Решение по дело №466/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2912
Дата: 13 октомври 2020 г.
Съдия: Петър Пандев
Дело: 20201200600466
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юли 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 291212.10.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен наказателен състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Членове:Татяна Андонова
Петър Пандев
Александър Трионджиев
Секретар:Христина Далева
Прокурор:Окръжна прокуратура - Благоевград
като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно
дело № 20201200600466 по описа за 2020 година
Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на жалба, подадена
от адв.Н.К. – защитник на подс.Е.А., срещу протоколно определение №2998/ 20.07.2020 г.,
постановено по НОХД №719/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог.
Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт бил постановен в противоречие с
процесуалните правила доколкото първата инстанция не приложила разпоредбата на чл.23,
ал.3 от НК. Моли се съда да отмени определението на РС и върне делото за ново
разглеждане от друг състав.
В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата си. Не се развиват допълнителни
съображения.
Прокурорът намира жалбата за частично основателна считайки, че е налице
допуснато нарушение доколкото не е било взето становище по приложението на чл.23, ал.3
от НК. В този смисъл моли съда да отмени обжалваното опредение и постанови ново.
Страните не сочат нови доказателства.
За да се произнесе, ОС взе предвид следното:
С определението, отмяна на което се иска РС, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, е
определил на Е. М. А. , с ЕГН **********, едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 543/2018 г. по описа на РС – Разлог, НОХД № 129/2019 г. по
описа на РС – Гоце Делчев и по НОХД № 719/2018 г. по описа на РС - Разлог, а именно
1
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което постановил да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС. На основание
чл. 59, ал.1 и ал. 2 от НК от така определеното общо наказание било приспаднато времето,
през което осъденият А. е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража” и е бил
фактически задържан по досъдебно производство № 67/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Б.
и по НОХД № 719/2018 г. по описа на РС – Разлог за времето от 10.06.2018 г. до 14.03.2019
г. – 9 месеца и 4 дни, вкл. и период на задържане за срок от 72 часа по чл.64, ал.2 от НПК и
за времето от 18.04.2020 г. до 05.06.2020 г. – 1 месец и 17 дни.
На основание чл. 25, ал. 2 НК било приспаднато и времето, през което А. е търпял
определеното му наказание в размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“ по
НОХД № 129/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев и НОХД № 543/2018 г. по описа на РС –
Разлог, считано от 14.03.2019 г. до 18.04.2020 г. и отчасти изтърпяното наказание „лишаване
от свобода” по НОХД № 719/2018 г. по описа на РС - Разлог, считано от 06.06.2020 г.
За да постанови определението си първата инстанция приела, че А. е многократно
осъждан, като е извършено и предходно групиране, което касае наложените наказания
спрямо осъдения А. преди цитираните по-горе наказателни производства/ вж. приетото като
доказателство по делото свидетелство за съдимост с дата 05.06.2020 г./.
След проверка на датите на извършване на деянията по постановените присъди и
времето на влизането им в сила, както с оглед принципа за определяне на наказание, което е
най-благоприятно за дееца, съдът възприел предложеното от страна на представителя на РП
– гр.Разлог групиране на наказанията, наложени на А. със съответни присъди по НОХД №
543/2018 г. по описа на РС – Разлог, влязла в законна сила на 13.03.2019 г. за деяние
извършено в периода 29.09.2017г. до 06.10.2017 г., НОХД № 129/2019 г. по описа на РС –
Гоце Делчев, влязла в законна сила на 19.07.2019 г. за деяние извършено на 09.06.2019 г. , и
протоколно определение по НОХД № 719/2018 г. по описа на РС – Разлог, влязло в законна
сила на 05.06.2020 г. за деяние извършено на 03.02.2018г. Най-тежкото от тях се явява
наказанието „лишаване от свобода” за срок от три години, тъй като деянията са извършени
преди да има влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях. Също така приел, че на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2 б.“а“ и б.“б“ от ЗИНЗС така определеното общо най-тежко
наказание следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. От същото, на
основание чл. 25, ал. 2 НК, следвало да бъде зачетено и приспадното времето, през което А.
е търпял определеното му общо наказание в размер на 1 година и 4 месеца лишаване от
свобода по НОХД № 129/2019 г. по описа на РС – Гоце Делчев и НОХД № 543/2018 г. по
описа на РС - Разлог, както и на основание чл. 59, ал.1 и ал. 2 от НК времето, през което
осъденият е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража” и е бил фактически
задържан по досъдебно производство № 67/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Б. и по по
НОХД № 719/2018 г. по описа на РС – Разлог, а именно:
в периода от 10.06.2018г. до 14.03.2019г. – 9 месеца и 4 дни, вкл. и период на
2
задържане за срок от 72 часа по чл.64 ал.2 от НПК;
в периода от 18.04.2020г. до 05.06.2020г. – 1 месец и 17 дни.
Първата инстанция приела, че най-вече с оглед цялостното поведение на А. по време
на процеса, целите на генералната и специална превенции могат да бъдат постигнати и без
да се прибягва до приложението на нормата на чл.24 от НК.
Предвид изложеното, ОС намира въззивната жалба за неоснователна.
Видно от съдържанието на свидетелство за съдимост с дата 05.06.2020 г., издадено от
РС-гр.Гоце Делчев е, че с последната влязла в сила присъда по НОХД №129/2019 г. по
описа на РС-гр.Гоце Делчев, съдът е наложил на А. наказания „лишаване от свобода“ за срок
от 1 година и 4 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Определено по
правилата на чл.23-25 от НК, така наложените наказания попадат в група с наказанията по
НОХД № 543/2018 г. по описа на РС – Разлог, влязла в законна сила на 13.03.2019 г. за
деяние извършено в периода 29.09.2017г. до 06.10.2017 г. и протоколно определение по
НОХД № 719/2018 г. по описа на РС – Разлог, влязло в законна сила на 05.06.2020 г, за
деяние, извършено на 03.02.2018 г.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е определил едно общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“, но не се е произнесъл по отношение на другото,
различно по вид наказание, а именно „глоба“ в размер на 100 лв. Същевременно по делото
няма подаден протест от РП-гр.Разлог срещу определение №2998/ 20.07.2020 г.,
постановено по НОХД №719/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог.
При това положение на практика с въззивната жалба се иска корекция на
първоинстанционния съдебен акт, касаеща именно наказанието „глоба“, наложено с
присъдата по НОХД №129/2019 г. по описа на РС-гр.Гоце Делчев, но с оглед императивната
разпоредба на чл.337, ал.2, т.1 от НПК за ОС не съществува процесуална възможност да
постанови определение, с което да присъедини към общото наказание „лишаване от
свобода“ и наказанието „глоба“ в размер на 100 лв. Липсата на изложени мотиви в тази
насока от страна на РС, макар и съставляващи съществено процесуално нарушение, не
могат да имат за последица отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на първата
инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като при наличието на забрана за
влошаване на положението на подсъдимия, отново не би могло да се стигне до нещо по-
различно от неприсъединяване на наказанието „глоба“ по реда на чл.23, ал.3 от НК. Ето
защо и макар страдащо от процесуален порок, определението на РС следва да бъде
потвърдено във вида, в който е било постановено.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр.чл.338 от НПК, Окръжният съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение №2998/ 20.07.2020 г., постановено по НОХД
№719/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Разлог.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4