Решение по КНАХД №1420/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Г. Д. от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба от Р. М. Р., с **********, с адрес [населено място], ул „17-та“ № 6, чрез адв. А. Б., против Решение № 503 от 12.05.2025 г. на Пловдивски районен съд, XXIV наказателен състав, постановено по а. н. дело № 1758 по описа на същия съд за 2025 г., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 24-1030-009455/20.11.2024 г. на началник група към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 18 точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

С жалбата се иска отмяна на оспорения акт и постановяване на решение, с което да бъде отменено процесното наказателно постановление. В о.с.з. страната не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – началник на група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [област], не взема конкретно становище относно допустимостта и основателността на касационната жалба.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [област] дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства и въведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

П. Р. съд – [област] е обжалвано НП №24-1030-009455/20.11.2024 г. на началник група към ОД на МВР [област], Сектор „Пътна полиция“, въз основа на АУАН серия GА № 1382427/25.09.2024 г., с което на Р. М. Р., на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лв. и и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон и са отнети общо 18 точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:

На 02.07.2024 г. в 14:35 часа в [населено място], [улица]до № 248, с посока на движение от юг към север, жалбоподателят управлява лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ“ с рег.№ [рег. номер], собственост на М. Р. Р., със скорост 109,44 км/ч, при максимална разрешена скорост за движение в населено място от 50 км/ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %. Наказуема скорост 106 км/ч. Наказуемо превишение 56 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство CELERITAS MVD 2020 и фиксирано в снимков материал № 002849. Направен е извод, че с това деяние Р. виновно е нарушил чл. 21, т. 1 от ЗДвП.

Във връзка с горното от страна на св. З. Н. Г., на длъжност полицейски инспектор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР [област], били предприети действия по откриване собственика на МПС, при което се установило, че това е жалбоподателят Р. М. Р.. На 21.08.2024 г. М. Р. Р. попълнил Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл. 188 от ЗДП, в която посочил, че в качеството си на собственик на МПС с рег. № [рег. номер] на процесните дата и час, а именно 02.07.2024 г. в 14:35ч. автомобилът се е управлявал от Р. М. Р.. В тази връзка на жалбоподателя била изпратена покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), с посочени в нея дата, час и място, получена от него на 18.09.2024г. На 25.09.2024г. полицейскияинспектор на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя съставил АУАН серия GA, № 1382427/25.09.2024г. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и препис от същия бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 25.10.2024г., който го подписал, а в графата за възражения посочил, че няма възражение. Срещу съставения АУАН не било депозирано писмено възражение.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета и възпроизведена в издадено НП.

Районният съд е приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което е бил санкциониран. В мотивите на решението му са изложени подробни мотиви защо се счита, че не са налице съществени процесуални нарушения, както и защо се приема че случаят не е маловажен.

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС [област] са неоснователни.

Обосновано при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспореното НП, първоинстанционният съд е констатирал, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителя и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление против Р., което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. НП съдържа ясно и недвусмислено описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, т.е. налице са както фактическите, така и правните основания, послужили като основание за неговото издаване.

В приложения по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е посочена дата на използване на техническото средство, именно 02.07.2024 г. (която е и датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка). Регистрационният номер на протокола е от дата 04.07.2024 г., което е регистрация в деловодната система и следва датата на проверката – 03.07.2024 г. В протокола са надлежно попълнени номер и вид устройство, с което е установено процесното нарушение, начало и край на работа, като часът на заснемане на нарушението, също е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС 09.00. -18.00ч.

Касационната инстанция намира за необосновани твърденията на касационния жалбоподател, по отношение на мястото на извършване на нарушението, съотнесени към приобщената по делото снимка с посочени географски координати и административния адрес в протокола за използване на АТСС.

От представения по делото Протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., с попълнени основните реквизити, може да се направи извод относно работата на техническото средство, с което е регистрирано нарушението в конкретния случай. Контролираните МПС са с посока на движение от юг към север, отдалечаващи, за времето от 09ч. до 18ч. Протоколът е официален свидетелстващ документ, който се полза с материална доказателствена сила и удостоверените с него обстоятелства следва да се приемат за доказани. По преписката е приложена и снимка на разположението на уреда съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но настоящия съдебен състав счита, че дори и да не е представена такава снимка, не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Не се споделят от настоящата инстанция възраженията на касатора, че снимката била негодна. От снимковия материал достатъчно ясно се вижда номерът на автомобила, който се разчита от АТС, и не е необходимо същата да е цветна, тъй като са ирелевантни за нарушението цвета на автомобила или неговата марка.

Също така по отношение на наличието на други автомобили на снимката, съдът намира, че въпросният модел техническо средство, с което е заснето нарушението, засича с камера с насочващ лъч върху номера на автомобила скоростта на същия, поради което е без значение дали има части от други автомобили върху статичното изображение. Това е видно и от характеристиките на процесната камера и от приложения протокол от проверка № 145-СГ-ИСИС от 17.102.2024 г. според които видът на камерата е с конфигурация [Наименование]км - CTX, която покрива до четири ленти за движение.

Не може да се сподели довода на касатора, че в решението на РС [област] не са обсъдени всички възражения. При внимателен прочит на касационната жалба се установява, че изложените в нея възражения са идентични с тези, направени пред въззивния съд. Същите вече са били обсъдени и разгледани в мотивите на въззивното решение, поради което касационната инстанция не следва да се произнася повторно по тях.

Същевременно въззивният съд е положил процесуални усилия за изясняване на фактическата обстановка, приобщени са по делото всички писмени и гласни доказателства, които са съотносими по казуса. Изложените подробни мотиви от първата инстанция се споделят изцяло и няма да бъдат преповтаряни, като съдът препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения.

Изложеното до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд [област], XXIII касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 503 от 12.05.2024 г. по АНД № 1758/2024 по описа на Районен съд- [област], XXIV н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест