№ 58
гр. Горна О., 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100597 по описа за 2021 година
Предявени обективно съединени искове: -по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземане по чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.258 и сл. от ЗЗД; -по
реда на чл.294 ал.1 от ТЗ ввр. чл.286 ал.1 от ТЗ ввр. чл.86 ЗЗД; -по реда на чл.345 от ТЗ ввр.
чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Теленор България“ЕАД с ЕИК****(чрез чрез адв.Виолета П.Г. от САК) твърди в
исковата си молба, че на 17.10.2018г. е бил сключен Договор за мобилни услуги между „Теленор
България“ЕАД(oператор) и ИВ. АТ. ИВ.(абонат) с клиентски№**** и титуляр на мобилен номер
**** с избран абонамент Тотал 24.99 със срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г. При
възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е сключил и Договор за лизинг
към мобилен номер **** от 17.10.2018г., по силата на който на абоната е предоставено за ползване
мобилно устройство ALCATEL 5 Dual Black Black за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер 13.59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договора. По силата на Договор за мобилни услуги от 17.10.2018 г. абонатът е станал титуляр и по
мобилен номер +359********* с избран втори различен клиентски№*********(с друга отчетна
дата) за срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г. по избрания абонамент Тотал 10.99. Твърди се,
че въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер **** е фактурирано под клиентски№****,
а потреблението за мобилен номер +359********* е фактурирано под клиентски№*********.
Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми.“. За потребените от абоната-ответник услуги по мобилен номер **** във връзка
1
с клиентски№**** за периода: 19.10,2018г.-24.12.2018г. Теленор България ЕАД издал: -
фактура№**********/25.10.2018 г. за отчетния период на потребление: 25.09.2018-24.10.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 45.75лв., от които 24.85лв. без ДДС за пропорционален
месечен абонамент; 13.59лв. за месечна лизингова вноска; и потребление, фактурирано извън
месечния абонамент, изразяващо се в 1.66лв. без ДДС за Детайлна справка за потреблението;
0.29лв. без ДДС за Други услуги(номера 0700/0800/00800), платима в срок 09.11.2018г.(kъм
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера);
-фактура№**********/25.11.2018г. за отчетния период на потребление: 25.10.2018г.-24.11.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 174.92лв., от които: 20.82 лв. без ДДС за месечен
абонамент; 13.59 лв. за месечна лизингова вноска; и потребление, фактурирано извън месечния
абонамент, изразяващо се в 0.08 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“; 113.54лв. без
ДДС за Роуминг таксуване(общо), платима в срок 10.12.2018г.(kъм фактурата е прибавена и
незаплатената стойност от преходния отчетен период в размер на 45.75лв., при което
общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 220.67лв. и приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера); -kредитно известие№*********/25.12.2018г. за
отчетния период: 25.11.2018г.-24.12.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 6.93лв.- на
абоната е начислена месечна лизингова вноска в размер на 13.59лв., както и е върната
пропорционално начислена при сключване на договорния абонамент сума в размер на -5.55лв. без
ДДС, платима в срок 09.01.2019г.(към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от
преходния отчетен период в размер на 220.67лв., при което общодължимото задължение възлиза
на сума в размер на 227.60лв. и извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера). За
потребените от абоната-ответник услуги по мобилен номер +359********* във връзка с
клиентски№********* за периода: 19.10.2018г.-24.12.2018г. “Теленор България“ЕАД издал:
-фактура№**********/25.10.2018г. за отчетния период на потребление: 25.09.2018г.-24.10.1018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 45.09 лв., от които: 11.52лв. без ДДС за пропорционален
месечен абонамент и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в:
1.66лв. без ДДС за Детайлна справка за потреблението; 26.65лв. без ДДС за Допълнителни Услуги
Мобилен Интернет; 0.19лв. без ДДС за Допълнителни Услуги Мобилен Интернет, платима в срок
09.11.2018г.(към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера); -фактура№**********/25.11.2018 г. за отчетния период на потребление: 25.10.2018г.-
24.11.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 10.99лв. за месечен абонамент, платима в
срок 10.12.2018г.(към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния отчетен
период в размер на 45.09лв., при което общодължимото задължение възлиза на сума в размер на
56.08лв. и с приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера). Твърди се,
че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати
на „Теленор България“ЕАД дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 283.68лв., от които по клиснтски№**** - 227.60лв. и по
клиентски№********* - 56.08лв. На основание чл.75 ввр. чл.196 в от ОУ на мобилния оператор,
операторът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти и е издал, както следва: -по клиентски№**** крайна фактура №
**********/25.01.2019г.; -по клиентски№********* крайна фактура№**********/25.01.2019г.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги,
на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски
за предоставените на абоната мобилни устройства са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно
договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните лизингови вноски се
2
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите
условия на „Теленор България“ЕАД(на 25-то число от месеца). На основание чл.12 ал.2 от ОУ към
договора за лизинг(„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай
на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания“), са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от м.януари.2019г. когато е издадена крайната фактура№********** във връзка с
мобилен номер **** по клиентскн№****, съгласно уговорения погасителен план, както следва: -
за устройство ALCATEL 5 Dual Black, се дължи цената в размер на 285.39лв., която представлява
20 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 271.80 лв., дължими за периода от
м.януари.2019г. до м.септември.2020г., съгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 13.59лв. - чл.1 ал.2 от Договор за
лизинг от дата 17.10.2018г. Oтветникът се съгласил и е приел ОУ на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от ОУ
операторът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от оператора цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези ОУ, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на Теленор(чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния
договор. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196 в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор
се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата
на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила ОУ на договора за предоставяне на
мобилни услуги. В чл.20 от ОУ е посочено, че, всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор България“ЕАД.
Съгласно чл.23б месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя
от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни/извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай ответникът е подписал договор за
услуги с мобилния оператор, ползвал е процесиите мобилни номера и не е изпълнил задължението
си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е
3
изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен бил фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следва да понесе
отговорността си. Предявени са обективно съединени искове по реда на чл.415 от ГПК относно
установяване на вземания по чл.79 от ЗЗД ввр. чл.327 ал.1 от ТЗ ввр. чл.318 от ТЗ и чл.298 ал.1 от
ТЗ и по чл.345 от ТЗ ввр. чл.232 от ЗЗД ввр. чл.79 от ЗЗД съгласно Заповед№242/26.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1602/2020г. на
ГОРС, за: сумата 56.08лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, за отчетния период:
25.09.2018г.-24.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 227.60лв.,
представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +****, за отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата 285.39лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 17.10.2018г. за мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до
окончателното и изплащане. Претендират се направените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответниkът ИВ. АТ. ИВ. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,
представляван от особен представител адв.Валери П.С. от ВТАК, съгласно чл.47 ал.6 от ГПК,
оспорва предявените искове. Според твърденията в исковата молба задълженията били за период,
преди сключване на договорите и възникване на облигационните отношения по тях(договорите са
от 17.10.2018г., а претенциите включвали вземания за такси и преди тази дата - от 25.09.2018г.).
Претенцията била за установяване на изискуеми вземания на ищеца за дължими и незаплатени по
двата договора месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, но посоченият общ
размер и за двата мобилни номера надвишавал сбора от сумите за месечен абонамент, визирани в
описаните фактури. Очевидно, в общия размер на претенцията се включвал не само месечният
абонамент по договорените абонаментни планове, но и фактурирано извън тези планове
потребление на мобилни услуги, което не е доказано. Фактурите са частни свидетелстващи
документ и като такива имат само формална доказателствена сила. Съгласно чл.180 от ГПК те
удостоверявали единствено извършване на изявлението и неговото авторство(в случая - издадени
от "Теленор България“ЕАД). Те не доказват верността на вписаните в документите други
обстоятелства. Изключение от това правило/материална доказателствена сила на частен
свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си
факти. Конкретният случай обаче не бил такъв. Описаните в ИМ фактури и справки към тях са
изходящи от ищеца частни документи, удостоверяващи изгодни за „Теленор България“ЕАД факти
и не могат да се ползват с доказателствена стойност за установяване, че операторът реално е
доставил услуги от описания в документите вид и количество на ответника, че абонатът /клиентът/
реално е ползвал /потребил/ описаните в тези документи услуги, както и че такива евентуално
ползвани услуги са вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и са
тарифирани съгласно условията на избраните абонаментни планове.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
На 17.10.2018г. е бил сключен Договор за мобилни услуги между „Теленор
4
България“ЕАД(oператор) и ИВ. АТ. ИВ.(абонат) с клиентски№**** и титуляр на мобилен номер
**** с избран абонамент Тотал 24.99 със срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г. При
възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът е сключил и Договор за лизинг
към мобилен номер **** от 17.10.2018г., по силата на който на абоната е предоставено за ползване
мобилно устройство ALCATEL 5 Dual Black Black за период от 23 месеца срещу заплащане на
месечна лизингова вноска в размер 13.59лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договора. По силата на Договор за мобилни услуги от 17.10.2018 г. абонатът е станал титуляр и по
мобилен номер +359********* с избран втори различен клиентски№*********(с друга отчетна
дата) за срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г. по избрания абонамент Тотал 10.99.
Потреблението на услуги за мобилен номер **** е фактурирано под клиентски№****, а
потреблението за мобилен номер +359********* е фактурирано под клиентски№*********.
Съгласно чл.26 от ОУ на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно
на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител-страна по
договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимите суми.“. За потребените от абоната-ответник услуги по мобилен номер **** във връзка
с клиентски№**** за периода: 19.10,2018г.-24.12.2018г. Теленор България ЕАД издал: -
фактура№**********/25.10.2018 г. за отчетния период на потребление: 25.09.2018-24.10.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 45.75лв., от които 24.85лв. без ДДС за пропорционален
месечен абонамент; 13.59лв. за месечна лизингова вноска; и потребление, фактурирано извън
месечния абонамент, изразяващо се в 1.66лв. без ДДС за Детайлна справка за потреблението;
0.29лв. без ДДС за Други услуги(номера 0700/0800/00800), платима в срок 09.11.2018г.(kъм
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера);
-фактура№**********/25.11.2018г. за отчетния период на потребление: 25.10.2018г.-24.11.2018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 174.92лв., от които: 20.82 лв. без ДДС за месечен
абонамент; 13.59 лв. за месечна лизингова вноска; и потребление, фактурирано извън месечния
абонамент, изразяващо се в 0.08 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“; 113.54лв. без
ДДС за Роуминг таксуване(общо), платима в срок 10.12.2018г.(kъм фактурата е прибавена и
незаплатената стойност от преходния отчетен период в размер на 45.75лв., при което
общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 220.67лв. и приложено извлечение от
потреблението на ползваните мобилни номера); -kредитно известие№*********/25.12.2018г. за
отчетния период: 25.11.2018г.-24.12.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 6.93лв.- на
абоната е начислена месечна лизингова вноска в размер на 13.59лв., както и е върната
пропорционално начислена при сключване на договорния абонамент сума в размер на -5.55лв. без
ДДС, платима в срок 09.01.2019г.(към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от
преходния отчетен период в размер на 220.67лв., при което общодължимото задължение възлиза
на сума в размер на 227.60лв. и извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера). За
потребените от абоната-ответник услуги по мобилен номер +359********* във връзка с
клиентски№********* за периода: 19.10.2018г.-24.12.2018г. “Теленор България“ЕАД издал:
-фактура№**********/25.10.2018г. за отчетния период на потребление: 25.09.2018г.-24.10.1018г. с
дължима стойност за плащане в размер на 45.09 лв., от които: 11.52лв. без ДДС за пропорционален
месечен абонамент и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо се в:
1.66лв. без ДДС за Детайлна справка за потреблението; 26.65лв. без ДДС за Допълнителни Услуги
Мобилен Интернет; 0.19лв. без ДДС за Допълнителни Услуги Мобилен Интернет, платима в срок
5
09.11.2018г.(към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера); -фактура№**********/25.11.2018г. за отчетния период на потребление: 25.10.2018г.-
24.11.2018г. с дължима стойност за плащане в размер на 10.99лв. за месечен абонамент, платима в
срок 10.12.2018г.(към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от преходния отчетен
период в размер на 45.09лв., при което общодължимото задължение възлиза на сума в размер на
56.08лв. и с приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера). Операторът
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти, на
основание чл.75 ввр. чл.196 в от ОУ, като е издал, както следва: -по клиентски№**** крайна
фактура №**********/25.01.2019г.; -по клиентски№********* крайна
фактура№**********/25.01.2019г. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12 ал.2 от ОУ, приложени към
лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни
устройства са обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно договореното между страните в т.3.2 от
договорите за лизинг, месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между
страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор
България“ЕАД(на 25-то число от месеца). На основание чл.12 ал.2 от ОУ към договора за
лизинг(„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания“), са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите
вноски, дължими от м.януари.2019г. когато е издадена крайната фактура№********** във връзка с
мобилен номер **** по клиентски№****, съгласно уговорения погасителен план, както следва: -
за устройство ALCATEL 5 Dual Black, се дължи цената в размер на 285.39лв., която представлява
20 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 271.80лв., дължими за периода от
м.януари.2019г. до м.септември.2020г., съгласно уговорения погасителен план и една
допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 13.59лв. - чл.1 ал.2 от Договор за
лизинг от дата 17.10.2018г. Oтветникът се съгласил и е приел ОУ на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.49 от ОУ
операторът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 от ОУ „Потребителят е длъжен да
заплаща определените от оператора цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези
ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на Теленор(чл.75 от ОУ) да прекрати едностранно индивидуалния
договор. При неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези ОУ или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, операторът има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т.196 в да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с
него“. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор
се прилагат клаузите на публикуваните ОУ и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила ОУ на договора за предоставяне на
6
мобилни услуги. В чл.20 от ОУ е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния
вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на „Теленор България“ЕАД.
Съгласно чл.23б от ОУ месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 от ОУ неполучаването на фактура, не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи
връщане на оператора и на всякакви допълнителни/извънредни/ разходи, свързани със събирането
на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата
на издаването и. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред ГОРС е било
образувано ч.гр.дело№1602/2020г. и е била издадена Заповед№242/26.10.2020г. за изпълнение на
парично задължение на ИВ. АТ. ИВ. към „Теленор България“ЕАД за: сумата 56.08лв.,
представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, за отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за
които са издадени фактура№**********/25.10.2018г. и фактура№**********/25.11.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г.
до окончателното и изплащане; сумата 227.60лв., представляваща неизплатени абонаментни такси
и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, за отчетния
период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за които са издадени фактура№**********/25.10.2018г.,
фактура№**********/25.11.2018г. и фактура№**********/25.12.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и
изплащане; сумата 285.39лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
от 17.10.2018г. за мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане;
сумата 145.00лв., представляваща направените разноски в заповедното производство(ДТ и
адвокатско възнаграждение с ДДС). Предвид, изпълнение на процедурата по връчване на
заповедта по чл.47 ал.5 от ГПК, на основание чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК е указано на
заявителя да предяви иск относно вземането си в едно месечен срок от уведомлението за това.
По делото е допусната, изслушана съдебно-техническа експертиза и с прието заключение
по същата. Вещото лице, на базата на предоставената му от дружеството-ищец информация,
посочва, че през периода: 19.10.2018г.-24.12.2018г. на ответника И. са предоставени
далекосъобщителни услуги чрез клетъчната мрежа от „Теленор България“ЕАД за предпочетен
номер +****, съгласно Договор за мобилни услуги №*********/17.10.2018г. и за предпочетен
номер ++359********* съгласно Договор за мобилни услуги №*********/17.10.2018г. През
периода от 19.10.2018г. до 24.12.2018г. абоната Иван Ат. И. е имал достъп до мобилната мрежа на
оператора „Теленор България“ ЕАД, като съответно е използвал предоставените от оператора
мобилни услуги: -за мобилен номер +****: други услуги от 19.10.2018г. до 24.10.2018г. - 1мин.
общо, от които 0мин. включени в пакета и 1 мин. използвани извън пакета; Мобилен интернет от
19.10.2018г. до 24.10.2018г. - 5005.02МВ общо, от които 5000МВ включени в пакета и 5.02МВ
използвани извън пакета, от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 1644.34МВ общо, от които 1638.04МВ
включени в пакета и 6.30МВ използвани извън пакета; разговори към други национални мобилни
7
мрежи от 19.10.2018г. до 24.10.2018г. - 84мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и 84мин.
използвани извън пакета, от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 43мин. общо, от които 0мин. включени
в пакета и 43мин. използвани извън пакета; разговори към оператор от 25.10.2018г. до 24.11.2018г.
- 4мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и 4мин. използвани извън пакета; разговори с
Теленор от 19.10.2018г. до 24.10.2018г. - 17мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и 17мин.
използвани извън пакета; от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 8мин. общо, от които 0мин. включени в
пакета и 8мин. използвани извън пакета; разговори с фиксирани мрежи от 19.10.2018г. до
24.10.2018г. -11мин. общо, от които 0мин. включени в пакета и 11 мин. използвани извън пакета;
Роуминг минути от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 142.48мин. общо, от които 0мин. включени в
пакета и 142.48мин. използвани извън пакета; Роуминг мобилен интернет от 25.10.2018г. до
24.11.2018г. - 12524.88МВ общо, от които 3800МВ включени в пакета и 8724.88МВ използвани
извън пакета; -за мобилен номер ++359*********: допълнителни услуги от 17.10.2018г. до
24.10.2018г. - 5бр. общо, от които 0бр. включени в пакета и 5бр. използвани извън пакета; SMS от
17.10.2018г. до 24.10.2018г. - 1бр. общо, от които 0бр. включени в пакета и 1 бр. използвани извън
пакета; мобилен интернет от 17.10.2018г. до 24.10.2018г. - 215.84МВ общо, от които 200МВ
включени в пакета и 15.84МВ използвани извън пакета; от 25.10.2018г. до 24.11.2018г. - 0.12МВ
общо, от които 0.12МВ включени в пакета и 0MB използвани извън пакета; разговори към други
национални мобилни мрежи от 17.10.2018г. до 24.10.2018г. - 13мин. общо, от които 13мин.
включени в пакета и 0мин. използвани извън пакета; разговори с Теленор от 17.10.2018г. до
24.10.2018г. - 1мин. общо, от които 1мин. включени в пакета и 0мин. използвани извън пакета.
Въз основа на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
За да възникне спорното материално право за парично вземане за ищеца по иска с правно
основание чл.415 от ГПК, в негова тежест е да установи наличието на действителен договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и че е предоставил твърдените мобилни услуги на
ответника. Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. За прецизност, следва да се уточни, че договорът за услуга
срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се
подчиняват на правилата, уредени в чл.258 и сл. от ЗЗД относно договора за изработка, докато
договорът за лизинг пък намира своето правно основание в чл.342 от ТЗ. Така, в тежест на ищеца
е да докаже факта на сключването на валиден договор за доставката на мобилни услуги,
съдържанието му, вкл. и уговорките за цена и срок на издължаването и и за неустойка при
предсрочното прекратяване на договора; приложимостта на представените с исковата молба Общи
условия(ОУ); потребените мобилни услуги и стойността им; надлежно упражненото право за
прекратяване на договора и размера на неустоечното плащане; наличието на валиден договор за
лизинг и точното изпълнение на задълженията му като лизингодател по него. В тежест на
ответника по делото, от своя страна е да установи всички наведени от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, да установи точното във времево и количествено отношение
изпълнение на задължението си за плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства
изключващи дължимостта им.
Ищецът обосновава исковата си претенция на посочените договори и фактури. Видно от
представените два договора за мобилни услуги от 17.10.2018г., между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което операторът е предоставил на абоната
съответен мобилен номер, при съответни месечни такси и срок на действие на договора, срещу
8
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата – абонаметни такси. В договорите се
съдържат описание на тарифните планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на
абоната и последиците от неизпълнението им. И двата договора отговарят откъм съдържание на
законовите изисквания за договори, сключени при ОУ, като включват необходимите реквизити за
страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от
ОУ, които са неразделна част от тях. Самите ОУ са приети с положения подпис на абоната и по
този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. В този
смисъл не са налице основанията за съществуване на предпоставките за нищожност на договорите,
поради противоречието им с нормата на чл.228 от ЗЕС, като същите са редовни от външна страна и
обвързват страните. Тези съображения, обаче не са достатъчни, за да се приеме, че за процесните
периоди от време ответникът е ползвал далекосъобщителните услуги, предоставяни от ищеца. По
делото липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на сключените договори за
мобилни услуги операторът реално е предоставил на клиента такива услуги, дали същите са били
вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и дали са правилно
тарифирани, а оттук и дали са коректно фактурирани. Всички тези обстоятелства са оспорени с
отговора и така в тежест на ищеца остава да осъществи пълно и главно доказване на твърдяните от
него обстоятелства в исковата молба.
От приложените фактури и приложенията към същите съдът приема, че са отразени
задължения на абоната за заплащане на предоставени и съобщителни услуги и договорени месечни
такси по правоотношението относно договорите за мобилни услуги. Фактурите и приложенията
към тях изхождат от ищеца и установяват изгодни за него факти/възникване на вземания за
доставени услуги под формата на разговори, съобщения и др. на посочените стойности/, като
същите не са подписани от получателя на доставката(Иван Ат.И.). Издаването на една данъчна
фактура е неотменно задължение, предвидено в данъчния закон като последица от факт на
възникване на данъчно събитие/доставка/, явяващо се и източник за определяне на дължимия
данък - чл.113 от ЗДДС. Нелогично би било издаването на фактура, без да е налице реална
доставка(освен хипотезата на изготвянето на документ с невярно съдържание с цел извличане на
облага чрез признаване и реализация на несъществуващо право на приспадане на данъчен кредит,
каквито доводи и не са изложени от ответната страна). В тази връзка следва да се подчертае, че
сключването на договор за мобилни услуги с едновременно получаване на мобилно устройство от
същия мобилен оператор, предполага ползването на тези услуги и заплащането на месечна
абонаментна такса за осигурен достъп в мрежата. Фактурата e частен свидетелстващ документ и в
това си качество има формална доказателствена сила, като съгласно чл.180 от ГПК удостоверяват
извършване на изявлението и неговото авторство, без да доказват верността на вписаните в него
други обстоятелства. Изключение от това правило/материална доказателствена сила на частен
свидетелстващ документ/ е хипотезата, при която издателят удостоверява неизгодни за себе си
факти. Конкретният случай обаче не е такъв. Именно поради това, фактурата не се ползва с
доказателствена сила относно доставката на услугите по сключения договор между страните и
стойността и. Във фактурите са отразени от доставчика суми за различни услуги, вкл. и за
лизингови вноски, като от същите документи не става ясно какъв точно е размерът на доставените
от ответника през процесния период услуги. По делото е прието и заключение по допусната
съдебно-техническа експертиза. Заключението се отнася до установяване на реално предоставено
потребление за ползваните от абоната мобилни номера и съответно достъп на абоната до
мобилната мрежа на оператора с възможност да използва предоставените мобилни услуги.
9
Данните, визирани в заключението очевидно са механично пренесени от съдържанието на
приложените по делото фактури и справките към тях за общото потребление на услуги от
съответния мобилен номер. Не става ясно съобразно заключението на експертизата защо в
справките за потребление на услуги по съответните фактури фигурират такива, които би следвало
да са включени в съответния абонаментен план, като някои от тях са остойностени за отделно
плащане извън абонаментната такса по избрания план, а част от претенциите по фактурите са за
доставени услуги, извън месечния абонамент. От представените към делото документи,
съпоставени със заключението по експертизата, е видно, че на ответника през процесния период
са начислявани различни месечни такси, включени са разговори извън включеното в абонамента,
добавени са суми за съобщения и суми от баланси по предишни фактури. Не се установи, поради
каква причина на ответника са начислявани различни от договорените месечни такси. От
документите става ясно, че на потребителя са фактурирани и стойности за допълнително
предоставени услуги от оператора, но не се установи по безспорен и категоричен начин как са
отчетени като използвани, респ. как са остойностени тези предоставени услуги на потребителя. В
случая, изцяло в тежест на ищцовото дружество, при условията на главно и пълно доказване, бе да
установи точно и пълно изпълнение на договора, като установи, че през твърдения от него период
е предоставил услуги, възлизащи на претендираната стойност, т.е., че е предоставил услуги, в
същия период, в повече от тези, включени в уговорената между страните месечна абонаментна
такса, като последната, с оглед противоречивите изявления на ищеца, също счита за неясна. В
разглеждания казус ищецът не ангажира някакви доказателства, установяващи тези му твърдения,
напротив, изложените от него твърдения в исковата молба, съпоставени с текста на сключените
между страните договори и претендираните стойности, представляващи цена на доставени услуги,
са във взаимно противоречие. Ето защо се поражда съмнение относно обстоятелството
предоставени ли са на ответника твърдените услуги, както и относно стойността на тези услуги.
Нещо повече, в случая неяснота има и относно уговорените между страните месечни абонаменти
такси, като не се установи какви точно месечни такси, въз основа на кой договор претендира
ищецът като незаплатени за процесния период. Или иначе казано, претенцията на ищеца всъщност
касае суми, дължими на друго основание, а това не е обяснено в заповедното производство. По
въпроса за необходимото съдържание на заявлението по чл.410 от ГПК по-горните инстанции, в
т.ч. и ВКС са се произнасяли многократно и то в смисъл, че всяко от вземанията, посочени в
заявлението, имат самостоятелно съществуване, което налага тяхната индивидуализация по
размер, период и обект и отсъствието на което и да е от индивидуализиращите белези на всяко от
вземанията е основание да се откаже издаването на заповед. Индивидуализацията е наложителна и
във връзка със защитата на ответника в заповедното производство, за очертаване предмета на иска
по чл.422 от ГПК респ. чл.415 от ГПК. В случая заявлението е уважено, тъй като в него е посочено
заблуждаващо, че сумата представлява потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга по
конкретен договор. В действителност обаче е видно, че се касае за друг вид задължения,
представляващи непосочени допълнително предоставени услуги, напълно неясни задължения „от
предходни периоди“. В този смисъл ответникът е лишен от защита и за него, а и за съда е напълно
неясно от какво точно произхождат действителните му задължения, прикрити зад незаплатена
далекосъобщителна услуга. Предявените от него установителни искове за: сумата 56.08лв.,
представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, за отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., сумата
227.60лв., представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +****, за отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., а също
10
и акцесорните искове за законна лихва за забава върху тези суми, считано от датата на подаване
на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане, поради това, че ищцовото дружество
не доказа фактите, от които произтичат вземанията му - предоставените на ответника услуги,
както и цената им, извън наличието на облигационна връзка между страните, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Втората претенция се отнася до неплатени лизингови вноски в общ размер на 285.39лв. за
устройство за отчетен период: м.януари.2019г. – м.септември.2020г. – 271.80лв. и допълнителна
сума за невърнато устройство съгласно чл.1 ал.3 от договора – 13.59лв. С процесния договор за
лизинг от 17.10.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +****, ищецът е
предоставил на ответника мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, като с положения си подпис
абонатът е декларирал, че му е предадена годна за употреба вещ(мобилно устройство), която
отговаря на съответните технически характеристики. С договора тази вещ е предоставена за
ползване срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови по описания в
договора погасителен план, които е следвало да се заплащат. Вече в тежест на ответника е да
докаже своето изпълнение по договора, а именно, че е заплащал месечните вноски за лизинга на
устройството. Доказателства, обаче в тази насока не са представени, поради което след като не е
установил пълно погасяване на задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената
на устройството. Отделно от това, лицето не доказва, че е върнало вещта, поради което следва да
се приеме, че е останало държател на същата, без да я плати. Именно предвид неизпълнение на
задълженията си по договора за лизинг, на основание чл.12 ал.2 от ОУ към договора за лизинг
месечните му вноски за изплащане на устройството са станали предсрочно изискуеми и са
дължими в пълен размер. В случая, вземането на ищеца произтича от сключен с ответника договор
за лизинг. Валидността на договора за лизинг не е спорна, като договорът е валиден, като е
породил съответните правни последици. В тази връзка ищецът е изпълнил задължението си и е
представил на ответника лизинговата вещ - посоченото устройство(марка, модел, сериен номер),
като насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното дирене.
Поради това исковете за сумата 285.39лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг от 17.10.2018г. за мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до
окончателното и изплащане(акцесорен иск за лихва за забава) се явяват основателни и като такива,
следва да се уважат.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски. В настоящия случай една част от разноските
представляват: ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК – 75.00лв.; адвокатско възнаграждение -
180.00лв.; възнаграждение за вещо лице – 150.00лв. При този изход на делото, на основание чл.78
ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата 203.11лв., представляваща
направени в производството по гр.дело№597/2021г. на ГОРС разноски, съразмерно на уважените
искове. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за особен
представител – 300.00лв.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Предвид установения в чл.6 от ГПК принцип на диспозитивното начало, произнасянето
11
предполага изрично заявено в исковата молба искане за разпределяне на отговорността за разноски
в заповедното производство. Съгласно т.10 от Тълкувателно решение№4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 респ. чл.415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва да
бъдат присъдени разноски в заповедното производство - ч.гр.дело№1602/2020г. на ГОРС в размер
на 72.72лв./ДТ и адвокатско възнаграждение/.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове от страна на „Теленор България“ЕАД с
ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от Изп.директор Д.К.К. и Изп.директор М.С. – заедно, против ИВ. АТ.
ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.П. бул.“****, с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, че
ИВ. АТ. ИВ. дължи на „Теленор България“ЕАД с ЕИК****, съгласно Заповед№242/26.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1602/2020г. на
ГОРС: сумата 285.39лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
17.10.2018г. за мобилно устройство Alcatel 5 Dual Black, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и изплащане;
ОТХВЪРЛЯ предявените от страна на „Теленор България“ЕАД с ЕИК****, със седалище и
адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Изп.директор Д.К.К. и Изп.директор М.С. – заедно, против ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН**********, с
постоянен адрес: гр.П. бул.“****, с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.****, установителни искове за
приемане установено, че ИВ. АТ. ИВ. дължи „Теленор България“ЕАД с ЕИК****: сумата 56.08лв.,
представляваща неизплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, за отчетния период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за
които са издадени фактура№**********/25.10.2018г. и фактура№**********/25.11.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г.
до окончателното и изплащане; сумата 227.60лв., представляваща неизплатени абонаментни такси
и използвани услуги по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, за отчетния
период: 25.09.2018г.-24.12.2018г., за които са издадени фактура№**********/25.10.2018г.,
фактура№**********/25.11.2018г. и фактура№**********/25.12.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 23.09.2020г. до окончателното и
изплащане;
ОСЪЖДА ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.П. бул.“****, с настоящ
адрес: гр.Г.О. ул.****, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК****, със седалище
и адрес на управление гр.София ж.к.„Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Изп.директор Д.К.К. и Изп.директор М.С. – заедно: сумата 203.11лв./двеста и три лева и
единадесет стотинки/, представляваща направените разноски в производството по
гр.дело№597/2021г. на ГОРС; сумата 300.00лв./триста лева/, представляваща направените
разноски за особен представител в производството по гр.дело№597/2021г. на ГОРС; сумата
72.72лв./седемдесет и два лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направените
12
разноски в производството по ч.гр.дело№1602/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
13