№ 348
гр. С.З., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
А. Д. А.ов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от А. Д. А.ов Въззивно гражданско дело №
20255500500703 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс
/ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Н. Д., ЕГН – **********, с адрес:
гр. С.З., кв. „**********, действащ чрез адв. А. С., срещу решение №
77/25.08.2025 г. по гр.д.№ 212/2025 г. по описа на Районен съд – Г..
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради
постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, и в
нарушение на материалния закон, и поради необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил
възражението на ищеца в исковата му молба, обосноваващо
незаконосъобразност на наложеното му дисциплинарно наказание
„уволнение“, че работодателят е квалифицирал едно нарушение на трудовата
дисциплина по три различни начина.
Това според въззивника е довело до постановяване на обжалваното
решение в нарушение на материалния закон, т.к в нарушение на
процесуалните правила съдът не е извършил задълбочена и правилна
преценка за съответствие на тежестта на нарушението на трудовата
дисциплина и вида на наложеното дисциплинарно наказание.
Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено и
оплакванията на въззивника в исковата му молба, касаещи нарушение на
1
задълженията на работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, с което е допринесъл за реализиране на нарушението на
трудовата дисциплина от страна на работника.
Допуснато съществено процесуално нарушение се твърди да е
допуснато от първоинстанционния съд и поради недопускането на поискано
от въззивника доказателство, което според него има значение за правилната
преценка по чл.189, ал.1 от КТ.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на
ново, с което предявените искове бъдат уважени, и на страната бъдат
присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок насрещната страна по жалбата – „Р.-Т.-*“ –
клон на „М.М.-И.“ ЕАД, ЕИК № **********, със седалище и адрес на
управление: с.М., общ. Г., обл.С.З., представляван от законния си
представител С.И.К. –управител, действащ чрез юрк. И. П., е подал отговор
на жалбата, с който я е оспорил като неоснователна.
Изложил е доводи за правилност на обжалваното първоинстанционно
решение, т.к. при постановяването му съдът е обсъдил всички събрани
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил обосновани
фактически изводи за доказаност на извършените от работника действия,
окачествени като нарушения на трудовата дисциплина, въз основа на които е
направил и обосновани и съответни на материалния закон правни изводи за
извършени от Д. Н. Д. нарушения на трудовата дисциплина, чиято тежест
обуславя налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
В тази връзка се излагат подробни аргументи, че първоинстанционният
съд е обсъдил всички оплаквания на ищеца /сега въззивник/, както и че е
извършил правилна преценка по чл.189, ал.1 от КТ.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на
заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от пълномощника си – адв. Ат.С., чрез когото поддържа въззивната жалба и
пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с
което предявените искове бъдат уважени. Претендира за присъждането на
направените разноски, съгласно представен списък на разноските.
Въззиваемият се представлява в откритото съдебно заседание от
пълномощника си – юрисконсулт, чрез когото оспорва въззивната жалба и
пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира и за
присъждането на разноските във въззивното производство. Прави възражение
за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и
събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона
срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
2
инстанционен контрол съдебен акт.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Д. Н. Д. срещу
„Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“ ЕАД, с която са предявени искове по чл.344,
ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ, за признаване на наложеното му дисциплинарно
наказание “уволнение” за незаконно и за неговата отмяна; за възстановяване
на заеманата от него допреди уволнението му длъжност “машинен оператор
ТТМ-ГТЛ 1800” в участък “РТНК-3” и присъждане на обезщетение в размер
на 19073,76 лв. за оставането му без работа в резултат на незаконното му
уволнение за периода от 23.02.2025 г. до 23.08.2025 г.
Ищецът е изложил твърдения, че със заповед № 01 от 14.03.2025 г. на
управителя на „Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“ ЕАД, връчена му на същата дата,
му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за допуснати
нарушения на трудовата дисциплина, а именно по чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ –
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда, по
чл.187, ал.1 т. 9 от КТ – увреждане имуществото на работодателя и по чл. 187,
ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР
или определени при възникване на трудовото правоотношение.
Заявено е основание за незаконност на уволнението неспазване на
изискванията на чл.195 от КТ за мотивираност на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, която според ищеца била немотивирана и
вътрешно противоречива, т.к. били посочени три нарушения на трудовата
дисциплина, без да е конкретизирана тежестта на всяко едно и без да са
посочени всички обстоятелства, касаещи неспазването на правилата за
здравословни и безопасни условия на труда и увреждането имуществото на
работодателя, нужни за прецизирани на тежестта на нарушението.
В тази връзка се заявява и основание за незаконност на уволнението
неспазване на разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ, т.к. от съдържанието на
заповедта не става ясно как работодателят е отчел тежестта на всяко едно от
нарушенията на трудовата дисциплина при определяне на наказанието.
Основанието за незаконност на уволнението поради неспазване на
разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ се обосновава и с доводи за съпричиняване
от работодателя при увреждането на имуществото, поради неизпълнение на
негови задължения да осигури здравословни и безопасни условия на труд.
С отговора на исковата молба ответникът-работодател е оспорил
исковете, като е изложил съображения за законосъобразност на наложеното на
ищеца дисциплинарно наказание.
В тази насока е изложил доводи, че заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е мотивирана, т.к. има изискуемите по закон
реквизити, както и че тежестта на извършените от работника нарушения на
трудовата дисциплина са отчетени правилно при определяне на вида на
наложеното му дисциплинарно наказание, предвид че при извършването им
работникът не е изпълнил основни свои трудови задължения, свързани с
експлоатацията на повереното му от работодателя моторно превозно средство.
3
По отношение на твърдяното съпричиняване са изложени доводи, че от
страна на работодателя не е налице неизпълнение на задължението му да
осигури здравословни и безопасни условия на труд.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
исковете, т.к. е приел за доказано, че е спазена процедурата по реализиране на
дисциплинарната отговорност на ищеца; заповедта, с която му е наложено
дисциплинарното наказание е мотивирана,а вида на наложеното наказание е
съобразен с тежестта на извършените от работника нарушения на трудовата
дисциплина.
Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:
От безспорните между страните факти и събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че страните са били в трудово
правоотношение, по силата на което Д. Н. Д. е изпълнявал за периода от
01.02.2025 до 28.02.2025 г. длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил
над 40 тона“ в участък „Автотранспорт“ в „Р.-Т.-*“ – с.М..
Няма спор, че на 22.02.2025 г., по време на работната си смяна, при
управление на поверения му товарен автомобил Iveко, Д. Н. Д. е реализирал
ПТП, при което е бил увреден автомобилът и друго надпътно съоръжение
/пасарелка/, под което той е преминал с управляваното от него МПС.
Причината за настъпването на ПТП е управлението на товарния
автомобил от Д. Н. Д. с вдигнат /не в транспортно състояние/ кош.
Със заповед № 24 от 12.03.2024 г. на управителя на „Р.-Т.-*“ – клон на
„М.М.-И.“ ЕАД на въззивника е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно по
чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ – неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труда, по чл.187, ал.1 т. 9 от КТ – увреждане имуществото на
работодателя и по чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто
КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото
правоотношение.
В заповедта е посочено, че на 22.02.2025 г. на Д. Н. Д. е било възложено
с поверения му камион, индивидуализиран по марка и руд. номер/, да
извършва транспорт на земна маса от район на свлечена земна маса в близост
до трасето на ГЛТ 3005 до разтоварен пункт в близост до ЗС 3111. При
осъществяване на втория курс за деня на автомобилния водач, след
разтоварване на товара от коша на товарния камион, с оглед на даденото от
работника писмено обяснение, шофьорът подал команда за сваляне на коша в
транспортно положение, при което установил че „коша много бавно се
сваляше“ тръгнал към пункта за натоварване. Управляваният от Д. Н. Д.
товарен автомобил е трябвало да се движи и да премине по рудничен път,
преминавайки последователно под пасарелките на участък „РТНК-2“ и на
участък „РТНК-3“. При опит за преминаване под пасарелката на участък
„РТНК-3“ /след като е преминал под пасарелката на участък „РТНК-2“/, около
4
11:40 ч., товарният автомобил, който не е бил със свален в транспортно
състояние кош, се удря в металната конструкция на пасарелката, т.к.
височината на камиона с вдигнат кош била по-голяма от разстоянието от
рудничния път до пасарелката. Вследствие на удара, предната част на камиона
се повдига и притиска коша на автомобила към конструкцията на
пасарелката.След което камиона се връща леко назад.
В резултат на ПТП са нанесени повреди – деформиран хидравличен
повдигач на товарния кош на автомобила, скъсани закрепващи болтове на
задната опорна греда на автомобила,счупена и деформирана лява закрепваща
планка на задната опорна греда на автомобила, деформирана джанта на
резервна гума, повредена /скъсана/ резервна гума, деформирани опори за
закрепване на долната носеща гредана хидравличния повдигач на товарни
якош на автомобила, скъсани осигурителни въжета между шасито на товарни
яавтомобил и коша.
Щетите по металната конструкция на пасарелката са нарушена цялост
/огънати и пукнати/ носещи метални греди /вдясно по посока на движение на
лентата/ и изкривени пътеходи за обслужване на полетата и парапети към тях.
Посочено е в заповедта, че пир така описаната фактическа обстановка Д.
Н. Д. е нарушил конкретни свои задължения, произтичащи от Инструкция на
работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, а
именно забрана за управление на автосамосвал с вдигнат кош; причинил е
повреди на товарния автомобил и металната конструкция на пасарелката, с
което е нарушил задължението си да пази грижливо имуществото ,което му е
поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа.
Обобщено работодателят е посочил правните квалификации на приетите
за извършени от работника нарушения на трудовата дисциплина по
съответните предвидени в Кодекса на труда или вътрешните актове на
работодателя /Правилник за вътрешния трудов ред и Инструкция за общите
правила по осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в
„М.М.-И.“ ЕАД, както и длъжностната характеристика за длъжността
„шофьор на тежкотоварен автомобил над 40 т./ разпоредби.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията, че заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е немотивира, с вътрешно
противоречиви мотиви.
При прочитът на съдържанието на заповедта се установява, че тя
съдържа всички изискуеми по чл.195, ал.1 от КТ реквизити, обективирани по
начин, позволяващ смислово правилно да бъдат възприети изявленията на
нейния автор, без да са налице предпоставки на изявената воля да бъде
тълкувана по повече от един различни начина.
Неоснователно въззивникът счита, че работодателят е квалифицирал
едно нарушение на трудовата дисциплина по три различни начина.
В случая с едно извършено от работника резултатно деяние, включващо
и последиците от него, са осъществени три различни нарушения на трудовата
дисциплина, а именно Д. Н. Д. е нарушил установените в предприятието на
5
работодателя правила за здравословни и безопасни условия на труд като е
управлявал товарния автомобил с вдигнат товарен кош, и поради това е
реализирал ПТП, при което е увредил имуществото на работодателя – самият
товарен автомобил и металната конструкция на пасарелка.
Нарушението на правилата за здравословни и безопасни условия на труд
представлява като нарушение по смисъла на чл.187, ал.1 т.5 от КТ, респ.
увреждането на имуществото на работодателя представлява нарушение по
чл.187, ал.1 т.9 от КТ.
Същите основания представляват нарушения на трудовата дисциплина и
по смисъла на съответни разпоредби от вътрешни актове на работодателя, с
оглед на което могат да бъдат квалифицирани и като нарушение по смисъла на
чл.187, ал.1 т.10 от КТ.
Обстоятелството, че всички тези разпоредби са възпроизведени в
мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, не обуславя
извод за немотивираност по смисъла на чл.195, ал.1 от КТ, вътрешно
противоречие в мотивите на заповедта, или квалифицирането на едно и също
нарушение по различни начини.
За неоснователно въззивният съд намира и оплакването във въззивната
жалба за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния
закон поради нарушение на чл.189, ал.1 от КТ.
Извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина
представляват неизпълнение на основни негови задължения, свързани с
управлението на товарния автомобил при изпълнение на трудовите му
задължения, които могат да бъдат квалифицирани като груба небрежност, т.к.
за задълженията си и начинът на изпълнението им Д. Н. Д. е бил запознат
отлично.
В резултат на небрежното изпълнение на трудовите задължения са
причинени имуществени вреди на работодателя, които обективно са
затруднили нормалния ритъм на работния процес в предприятието.
В процеса на ангажиране на дисциплинарната му отговорност
работникът не е демонстрирал поведение на критичност, а напротив отричал е
да е пренебрегнал всички предвидени предупредителни механизми на
товарния автомобил за наличието на вдигнат товарен кош, т.к. според него
такива не е имало, а причината кошът да остане вдигнат най-вероятно се
дължала на лоши климатични условия.
Тезата на работника обаче е била категорично опровергана в рамките на
проведеното дисциплинарно производство, в което са представени технически
спецификации и официални становища от производителя на товарния
автомобил, съгласно които става ясно, че единственият възможен начин да се
управлява товарният автомобил с вдигнат кош е ако водачът пренебрегне
изпълнението на изискуемите от него действия за манипулиране с отделни
уреди от автомобила, които следва да бъдат извършени във връзка със
свалянето на коша, както и да пренебрегне наличието на светлинна и звукова
сигнализация за наличието на извършване на движението с вдигнат кош.
6
Наличието на лоши климатични условия, които да са станали причина за
наличието на вдигнат кош на товарния автомобил също е опровергано.
Всичко това обуславя изводът, че на тежестта на нарушенията на
трудовата дисциплина, преценени в аспекта на конкретните обстоятелства,
при които те са били извършени и поведението на работника съответства само
най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Неоснователно е и оплакването в жалбата във връзка с обсъждането на
твърдяното от работника нарушение на задълженията на работодателя за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, с което е
допринесъл за реализиране на нарушението на трудовата дисциплина от
страна на работника.
Такова допринасяне от страна на работодателя не е налице, т.к. не е
доказано причината за управлението на товарния автомобил от страна на
въззивника с вдигнат кош да е в резултат на неблагоприятни атмосферни
условия.
Тази теза на работника изначално е крайно несъстоятелна, т.к. дори да се
приеме, че хидравличната система на самосвала, осигуряваща движението на
коша нагоре и надолу, е отказала и това е била причината кошът да остане
вдигнат, то това по никакъв начин не предопределя неизпълнението на
задължението на Д. Н. Д. да не управлява автомобила при движение през
територията на рудника в това състояние.
Следва да се отчете и, че инцидентът е настъпил не при започване на
работата за деня, а след като е било извършено разтоварването на втория
извършен курс, т.е. ако е имало замръзване на хидравличното масло на
повдигача на коша в резултат на ниските температури от -11,5 градуса по
Целзий, то е логично след извършване на трите движения по вдигане и
спускане на коша маслото вече да е да е било с вискозитет, обичаен за
работата на хидравличната уредба.
Неоснователно е и оплакването в жалбата за допуснато съществено
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, касаещо недопускането
на поискано от въззивника доказателство.
Това възражение е обсъдено в определението по чл.267 от ГПК и е
прието за неоснователно.
В заключение въззивният съд намира, че обжалваното
първоинстанционно решение е правилно, т.к. е постановено при спазване на
процесуалните правила, регламентиращи обсъждането на доказателствата,
обосновано е и с него правилно е приложен материалния закон, поради което
следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът по
въззивната жалба има право на разноски в настоящото производство.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК в полза на „Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“
ЕАД следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 180
лв.
7
Размерът на възнаграждението съдът определи като отчете, че е почти
средният предвиден в чл.23 т.1 НЗПП размер, отчитайки средната по степен
фактическа и правна сложност на делото и обема на извършената от
юрисконсулта работа, определен от вида и броя на извършените от него
процесуални действия.
Относно обжалваемостта на съдебният акт:
Съгласно чл. 280, ал. 3 т.3 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г./
настоящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во, от
ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 77/25.08.2025 г. по гр.д.№ 212/2025 г. по
описа на Районен съд – Г..
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН – **********, с адрес: гр. С.З., кв. „**********
да заплати на „Р.-Т.-*“ – клон на „М.М.-И.“ ЕАД, ЕИК № **********, със
седалище и адрес на управление: с.М., общ. Г., обл.С.З., представляван от
законния си представител С.И.К. – управител сумата от 180 лв. /сто и
осемдесет лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8