№ 151
гр. Варна , 13.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100501787 по описа за 2020 година
Производството е по реда на член 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 22921/27.10.2020 г., подадена от Д. С. Д., чрез адв.
Цветан Банков, с искане да бъде изменено в частта за разноските Решение № 979/28.09.2020
г. по настоящото дело. Молителят сочи, че присъдените в негова полза разноски следва да
бъдат съобразени с минималните размери, определен при действието на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения след изменението
с решение на ВАС, публикувано в ДВ бр. 68/31.07.2020 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор вх. № 277/07.01.2021 г. от
насрещната страна Областна дирекция на МВР гр. Варна, чрез юриск. Богдана Йорданова, с
който изразява становище за неоснователност на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в
законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е сезиран с
въззивна жалба от Областна Дирекция НА МВР - ВАРНА, чрез ю.к. Йорданова, против
Решение № 2012 от 28.05.2020 година, постановено по гр.дело № 17 635/2019 година на
ВРС, с което съдът е уважи предявения иск и е осъдил въззивника да заплати в полза на Д.
С. Д. сумата от 658.56 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд - 84 часа, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляването на положен нощен труд, с коефициент 1.143, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 28.10.2019г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР; сумата от 31.67 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до 28.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ; сумата от 200 лева,
представляваща извършени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 250 лева в полза на ВРС, представляваща дължимата държавна
такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
С Решение № 979/28.09.2020 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил
1
обжалвания първоинстанционен акт. В резултат на това произнасяне е присъдил разноски за
платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция в полза на Д. С. Д. в размер
на 100 лв.
Пред въззивната инстанция молителят е представил списък на разноските по чл. 80 от
ГПК, с който претендира присъждането им в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение. Извършването на разноски се установява с приложен към списъка договор
за правна защита и съдействие от 18.09.2020 г.
С оглед датата на приключване на устните състезания - 21.09.2020 г. към този
момент приложима е била разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата в редакцията й след
изменението, обн. в ДВ бр. 68/31.07.2020 г., в сила от същата дата, въз основа на което
следва да бъде определено дължимото в полза на въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение. Предмет на разглеждане са били главен иск за заплащане на сумата от
658.56 лв, представляваща незаплатено дължимо възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд през периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., както и сумата от 31.67 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от
01.01.2017 г. до 28.10.2019 г. При този обжалваем интерес настоящият състав приема за
неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, доколкото същото е в размер, под установения минимум с
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С Решение № 979/28.09.2020 г. са присъдени разноски в размер на 100 лева, поради
което следва да бъде присъдена в полза на въззиваемия разликата между пълния размер на
дължимите разноски и присъдените такива, възлизаща на 200 лева.
Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна и решението следва да се измени в частта
за разноските.
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 979/28.09.2020 г., постановено
по в. гр. дело № 1787/2020 г. по описа на ВОС в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********, допълнително сума в размер на 200
/двеста/ лева, представляваща разликата между присъдените с Решение № 979/28.09.2020 г.
разноски в размер на 100 лева до пълния размер от 300 лева на дължими такива за
производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3