№ 3505
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА
МАРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА СТ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20251110209396 по описа за 2025
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
П. Х. Н. от гр. София е обжалвал наказателно постановление /НП/ №25-4332-
009626 от 12.05.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР, с искане за отмяната му като
незаконосъобразно. Твърди, че по време на деянието, както посочил и на контролните
органи при проверката, той страдал от уртикария по врата и гърдите и според
медицинските стандарти било противопоказано при остра фаза засегнатите места да
бъдат подлагани на натиск, триене или каквото и да е било съприкосновение с груби
материи, тъй като обривите били болезнени, предизвикват парене, а било възможно и
да кървят, но тези възражения не били отчетени и АУАН бил съставен.
В съдебно заседание, жалбоподателят и негов защитник не се явяват, както и не
пледират.
Наказващият орган чрез юрк. *** оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени изискванията на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
относно компетентностите. От показанията на разпитаните свидетели се установили
признаците от състава на административното нарушение, което било правилно
квалифицирано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С НП на П. Х. Н. е наложена глоба, в размер на 50 лева, за това, че на
09.04.2025г., около 19:35ч. в гр. София по ул. „Околовръстен път“ управлява лек
автомобил „***“ с рег.№****, посока на движение от с. Казичене към АМ „Тракия“,
без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила и водачът е сам
в МПС – нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
НП е издадено въз основа на АУАН серия GA №3981154/09.04.2025г.
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка /АНП/ по
издаване на обжалваното НП и приложени към жалбата писмени доказателства –
амбулаторен лист за преглед на П. Х. Н. №25153D062D85 от 02.06.2025г., според който
е констатиран наличие на уртикариален обрив с различна големина по врата и гърдите
и посочени противопоказания за носене на стегнати дрехи, груби и изкуствени
материи, ортопедични колани и колан при управление на МПС.
Разпитани по делото са свидетелите Е. В. С. – актосъставител и С. Д. С. –
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които на
09.04.2025г. по време на дежурството си правили обход на маршрута и в около 19:30
часа се движили по ул. „Околовръстен път“. Забелязали лек автомобил „***“, което се
движило посока от с. Казичене към АМ „Тракия“, водачът на което не бил поставен
обезопасителен колан по време на управлението, с какъвто било оборудвано МПС.
Първоначално се движили след автомобила, а след това се изравнили успоредно с него
и имали добра видимост, като отново видели, че водачът е без обезопасителен колан.
Спрели го с подаване на звуков и светлинен сигнал и на място за констатираното
нарушение му съставили АУАН. Нямат спомен за възражения от страна на водача,
както и за обстоятелства, които да налагат да е без обезопасителен колан.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът, при проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, установи
наличие на задължително съдържание по чл.42 от ЗАНН. При съставяне и предявяване
на акта са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. АУАН е съставен
от оправомощено лице със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи.
НП е издадено от компетентен орган, упълномощен със заповед №8121з-
2
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи по т.3.6. НП и е с идентично
съдържание с АУАН, със задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Констатациите в акта и НП се установиха от показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът възприема като единни и незаинтересовани.
Жалбоподателят не оспорва тези констатации, като признава в жалбата, че не е бил
поставил обезопасителен колан, с какъвто е оборудвано МПС, като излага медицински
причини, свръзани с негово заболяване и издаден за това амбулаторен лист.
Съдът, намира че жалбоподателят в чиято тежест беше да докаже противното
на констатациите в акта не стори това, предвид, че амбулаторния лист, приложен към
жалбата, на който се уповава Н. е от 02.06.2025г., което е около два месеца след
установяване на нарушението, та даже и след издаване на НП и неговото връчване.
Това поражда съмнения за снабдяване с този амбулаторен лист само за целите на това
производство, при издадено направление за преглед от специалист именно от
27.05.2025г., когато на Н. е връчено НП. На практика от амбулаторния лист, няма
доказателства за състоянието на жалбоподателя към датата на извършване и
констатиране на нарушението – 09.04.2025г., поради което не може да бъде възприет за
годно доказателство именно за относимия период. Затова не може да се прие, че за
жалбоподателя са налице изключенията, визирани в чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП за лица,
които могат да не използват обезопасителен колан – лицата, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан.
Така, категорично се доказа извършеното от Н. нарушение на чл.137а, ал.1 от
ЗДвП.
Правилно, наказващият орган е наложил предвиденото наказание за това
нарушение – глоба от 50 лева по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, действаща към датата на
деянието като по-благоприятна с оглед на правилата на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗАНН.
При изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
При този изход на делото, в полза на учреждението и организацията, чийто
орган е издал НП – ОПП - СДВР следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, тъй като наказващият орган се представлява от юрк. ***, на осн.
чл.63д, ал.4 от ЗАНН. При определяне на размера по чл.63д, ал.5 от ЗАНН, съдът
отчете разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ /действаща към момента, тъй като измененията от
ДВ, бр.53/2025г. са в сила от 01.10.2025г. и предвиждат по-високи възнаграждения за
защита в производства по ЗАНН/, съобрази липсата на фактическа и правна сложност
на делото, бързо приключилото разглеждане в едно съдебно заседание и извършените
процесуални действия от юрк. ***, което обосновава минималния размер от 80 лева на
юрисконсултското възнаграждение, а жалбоподателят следва да бъде осъден да го
3
заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №25-4332-009626 от
12.05.2025г. на Началник Сектор ОПП-СДВР като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя П. Х. Н. с ЕГН ********** да заплати на
учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – ОПП - СДВР
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4