№ 230
гр. Варна , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20213100900356 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ от ИР. ПЛ. АТ., ЕГН **********, от ************************,
действащ чрез адвокат Й.А. от ВАК срещу ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“
АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, ж.к. Възраждане, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, представлявано от А.П.Л. и Р.К.Д., чрез юрк. С.Х.,
подпомагано от третото лице – помагач ЕТ „Хрис-Х.П.“ ЕИК *********, гр.
Варна, ул. „Орел“ № 15А и бул. „Сливница“ № 95, вх. В, ет. 1,
представлявано от Х.Н.П., за сумата от 31 362.22 лева. Искът първоначално е
предявен за сумата от 10000 лева, като частичен от 50 000 лева – сума,
представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца автобус „Мерцедес 412
Д“, с рег. № *******, вследствие настъпило на 07.12.2017 г. застрахователно
събитие в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12, което събитие е реализирано в
следствие на пожар от микробус „Мерцедес 313 ЦДИ“, с рег. № ********,
застрахован по „Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/117000809478
при ответника ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ведно с претенция за
законна лихва, считано от датата на уведомяване на ответника – 03.01.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 07.12.2017г. около 21.20
часа на телефон 112 е постъпил сигнал за това, че три от намиращите се на
паркинг, находящ се в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12 моторни превозни
средства горят. На мястото били изпратени служители на Първа Районна
служба Пожарна безопасност и защита на населението- гр. Варна, които
ликвидирали пожара. На 08.12.2017 г. на мястото на инцидента били
изпратени служители на Трето РУ- ОД на МВР-Варна, които извършили
оглед на местопроизшествието със съставянето на протокол, въз основа на
който било образувано досъдебно производство № 1771/2017 г. В хода на
1
същото в качеството на свидетел бил разпитан П.А.С., който работел към „Пи
Транс 2” ЕООД като шофьор и през деня на 07.12.2017 г. управлявал
микробус „Мерцедес 313 ЦДИ”, с рег. № ********. Сочи се, че същият е
изложил твърдения, според които на въпросната дата е имало проблем със
стартера на микробуса. Ищецът твърди, че в хода на досъдебното
производство е изготвена пожаро-техническа експертиза, според
заключението на която не се касае за умишлен палеж, а причината за пожара
била техническа неизправност - високо преходно съпротивление и късо
съединение в силовата запалителна ел. инсталация на микробус „Мерцедес
313 ЦДИ” с рег. № ********, собственост на ЕТ „Хрис-Х.П.” гр. Варна.
Сочи още, че микробусът е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” със застрахователна полица № BG/23/117000809478 oт
застрахователна компания ЗАД „ОЗК-Застраховане”, със срок на действие
14.03.2017 г. - 13.03.2018 г., която полица е действаща към датата на
събитието. Твърди се, че за настъпилото застрахователно събитие е уведомил
застрахователя на виновния водач на 03.01.2018 г., въз основа на което през
месец юни 2018 г. е получил Уведомление с изх. № 15-1005/12.06.2018 г., с
което бил уведомен, че му се отказва изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като пожарът възникнал вследствие на умишлен палеж.
Ищецът поддържа становище, че отказът на застрахователя е
неоснователен, тъй като се базира на неправилни съображения, че
образуваното ДП № 1771/2017г. по описа на Трето РУ-ОД на МВР Варна за
извършено престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК, било прекратено, тъй
като пожарът не се намирал в причинно-следствена връзка с поведението на
някое лице, а бил вследствие на техническа неизправност.
В заключение се излага, че МПС автобус „Мерцедес 412 Д“, с рег. №
******* е увредено до степен на неизползваемост и е негодно за употреба по
предназначение изцяло, в който случай е налице „тотална щета”, поради
което претендира присъждане на обезщетение в размер на действителната му
цена.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на искова молба,
ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане” излага становище, че искът е допустим,
но неоснователен. Оспорва същия по размер и основание, а също така и
дължимостта на мораторна лихва за забава, считано от 03.01.2018 г. Сочи, че
не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което и той не дължал изплащане на обезщетението.
Посочва, че била налице техническа неизправност на автобус „Мерцедес 313
ЦДИ” с рег. № ********, която довела до възникването на пожара и
запалването на другите две МПС-та, а също и че ищецът не бил посочил
какви по степен и вид са уврежданията на процесния автобус и не било
изяснено дали той е отремонтиран или продаден за скрап след
застрахователното събитие. Излага, че сочените от ищеца стойности не са
съобразени нито с действителните за единица труд към датата на събитието,
нито с действителната стойност на увредения автомобил, чиято първа
регистрация била от 19.01.2000 г. и последният бил в експлоатация повече от
17 години. Твърди, че са налице запазени части, които следвало да се
остойностят и съответно приспаднат от размера на обезщетението, а също
така, че ищецът не е представил удостоверение за дерегистрация поради
тотална щета. Оспорва началния момент на претендираната мораторна лихва
/03.01.2018 г./ поради причината, че при завеждане на претенцията си пред
застрахователя ищецът не е представил всички необходими документи -
документ за прекратена регистрация на превозното средство поради тотална
щета и документ за преминат годишен технически преглед. При тези
съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
2
В проведено по делото съдебно заседание претенциите се поддържат
изцяло от процесуалния представител на ищеца, който претендира и
присъждане на разноски.
Ответната страна редовно призована, не се представлява.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие
за установено следното от фактическа страна:
От представеното и прието като доказателство свидетелство за
регистрация се констатира, че ищецът ИР. ПЛ. АТ. е собственик на автобус
„Мерцедес 412 Д” , с рег. № *******.
С оглед приложено Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 16.04.2018г. съдът констатира, че липсват доказателства за
извършено престъпление, а именно, че щетата е предизвикана от умишлен
палеж.
Видно от представено Удостоверение № 13900-24606/13.12.2017г. от
Трето РУ- ОД на МВР- Варна е, че на 07.12.2017 г. в 21 ч. и 20 мин. в
дежурната на Трето РУ-Варна е получен сигнал за горящ микробус, паркиран
на охраняем паркинг в гр. Варна, ул. „Тролейна“ № 12, като вследствие на
пожара изцяло е изгорял микробус марка „Мерцедес 313 ЦДИ“, с рег. №
********, собственост на ЕТ „Хрис-Х.П.“ и са обгорели паркираните в
съседство автомобили, сред които и процесният автомобил, а именно автобус
марка „Мерцедес 412Д“, с рег. № *******.
По делото е представено и Удостоверение с вх. № 1715/11.12.2017 г., от
което е видно, че на 07.12.2017 г. в 21 ч. и 25 мин. в Първа РСПБЗН – Варна е
получено съобщение за пожар на автобуси на адрес гр. Варна, ул. „Тролейна“
№ 12 и в следствие на произшествието на автобус марка „Мерцедес 412 Д“, с
рег. № ******* са нанесени материални щети, като регистрационната табела е
здрава.
От представеното Уведомление с изх. № 15-1005/12.06.2018 г. е видно,
че ответното дружество е отказало изплащането на обезщетение за
претърпени имуществени вреди на ищеца с аргумент, че заявеното
увреждане е вследствие на събитие, което не попада в обхвата на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
поради това, че пожарът е вследствие на умишлен палеж.
По делото е приобщено заключение по изготвена комплексна съдебно-
автотехническа и пожаротехническа експертиза, което съдът кредитира като
кореспондиращо с останалия доказателствен материал по делото. В
изготвеното заключение като причина за пожара се излага техническа
неизправност на микробус „Мерцедес 313“, с рег. № ********, а именно
високо преходно съпротивление и късо съединение, възникнали в силовата
ел. инсталация на микробуса. Няма данни за предходна неизправност на
автомобила, но се отчита, че ел.инсталацията на автобуса след последното
паркиране е била под напрежение, а запалването чрез бутане било
неправилно. Излага се, че водачът на микробус „Мерцедес 313“ е спазил
правилата за противопожарна безопасност, като преди да напусне микробуса
е изгасил двигателя. Посочено е, че получените увреждания са в причинно-
следствена връзка с пожара. Като обща стойност на щетите по автобуса
Мерцедес 412 Д“, с рег. № ******* вещите лица посочват сумата от
68 030.15 лева., а като средна пазарна стойност към датата на
застрахователното събитие с намаляване на офертната цена – 32 500 лева. За
действителна застрахователна стойност на процесния автобус към момента на
събитието се приема сумата в размер на 32 500 лв. В заключението е
3
посочено, че процесният автомобил може да се изкупи за скрап на цена от
1 137.78 лева.
По направено от ответната страна искане в о.с.з от 22.01.2021 г. по
делото е назначена повторна съдебно-автотехническа експертиза,като
даденото по нея заключение се кредитира в цялост от съда. Посочено е, че
нанесените щети се припокриват със законовата дефиниция за „тотална
щета“. Излага се, че поради спецификата на превозното средство няма
търсене на части втора употреба за този модел и единственият начин да се
получи някаква сума за него е да се продаде за скрап, като в конкретния
случай процесният автобус е възможно да бъде изкупен за скрап за 558.60
лева. Вещото лице е описало незасегнатите части, като посочва, че поради
естеството на увреждането /пожар/, е твърде възможно и някои от видимо
незасегнатите части да не са годни за последващо влагане като резервни
части „втора употреба“, поради което и вещото лице не се ангажира да
посочи кои части са годни за последващо влагане като резервни.
От разпита на свидетеля П.А.С., чиито показания съдът кредитира като
достоверни, се установява, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 07.12.2017 г., свидетелят работил като шофьор в
„Пи Транс 2“ ЕООД, като на процесната дата управлявал автобус „Мерцедес
313 ЦДИ“, с рег. № ********, който в началото не палел, поради което се
наложило негов колега да го бутне и тогава автомобилът запалил. В
показанията си излага, че не е знаел да има някаква неизправност по
автомобила. Понеже навън било студено по време на пътуването не изгасял
автобуса, за да остане топло вътре, като пътуването отнело приблизително
между 30 и 40 минути до час. Твърди, че преди не се е налагало да бутат
автобуса и че не си спомня дали е отварял капака на автомобила в деня на
пожара. Посочва, че след като паркирал автобуса нямало индикации за
неизправност, а също така и че не знае дали последният е бил изправен,
защото поддръжката се осъществявала от фирмата.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
432 от КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ, който легитимира увреденото лице да
претендира обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” за настъпилите в правната му сфера вреди, като последният е
длъжен да възстанови същите в уговорения в договора срок, който не може да
бъде по-дълъг от 15 дни. В тежест на ищеца е да докаже в условията на
главно и пълно доказване съществуването валидно застрахователно
правоотношение по договор „Гражданска отговорност“ между собственика на
увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което
са причинени твърдените имуществени вреди, както и техния конкретен
размер.
Между страните не е налице спор относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по "Гражданска отговорност" към датата на
процесното събитие 07.12.2017 г. между ответника и собственика на
микробус марка "Мерцедес 313 ЦДИ" с рег. № ********.
Видно от Удостоверение № 13900-24606/13.12.2017 г. от Трето РУ- ОД
на МВР- Варна и Удостоверение с вх. № 1715/11.12.2017 г. от Първа РСПБЗН
– Варна, е че на 07.12.2017 г. е настъпило застрахователно събитие - пожар на
микробус „Мерцедес 313“, с рег. № ********, за което страните не спорят,
както и че вследствие на този пожар е увреден и процесният автобус
4
„Мерцедес 412 Д“, с рег. № *******, собственост на ищеца по делото.
От представеното заключение по назначената комплексна САТЕ и
СПТЕ безпротиворечиво се установява, че пожарът е избухнал поради
техническа неизправност на застрахования при ответното дружество
„Мерцедес 313“, с рег. № ********, собственост на ЕТ „Хрис-Х.П.”.
Собственикът на МПС, от което е започнал пожара, е бил длъжен да го
поддържа в добро техническо състояние, което би предотвратило
настъпването на застрахователното събитие. Неспазвайки това свое
задължение, застрахованият е отговорен за настъпването на имуществените
вреди на автобус „Мерцедес 412 Д“, с рег. № *******, като пряка и
непосредствена последица от предизвикания от собствения му микробус
пожар. Поради изложените факти и констатации, съдът приема, че е изпълнен
фактическият състав на разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, според която
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност, като съгласно чл. 470 от КЗ обект на застраховане са
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Паричната равностойност на нанесените по автомобила щети, както и
реалната му пазарна стойност към дата 07.12.2017 г. се установяват
безпротиворечиво от трите вещи лица, изготвили комплексната САТЕ и
СПТЕ и повторната САТЕ - 68 030.15 лева като обща стойност на щетите и
32 500 лева - като средна пазарна цена. Разминаване има по въпроса, касаещ
размера на сумата която може да бъде получена при изкупуване за скрап, като
според първоначално изготвената експертиза тя възлиза на 1 137.78 лева, а
според изготвилото повторната САТЕ вещо лице тя се равнява на 502.74 лева,
като при определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид
определеният в повторната експертиза размер от 502.74 лева.
Съгласно разпоредбата чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност към
датата на събитието, като в настоящия случай, предвидените в закона
предпоставки за наличие на тотална щета са налице. Следователно при
определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да
бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в
хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта
към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна
сума, от която се приспада стойността на запазените части. В обичайния
случай обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна
загуба) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други. Когато обаче тези разходи доближават или надвишават
себестойността на самото имущество, извършването им е икономически
неизгодно. В тези случаи възстановителната стойност надхвърля значително
действителната стойност на застрахованата вещ, което налага ограничаване
на отговорността на застрахователя до пазарната оценка на повреденото
имущество, след приспадане на остатъчната стойност на запазените части.
Последните са т.нар. “ползи от вредите”, които трябва да се приспаднат от
обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения
/чл.51 ал.1 от ЗЗД/. Според заключенията на вещите лица по изготвените
комплексна САТЕ и СПТЕ, както и повторна САТЕ, които са единодушни в
своите изводи, общата стойност на щетите възлиза на 68 030.15 лева, а
5
пазарната стойност на същия автобус към датата на застрахователното
събитие при намаляване на офертната цена е в размер на 32 500 лева. Като
цена, при която процесният автомобил може да бъде изкупен за скрап съдът
кредитира посочения в повторната САТЕ размер от 502.74 лева, като по-
малката от двете възможни суми, която сигурно би била получена за
увреденото лице. При приспадане на тази сума, дължимото застрахователно
обезщетение възлиза на 31 997.26 лева, поради което и така предявеният иск
се явява основателен и следва да бъде уважен до претендирания размер от
31 362.22 лева.
Съгласно чл.390, ал.1 КЗ, предпоставка за изплащане от застрахователя
на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията му,
в което да е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета. В настоящия случай в кориците на делото не се
съдържа доказателство, от което да се установява това обстоятелство.
Представен е документ за „Прекратена регистрацията-частен имот“, което е
основание за прекратяване на регистрация, което се различава от
прекратяването й поради тотална щета, което се изисква в настоящия случай,
поради което и по делото остана недоказано това обстоятелство.
Изпълнението на административната процедура обуславя плащането, а не
установяването на задължението по съдебен ред. Плащането от
застрахователя може да бъде доброволно или в изпълнение на влязло в сила
решение. И в двата случая, изпълнението/неизпълнението на задължението за
дерегистрация и представянето пред застрахователя на доказателства за това,
има значение за началния срок на забавата, но не и за основателността на
претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/.
Поради така изложеното се прави извод, че обезщетение за забава ще се
дължи, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на това обстоятелство, поради което и началната
дата на изпадане в забава следва да се постави в зависимост от сбъдването на
това условие.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски в
производството в размер на 3 319.49 лева – за заплатена държавна такса,
депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
По направеното от ответното дружество възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцовата страна, съдът
намира, че същото е неоснователно, отчитайки размера на иска, спрямо
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сложността на повдигнатия правен спор, извършените
процесуални действия и проведените по делото съдебни заседания. На тази
база съдът определя сложността на повдигнатия правен спор като средна,
поради което не приема, че се дължи минимален размер на адвокатското
възнаграждение, което за предявеният размер на иска е 1470,86 лева, поради
което изплатения хонорар от 1765 лева не се явява завишен
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” ЕИК *********, със седалище -
гр.София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ИР.
6
ПЛ. АТ., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Средец” № 51 сумата от 31 362.22
лева /тридесет и един хиляди триста шестдесет и два лева и двадесет и две
стотинки/, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени
щети по автобус „Мерцедес 412 Д”, с рег. № *******, вследствие на
настъпило на 07.12.2017 г. застрахователно събитие в гр. Варна, ул.
„Тролейна” № 12 – пожар на микробус „Мерцедес 313 ЦДИ” с рег. №
********, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното
дружество.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” ЕИК *********, със седалище -
гр.София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ИР.
ПЛ. АТ., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Средец” № 51 законна лихва върху
присъденото обезщетение по чл. 432 от КЗ в размер на 31 362.22 лв., считано
от датата на представяне на удостоверение за прекратяване регистрацията на
МПС поради настъпила тотална щета - „Мерцедес 412 Д”, с рег. № *******
до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане” ЕИК *********, със седалище -
гр.София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света София” № 7, ет. 5 да заплати на ИР.
ПЛ. АТ., ЕГН **********, гр. Варна, ул. „Средец” №51 сумата от 3 319.49
лева /три хиляди триста и деветнадесет лева и четиридесет и девет стотинки/,
представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на ЕТ „Хрис-Х.П.“, ЕИК
*********, гр. Варна, ул. „Орел“ № 15А и бул. „Сливница“ № 95, вх. В, ет.1
като трето лице-помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане”,
ЕИК *********, със седалище - гр.София, ж.к. „Възраждане”, ул. „Света
София” № 7, ет. 5.
Решението може да се обжалва пред Варненския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7