№ 116
гр. Ямбол, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20242330101446 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от «Йеттел България» ЕАД,
против Й. И. К., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че
същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
В исковата молба се твърди, че „Теленор България“ ЕАД, сега „Йеттел България“
ЕАД и ответника са обвързани от облигационна връзка по договор за предоставяне на
мобилни услуги от *** г. На същата дата на ответника било предоставено за ползване на
мобилно устройство на преференциална цена и застрахователна полица от *** г.
Сочи се, че длъжникът не е изпълнявал задълженията си да заплаща в уговорените
срокове цената на предоставените услуги, лизинговите вноски които били фактурирани в
издадени фактури. Ответника дължал на ищеца сумата от общо 621,08 лв. – представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни за потребление на мобилни услуги,
неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, разликата между цената на устройството
без абонаментен план и преференциална цена по сключения договор за закупуване на
устройство на преференциална цена и дължима вноска за застраховка.
Ищецът подал за сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано
ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С
оглед на това,че заповедта за изпълнение на длъжника била връчена по реда и условията на
чл.47,ал.5 ГПК на заявителя на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК било указано,че може да
предяви граждански иск, поради което се предявява настоящият установителен иск.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му от съда особен представител адв. К. К.- ЯАК. Счита се, че предявените
искове били неоснователни и недоказани, като се развиват подробни съображения в тази
насока и се иска тяхното отхвърляне.
В с.з. ответника не се явява, като не се явява и назначения му от съда особен
представител.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че на *** г. между тях е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** за срок от 24 месеца.Между тях е уговорено заплащането на
абонаментен план по програма „***“, с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 36, 99 лв. с ДДС, а след изтичането в размер на 46, 99 лв. с ДДС. При
подписването на договора било предоставено устройство марка *** на цена в брой или обща
лизингова цена с абонаметния план в размер на 39, 99 лв. Стандартната цена на
устройството в броя, без абонамент възлизало на 349, 90 лв., като с остъпката от страндарта
цената била в размер на 309, 91 лв. Представени са и издадените фактури, цитирани от
ищеца, с настъпил падеж, както и общо потребление за мобилен/ фиксиран номер и
детайлно потребление за мобилен/фиксиран номер. Представени са ОУ на Теленор България
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на електронни съобщения, спогодба от
11.01.2018 г. сключена между КЗП и мобилния оператор, покана за доброволно плащане
адресирана до Й. К. от гр. Я..
От заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се установява,
че на база направените справки и изчисления било видно, че процесните фактури от *** г.,
05.01.2022 г., 05.02.2022 г., 05.04.2022 г. и 05.05.2022 г. и кредитно известие от 05.03.2022 г.,
били осчетоводени в „Дневник на продажбите“ по ЗДДС при ищеца и по тях нямало
извършени плащания. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 15.01.2024 г.,
размерът на дължимите суми, включващи месечни абонаменти, ползвани услуги извън
абонаментния план и неустойки, били общо в размер на 626, 07 лв., от които по фактура №
***/*** г. в размер на 42, 17 лв.; по фактура № *** г. в размер на 170, 20 лв.; хо фактура №
*** г. в размер на 43, 47 лв.; по кредитно известие № *** г. в размер на – 6,01 лв.; по фактура
№ *** г. в размер на 371, 25 лв. и по фактура № *** г. в размер на 4, 99 лв.
В. лице посочило, че спрямо съгласуваните условия с регулаторният орган,
неустойката била изчислена в общ размер на 138, 08 лв. за три месечни вноски и
възстановяване на част от разликата между най-ниския и най високия месечен абонамент. В
случай на предсрочно прекратяване на договор, клиентите които се били възползвали от
покупката на устройство на преференциална цена, дължали и част от остъпката, която били
получили в размер на 258, 26 лв. за съответстваща на оставащия срок на договора- 21.21
месеца.
Във фактура № *** г. , за периода 05.03.2022 г.- 04.04.2022 г. били таксувани услуги,
2
които не подлежели на облагане с ДДС, в размер на общо 371, 25 лв., от които застраховки в
размер на 4, 99 лв. и неустойки в размер на 366, 26 лв. От прекратяването на договорите на
25.11.2021 г. до момента по процесните договори нямало извършени плащания.
В о.с.з. в. лице поддържа представеното заключение, което било изготвено на база
справка в ищцовото дружество, като експертизата е приета като неоспорена от страните,
като съдът счита,че същата е обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата
правоспособност затова.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца
заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г.
на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 ЗЗД.
Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по
реда на чл. 415 ГПК. В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по оспорената ЗИ, а
именно, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договора, вкл. размера на
претенцията си.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска
обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договор за
предоставяне на услуги. Същия е валиден и поражда правни последици. Изпълнението на
задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът установява с
представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, използван
мобилен интернет и др. Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на
потреблението на абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана
неправомерно, отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги
ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни
задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите. Съдът приема в тази
насока предявения иск за доказан по основание, посредством представените фактури за
дължимите суми за процесния период и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е
представил доказателства, че сумите са недължими.
По претенциите за неустойки, съдът приема следното :
Законът за електронните съобщения урежда изрично случаите на недължимост на
неустойка в хипотези на безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни
услуги -в чл. 228, ал. 5 вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за
3
мобилни услуги в периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно
прекратяване на безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи
уговарянето на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което
има действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът
изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В процесния
случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като касае обезпечаването
на срочен договор извън посочените законови хипотези на недължимост на неустойка.
Искът за неустойка се основава на клауза в индивидуалния договор.Самото
прекратяване е уредено в Общите условия. Задължението за неустойка се предпоставя от
неспазване на задължение от потребителя, който в случая не е заплатил предоставените
мобилни телефонни услуги.Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е
упражнил правото си да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде
отправено към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване
на услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба
играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС
(Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г. по
т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до
приключване на съдебното дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен
достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия
състав, пораждащ задължение за неустойка. Ищецът не претендира договорения с клиента
размер на неустойката - сумата от стандартните за съответната програма месечни
абонаменти до края на срока на договора, а по-малък, договорен с КЗП.Следователно искът
следва да се уважи в претендирания размер.
Също така се претендират и обезщетение за вреди, настъпили от неизпълнението на
процесния договор, в настоящия за ползване на мобилното устройство и представляваща
разликата от цената на мобилното устройство в брой, без абонамент и заплатената от него
при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. В тази връзка следва
да се отбележи, че няма законова пречка да се уговарят отделни неустойки за различни
видове вреди от неизпълнението, както е в случая. Търси се само такава част от отстъпката
от цената на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги,
каквато е уговорката между страните. С оглед на това съдът приема, че неустойките са
начислени съобразно договорни клаузи.
В тази насока съдът, намира за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника , на посочените по горе основания.
По отношение размерът на претенцията, съдът приема, че от представените писмени
доказателства – фактури и заключението на ССЕ се установи, че за исковия период
ответника не е заплатил и дължи общо сумата от 626, 07 лв., представляваща главница, от
които- сумата от 36, 16 лв., дължими за период *** г.- 04.12.2021 г. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + *** от *** г., представляващи частично непогасено
4
задължение за абонаметна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги; сумата от 170, 20 лв., дължими за период 05.12.2021 г.- 04.01.2022 г. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *** от *** г., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги;
сумата от 43, 47 лв., дължими за период от 05.01.2022 г.- 04.02.2022 г. по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер + *** от *** г., от които сума в размер на 38, 48 лв.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за
мобилни услуги и сума в размер на 4, 99 лв. за застраховки; сумата от 371, 25 лв. дължими за
период от 05.03.2022 г.- 04.04.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +
*** от *** г., от които сума в размер на 366, 26 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги, от които сума в размер на 138, 08 лв., представляваща три месечни такси и сума в
размер на 228, 18 лв. за ***, представляваща разликата между цената на устройството без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на
устройството на преференциална цена; сума в размер на 4, 99 лв. дължима вноска за
застраховки, сума в размер на 4, 99 лв. дължими застраховки за период 05.03.3033-
04.04.2022 г.
С оглед гореизложеното исковете се явяват основателни и следва да се уважат.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи
съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. И. К., ЕГН ********** от гр..Я., ул. „ ***,
дължи на „Йеттел България“ ЕАД ( преходно наименование Теленор България ЕАД)
гр.София, ЕИК *** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
със съдебен адрес в гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Бачо Киеро“ № 5, вх. А, ет.4, ап.14, чрез
адв. З.- САК сумата от общо626, 07 лв., представляваща главница, от които- сумата от 36, 16
лв., дължими за период *** г.- 04.12.2021 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + *** от *** г., представляващи частично непогасено задължение за абонаметна такса
и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; сумата от 170, 20
лв., дължими за период 05.12.2021 г.- 04.01.2022 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** от *** г., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги; сумата от 43, 47 лв.,
дължими за период от 05.01.2022 г.- 04.02.2022 г. по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер + *** от *** г., от които сума в размер на 38, 48 лв., представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги
и сума в размер на 4, 99 лв. за застраховки; сумата от 371, 25 лв. дължими за период от
5
05.03.2022 г.- 04.04.2022 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер + *** от ***
г., от които сума в размер на 366, 26 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на услуги, от
които сума в размер на 138, 08 лв., представляваща три месечни такси и сума в размер на
228, 18 лв. за ***, представляваща разликата между цената на устройството без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за закупуване на устройството на
преференциална цена; сума в размер на 4, 99 лв. дължима вноска за застраховки, сума в
размер на 4, 99 лв. дължими застраховки за период 05.03.3033- 04.04.2022 г., в едно със
законната лихва от 15.01.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
ОСЪЖДА Й. И. К., ЕГН **********, да заплати на на „Йеттел България“ ЕАД, (
преходно наименование „Теленор България“ ЕАД) -гр.София , ЕИК *** гр.София
направените по делото разноски пред настоящата истанция в размер на 1205, 00 лв., както и
разноски по заповедното производство в размер на 505,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6