** *** съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по Бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорския районен съд, сумата от 129,60лв./сто двадесет и девет лева и 60стотинки/, представляваща дължима ДТ върху увеличения размер на издръжката.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаването на съобщения от страните пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок.

 

                                              

        РАЙОНЕН СЪДИЯ :