№ 8269
гр. С, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110153012 по описа за 2024 година
Производството е образувано по иска молба от С. М. Ц. срещу „.........“ ЕООД, с която
предявява иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати
сумата в размер на 27678,16 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата й книжка след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за
периода 18.06.2024 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, след допуснато увеличение на иска по чл. 214, ал. 1
ГПК с протоколно определение от 09.04.2025 г.
Ищцата излага твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение
въз основа на сключен на 22.04.2024 г. трудов договор, като е изпълнявала длъжността
„Старши разработчик на .........”. С допълнително споразумение от 15.05.2024 г. е изменено
трудовото й възнаграждение. Договорът бил сключен със срок за изпитване 6 месеца в полза
на работодателя, като последният е упражнил правото си да го прекрати на основание чл.
71, ал. 1 КТ, считано от 18.06.2024 г. Твърди се, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение трудовата книжка се е намирала в ищеца, но ответникът не
предоставил необходимите данни, за да може тя да я изпрати на работодателя, който да я
оформи. Сочи се, че на 16.07.2024 г. ищецът е изпратил трудовата си книжка на ответника
по куриер, като същата била получена на 17.07.2024 г. На 17.08.2024 г. ищецът изпратил
покана до ответника за връщане на трудовата книжка и изплащане на дължимото
обезщетение. Ищецът твърди, че е получил трудовата си книжка обратно на 21.08.2024 г.,
тоест – два месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, поради което в негова
полза е възникнало правото да получи обезщетение за незаконното задържане. Посочва, че
законът презумира настъпилите от задържането вреди с оглед невъзможността да получава
обезщетения за безработица. Моли за уважаване иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва
исковата претенция като неоснователна. Не оспорва, че на 22.04.2024 г. между страните е
бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът е назначен на длъжността „Старши
разработчик на .........”; че на 18.06.2024 г. е издадена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, връчена на 22.06.2024 г., че трудовата книжка е получена в офиса на
ответника на 17.07.2024 г., както и че трудовата книжка е връчена на ищеца с куриерска
фирма на 21.08.2024 г. Излага твърдения, че на 17.06.2024 г. на ищеца е изпратена заповед за
1
прекратяване на трудовото правоотношение, като е помолил ищеца да потвърди
получаването й. Твърди, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 22.06.2024
г., на която дата е потвърдено получаването на уволнителната заповед. Поддържа се, че още
на 18.06.2024 г. ответникът е указал на ищеца да изпрати трудовата си книжка за оформяне
на доставчика на пейрол услуги на дружеството – „...........“, осъществяващо дейността си в
страната чрез „..........“ ЕООД. В тази връзка поддържа, че ищецът е изпаднал в забава да
предостави трудовата си книжка за оформяне. Поддържа, че трудовата книжка на ищеца е
оформена още на 17.07.2024 г., но ищецът не се е явил да я получи обратно. Моли за
отхвърляне на иска. Прентендира присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да възникне правото на парично обезщетение за причинени имуществени вреди на
работник или служител вследствие на незаконното задържане на трудовата му книжка, след
като трудовото правоотношение е било прекратено, следва да са налице следните
предпоставки: трудовото правоотношение да е прекратено; работникът в изпълнение на
задължението си по чл. 348, ал. 3 КТ да е представил, съответно предал на работодателя
трудовата си книжка за вписване на обстоятелствата, свързани с прекратяване на трудовото
правоотношение; работодателят да е задържал незаконно трудовата книжка на ищцата, като
отказва да й я върне доброволно или възпрепятства да я получи своевременно след
прекратяване на трудовото правоотношение и претърпени от ищцата имуществени вреди,
които следва да са в причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
работодателя или негови служители.
С доклада по делото е отделено за безспорно между страните, че на 22.04.2024 г. между
страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищцата е била назначена на
длъжността „Старши разработчик на .........” с месечно брутно трудово възнаграждение в
размер на 13205,23 лева. Със заповед на работодателя от 18.06.2024 г. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ като в заповедта е
вписано да се оформи трудовата й книжка. Не е спорно, че заповедта за прекратяване е
връчена на служителя на 22.06.2024 г.
Съгласно дадените в ТР № 1/02.12.2019 г. по т.д. № 1/2019 г. на ОСГК на ВКС
разяснения при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на
труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя
възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването и да предаде
трудовата книжка на работника или служителя. Двете задължения са свързани и обусловени
и следва да се изпълнят „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня
на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако трудовата книжка се намира в държане
на работодателя в деня на прекратяване на трудовото правоотношение, те стават изискуеми.
В случай че тя се намира в служителя, работодателят следва да изпълни тези свои
задължения в деня, в който му е предадена. Ако по някаква причина работодателят не
изпълни в същия ден задълженията си, той изпада в забава. След като я получи,
работодателят следва да попълни данните и да я предаде на работника или служителя
незабавно, в деня на предоставяне на трудовата книжка. Ако забави вписването, от деня на
предоставяне на трудовата книжка той дължи обезщетение по чл. 226 ал. 2 КТ поради
незаконно задържане на трудовата книжка. Съгласно т. 12 от ТР № 4 от 5.04.2006 г. на
ОСГТК на ВКС по т. д. № 4/2005 г. – „задържането на трудовата книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено, е една от формите на нарушение на
задълженията по трудовия договор между страните“.
Страните не спорят, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
трудовата книжка на ищцата се е намира в нейно държане. Когато трудовата книжка се
съхранява от работника или служителя, какъвто е и настоящият случай, съгласно чл. 2, ал. 4
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж работодателят следва в петдневен срок
от прекратяване на трудовото правоотношение да поиска от работника или служителя да му
2
предостави трудовата си книжка за вписване настъпилите изменения в трудовото
правоотношение. Ако работникът или служителят предаде трудовата си книжка на
работодателя след деня на прекратяване на трудовото правоотношение, задълженията на
работодателя да я оформи и предаде ще станат изискуеми в деня, в който тя му е предадена.
Ако по някаква причина работодателят не изпълни в същия ден задълженията си, той изпада
в забава. На 18.06.2024 г. ответникът е издал Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните от 18.06.2024 г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Видно от
приложената имейл кореспонденция между страните, ответникът е поканил с имейл от
18.06.2024 г. ищцата да изпрати трудовата си книжка по куриер до „..... АС, бул. ....... С 1000,
С Център, България“. В същия имейл ответникът е посочил, че след вписване на
обстоятелствата по прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка ще бъде
върната на ищцата по куриер в рамките на три работни дни от получаването й. С имейл от
24.06.2024 г. ищцата е поискала данни за лице за контакт и телефонен номер, за да изпрати
трудовата си книжка по куриер. На 01.07.2024 г. ответникът е върнал имейл до ищцата, в
който отново е посочил адрес за получаване без конкретизиране на име и телефон на
получателя. С имейл от 01.07.2024 г. ищцата повторно е помолила ответника да получи
исканите данни, като на 04.07.2024 г. служител на ответника е отговорил на имейла,
посочвайки Анета Деянова за получател и телефонен номер. При наличие на всички
необходими данни за изпращане на трудовата книжка по куриер от страна на служителя, тя е
получена в офиса на ответника на 17.07.2024 г., респ. на третото лице – помагач.
Ответникът по делото не оспорва, че трудовата книжка на ищцата не е била оформена
в деня, в който е предадена на работодателя /17.07.2024 г./ и незабавно да е върната на
ищцата, а й е връчена с куриерска фирма на 21.08.2024 г. Поради неизпълнението от страна
на работодателя на посочените в чл. 350 КТ задължения за вписване на данните, свързани с
прекратяване на трудовото правоотношение и за незабавно предаване на трудовата книжка,
която е надлежно и своевременно оформена, вкл. по пощата или предадена на определено от
служителя лице, е налице незаконно задържане на трудовата книжка. Съгласно т. 2 от
тълувателното решение за работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.
226, ал. 2 и ал. 3, изр. второ КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето
й, когато тя се съхранява от работника или служителя, до предаването на трудовата книжка,
съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, според която когато трудовата книжка не бъде получена от работника или
служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи
лично. Трудовата книжка може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено
от служителя лице само ако за това има писмено съгласие.
По делото няма наведени твърдения, респ. – не са представени доказателства в тази
насока, ответникът да е поканил ищцата с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи
лично трудовата си книжка. Напротив, с имейл от 16.08.2024 г., изходящ от ответника,
адресиран до ищцата, работодателят е поискал директно да изпрати по куриер оформената
трудова книжка на посочен от ищцата адрес. От своя страна, ищцата е отговорила на имейла
на 19.08.2024 г., посочвайки като личен адрес „гр. С, ул. „77-ма“, ет. 1, ап. 2, п.к. 1434“.
Следователно, неизпълнявайки задължението си да оформи трудовата книжка незабавно в
деня на предаването й на ищцата, работодателят се е поставил в забава, считано от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й – 17.07.2024 г., до връщането й на
21.08.2024 г.
Изпълнението на задължението на работодателя незабавно да върне трудовата книжка
е от значение за упражняване на трудови и осигурителни права на работника или служителя,
следващи прекратяването на трудовото правоотношение. Неправомерното задържане на
трудовата книжка може да доведе до ограничаване на конституционното право на труд,
защото без нея работникът или служителят не може да постъпи на друга работа, както и до
ограничаване на негови социалноосигурителни права с оглед невъзможността да получава
обезщетения за безработица. Непредаването на трудовата книжка на работника от страна на
работодателя препятства работника да постъпи на работа при друг работодател, съответно –
3
да реализира трудов доход.
С оглед изложеното ответникът дължи обезщетение в размер на определеното в чл.
226, ал. 3 КТ, без да се доказват вреди от несвоевременното предаване на трудовата книжка.
Вредите са презумирани от самия законодател и са нормативно определени в разпоредбата
на чл. 226, ал. 3, изр. второ КТ – същите са само имуществени и се съизмерват с брутното
трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка. Не е необходимо
нарочното им доказване от работника или служителя освен ако възникне спор по този
въпрос, какъвто в случая не е налице ( така в решение № 335/07.07.2003 г. по гр.д. №
3118/2001 г. на ВКС, III г.о). Независимо от това по делото е представена справка от ТД на
НАП С за периода 17.06.2024 г. до 07.02.2025 г., от която се установява, че С. М. Ц. не е
полагала труд по трудов договор през процесния период.
По делото е изслушано и прието заключението по съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като компетентно изготвено. Съгласно заключението обезщетението
по чл. 226, ал. 3 КТ за два месеца възлиза на стойност 27678,16 лв., а обезщетението на
дневна база следва да е в размер на 691,95 лв. за месец юни, 2024 г.; 601,70 лв. за месец юли,
2024 г.; 629,05 лв. за месец август, 2024 г.
В случая работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 3 КТ, считано от деня на
предоставяне на трудовата книжка за оформянето й – 17.07.2024 г., до връщането й на
21.08.2024 г., което според заключението на съдебно – счетоводната експертиза изчислено на
база стойностите на среднодневното възнаграждение за месец юли и август, 2024 г. възлиза
на 15425,38 лева, до който размер исковата претенция следва да бъде уважена, а за разликата
до пълния предявен размер – да се отхвърли.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 05.09.2024 г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира присъждането на заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1320 лева, от което съразмерно на уважената част от иска следва да му се присъди сумата
735,65 лева.
Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5867,50
лева, но е представил доказателства за заплащането на 3000,00 лева съгласно преводно
нареждане от 27.01.2025 г., с оглед което съдът счита за доказани разноските до този размер.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
съдът счита за основателно предвид несъответствието между платеното от ответника
адвокатско възнаграждение и правната и фактическа сложност на делото. Съгласно
постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., съдът има право
да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
съобразно предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на
адвокатските услуги. Ето защо съдът съобразявайки извършената от процесуалния
представител дейност в защита интересите на ответника и размера на защитавания интерес,
счита че възнаграждение в размер на 2000,00 лева отразява реалната цена на положения от
процесуалния представител на ответника труд по делото. Независимо, че с нормата на чл.
359 КТ законодателят е освободил работниците и служителите, ищци по дела за трудови
спорове, каквото е и настоящото, от заплащането на дължимите държавни такси и разноски
за съдебното производство, независимо от изхода на делото, същите не са освободени от
репариране разноските на ответника, при отхвърляне на исковете, поради което ищецът
следва да бъде осъден да заплати съразмерно с отхвърлената част от иска сумата 885,37 лева
за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
Софийски районен съд сумата 617,02 лева за държавна такса и 195,06 лева за депозит за
вещо лице по ССчЕ, дължима върху уважената част от иска.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК, разноските за държавна такса и за
4
възнаграждение за вещо лице дължими върху отхвърлената част от иска следва да останат за
сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „.........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. ....... да
заплати на С. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ........., на основание чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3
КТ сумата от 15425,38 лева, представляваща обезщетение за незаконно задържане на
трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника за
периода 17.07.2024 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва от 05.09.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 735,65
лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15425,38 лева до пълния
предявен размер от 27678,16 лева и за периода от 18.06.2024 г. до 16.07.2024 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. ........., да заплати на .........“ ЕООД,
ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. С, бул. ....... на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 885,37 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА .........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление гр. С, бул.
....... да заплати по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 617,02 лева за
държавна такса и 195,06 лева за депозит за вещо лице по ССчЕ.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника – „..........“ ЕООД, ЕИК ...........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5