О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1666 28.09.2017 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав, на двадесет и осми септември две хиляди и
седемнадесета година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Таня ЕВТИМОВА
мл.с. Сияна Д.
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия
Сияна Д.
въззивно
гражданско дело № 1340 по описа за 2017 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 30504/09.08.2017 г. от ищеца К.В.Д., ЕГН **********, със съгласието на своя
заместник попечител В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение № 1162/01.08.2017
г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 3970/2016 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е отхвърлил като неоснователни кумулативно съединените искови претенции на
ищеца К.Д. срещу ответниците „Уникредит Булбанк АД“, ЕИК *********, П.К.К., ЕГН
**********, Д.В.Д., ЕГН ********** и Ж.В.Д., ЕГН **********, за признаване за
частично унищожаема на едностранна упълномощителна сделка, обективирана в
пълномощно с рег. № 50608.02.2005 г. на нотариус Цвета Атанасова с рег. № 458
на НК и район на действие БРС, поради невъзможността на упълномощителя да
разбира или ръководи действията си, както и за установяване частичната
нищожност на договор за ипотека, обективиран в нотариален акт № 87, том I, рег. № 717, дело № 72/23.02.2005 г. на
нотариус Милена Илчева, вписана под рег. № 257 на НК и с район на действие БРС,
поради липса на съгласие и противоречие на закона. Със същото решение ищецът К.Д.
е осъден да заплати на ответника „Уникредит Булбанк“ АД разноски в размер на 1010 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ищецът
К.Д. обжалва изцяло първоинстанционното решение и излага доводи за неговата
неправилност и необоснованост, като постановено в нарушение на материалния
закон. Твърди се, че районния съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 32,
ал. 2 от ЗЗД, като не взел предвид, че специалната погасителна давност няма
приложение към процесния случай, тъй като от приетата по делото СМЕ се
установява, че невъзможността на ищеца-упълномощител да разбира и ръководи
действията си не е временна , а от момента на раждане до настоящия момент.
Навеждат се доводи, че в този смисъл атакуваната сделка е нищожна като сключена
при липса на съгласие. При изложените съображения, въззивникът моли за отмяната
на първоинстанционния акт и решаване на спора по същество с решение, с което
предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез адвокат Гергана Стоянова от
БАК, със съдебен адрес:***, е подала отговор на въззивната жалба, с който
изразява становище, че същата е неоснователна, а обжалвания съдебен акт –
законосъобразен и правилен, като излага подробни съображения по оплакванията,
релевирани от въззивника. Твърди се, че доводът за неприложимост на чл. 32, ал.
2 от ЗЗД и института на кратката 3-годишна погасителна давност към процесния
случай противоречи на постановената по въпроса задължителна практика на ВКС по
реда на чл. 290 от ГПК. Въззиваемият намира крайния извод на районния съд за
справедлив, предвид обстоятелствата по делото, сочещи, че лицата, на които е
възложена защитата интересите на недееспособния са знаели за сделките и участвали
при сключването им, но не са предприели своевременно действия за
предотвратяване настъпването на последиците от тях.
Настоящият състав намира, че постъпилата
въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има правен интерес от
обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
С въззивната жалба е направено искане за
освобождаване от дължимите държавни такси и разноски с правно основание чл. 83,
ал. 2 от ГПК, подкрепено с представена молба-декларация. По направеното искане
приложение намира приетото по т. 12 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС - че
„искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на
съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати
държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора
по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с
плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите,
когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да
може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава
от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до
приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма
промяна в обстоятелствата." При положение, че ищецът-въззивник е освободен
от задължението за заплащане на държавни такси по делото с определение №
4530/12.07.2016 г. на Районен съд – Бургас по гр.д. № 3970/2016 г. и доколкото
не са установени променени обстоятелства досежно това произнасяне на съда към
момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, съгласно цитираната т. 12
от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, съдът не дължи повторно произнасяне по молба с
правно основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
По делото е върната призовка за насроченото с
разпореждане на съда открито съдебно заседание по делото до въззиваемата страна
– П.К.К., като призовкарят Иринка Пенева при БРС е направил отбелязване, че по
сведение от съседка, лицето от години не живее на посочения по делото адрес в
гр. Бургас, ул. „Македеония“ № 11, вх. 3, ет. 1, ап. 2. Съдът, като констатира,
че по делото се съдържа друг съдебен адрес ***, на който страната е надлежно
призовава, като последния път по реда на чл. 47 от ГПК при събрани сведения, че
лицето не живее там, намира, че призоваването и връчването на страната следва
да се извърши и на посочения адрес в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, а след
извършена служебна справка за лицето в НБД „Население“, и на неговия настоящ
и/или постоянен адрес.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 30504/09.08.2017 г. от К.В.Д., ЕГН **********, със съгласието на
своя заместник попечител В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу решение №
1162/01.08.2017 г. на Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 3970/2016 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 1340/2017 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 12.10.2017 г. от 10,40 часа.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ служебна справка за настоящ и постоянен адрес на лицето П.К.К. от НБД „Население“.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ повторно
призовка и съобщение на ответника по частна жалба П.К.К. на служебно установения
настоящ и постоянен адрес, както и на посочения по делото в гр. Бургас, ж.к.
„Изгрев“, бл. 25, вх. 9, ет. 1, ап. 1.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.