№ 206
гр. Плевен, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора В. Д. Ф.
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20254400600527 по описа за 2025 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
С Присъда № 71/25.06.2025 година, постановена по НОХД
№905/2025 г., Районен съд – Плевен признал Ж. А. И., ЕГН **********, за
виновен в това, че на 21.11.2024г. в с. Петърница, обл. Плевен, в дом на ул.
„Първи май“ № 20 извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление с лице, ненавършило 14-годишна възраст - М.Б.М.,
род. на ***г., като поставил половия си орган в областта на дупето й и го
търкал там, поради което и основание чл. 149, ал. 1 от НК, вр.чл.54, ал.1 от НК
му наложил наказание четири години лишаване от свобода.
На основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. чл. 58а, ал.1 НК намалил така
определеното наказание с 1/3 и му наложил наказание две години и осем
месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг
режим.
Приспадал на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК времето, през което
1
подсъдимият Ж. А. И. е бил с взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, считано от 22.11.2024г.
Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК, осъдил
подсъдимия да заплати направените деловодни разноски за експертизи в
размер на 5196,00 лева по сметка на ОДМВР Плевен.
Недоволен от постановената присъда подсъдимия Ж. А. И. я обжалва
чрез защитника си адв. Г. С. от АК – Плевен. Във въззивната жалба
защитникът единствено посочва, че подсъдимият моли за изменение на
присъдата в частта относно размера на наложеното наказание лишаване от
свобода.
В съдебното заседание жалбата се поддържа от защитника и от
подсъдимия. Защитникът заявява, че действа единствено по волята на
подзащитния си.
Въззивният жалбоподател-подсъдим Ж. А. И. поддържа казаното от
защитника си. Иска да се намали присъдата му.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Счита, че
постановената присъда е правилна и законосъобразна.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото
доказателства, въззивната жалба, становищата на страните и след цялостна
проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока чл. 319, ал. 1 и ал. 4 от НПК,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Делото е разгледано по реда на Глава 27 от НПК „Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимият
Ж. А. И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тези факти
и съдът е установил, че самопризнанието на И. се подкрепя от събраните в
2
досъдебното производство доказателства.
При разглеждането на делото и при постановяване на присъдата не са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и на неговия
защитник.
В съответствие с разпоредбата на чл. 372, 4 НПК съдът е обявил с
определение, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК в
мотивите на присъдата съдът е приел за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство,
които го подкрепят.
За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд
приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Ж. А. И. живеел на семейни начала със свидетелката
Б.И.Х. в дома на нейните родители в с. Петърница, обл. Плевен от около 6
години. Двамата имали дете - М.Б.М., род. на ***г., която не била припозната
от обвиняемия.
Подсъдимият Ж. И. периодично работел по строителни обекти в
страната и в чужбина, но към 21.11.2024г. нямал работа и си бил в с.
Петърница. Майката Б.Х. към този момент ходела на работа към Кметството в
селото. Детето редовно посещавало детска градина, но към посочената дата
било болно и си било вкъщи. Семейството използвало за спане едно общо
помещение в къщата на посочения адрес с една обща спалня.
На 20.11.2024г. Б.М. и детето М.М. си легнали на спалнята около
23,00 часа. Подсъдимият си легнал при тях в сутрешните часова на
21.11.2024г.
Свидетелката М. станала около 07,00 часа на 21.11.2024г. и отишла на
работа, а в къщата останали дъщеря й и подсъдимия, които все още спяли.
3
Около час и половина по-късно детето станало, защото му се ходело до
тоалетна. Изходила се в гърне и извикала на баща си да й помогне да го
изхвърли, но той не реагирал. Детето се оправило само и отново се върнало на
спалнята.
В този момент подсъдимият Ж. И. си бил протегнал едната ръка на
възглавницата на М. и тя си сложила главата на нея, като си пуснала на
телефона детска игра. Тогава подсъдимия свалил боксерките си, свалил и
долнището на пижамата на детето, а после и пликчетата й. М. се опитала
няколко пъти да си вдигне пликчетата, но той отново ги свалял и тя се
отказала. Тогава подсъдимият наплюнчил пръстите на свободната си ръка и
намокрил дупето на детето в областта около аналния отвор. Сложил пениса си
в областта на дупето на детето и започнал да го търка там, като се движел
напред-назад.
В този момент майката потърсила детето по телефона, за да му
напомни да си вземе предписаното лекарство. М. се обърнала към баща си и
му казала, „мама, мама“ и той се отдръпнал от нея.
Майката се прибрала от работа около 12,30 часа, дала и лекарството
за обяд и тримата седнали да ядат. Подсъдимият след като се нахранил
излезнал от дома, като не казал къде отива.
В момента, в който детето останало само с майка си, се разплакало и
споделило за случилото се с баща й сутринта на спалнята. Споделила също
така, че е имало и предходни такива случай, включително с опипване на
половата цепка („цоцата“), в които от пишката на баща й е капело нещо, както
и че баща й е показвал на телефона си клипове с порно- съдържание. Не могла
да уточни пред майка си и впоследствие пред разследващите органи като
дати/периоди кога и къде е ставало това и да даде подробности, но заявила, че
баща й прави така с нея.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно
доказаността на приетата фактическа обстановка. Изпълнил е задълженията
си по чл. 13 и чл. 14 от НПК и е дал отговор на обстоятелствата подлежащи на
4
доказване съобразно чл. 102 от НПК.
При определяне размера на наказанието, което е наложил на
подсъдимия, решаващият съд е приел като отегчаващо вината обстоятелство
многократните осъждания на ефективно наказание лишаване от свобода.
Според настоящия състав на въззивната инстанция направеното от Ж.
А. И. по време на съдебното следствие в първата инстанция самопризнание е
декларативно и формално, поради което не представлява смекчаващо
обстоятелство.
По делото не са налице обективно съществуващи смекчаващи
обстоятелства, които да не са взети предвид от първостепенния съд при
индивидуализацията на наказанието. В тази връзка е необходимо да се
отбележи, че съобразно константната практика на ВКС на РБ по наказателни
дела, например Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г.,
ОСНК, в процедурата по чл. 373, ал. 2 НПК признанието на фактите не следва
да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако не
съставлява елемент от цялостно, обективно процесуално поведение при
досъдебното разследване, спомогнало за своевременното разкриване на
престъплението и на неговия извършител.
В конкретния случай не може да става дума и за явна несправедливост
на наложеното наказание. Основният принцип за определяне на справедливо
наказание е спазен от контролираната инстанция. Справедливо е това
наказание, което съответства на тежестта на престъплението – чл. 35, ал. 3 НК.
Този принцип законодателят е разширил в разпоредбите на чл. 54 НК и чл.
348, ал. 5 НПК, съобразно които наказанието следва да съответства на
обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК и най-вече
поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване на законите, което е
основна цел на всяко едно наказание.
Определеното на подсъдимия от контролирания съд наказание в
размер на четири години лишаване от свобода, намаляването на това
наказание с една трета, на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, от което Ж. А. И.
5
следва да изтърпи две години и осем месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим, е правилно и законосъобразно.
Наложеното на въззивния жалбоподател наказание е справедлива
оценка на тежестта на престъплението, на обстоятелствата, при които то е
осъществено, както и на целите на личната и генералната превенция.
Обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са
налице основания за нейната отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 от НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 71/25.06.2025 година, постановена по
НОХД № 905/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6