Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 05.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти
въззивен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове
:МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
При участието на секретаря Даниела Танева, като се запозна с
докладваното от съдия Михайлов ВНЧХД № 3392 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда от 19.12.2018г., постановена
от СРС, НО, 23-ти състав по НЧХД № 22224/2014г. съдът е признал подсъдимия Г.П.
за НЕВИНОВЕН в това, че в гр.София , в съдебно заседание по граждански дело №
4066 по описа на Софийски апелативен съд за 2013 година, проведено на
19.06.2014г. на разгласил позорни обстоятелства за И.К.З., а именно: „те са
мафиотски съюз, за да мамят ето като тоя..“, „Те търсят някой такъв, без
роднини и без семейство и му вземат имотите“ и приписал извършено престъпление
на И.К.З., а именно : „Той се занимава с измами “, „Това не е първата измама на
този човек“, „Адв. И.З. и заедно с оная Б. се занимават с измами, „Това е
шестият измамен човек“, „Това е шестата им жертва“, като клеветата е нанесена
публично в съдебно заседание на Софийски апелативен съд по граждански дело №
4066 по описа на съда за 2013 година, проведено на 19.06.2014г. - престъпление
по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда е
постъпила частния тъжител И.К.З. в която се иска отмяна на присъдата като
неправилна, незаконосъобразна и необоснована и постановяването на нова с която
подсъдимият Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с тъжбата
обвинение. Иска се присъждане и на разноски.
Постъпила е и молба от 10.05.2019г. от
частния тъжител И.К.З. с която същият сочи неизяснените обстоятелства по делото
: адресатите на изречените от подсъдимия думи, принадлежността му към Държавна
сигурност и неговите отношения със свидетеля Я. и лицата, подали жалба до
Главния прокурор, както и дали Предварителен договор за продажба от
14.07.2014г. е истински. Прави се искане за назначаване на съдебно – графологична
експертиза за установяване, дали
посочения договор е подписан от Я. и Н., както и да се изиска информация за
принадлежност на подсъдимия и свидетеля Р.Д.Я. към Държавна сигурност.
В съдебното заседание по делото частният
тъжител З. не се явява.
Защитникът на подсъдимия, адв. М.
оспорва жалбата и допълнението към нея и ги счита за неоснователни. Не прави
искания за отводи. Представя и моли съдът да приеме декларация от нейния
подзащитен Г.Б. с която същият заявява, че желае производството по делото да
бъде прекратено поради изтекла абсолютна давност.
В хода по същество адв. М. намира, че са
налице основания за прекратяване на делото, но освен изтичането на абсолютната
давност, същата сочи и друго основание за прекратяване на делото, а именно, че частният
тъжител е извършил уточнения по тъжбата си извън преклузивния 6 месечен срок,
поради което още първата инстанция е следвало да прекрати производството, тъй
като тъжбата не е отговаряла на законовите изисквания.
Съдът,
като обсъди доводите на страните, изложени в съдебно заседание намира следното
:
Относно възражението на защитата, че нередовностите
в тъжбата, констатирани от СРС не са били отстранени в 6 месечния преклузивен
срок, поради което и СРС се е произнесъл по една нередовна тъжба, СГС следва да
отбележи, че тези възражения са направени за пръв път от защитата на подсъдимия
Б. в хода по същество пред първоинстанционния съд. Действително, не е безспорно
установена датата на която частният тъжител З. се е уведомил за протокола от
съдебното заседание, проведено на 19.06.2914г., като доказателства в тази
насока не са искани и не са събирани. Изчисленията, които прави защитата, че
следва да се приеме, че З. се е уведомил на 23.06.2014г., не почиват на реални
доказателства, а са предположения, които изхождат от записания в закона 3
дневен срок за изготвяне на протокола. Не е установено обаче, дали този
протокол е бил изготвен в срок, както и датата на която З. се е запознал с
него. Ето защо и настоящият състав намира, че без събиране на допълнителни
доказателства, не би могъл да се произнесе по направеното от защитата
възражение. С оглед на процесуалната икономия обаче и предвид това, че по
делото е налице и друго основание за прекратяване на производството, СГС намира
за безпредметно да провежда съдебно следствие за установяване на посочените
по-горе обстоятелства.
По отношение на искането за прекратяване
на производството, поради изтичане на абсолютна погасителна давност, съдът
намери следното :
Подсъдимият е бил привлечен към
наказателна отговорност за извършено от него престъпление по престъпление по
чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 147, ал. 1 от НК за деяние, извършено
на 19.06.2014г. За това престъпление законодателят е предвидил наказание ГЛОБА
от 5000 до 15 000 лева и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ.
С оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 1,
т. 5 от НК, която касае изключването на наказателно преследване поради
настъпила абсолютна давност за това престъпление, законодателят е предвидил
това изключване на наказателното преследване да започне с изтичане на давностен
срок от 3 години. Съблюдавайки обаче разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК,
съгласно която независимо от спиране или прекъсване на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока,
предвидения в чл. 80, ал. 1 т. 5 от НК и касаеща именно изтичането на
абсолютната погасителна давност в случая от 4 години и 6 месеца, което е
предпоставка за прекратяване на наказателното производство в случай на
изявление от страна на подсъдимия, че не желае същото да продължи спрямо него.
Давностният срок по настоящото дело
започва да тече в конкретния случай от датата на деянието – 19.06.2014 г. и
съблюдавайки изчислението на сроковете, с оглед материално правните разпоредби
на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, то този абсолютен давностен
срок, изключващ наказателното преследване спрямо подсъдимия, изтича на 19.06.2018г.
Ето защо, към настоящия момент на провежданото въззивното съдебно заседание – 28.10.2019г.,
е изтекъл именно давностен срок от четири години и шест месеца.
С оглед на гореизложеното настоящата
инстанция намира, че присъдата на СРС следва
да бъде отменена, а производството по делото – съответно прекратено.
По изложените съображения и на основание
чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК Софийски градски съд, НО, ХІІІ
въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Присъда от 19.12.2018г.,
постановена от СРС, НО, 23-ти състав по НЧХД № 22224/2014г.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по
ВНЧХД № 3392 по описа за 2019 на СГС, НО, ХІІІ ти състав.
Решението подлежи на обжалване и протест
в 15-дневен срок от днес пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.