№ 20378
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110126236 по
описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата А. Й. Б. е предявила срещу „Т...“ ЕАД установителен иск с правна
квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с който се иска признаването за установено, че договор
за потребителски кредит №... от 26.07.2024 г. е недействителен поради противоречие със
закона.
Ищцата твърди, че между нея в качеството на кредитополучател и ответника е
сключен договор за потребителски кредит №... от 26.07.2024 г., по който дружеството й е
предоставило в заем сума в размер на 300 лв. при годишен лихвен процент от 47, 71 % и
ГПР от 55, 37 %, като тя следвало да заплати и застрахователна премия в размер на 292, 32
лв. По отношение на годишния лихвен процент сочи, че не е изрично посочено дали същият
е фиксиран или променлив. Сочи също така, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК за посочване на действителния размер на годишния процент на разходите, тъй като в
него не е била включена застрахователната премия от 292, 32 лв., с което се заобикаля и
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Изложени са и доводи за нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 11 и
т. 12 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск. Сочи, че липсват писмени доказателства за съществуването на
процесния договор за кредит. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже сключването на процесния договор за кредит, както и че същият е нищожен на
посочените в исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, че е спазил императивните законови изисквания
при сключване на договора.
Съдът е обявил на страните с доклада по делото, че служебно следи за
1
неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което им е предоставил
при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит № .. г., съгласно който ответното
дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 300 лв.
В договора е посочен и общ размер на застрахователна премия от 292, 32 лв. и общ размер
на кредита от 592, 32 лв. Съгласно чл. 9.1. от договора годишният лихвен процент е в размер
на 47, 71 %, а в чл. 10 от договора е упоменат годишен процент на разходите в размер на 55
37 %, при обща дължима сума в размер на 930, 15 лв., като в приложения погасителен план
е посочена главница в размер на 592, 32 лв. и възнаградителна лихва в размер на 337, 83 лв.
В приложения по делото стандартен европейски формуляр по отношение на сумата от 292,
32 лв. е посочено, че това е „BANK пакет 3 кредит+сметка (bill)_10—„. На л. 40 и
следващите по делото е приложен застрахователен сертификат на името на ищцата за
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т...“ ЕАД и
допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на
здравето“, предоставени от Mediguide International, съгласно който се дължи обща
еднократна дължима сума от 292, 32 лв.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Вещото лице е установило, че дължимите вноски за застрахователна премия в
общ размер от 292, 32 лв. са били разпределени на равни вноски като част от всяка вноска за
главница и върху така формирания общ размер на вземането е била начислявана
възнаградителната лихва, като по този начин е формиран и посоченият в договора годишен
процент на разходите от 55, 37 %. Вещото лице е направило и допълнително изчисление,
при което като главница е взело предвид единственото отпуснатата сума в размер на 300 лв.,
без да включва сумата от 292, 32 лв. в главницата, като при това изчисление се получава
годишен процент на разходите в размер на 252, 75 %.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение, е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, че уговорената сума е била предадена на ищеца, поради което
договорът се счита за сключен.
На първо място следва да се посочи, че главницата по един договор за заем е
единствено предоставената на заемателя парична сума за ползване, като в разглеждания
случай неправилно ответното дружество включва в главницата и застрахователната премия.
Последната представлява отделно вземане с различно правно основание и не е част от
главницата. Включването й към главницата на практика води до заобикаляне изискванията
на закона относно максимално допустимия размер на годишния процент на разходите
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като изкуствено повишава размера на главното вземане, а
същевременно от разходите по кредита привидно отпада цяло перо каквото е
застрахователната премия. Това се вижда ясно от заключението на вещото лице, съгласно
което ако застрахователната премия се включи като част от главницата размерът на
годишния процент на разходите се равнява на 55, 37 %, а ако същата сума се извади от
главницата и се прибави към разходите по кредита, то размерът на годишния процент на
разходите се равнява на 252, 75 %, което многократно надвишава допустимия по закон
размер, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
2
Министерския съвет. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В
тази връзка, уговорената застрахователна премия е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с
кредита, дължим наред и едновременно с погасителните вноски по кредита. Последното
несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на
разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното
следва да се приеме, че след като застрахователната премия не е включена като разход по
кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер
на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
но в случай че бъде включено, то процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер, като съгласно заключението на
вещото лице при включването като главница единствено на предоставената сума от 300 лв. и
добавянето на застрахователната премия като разход, се получава годишен процент на
разходите в размер на 252, 75 %, вместо посочения в договора 55, 37 %.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като застрахователната премия не е включена като разход по кредита в
обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на
процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в
случай че тези вземания бъдат включени, то процентът на разходите надхвърли допустимия
съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния
договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в
договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него,
за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер,
не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл са и
решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС и решение от 13.03.2025 г. по дело С-
337/23 на СЕС, според които за да осигури по-голяма защита на потребителите
законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи
по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен
процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква
„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
3
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 50 лв.
В полза на адв. М. М. следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 240 лв. Съдът
намира, че на процесуалния представител на ищцата се дължи този размер на
възнаграждението за осъщественото безплатно процесуално представителство по следните
съображения. С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни
тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски в
светлината на правото на ЕС. В пар. 21 е посочено, че член 14 от Директива 2004/48
прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и
пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен
ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е
посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея
мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв
начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от
Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено
на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния
характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като
предмета на спора, неговата цена или труда, които следва да понесе загубилата делото
страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални
обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата/загубилата
делото страна действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която
допуска съдът да може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на
съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. В Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-
428/16 Съдът на ЕС, излагайки сходни съображения, достига до крайния извод, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно
производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.
В настоящия случай съдът следва да се съобрази именно с горецитираната практика на
СЕС, която има превес над националната такава, като в полза на процесуалния представител
бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско
възнаграждение. При определяне на размера им съдът намира, че следва да съобрази
наличните обективни фактори, че делото не се отличава с процесуални усложнения, както и
реално извършените действия от процесуалния представител. Производството по делото се е
развило в минимални рамки. Не без значение е обстоятелството, че делото касае
потребителски спор по т. н. масови дела във връзка с нищожност на клаузи от договори за
потребителски кредити. Тоест, делото не се отличава с никаква фактическа и правна
сложност.
4
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
Софийски районен съд сумата от 300 лв., представляваща депозит за експертиза, от
заплащане на който ищцата е освободена.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк
„Л..“, бл... ет. 7, ап..., срещу "Т..." ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. "Д..." № .., иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД нищожността на
договор за потребителски кредит №... от 26.07.2024 г.
ОСЪЖДА "Т..." ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Д..."
№ .., да заплати на А. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „Л..“, бл... ет. 7, ап..., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски по делото в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА "Т..." ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Д..."
№ .., да заплати на адв. М. В. М. от АК - П.., с адрес: гр. П.., ул. „П..“ №.. ет. 3, ап. 11, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 240 лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществена безплатна правна защита на ищеца.
ОСЪЖДА "Т..." ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Д..."
№ .., да заплати по сметка на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 300 лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5