О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 234
Град Пловдив, 01 февруари 2019
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Административен съдия: Анелия
Харитева
като разгледа
административно дело № 3660 по описа
на съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.248 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
Образувано е по молба от 09.01.2019 г. на процесуалния
представител на заинтересованата страна А.М. за изменение на постановеното по
делото решение в частта на разноските, като се присъди адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по молбата А.*чрез процесуалния си
представител счита молбата за недопустима или алтернативно прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Началникът на СГКК Пловдив счита молбата за допустима,
но предоставя на съда преценката за нейната основателност.
Заинтересованата страна ФИРМА не взема становище.
Съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл.248,
ал.1 ГПК и от страна по делото, представила списък на разноските съгласно чл.80 ГПК (л.155 от делото), поради което е допустима.
В хода на делото процесуалният представител
на молителя е представил списък на разноските (л.155) и договор за правна
защита и съдействие (л.154-гръб), в който е отразено плащане в брой и
получаване на договореното адвокатско възнаграждение. В писменото становище от
24.10.2018 г., към което са приложени договорът и списъкът, процесуалният представител
на А.М. е направил искане за присъждане на направените разноски. Такова искане
е направено и с молбата от 28.11.2018 г.
При тези доказателства съдът намира, че
искането за изменение на решението в частта за разноските е основателно. Налице
са достатъчно писмени доказателства, установяващи договарянето и плащането на
адвокатското възнаграждение. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012 от
06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва
да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“
В случая в договора за правна защита и
съдействие е указано, че плащането на договореното адвокатско възнаграждение е
в брой, поради което и в съответствие с духа на цитираното тълкувателно решение
договорът за правна помощ следва да се приеме за достатъчно доказателство за
извършеното плащане, защото има характер на разписка.
Неснователно е възражението на
процесуалния представител на А.*за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото минималният размер на това възнаграждение според нормата на чл.8,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 600 лева,
т.е., договореното възнаграждение от 850 лева дори не представлява двойния
размер на минималното възнаграждение.
От друга страна, обаче, нормата на чл.143,
ал.4 АПК разпорежда, че когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият
оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено
съгласно наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, ако другата страна е ползвала такъв.
Следователно, на А.*се дължат разноски само в размер на минимално адвокатско
възнаграждение по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 600 лева.
Предвид всичко изложено съдът намира, че плащането
на правната помощ е доказано и искането за изменение на решението в частта за
разноските в този смисъл е основателно до размер на 600 лева, като над този
размер се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Затова и на основание чл.248 ГПК и чл.143,
ал.3 и 4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ решение № 2779 от 28.12.2018 г.,
постановено по административно дело № 3660 по описа на Административен съд
Пловдив за 2017 година, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.В.С., ЕГН **********,***, да
заплати на А.П.М., ЕГН **********,***, сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на А.П.М., ЕГН **********,***,
в останалата част за присъждане на разноски над 600 (шестстотин) лева до 850 (осемстотин
и петдесет) лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: /П/