М О Т И В И
към
присъда № 260012/21.10.2020г.
по н.о.х.д. № 182 по описа на Добричкия районен съд за 2020г.
Срещу
подсъдимия А.Л.Д. ЕГН **********
е повдигнато обвинение за това, че в периода от 19.07.2018г. до
26.09.2018г. в гр. Д., в условията на продължавано престъпление противозаконно унищожил чужди движими вещи на сграда за обществено хранене снек
- бар „***“ с административен адрес: гр. Д., ЖК „***”, собственост на И.И.И. ***, като е извършил следните
деяния:
на 19.07.2018г. в гp. Д., противозаконно унищожил чужди движими вещи - счупил 1 бр. стъклопакет
на ляво крило на входна врата с размер 65/195см, на стойност 36.00лв. и 1 бр.
предно витринно стъкло с размер 165/270см, на стойност 94.90см, на обща
стойност 130.90лв.;
на 06.09.2018г. в гр. Д., противозаконно унищожил
чужди движими пещи - счупил 1 бр. ПВЦ - плоскост на входна врата с размер 70/170см на стойност
14.90лв.;
на 24.09.2018г. в гр. Д., противозаконно унищожил чужди движими вещи - счупил 1 бр. стъкло на
витрина с размер 165/270см, на стойност 94.90лв;
на 26.09.2018г. в гр. Д.,
противозаконно унищожил чужди движими вещи - счупил 1 бр. стъкло на витрина с размер 165/270см, на
стойност 94.90 лв., като общата стойност на
противозаконно унищоженото имущество възлиза на 335.60 лв. – престъпление по чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. 26
ал. 1 от НК.
Преди
даване ход на съдебното дирене процесуалният представител на подсъдимия е
направил искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава
Двадесет и седма от НПК, което като процесуално допустимо, е прието от съда,
като по делото е проведено съкратено съдебно следствие.
В
съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия
А.Л.Д. правата му съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че
съответните доказателства от досъдебното производство и направените
самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда при
постановяване на присъдата.
Подсъдимият
заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът
като намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на
съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на
подсъдимия, като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на
досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В
съдебно заседание представителят на ДРП поддържа повдигнатото обвинение и
предлага подсъдимия да бъде признат за виновен в извършването на вмененото му
престъпление.
Представителят
на ДРП предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума, а именно пробация за
срок от десет месеца с първите две предвидени мерки – явяване пред пробационен
служител не по – малко от два пъти в седмицата и задължителна регистрация по
настоящ адрес.
Процесуалният
представител на подсъдимия А.Л.Д. се солидализира с искането на
представителя на държавното обвинение
След
преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства,
съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
1.ОТНОСНО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
А.Л.Д. на 19.07.2018г.
се прибирал към дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска
грижа „***“, в който живеел, въпреки, че бил навършил 18 години, находящ се в
гр. Д., ЖК „***. Прибирайки се минал покрай неработещото заведение „***“,
находящо се в гр. Д., до църквата „***“. Минавайки край заведението, ритнал с
крак и счупил едното /лявото/крило на входната врата на заведението, както и
предното витринно стъкло, двете на обща стойност 130.90 лева.
На 06.09.2018г. А.Л.Д.,
отново се прибирал към дом „***“, бил ядосан и минавайки покрай заведението „***“
започнал да блъска входната врата и с крак счупил долната част на странична ПВЦ
– врата на заведението, гледаща към училище „***“ на стойност 14.90 лева. Тези действия
били възприети от свидетеля С.К., охранител във „ФСБ“ СОТ, които охранявали
заведение „***“. Така свидетелят К. извикал на подсъдимия А.Л.Д. да спре, но
той се огледал и побягнал в посока към бившата болница „***“. Свидетелят го
подгонил и след около 100 метра го хванал и завел до заведение „***“, като
сигнализирал органите на полицията. Счупената ПВЦ – плоскост на входната врата
била на стойност 14.90 лева.
На
24.09.2018г. подсъдимият А.Л.Д. отново се прибирал към дом „***“ и отново
минавал покрай заведение „***“. Минавайки зад заведението, той вземал камък и
го хвърлил по витрина на заведението. По същото време в близост до заведението
била свидетелката И.И. и видяла, как Д. хвърлял камъни и счупил стъклената
витрина на заведението, на стойност 94.90 лева, след което същият избягал. На
мястото на произшествието пристигнали служители на ФСБ – СОТ. По – късно на
същия ден, около 18.00 часа И. видяла до дома за сираци „***“ в ЖК „***“ в гр.
Д., и разпознала лицето Д., което по –рано било счупило витрината на
заведението й. И. сигнализирала на тел. „112“.
На
26.09.2018г. А.Л.Д. отново се прибирал към дом „***“ и минавал покрай заведение
„***“. Минавайки покрай неработещото заведение Д., вземал и хвърлил камък по
стъклените витрини на заведението, като счупил стъкло на витрина на стойност
94.90 лева. Очевидец на това станал свидетелят А.Г., който по това време играел
с приятели в района, карайки тротинетка. Като видял Д., свидетелят Г. се
отдръпнал и се обадил по телефона на бащата на свидетелката И.И., който
сигнализирал тел. „112“.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебно – психиатрично –
психологична експертиза, подсъдимият А.Л.Д. страдал от лека умствена
изостаналост. Независимо от установения лек интелектуален и когнитивен дефицит
и твърденията на Д. за предхождаща деянията употреба на алкохол в периода от
19.07.2018г. до 26.09.2018г., той не е имал промени в психичната дейност с
характер на психоза и е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното, както и да ръководи постъпките си. Интелектуално – паметовите
възможности на Д. са в рамките на лека умствена изостаналост. Д. е могъл
правилно да възприема фактите, относно инкриминираното деяние, притежава
необходимия интелектуално – паметов капацитет, за да може да дава достоверни
обяснения по поставените му въпроси, ако желае и може да участва в
наказателното производство.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно – стокова експертиза, общата
стойност на унищожените вещи възлиза на 335.60 лева.
Описаната
фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия,
които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от
съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:
2.
ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ
При изложените
фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че А.Л.Д.
е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият, чрез действията си е унищожил чужди вещи,
които в резултат на оказаното върху тях въздействие са станали негодни за ползване
по първоначалното им предназначение.
Деянията, предмет на обвинителния акт са извършени от подсъдимия в
условията на продължавано престъпление, тъй като са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващото действие се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото.
От субективна страна, подсъдимият А.Л.Д. е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, като е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
3.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ
При
определяне наказанието на подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе
предвид следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е
длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършените от него
престъпления при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.
Предвиденото
наказание за извършеното престъпление по чл. 216
ал. 1
от НК е
лишаване от свобода до пет години.
Изложените
обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената
опасност на подсъдимия, преценката на смекчаващите и
отегчаващите вината обстяотелства, мотивираха съда да приеме, че
относимо и справедливо към извършеното от А.Л.Д. престъпление ще бъде налагането му на наказание пробация, в съответствие с разпоредбите
на чл. 58а от НК, поради което, съдът на основание чл. 216 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК във вр. с чл.
58а ал. 4
във вр. с чл. 55
ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК във вр. с чл. 42а ал. 1 и ал. 2
т. 1 и т. 2 от НК наложи
наказание “пробация”, изразяваща се в следните пробационни мерки:
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА с явяване
и подписване на подсъдимия пред пробационния служител при периодичност два пъти
седмично;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
Съдът намира, че така
определеното наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената
опасност на самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната
превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към
спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него
и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
4.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
С присъдата, съдът постанови приложеното по досъдебното производство
веществено доказателство – 1 брой CD – R – диск “Verbatim” да остане в кориците
на делото и да бъде съхранявано до нормативно установения срок за съхранение на
делото в архив, след което ДА СЕ УНИЩОЖИ.
5. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
На основание
чл. 189 ал. 3 от НПК, на подсъдимия А.Л.Д.
ЕГН **********, следва да бъде възложено да заплати
направените по делото разноски в размер на 879.26 лева по сметка на Първо РУ на
МВР - гр. Добрич.
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател:
/М.
Момчева/