Решение по дело №369/2022 на Районен съд - Генерал Тошево

Номер на акта: 29
Дата: 23 март 2023 г. (в сила от 23 март 2023 г.)
Съдия: Росен Минков Стоянов
Дело: 20223220100369
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Г.Т., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20223220100369 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано е по искова молба с вх.
№2988/16.11.2022г. от „Й.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., сграда 6, чрез адв. З. Й. Ц. от
САК, съдебен адрес: гр. С., ж.к. „Г.М.“, ул. „А.Ж.“ № 6, ет. 5, срещу И. С. С. с
ЕГН – **********, от с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „28-ма“ № 5, с посочено
правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и
цена на иска: 950.35 лв.
Претендира се да се признае за установено, че ответника дължи на
ищеца заплащане на сумата в размер на 950.35 лв. (деветстотин и петдесет
лева и тридесет и пет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите
суми, съгласно фактура № **********/20.03.2020г., фактура №
**********/20.04.2020г., фактура № **********/20.05.2020г. и фактура №
**********/20.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените
съдебни разноски по настоящото дело. Релевирани са доказателствени
искания.
След справка с книжата по делото се установява, че в срока и по реда на
чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият
не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.
Към исковата молба са представени следните писмени доказателства:
Договор за мобилни услуги № ********* от 27.08.2019 г. - заверено копие;
Допълнително споразумение № ********* от 17.12.2019 г. към договор за
1
мобилни услуги - заверено копие; Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 21.01.2020 г. - заверено копие; фактура №
**********/20.03.2020г. - заверено копие; фактура № **********/20.04.2020г.
- заверено копие; фактура № **********/20.05.2020г. - заверено копие;
фактура № **********/20.07.2020г. - заверено копие; покана за доброволно
плащане от 21.06.2020 г. до И. С. С. и Удостоверение от куриер с изх. №
9300- 2/20.01.2023г.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото
съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде
разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на
постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника, Районен съд – Г.Т. е прекратил
съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.
Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание,
както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от
ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените
искове са вероятно основателни.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, вр.с чл. 342 от ТЗ, вр. с чл. 92 от
ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание на чл.78 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени заплатените и поискани по гр. дело № 369/2022г.
по описа на Районен съд – Г.Т. разноски в размер на 385лева /в това число
2
държавна такса за разглеждане на ИМ - 25 (двадесет и пет лева) лева;
адвокатско възнаграждение - 360,00 (триста и шестдесет) лева/.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответника трябва да
бъде осъден да заплати разноските по ч. гр. д. № 215/2022г по описа на
Районен съд - Г.Т. в размер на 385лева /в това число държавна такса за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК -
25 (двадесет и пет лева) лева; адвокатско възнаграждение за заповедното
производство - 360,00 (триста и шестдесет) лева /.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с
чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че И. С. С. с ЕГН –
**********, от с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „28-ма“ № 5, има следните
неплатени парични задължения към „Й.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., сграда 6, (за които е
издадена Заповед за изпълнение №110/01.07.2022г. по частно гр. дело
№215/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т.): 950.35 лв. (деветстотин и
петдесет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № **********/20.03.2020г., фактура №
**********/20.04.2020г., фактура № **********/20.05.2020г. и фактура №
**********/20.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. С. С. с ЕГН – **********, от с. С., общ. Г.Т., обл. Д., ул.
„28-ма“ № 5, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н М., ж.к. „М.“ 4, Б.П. С., сграда 6, направените
разноски по гр. дело №369/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т. в размер на
385(триста осемдесет и пет) лева, както и разноските по частно гр. дело
№215/2022г. по описа на Районен съд – Г.Т., в размер на 385 (триста
осемдесет и пет) лева.
3

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4