РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Варна, 28.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20253000500436 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община-Варна, срещу
Решение № 461/25.04.2025г. постановено по гр.д. № 2362/2024г. на ОС –
Варна, с което Община Варна е осъдена да заплати на В. Д. Т., сумата от 40
000 лв. /четиридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди: болки и страдания от счупване на лявата
предмишница в долна трета /лъчева и лакътна кости/, причинено от спъване в
надигната плочка на тротоара и последвало падане на 11.06.2024г. около 17:55
часа в град Варна, ж.к. „Възраждане“, на ул. „Блян“, пред № 2, вследствие
бездействието на служители от Община Варна по ремонта и поддържането на
тротоара, на основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
11.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 2
139,10лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за:
остеосинтетичен материал – 1 700лв.; избор на болнична стая – 360 лв.;
потребителска такса – 11,60лв. /по фактура **********/14.06.2024г./; ортеза –
51,50лв., марли – 16 лв., двете по фактура **********/14.06.2024г., на
основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
1
от подаване на исковата молба – 19.11.2024г. до окончателното й изплащане.
Въззивната жалба се основава на оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
съдопроизводствените правила и материалния закон. Изложени са доводи, че
при разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал съществени
процесуални нарушения, като без искане от страните, по свой почин е събрал
снимки от Гугъл карти към месец август 2022г. /две години преди процесния
инцидент/, които са приложени по делото. Въззивникът твърди, че при
направена самостоятелна проверка в Гугъл карти при въвеждане на посочения
в исковата молба адрес „гр. Варна, ул. „Блян“ пред № 2 в ж.к. „Възраждане“
излиза съвсем различно местоположение от това, което се твърди в исковата
молба и изложено на снимките. Счита се, че с това действие съдът е нарушил
принципа на равнопоставеност на страните в процеса, подпомогнал е ищцата
във връзка с доказване на факти и обстоятелства, които са в нейна тежест и е
формирал своето вътрешно убеждение по отношение на мястото и наличието
на неравност на тротоара още преди събиране на доказателствата и
разглеждане на делото по същество. При разпита на свидетелите съдът е
подпомогнал ищцовата страна при установяване на фактите, които са в нейна
тежест, като е предявил снимките, от Гугъл карти, без въпроси относно това
къде и как е паднала ищцата, като снимката на лист 38 от делото, е маркирана
и надписано „надигната плочка“. Посочва, че от доказателствата по делото не
се установява безспорно начина и мястото на настъпване на инцидента, и че в
следствие на него са настъпили описаните в исковата молба травматични
увреждания. Съдът не се е произнесъл по направеното от ответника
възражение по чл. 51 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице. Избирателно са кредитирани доказателствата,
свързани с претърпените от ищцата болки и страдания, като е пренебрегнато
неглижирането от страна на ищцата на собственото й здравословно състояние
– отказ за хоспитализиране, неяваване на датите за контролни прегледи,
преждавременно връщане на работа, което е довело до удължаване на
възстановителния период. Изложени са и доводи, че размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, не е съобразен с принципа за
справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД. Оспорват се като неправилни и
необосновани изводите на първоинстанционния съд, че направените от
ищцата разходи за избор на стая в болничното заведение с подобрени битови
условия не са луксозни, а нещо, на което пациентът има право, за да може да
се възстанови пълноценно и спокойно. Посочва се, че по делото не са
представени доказателства за заплащане на суми за медицински консумативи
и изделия. Отправеното във въззивната жалба искане е за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявените искове. В условията на
евентуалност се претендира намаляване на размера на присъденото
2
обезщетение, съобразен с реално претърпените вреди и коригиран с процента
на съпричиняване от страна на ищцата.
В отговор на жалбата, В. Т. е оспорила доводите в нея, като поддържа
други, обосноваващи правилност и законосъобразност на решението.
Посочва, че с определение от 27.01.2025г., с което делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, съдът е задължил страните в
едноседмичен срок от получаване на съобщенията да изразят становища по
проекта за доклад и по снимките от Гугъл карти, приложени за онагледяване
на мястото и състоянието на настилката, както и да поискат нови
доказателства във връзка с доклада и снимките. Ответникът не е оспорил
снимките, като в съдебно заседание е заявил, че няма възражения по доклада
на делото и по приемането на същите като доказателства по делото.
Поддържа, че от представените по делото доказателства, безспорно се
установява, че процесния инцидент е настъпил на посочените в исковата
молба място и начин, както и че в резултат на същия ищцата е получила
описаните травматични увреждания. Оспорват се твърденията относно
съпричиняване на вредоносния резултат. Отправила е искане поради
изложеното обжалваното решение да се потвърди. Претендира присъждане на
разноските.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно нормата на чл.269, ал.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се
произнесе, съдът съобрази следното:
Доводите за допуснати процесуални нарушения: приемане на негодни
доказателства, неправилна преценка на доказателствата, пристрастност на
съда са неоснователни. С оглед непосредствената цел на въззивното
производство-повторното разрешаване на материалноправния спор,
настоящата въззивната инстанция следва да установи истинността на
фактическите твърдения на страните чрез събиране на доказателства,
преценка на същите и субсумиране на установените факти под приложимата
правна норма, като отстрани евентуално допуснати от първата инстанция
процесуални нарушения и реши спора по същество, като съобразно
собственото си становище относно крайния му изход може да отмени или да
потвърди решението на първата инстанция. Обжалваното решение е
процесуално допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.
Производството пред ВОС е образувано по предявени от В. Д. Т. срещу
Община Варна осъдителни искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл.85
ЗЗД, за осъждане на ответника да и заплати сумата от 40 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 2139,10лв. -
обезщетение за имуществени вреди, от които: остеосинтетичен материал - 1
3
700 лв.; избор на стая – 360 лв.; потребителска такса – 11,60 лв.; ортеза - 51,50
лв., марли – 16 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния
смисъл: на 11.06.2024г. около 17:55 ч. в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, на ул.
„Блян“ пред № 2, докато вървяла ищцата се спънала вследствие на неравности
по тротоара /надигнати тротоарни плочки/ и паднала; ударила лявата част на
лицето си и получила травма на лявата ръка в областта на китката; служители
от Клиника „Нова“ й помогнали да стане и я придружили до кабинета на
физиотерапевт, където й оказали първа медицинска помощ и я посъветвали да
не звъни на тел. 112, а да отиде в спешен кабинет на МБАЛ „Св. Анна –
Варна“ АД. Там й била направена рентгенова снимка, от която се установило
счупване на костите на лява предмишница; Поставена е гипсова
имобилизация с предписание за оперативно лечение. На 12.06.2024г. ищцата е
постъпила в МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД с диагноза съчетано
счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито, вляво,
като и извършена репозиция на фрактура с вътрешна фиксация – заключваща
плака и 10 винта. След инцидента и получената травма и към датата на
предявяване на исковата молба – 19.11.2024 г., ищцата изпитва силни болки и
се налага да приема болкоуспокояващи, за да облекчат болките и да може да
заспи поне за кратко; не може да става сама, тъй като й се вие свят; всеки
разговор я натоварва много и й коства огромни усилия и главоболие; страда от
безсъние. От 12.06.2024г. до 28.08.2024г. ищцата е била в отпуск по болест.
При лечението на получените телесните също е претърпяла големи болки и
страдания. Случилото се е отключило различни стресови реакции в психиката
й и не се е възстановила напълно. Счупването на лявата предмишница е
обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за
период 3,5 – 4 месеца. Отправеното искане е Община Варна да бъде осъдена
да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000
лв. и за имуществени вреди в размер на 2 139,10 лв. за извършени разходи за
лечението след инцидента, ведно с лихвата върху тези суми, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В отговор на исковата молба ответникът Община Варна е оспорила
предявените искове по основание и размер. Оспорва, че на посочената дата и
място е съществувала неравност, която да е в причинно-следствена връзка с
падането на ищцата, както и въобще да е съществувала неравност на тротоара.
Твърди, че при правилно изпълнение на предписаното лечение травмите на
пострадалата не биха продължили като интензитет. Оспорва и твърденията
относно необходимостта от провеждане на физиотерапия и наличието на
влошено психологично състояние вследствие на претърпения инцидент.
4
Поради изложеното е отправено искане за постановяване на решение, с което
предявените искове се отхвърлят с извод за неоснователност. При условията
на евентуалност твърди, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е силно завишен и моли за присъждане на обезщетение
в по-нисък размер.
Като доказателства по делото са приети служебно изготвени копия на
снимки от Гугъл карти, от които е видно, че на посочения от ищцата адрес –
гр. Варна, ул. „Блян“ пред № 2, близо до входа на подземния паркинг на
Клиника „Нова“ има надигната плочка на тротоара /л.38-40 от
първоинстанционното дело/. Използването на снимки от Гугъл карти като
доказателствен материал е допустимо / в този смисъл: Определение № 1263 от
25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3703/2022 г., II г. о., ГК; Определение №
50127 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2267/2022 г., II г. о., ГК;
Определение № 50044 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2169/2022 г., II г. о.,
ГК; Решение № 60111 от 11.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 923/2021 г., I г. о.,
ГК/.
От показанията на свидетеля Д.Т. /съпруг на въззиваемата/, ценени в
съответствие с чл. 172 от ГПК, се установява, че в средата на м. юни 2024г.,
двамата се прибирали от работа и отивали в Клиника „Нова“, където заедно
ходели на физиотерапия. Докато вървели по тротоара, Т. се спънала и паднала
по лице. Свидетелят се спуснал да й помогне и видял, че била с охлузено лице
и изкривена ръка. Според свидетеля В. се е спънала в надигнатата плочка от
снимката, приложена на л. 38 от първоинстанционното дело, която е била
циментирана надигната/. Свидетелят и ищцата отишли в Клиника „Нова“, но
след като от там ги посъветвали, отишли в спешния център на болница „Св.
Анна“, гр. Варна, където направили рентгенова снимка на ищцата и
установили счупване на ръката й. Опитали се да й наместят костта, сложили й
гипс и й казали на другия ден да отиде на операция, защото имало две
счупени кости. На същия ден отишли на консултация и при друг лекар /д-р
Савчев/, който потвърдил, че е необходима операция. На следващия ден св. Т.
завел съпругата си на работа, за да предаде тя работата си на друга колежка и
след това я завел на операция. Тя останала в болницата около три дена, след
което била изписана; била в болнични около 2 месеца и половина. През този
период тя нищо не можела да прави самостоятелно. Не можела да се обслужва
сама и свидетелят й помагал за всичко. Това продължило около 2-3 месеца.
Преди операцията ищцата ходела на физиотерапия на рамото, често ходела
при сина им да наглежда внучето им, което било 5 клас. След операцията
можела да ходи при внучето си около 2-3 месеца. След този период тръгнала
на работа, тъй като работата й го изисквала, въпреки че й било много трудно.
От показанията на свидетелката Д.В., лекар в ДКЦ 4 и в Клиника „Нова“
5
се установява, че на 11.06.2024 г. към 18:00 часа ищцата /която св. В. е
познавала по име отпреди, тъй като е идвала в Клиника „Нова“ на
физиотерапия/ влязла плачейки в кабинета й и казала, че е паднала пред
клиниката. Изпитвала болки в ръката и свидетелката я посъветвала да отиде в
спешното отделение. Дала й и едно шалче да си превърже ръката докато отиде
в спешното отделение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на в.л. Доков,
кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че
на 11.06.2024г. в Спешния център на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД е
направена рентгенова снимка на въззиваемата, като е установено счупване на
костите на лявата предмишница; поставена е гипсова имобилизация с
предписание за оперативно лечение. На 12.06.2024 г. ищцата е постъпила в
МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД с диагноза съчетано счупване на долните
краища на лакътната и лъчевата кост, закрито, в ляво. Извършена е репозиция
на фрактура с вътрешна фиксация – заключваща плака и 10 винта. В периода
след инцидента, и към момента на изготвяне на заключението, за облекчаване
на болките в лявата ръка на ищцата се налага да приема болкоуспокояващи.
На 11.06.2024г. В. Т. е получила следните увреждания: съчетано закрито
счупване на долните краища на лакътната и лъчева кост на предмишницата на
лява ръка с разместване на фрагментите. По повод на травмата е проведено
лечение в ортопедично отделение, където е извършено оперативно лечение с
фиксиране на костните фрагменти. Увреждането е получено по т.н.
индиректен начин – при падане върху изпъната ръка и отговаря да е получен
по начина, посочен в исковата молба. Счупването на костите на
предмишницата на лява ръка е свързано с болеви усещания като към времето
на получаване на травмата, така и по време на възстановителния процес.
Възстановителният процес е в рамките на 4-5 месеца. Понастоящем
здравословното състояние на ищцата по отношение на счупената кост е
възстановено; основните функции на ръката са възстановени. Ищцата се
оплаква от болки и бърза умора при натоварване на ръката. Към датата на
изготвяне на експертизата основните функции на ръката са възстановени.
Според вещото лице и необходимо продължаване на физиотерапия по
отношение на възстановяване в пълен обем на екстензионни движения.
Предстои втора операция по премахване на остеосинтезния материал.
Съгласно приетото заключение на СПЕ, в резултат на претърпения на
11.06.2024г. инцидент ищцата е изпитала внезапен, остър стрес/дистрес, като
следствие от преживяната телесна повреда, съпътствана от болки, ограничени
движения, дискомфорт, нарушен сън и зависимост от чужди грижи, в
продължение на месеци, ищцата е развила симптомите на Разстройство в
адаптацията с тревожно-фобиен-хиподепресивен синдром F43.2 МКБ – 10
6
ревизия. Клиничната картина включва тревожност, безпокойство за здравето и
бъдещето, натрапливи спомени, притеснения, свързани с професионалните й
ангажименти. Изпитвала е страхове от повторение на събитието с
характеристика на фобия, избягващо подобни ситуации поведение,
натрапливо фиксиране към датата на инцидента, което свързва и с бъдещи
фатални и катастрофални събития. Симптомите на разстройство в адаптацията
са били по-силно изразени 5-6 месеца след инцидента, като към момента на
изследването голяма част от тях са отзвучали, но остават да персистират
ситуативна тревожност и страхове като проява на фобийно-тревожно
разстройство F40.8 МКБ10 ревизия. Според вещото лице прогнозата за
преодоляването им е добра, в рамките на година.
По делото са представени болнични листи /л. 19-21 от делото на ВОС/,
от които е видно, че В. Т. е била в отпуск по болест в периода 12.06.2024 г. -
28.08.2024г. с диагноза съчетано счупване на долните краища на лакътната и
лъчевата кост.
Видно от представения по първоинстанционното дело заверено копие от
лист за преглед на пациент /л. 7/, при прегледа на ищцата на 11.06.2024 г. в
МБАЛ "Света Анна - Варна" АД е установена травма на лява предмишница
след падане и е констатирано обективно състояние болка, оток и деформация
в областта на лява предмишница - дистална трета. Заключението за
необходимата терапия е: за хоспитализация и оперативно лечение. Посочено е,
че пациентката отказва хоспитализация. Извършена е гипсова имобилизация и
обезболяване, противооточна и антитромботична терапия.
Съгласно представената епикриза на Отделение „Ортопедия и
травматология“ при МБАЛ „Майчин дом – Варна“ ЕООД, гр. Варна, /л. 8/,
издадена при изписването на В. Т. на 14.06.2024г., на същата е поставена
окончателна диагноза „съчетано счупване на долните краища на лакътната и
лъчевата кост, закрито, в ляво“. Обективното състояние е гипсова
имобилизация, без циркулаторни и неврологични смущения; болка, оток и
видима деформация в областта на лява дистална предмишница. Ишцата е
изписана с подобрение, в добро общо състояние, спокойна оперативна рана.
От представените амбулаторни листи /л. 11-18 от първоинстанционното
дело/ е видно, че ищцата е била прегледана на: 18.07.2024г. /обективно
състояние: спокоен оперативен цикатрикс с болка и затруднени движения/;
24.07.2024г. /обективно състояние: ограничена и болезнена активна и пасивна
подвижност в лява гривнена става, оточност на околоставни тъкани, длан и
пръсти, болка в областта на фрактурата/, 08.08.2024г. /обективно състояние:
оценка: с недостатъчно подобрение след проведения ФТР курс/, 16.08.2024г.
/обективно състояние: ограничена и болезнена активна и пасивна подвижност
в лява гривнена става, оточност на околоставни тъкани, длан и пръсти, болка в
7
областта на фрактурата/; 03.09.2024г. /обективно състояние: подобрена за
болка и по-слабо за обем активна и пасивна подвижност в лява гривнена става,
болка в областта на фрактурата, оценка: с недостатъчно подобрение след
проведения ФТР курс/ и 05.09.2024г. /обективно състояние: ограничена и
болезнена активна и пасивна подвижност в лява гривнена става, оточност на
околоставни тъкани, длан и пръсти, болка в областта на фрактурата; оценка: с
недостатъчно подобрение след проведения ФТР курс/.
Въз основа на горната фактическа обстановка настоящият съдебен
състав прие за установено следното от правна страна:
Фактическият състав на отговорността на възложителя на работа по чл.
49 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД включва следните елементи: възлагане на работа,
причиняване на вреди от лицето, на което е възложена работата при или по
повод изпълнението на тази работа /т.е. причинна връзка между причинените
вреди и действията/бездействията при или по повод изпълнението на работата
на лицето, на което е възложена работата/, като лицето, на което е възложена
работата трябва да е осъществило състава на чл. 45 от ЗЗД, включващ деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е такава за чужди виновни действия -
възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му
причинени поради виновното и противоправно поведение на изпълнителя на
тази работа, при или по повод изпълнението й. Възложителят може да се
освободи от тази отговорност ако се установи, че лицето, на което е възложена
работата, не е причинило никаква вреда; ако неговите действия не са виновни
и противоправни или ако вредата не е причинена при или по повод на
възложената му работа. Отговорността на този, който е възложил на друго
лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и
виновни деяния, като тази отговорност е обективна, безвиновна /Решение №
50065 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2022 г., II г. о., ГК/.
Ищецът по иска по чл. 49 от ЗЗД носи доказателствената тежест да
установи по делото съществуването на предпоставките за възникване на
отговорността на ответника по чл. 49 от ЗЗД, с изключение на вината на
лицето, на което е възложена работата, която според чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се
презумира. Когато при изпълнението на една работа са причинени вреди, не е
необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде
ангажирана отговорността на възложителя на работата /решение № 32 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о. /.
Съгласно чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата /ЗП/ общинските пътища са
публична общинска собственост, а съгласно § 1, т. 2 вр. т. 1 от ДР на ЗП
тротоарът е част от пътя. Съгласно чл. 48, т. 2 от Правилника за прилагане на
8
Закона за пътищата /ППЗП/ организирането на дейностите по поддържане на
общинските пътища са задължение на съответните общини. Следователно,
като са допуснали неправилното поставяне на тротоарна плочка на
горепосочения адрес в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, на ул. „Блян“ пред № 2
служителите на Община Варна, отговарящи за поддържането на общинските
пътища, са допуснали нарушение на свое законово задължение.
Както беше посочено по-горе, в настоящия случай е установено, че в
резултат на счупването на лявата й ръка въззиваемата е преживяла болки и
страдания /изпитвала е болки месеци наред след инцидента и не е можела да
се обслужва сама/, като нейното падане и счупването на ръката й е резултат от
наличието на повдигната тротоарна плочка, която е била неправилно
поставена /циментирана/ в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, на ул. „Блян“ пред №
2 и в която плочка В. Т. се е спънала. Тези обстоятелства се установяват от
показания на разпитаните свидетели и приложените по делото снимки от
Гугъл карти, както и от приетата в първоинстанционното производство
съдебно-медицинска експертиза и съдебномедицинска консултация №
1267/2024 г. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
обосновава извод за наличие на причинна връзка между противоправното
поведение на служителите на Община Варна и претърпените от въззиваемата
страна В. Т. неимуществени вреди. Както беше посочено по-горе, не е
необходимо да бъде установена личността на изпълнителя, за да бъде
ангажирана отговорността на възложителя на работата, която е безвиновна.
Видно от приложените по делото фактура № № **********/14.06.2024 г.
и фактура № **********/14.06.2024 г., издадени от МБАЛ „Майчин дом -
Варна“ ЕООД, във връзка с направената й операция В. Т. е направила разходи
общо в размер на 2 139,10 лв., както следва: 360 лв. за избор на стая с
подобрени битови условия, 11,60 лв. потребителска такса, 1 700 лв. за
медицински консуматив и 67,50 лв. за ортопедични консумативи.
Извършването на тези разходи са следствие от счупването на ръката на
ищцата, в резултат на падането й на тротоара, поради което същите
съставляват причинени й имуществени вреди, за които на основание чл.49 ЗЗД
отговорност носи Община Варна.
Относно направеното от ответника възражение за съпричиняване
настоящият съдебен състав намира следното:
Според Решение № 581 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3737/2024 г.,
II г. о., ГК и цитираната в него практика на ВКС за да е налице съпричиняване
поведението на пострадалия следва да е в пряка причинна връзка с
настъпилите вреди. Приносът на пострадалия съставлява обективен елемент
от съпричиняването и може да се изрази в действие или бездействие, но
винаги поведението му следва да води до настъпване на вредите като ги
9
обуславя в някаква степен. Релевантен за съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи негов конкретно установен принос, без който не би
се стигнало до вредоносния резултат, наред с неправомерното поведение на
виновния за непозволеното увреждане. Във всички случаи намаляването на
обезщетението следва да отчита реалния принос на увреденото лице в
настъпването на вредоносния резултат. Определянето степента на
съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на
делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели
до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредата. В
настоящия случай от доказателствата не се установява поведение на
въззиваемата страна Т., което да е обусловило или да е допринесло за
счупването на ръката й и претърпените от нея болки и страдания. Не се
установява проява на небрежност от нейна страна, като не може и да се
приеме, че тя е нарушила нормативно установено задължение да внимава за
неправилно поставени тротоарни плочки. Не се установява и възраженията на
ответника, че пострадалата е неглижирала здравето си и с действията си е
предизвикала удължаване на периода на възстановяване. От доказателствата
по делото безспорно се установява, че пострадалата своевременно е потърсила
медицинска помощ, провела е предписаното лечение, като в периода на
възстановяване е спазвала дадените от лекарите препоръки. Поради това
възражението на Община Варна за съпричиняване от страна на ищцата е
неоснователно.
Относно размера на дължимото обезщетение настоящият съдебен състав
споделя становището на Окръжен съд – Варна, че предвид това, че
въззиваемата е в трудоспособната възраст и е работела, като причинените
травматични увреждания със счупване на кости на ръката, оперативното
лечение, обездвижването на ръката са наложили да ползва отпуск по болест,
довели са в дефицити в ежедневието, изпитване на болки и психични травми,
за продължителен период от време, дължимото от Община Варна обезщетение
следва да бъде определено над средния размер. В тази връзка настоящият
състав препраща към практиката, цитирана от Окръжен съд – Варна и приема,
че предявените от В. Т. искове по чл. 49 от ЗЗД за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат уважени в пълен
размер. Основателни са и обусловените от тях искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на законната лихва върху обезщетенията.
Предвид съвпадането на изводите на първата и на въззивната инстанция
относно предявените искове, обжалваното решение, следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала заплащане на разноски в
10
настоящото производство, които, съгласно представените договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, са в размер на 2
000лв. Направеното от въззивника искане по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност е
неоснователно. Съдът е запознат и съобразява решение С-438/22 на СЕС,
както и практиката на ВКС, с които се приема, че при произнасяне по искане
по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради
прекомерност съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа размери, които могат да служат само
като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение. В случая предвид фактическата и правна сложност на
делото, защитавания материален интерес и извършената от процесуалния
представител на въззиваемата страна работа, настоящият съдебен състав
намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 2 000 лв. е справедливо и
разноските за него следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна
В. Т., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 461/25.04.2025г. по гр. д. № 2362/2024г.
на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, да заплати на В. Д. Т., ЕГН **********, с
адрес в гр. Варна, бул. „Мария Луиза“ № **, ет. *, направените разноски във
въззивното производство в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11